Преговарям с банки за евтини кредити за младите учители, казва министърът на образованието и науката в интервю за в. „Преса“

Проф. Клисарова, според данните на министерството близо 64 000 първокласници ще тръгнат на училище тази година. Националната статистика обаче твърди, че родените през 2006 г. са над 70 000. Откъде идва това голямо разминаване между броя на проплакалите тогава бебета и днешните първолаци?

Трудно е да обясня това, защото в министерството ни липсват достатъчно актуални данни. Знаете колко е висок процентът на мигриращите хора от България.

Не можем да кажем колко деца са в чужбина колко учат там. Може би някои са останали тук, а родителите не са подали молби за записване и ще се появят чак на първия учебен ден. Затова е необходимо да се създаде национална система за регистриране на учениците, която да отразява миграционните процеси. Нашата система трябва да има връзка с останалите европейски страни. Това се обсъжда и в Европейската комисия по въпросите на образованието, важно е да се създаде подобен софтуер. Работим по темата и в нашето министерство.

Как стои въпросът с учителите? Тази година те ще са 127 000, отчитаме ли намаление и там?

Не, няма разлика от миналата година. Бих казала, че няма страшен недостиг на учители. Единствено се оплакваме от липса на преподаватели по английски език в по-малките населени места. За децата със специални образователни потребности не достигат логопеди. По-тревожен е въпросът с възрастта на учителите. Предизвикателството ни сега е да вкараме повече млади хора в системата.

Как върви съотношението между пенсиониращи се и започващи работа в училищата педагози?

Тенденцията не е никак благоприятна - в следващите 10 години близо 30-40% учители ще бъдат пенсионирани. Около 3 на сто са педагозите под 30-годишна възраст. Разбира се, първото нещо, което трябва да направим, е да вдигнем учителските заплати, да помислим и за други материални стимули, социални пакети. Но само това няма да е достатъчно. Трябва да осигурим кариерно развитие, както и нормална учебна среда, която ще мотивира младите специалисти.

Обмисляме и въвеждане на своего рода регулация - да се дава по-голяма държавна поръчка на университетите, които обучават педагози. Още за идната учебна година ще поръчаме на университетите повече прием. Чрез европейските програми ще осигурим и по-високи стипендии за студентите в тези направления. Въвеждаме и нова позиция - стажант-учител. Идеята е още в 4-ти, 5-ти курс младите колеги да започват работа в училищната система, като за това им бъде заплащано.

Споменахте, че ще стимулирате младите не само със заплати, но и със социални пакети. Какво предвиждате да включват те?

Вече водим преговори за изгодни заеми, които младите хора да започнат да връщат не веднага, а на един по-късен етап. Идеята е те да се теглят не само за образование, но и за жилище, за други неотложни нужди на учителите. Водим разговори с търговски банки, с колеги от други министерства. Обмисляме и ако даден млад професионалист пътува до училището, да му се осигурява транспорт или пък жилище под наем на преференциална цена.

Друга част от системата, която има нужда от реанимация, са техникумите. Каква реформа готвите за тях?

В момента сме дали задача на регионалните инспекторати по образованието заедно с областните управители да разработят приоритети за съответната област. Например в Бобов дол имат нужда от миньори, в Русе - от шивачи, във Врана пък съвсем естествено е да се развива Морската гимназия. Когато подредим приоритетите, ще стане ясно кои професии ще станат „защитени" и държавата също ще ги постави като свой приоритет. Разбира се, бизнесът също има думата, разчитаме на тяхната помощ.

Пак е на дневен ред и „горещият картоф" с учебните планове по литература. Кой остава и кой се маха от учебниците по български език?

До 16 септември ще продължи да тече допитване сред учителите в тази дисциплина, След това ще се допитаме до мнението и на университетските преподаватели, ще организираме кръгла маса. Нека всички бъдат спокойни! Български класици няма да отпадат от учебниците.

Учебната година идва и за висшите училища. Сред ректорите има много напрежение заради отделените само 508 милиона евро за бъдещата оперативна програма „Образование и наука". Учените настояваха за 750 млн. евро.

Тези 508 милиона евро са само едно предложение. Реално когато разпишем програмата - до средата на октомври, ще знаем каква ще е точната стойност. Много е трудно да се прогнозира дали има шанс за увеличение на средствата. Нека изчакаме.

Скоро предстои процедура и за съставяне на националния бюджет за 2014 г. Колко пари ще поискате за просвета?

В момента правим разчети. Трудно ми е да кажа по пера колко за средно образование, колко за висше, колко - за наука. При всички положения ще се стараем да има увеличение и да личи, че образованието е важно за управляващите. В тази посока са и разговорите ни с Министерството на финансите и премиера Пламен Орешарски .

Наскоро се върнахте от посещение при учените в ЦЕРН. Как ще продължи сътрудничеството с България на най-голямата ядрена организация?

Бях в ЦЕРН, за да видя как работят учените в този уникален център, да видя докъде може да стигне човешката мисъл. Обсъждахме създаването на нов център, който да съчетава развитието на наука, медицина и лъчелечение за страдащи от онкозаболявания пациенти. Идеята е на генералния директор на организацията проф. Ролф Хойер, и в съвсем начален етап на оосъждане. Това в по-голяма степен, разбира се, касае колегите от Министерството на здравеопазването. Мисля, че и колегата ми - здравният министър Таня Андреева, ще отиде там и след това ще можем да излезем с изявление. Ако трябва да споделя лично мнение - като професионалист смятах, че знам какво се случва в ЦЕРН (министър Клисарова е един от найизвестните специалисти по лъчетерапия у нас - бел. ред). Оказа се, че не е съвсем така. Ще съм много доволна, ако открием подобен център за лечение у нас.

Какво представлява този вид лечение на онкоболни?

Представлява снопове лъчи от ускорени протони или тежки йони, които преминават през тялото и достигат своя ефект точно в туморното ядро. Така щадим входа, т.е. здравата материя, а на изхода - при излизане от тялото на пациента, няма вече никакво лъчение. За съжаление, все още нямаме разчети колко би струвало изграждането на подобен център. Проф. Хойер заяви готовност да разговаря по тази тема с премиера Пламен Орешарски . Двамата ще се видят съвсем скоро, въпрос на уточнение е датата.

Няколко дни преди първия училищен звънец какво ще пожелаете на ученици, учители и родители?

Пожелавам им спокойна и успешна учебна година, с много удовлетвореност и добро настроение за всички.