Министърът на регионалното развитие в интервю за в. „Монитор“

Госпожо Терзиева, с отделянето на новото министерство на инвестиционното проектиране завърши ли реорганизацията на МРР?

Още в средата на август бяха приети устройствените правилници на двете министерства и с приемането на промените в ЗУТ и другите свързани с дейността им нормативни актове вече на практика двете ведомства се разделиха. Към новото Министерство на инвестиционното проектиране минават строителният надзор, кадастърът и част от устройството на територията (общото планиране).

В регионалното министерство са ОП „Регионално развитие”, всички проекти, свързани с европейско финансиране, Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти”, регионалното планиране и административно-териториалното деление. Аз съм председател на Съвета за децентрализация, който възстановихме наскоро. Тази седмица ще имаме заседание на съвета задно с Националното сдружение на общините.

Разделянето на двете министерства оказа ли отрицателно влияние върху някои проекти?

От нашето министерство не бяха отделени някакви специални функции по ОПРР и по отношение на другите проекти нямаше забавяне.

Има ли риск за закъснение на някои от недовършените лотове на автомагистралите? Какво става с дострояването на „Марица”?

В последните дни на август бях на проверка на строежа на автомагистрала „Марица”. Видях, че на лот 1 от Оризово до Димитровград не се работи достатъчно. Срокът за изпълнение на обекта е удължен до юни 2014 г. Работата там е спирана заради необходимост от археологически проучвания и форсмажорни обстоятелства. На втората незавършена отсечка от Димитровград до Харманли се строи интензивно. За последните два месеца изграждането е напреднало много. Срокът за завършване на лот 2 е удължен до февруари 2014 г. заради доказани форсмажорни обстоятелства.

Ще правя ежемесечни проверки на обекта. На този етап няма риск да загубим парите от еврофондовете. Догодина през юни трябва да бъде пусната цялата автомагистрала „Марица”.

Как стоят нещата на другата магистрала - „Струма”? Там имаше проблеми с неточности в проектите на лот 4 от Сандански до Кулата.

Още през юли пуснахме лот 1 от Долна Диканя до пътния възел при Дупница. На следващия лот 2 до Благоевград сега се подготвя теренът за строителството. Фирмата изпълнител уверява, че до края на годината на обекта ще работят около 460 души. Участъкът трябва да е готов през март 2015 г.

За отсечката между Сандански и Кулата общото физическо изпълнение е около 22%. До края на септември ще направя внезапна проверка и на строежа на този лот. По договор строежът трябва да завърши през март догодина. По информация от пътната агенция на отделни участъци има малки забавяния от графиците, защото са открити доста инженерни мрежи, неотбелязани на проекта.

Подготвят се търгове за коригиране на  пропуските в проекта, а именно реконструкция на част от ВиК, телефонната и оптичната мрежа по трасето, както и на електропроводи, общински и селскостопански пътища.

В България се оказва, че не се знае винаги точно къде под земята минават различните съоръжения. Нямаме единен подземен кадастър, а и съществуващата информация често е неточна. Това налага допълнително възлагане на работи чрез тръжни процедури, което забавя процеса.

Смятате ли да подобрите координацията с археолозите, за да не се работи винаги спешно в последния момент?

Определено да. Строителите трябва да работят синхронизирано с археолозите, за да нямаме проблеми с внезапни находки по трасетата на големите инфраструктурни проекти. АПИ трябва да бъде партньор и балансьор между двете страни.

За кои големи пътни проекти ще получим финансиране от еврофондовете?

В момента подготвяме индикативен списък с проекти, които през следващия програмен период 2014-2020 г. ще получат пари от еврофондовете. До края на годината ще бъде готова стратегията за развитие на транспортната инфраструктура в България до края на десетилетието. Тя е необходима, за да можем да докажем пред Еврокомисията необходимостта от субсидии.

По ОП „Транспорт” от Кохезионния фонд заедно със съфинансирането от бюджета ни индикативната сума е около 1,5 млрд. евро и това са средства не само за автомагистрали и пътища, но и за жп линии.

Основният проект, който трябва да влезе в индикативния списък, е строителството на лот 3 на „Струма” от Благоевград до Сандански. Това е най-трудният участък от аутобана, минаващ през Кресненското дефиле, където ще се изгражда скъп тунел. Само за този лот цената се изчислява от 800 млн. до 1 млрд. евро. Лот 3 на „Струма” е задължителен за изпълнение, защото при това условие са отпуснати парите за лот 1, 2 и 4 през настоящия програмен период.

Не сме спрели да работим и за подготовката на АМ „Хемус”. Магистралата е включена като приоритетен проект в програмата на правителството. До 3 месеца ще приключим с предпроектните проучвания. Догодина започва проектирането. Индикативният бюджет за изграждането на магистралата е 800 млн. евро.

За съжаление бюджетът за пътища по ОП „Транспорт” 2014-2020 г. е 750 млн. евро.

Оказва, че европари за други автомагистрали няма да ни останат.

Това е реалността. Приоритетни проекти за нас са и четирилентовият път Видин - Монтана, тунелът под Шипка, както и Калотина - София. За тези трасета се правят предпроектни проучвания или се разработват проекти, за да сме готови да започнем работа, и където не стигат евросредствата, да търсим други източници на финансиране. Вариант е и публично-частното партньорство, стига да има достатъчно трафик по съответния път и инвеститорски интерес. Едно публично-частно партньорство не означава задължително въвеждане на тол такси. Магистралата може да се реализира също чрез заем или с национално финансиране при отчитане на възможностите на бюджета.

Има ли шанс по средата или към края на следващия програмен период да получим още пари за магистрали?

Сега не мога да кажа със сигурност дали има такава възможност, но ако се появи, ще  я използваме. И затова трябва да имаме готови проекти. До края на годината ще възложим изработката на проект за довършване на автомагистрала „Хемус”, което ще отнеме около 1 година. Паралелно с проектирането ще търсим начин да финансираме строителството.

Заради тоталния дефицит на евросредства разглежда ли се вариант „Хемус” от Велико Търново до Белокопитово да е 4-лентов път?

Предпроектните проучвания се правят за автомагистрала. След като те приключат след около 2 месеца, ще се решава допълнително. На този етап визията е за автомагистрален габарит, за участъка Велико Търново - Белокопитово решението ще се прецизира в зависимост от трафик прогнозата.

За второкласните пътища ще има ли средства по бъдещата ОПРР?

За рехабилитация на второкласните пътища ще има средства по тази европрограма, но изискването е да се ремонтират по-дълги отсечки. Трябва да доказваме голям трафик по пътищата, за които ще искаме пари, и връзката им с европейските коридори. Възложила съм на АПИ до края на септември да даде информация къде има най-голяма необходимост от инвестиции за рехабилитация. След това ще преценим как да финансираме тези проекти, включително и само със средства от българския бюджет, доколкото е възможно.

Свърши ли ерата на търговете с най-ниска цена за пътни проекти у нас?

Ерата на търговете с най-ниски цени свърши. Целта при провеждането на търговете е да не печели винаги най-ниската оферта, а икономически най-изгодната. Вече е доказано, че с най-ниската цена не се строи бързо и качествено и прекалено евтиното носи проблеми.

Как мислите - в условията на вечен дефицит на средства за строеж и ремонт на пътища отказът от най-ниски цени няма ли да се посрещне негативно от обществото?

Всичко е въпрос на ясни критерии и прозрачна процедура и тогава няма да има съмнения.

За северната тангента на София осигурено ли е прехвърлянето на парите от ОПРР?

Сега се попълва апликационната форма и се надявам всичко да е наред. Северната тангента на столицата ще се финансира със средства от ОПРР и така ще намалим риска от загубите по тази европрограма с около 250 млн. лв. Изграждането й трябва да завърши през лятото на 2015 г.

Има ли риск да останат неусвоени средства?

Специално за тази година правим всичко възможно да намалим рисковете.

Има ли общини, където проектите не вървят и те да са рискови по усвояването на средствата?

Да, все още има рискови общини и те са 29. Всяка седмица се срещаме с тях и работим да намалим рисковете до минимум и да ускорим изпълнението.

Ясно ли е вече колко общини у нас ще получават евросредства по ОПРР през следващия програмен период?

Ще се разбере в хода на преговорния процес. Все още обмисляме варианти заради изискването на ЕК да намалим броя от 67 града, предложен от нас. Според Брюксел целта е да се насочат евросредства в по-малко градове, но да се изпълнят по-амбициозни проекти и с подобряване на инфраструктурата да се привлекат инвеститори. Казусът ще се обсъди и със сдружението на общините.

ЕК определила ли е някакъв лимит за броя на общините, финансирани по ОПРР?

Не. Всичко зависи от това как ние ще защитим исканията си, но и от позицията на ЕК. Искам да кажа, че 37 общини са си разработили интегрирани планове за градско развитие. В тях са изброени и проектите, за които ще се иска европейско финансиране.