В новата стратегия за висше образование ще усъвършенстваме и финансирането на университетите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Дума”

Випускът, който влиза в I клас сега, е роден през 2006 г. и по данни на НСИ е от 73 978 деца. А са се записали засега около 63 600 първолаци. Дали около 11 000 са заминали в чужбина? В МОН знае ли се колко деца подлежат на постъпване в първи клас?

Сега никой не може да| каже колко деца например на 6 и 7-годишна възраст са заминали с родителите си за чужбина, колко са се върнали, на колко пък родителите са заминали и не са подали молба за записване в I клас. А от това следва, че не можем да кажем и какъв процент от децата са се записали. Затова според мен трябва да има национална и дори наднационална система, която да отчита броя на децата и да събира данни за всичко това. Това е едно от предизвикателствата пред Министерството на образованието и науката за изработването на такава система, която да е във връзка с националната статистика. Такава система трябва да е дори наднационална, защото трябва да се държи сметка за заминалите в страни на ЕС. Самите европейци също нямат такава статистика и също имат този проблем. Такава информационна система е необходима, за да знаем колко реално са децата, които трябва да постъпят в задължителна предучилищна подготовка, в I клас и т.н.

В някои градове, в Добрич например, в немалко училища децата не достигат за пълни паралелки и те или трябва да бъдат закрити, или да им се разрешат маломерни паралелки. Ваша е идеята да се разрешат такива по-малки класове, за да бъдат опазени училищата, а не непременно да бъдат закрити.

Аз обявих, че в някои населени места паралелките може да се съставят от 12 деца, а не както е по норматив - от 18. Това е нашата воля да засилим професионалното образование и да не закриваме паралелки, а напротив - да ги мотивираме, и дай Боже, да увеличим в бъдеще децата, които учат в тях. Ще направим такава промяна в закона, с която да отворим по-широк “прозорец” и паралелките да са между 12 и 28 ученика, а не всеки път да пишат писма до регионалните инспекторати и до министъра за специално разрешение да останат помалко, след преминаване през комисия, разбира се. Затова разрешихме да има и по 12 деца, макар че по закон трябва да са поне 18.

Това сега от 15 септември влиза ли в сила?

Да, вече спасихме такива училища в малки населени места, продължаваме разговорите с регионалните инспекторати и училищата, до края на месеца ще можем да кажем колко точно са. Тук искам да кажа, че е голяма и ролята на общините, защото голяма част от общинските съвети не искат да закрият дадено училище или паралелка и те поемат ангажимента за финансовото им издържане.

От началото на учебната година продължава ли практиката родители, които не изпращат децата си на училище, да не получават детските си надбавки?

Да, то това е по закон и ще бъде спазено, помощите ще бъдат обвързани с редовното посещаване на училището.

Какво стана с анкетата, която пратихте да попълват учителите по български език и литература (БЕЛ) за учебното съдържание?

Смятам, че е демократично и правилно да чуем мнението на учителите, които реално всеки ден са в клас. Анкетата, разбира се, се попълва по желание. Когато бяхме на среща във Велинград, директорите на регионалните инспекторати помолиха да се удължи срокът на изпращането на анкетите до 16 септември, защото учителите са били в отпуски. До момента анкетата са попълнили около 74 на сто от учителите по този предмет. Резултатите ще бъдат обработени до края на месец септември и това ще бъде част от критериите какво да бъде включено в програмата. Идната седмица ще имаме среща с Асоциацията на учителите по БЕЛ. Ще има и кръгла маса, в която ще бъдат включени представители на широката общественост. Това обаче няма да е единственият критерий за изработването на програмата по БЕЛ.

Обяснете малко повече за идеята си да се въведе статут на стажантучителя.

Много е важно да има млади хора, които искат да работят тази професия. Мерките трябва да бъдат комплексни, не може само с една. Да, един от основните фактори е повишаването на работната заплата. Тенденцията е непрекъснато да повишаваме заплатата на учителите. Но трябва да помислим и за тяхната квалификация и за условията на труд, за възможността на повече млади хора да избират педагогика. Това можем да направим, като мотивираме самите университети чрез по-голяма държавна поръчка в тези специалности, за да могат там да кандидатстват повече млади хора. Те могат да имат и нарочни стипендии за тези специалности. Въвеждането на стажант-учител в IV или V курс е с цел завършващият студент да получава някаква работна заплата и същевременно да учи. Така те ще могат да бъдат в реална работна среда, да усетят ритъма на работата и това да ги мотивира. Възможно е, когато млади учители искат да започнат работа в трудни региони, да се организират специални условия при теглене на заем, за обезпечаване с жилище, за осигуряване на транспорт и пр.

Кога ще има промяна в начина на финансиране - в делегираните бюджети?

Формулата за определянето им по нов начин се изработва в момента, ще бъде заложена в бюджет 2014. “Принадената стойност” между оценката от външното оценяване в IV и VII клас ще бъде един допълнителен критерий: който искаме да мотивира учителите в по-малките училища да работят усърдно и така ще можем да увеличим възнагражденията им. Освен това ще се има предвид коефициентът отдалеченост, район със специални образователни потребности на децата и пр. Но това ще влезе в сила от следващата бюджетна година.

Смятате ли, че е възможно България да не загуби средства, свързани с образованието, от сегашните оперативни програми с ЕС, които останаха неусвоени при предишното управление?

В последните два месеца такива усилия положи цялото министерство и всички ръководители, участници в проект че имахме за миналия месец ратифицирани средства за над 40 милиона. Това е изключителен труд. Много упорито работим в тази посока. Ако работим със същите темпове, може би няма да има неусвоени средства в края на годината.

Кога да очакваме новия закон за средното училище?

Проектът за този закон вече е разпространен до заместник-министрите, дава се на директорите. Нека започнем успешно учебната година, тогава ще съберем мненията на работодателите и ще го изпратим до регионалните инспекторати. И тогава вече ще го представим на публична дискусия. Нашата амбиция е този закон до края на тази година да бъде внесен в парламента. И живот и здраве, до март или до май най-късно, да бъде приет.

Какво е виждането ви по новите искания на политици да се откриват нови филиали на вузове в Кюстендил, във Видин и пр., като знаем, че 7000 преподаватели и сега упражняват “куфарно” преподаване, а випуските намаляват - в Европа сме първи по темп на демографския срив?

Беше ми поставен този въпрос. Има регламент, по който се откриват висше училище или филиал. Разработва се проект, проектът се подава в акредитационната агенция и ако получи положителна оценка, за първите три години започва да работи висшето училище, след това вече се дава реалната акредитация. За регулираните специалности трябва да мине и в парламента, за други специалности - само в Министерския съвет . Изключително голяма тук е ролята и отговорността на НАОА, както и строгостта на критериите, с които тя открива висше училище. В МОН смятаме, че в стратегията за развитие на висшето образование, а част от нея ще залегне и в новата оперативна програма за образование и наука, трябва да усъвършенстваме системата на финансиране на държавните университети, защото държавата трябва да е регулатор на професиите, на направленията, които са необходими за развитието на икономиката, на държавата като цяло. И там да бъдат насочени повече финансови средства за мотивиране и на самите университети и факултети, и на самите студенти.