Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус” 

Г-жо Златанова, какво е текущото състояние на действащите оперативни програми до края на тази година?

По действащите оперативни програми до края на тази година правим всичко възможно, както вече е широко известно, да усвоим колкото е възможно повече средства, тъй като знаете, че в края на тази година настъпва автоматично освобождаване на средства по правилото N+2/N+3 и всички усилия в момента са фокусирани по действащите оперативни програми да се реализират възможно най-успешно проектите, които са планувани и в ход, за да може да се минимизира загубата, доколкото е възможно, и България да върне по-малко средства по линия на автоматичното освобождаване. Предприемаме редица мерки. Следим на седмична база изпълнението на оперативните програми и на проектите в риск. Взели сме решение на Министерски съвет за възможност за наддоговаряне в размер на 10% хоризонтално за всички оперативни програми, за да може да има резервни проекти, които, ако не се реализират едни, да бъдат заменени бързо с други с цел да не се загубят средства. Приканваме управляващите органи към разделяне на фази на големи проекти там, където е възможно, за да можем да прехвърлим за следващия програмен период дейности, които е възможно да бъдат прехвърлени и оперативна програма по оперативна програма наблюдаваме и ежедневно следим самата степен на усвояване. Хубаво е да се знае, че от средата на март усвояваме около 27%. Към вчерашна дата сме на усвояване малко над 35%, което съгласете се, че за четири-пет месеца е сериозно увеличение. Тези 27%, да обърна внимание, са усвоени за всичките седем години досега, в които са действали оперативните програми. 

Кои програми са с най-ниско усвояване на средствата?

Аз ще кажа само най-ниската и най-високата, тъй като вероятно следващият ви въпрос ще бъде за най-високата усвояемост или по-скоро опасност от загуба на пари. Най-малък риск от загуба на средства, т.е. оценен на нулев, е в момента Оперативна програма „Транспорт”, а най-ниската усвояемост, за съжаление, е в Оперативна програма „Околна среда”. Ние я заварихме с процент на усвояемост едва 8% към месец май и в момента трябва да кажа, че тази усвояемост е малко над 13%, т.е. почти се е удвоила за този период. Тук искам да отворя една скоба, защо казвам „за съжаление” в „Околна среда” – не, че не е лошо да се губят пари, където и да било, но в Оперативна програма „Околна среда” има два важни момента. Тези средства бяха предвидени – казвам бяха, тъй като очевидно ние няма да ги усвоим напълно, бяха предвидени България да покрие изискванията на европейското законодателство в областта на околната среда, главно в област „Води” и „Отпадъци”. Това означава да си оправим съоръженията за третиране на отпадъци, това означава да си оправим съоръженията във ВиК сектора и специално пречистване на мръсни води. Там има европейски директиви, за които България има задължения и те, като не бъдат изпълнени, знаете – ни грозят наказателни процедури. Слава Богу, има преходни периоди, но въпреки това хубаво беше в този програмен период да се напредне с тези съоръжения, за да не ни грозят тези процедури. 

Не е ли малко сложна тази програма, още повече, че става дума за координация с общини, а там работата невинаги е толкова лесна?

Вярно е, че Оперативната програма „Околна среда” е доста сложна, но всъщност така общини има и в други програми - и в Оперативна програма „Регионално развитие”, и в Програмата за развитие на селските райони. Не ми се иска това да го ползвам като извинение. Да, права сте, че е сложно. Съоръженията, които трябва да се строят в тези две сфери, които споменах, също са сложни. Те са уникални за всяко населено място и не могат да бъдат проектирани толкова лесно, колкото другата инфраструктура, да го кажа така, и въпреки всичко – пак казвам, жалко, защото това е един важен финансов инструмент, който да ни помогне не само да изпълним изискванията на европейския законодател, но и да подобрим качеството на живот на българските граждани. Околната среда в цивилизованите държави се счита за много съществен елемент за качеството на живот въобще на хората. Ще ви дам само един пример. Знаете, че големите наводнения и този тип природни бедствия, специално наводнения, главно стават в региони, в населени места или около населени места, където няма канализация. Именно за това са предвидени тези инвестиции – да подобрят живота на хората. Но пак казвам - там пък напредъкът е най-голям за последните три месеца и да се надяваме, че каквото може, ще бъде наваксано.

А има ли вече яснота от кои програми кои проекти ще се изпълнят до края на този програмен период и кои ще се прехвърлят за следващия?

На мен не ми се иска сега да давам такива прогнози. Аз се надявам на най-доброто, а именно, че все пак ще успеем да си изпълним всички проекти, които сме запланували за този програмен период. Проекти или по-скоро части от проекти могат да бъдат прехвърлени в следващ програмен период, само ако бъдат разделени на фази, както вече казах, което изисква една много прецизна начална оценка от управляващите органи. А иначе за следващия програмен период, за всички проекти, които ще искаме да изпълняваме тогава, от 1 януари, ще се кандидатства отново. Разбира се, процесът би бил много улеснен и ускорен, дори и при ново кандидатстване, тогава, когато проектите са добре подготвени и в степен, в която може да се почне изпълнение веднага. 

Съзнателно, точно по тази логика, няма да ви задам въпроса какъв риск и какви средства е възможно да загубим. Нека да си пожелаем изпълнение и колкото се може по-малки загуби, да бъдат те минимизирани. Затова ви предлагам да поговорим малко и за цялостния проект за партньорското споразумение между българското правителство и Европейската комисия за новия програмен период. Как в него ще намерят място препоръките в неофициалното писмо на еврокомисаря по регионално развитие Йоханес Хан?

Както вече имах възможността да споделя с всички медии, да, наистина в началото на мандата на това правителство комисарят Хан ни изпрати едно доста обстойно писмо, в което на практика ни обясняваше неговата гледна точка за това в какво състояние е оставена системата на европейските фондове, ако мога така да обобщя, и какви задачи предстоят пред новото правителство да се свършат. Тези задачи, разбира се, не са нови и не са по повод на това, че има ново правителство, ами тъкмо напротив – те са текущи задачи, които са съществували преди. Това, на което ние изключително много обърнахме внимание и ускорихме наистина, е програмирането на новия период и именно с тази цел много интензивно отразихме бележките на Европейската комисия, които бяха получени при неофициалното съгласуване на Споразумението за партньорство. До средата на август изпратихме новия вариант, който беше приет на заседание на правителството, в Европейската комисия. Радвам се да кажа, че този наш вариант беше оценен като достатъчно зрял и подробен и Европейската комисия го прие, допусна до официално разглеждане в службите на комисията, което вече всъщност води процедурата в един нов етап. Тоест можем спокойно да кажем, че България е официално в нов, по-напреднал етап на работата по споразумението и на съгласуването му с Европейската комисия. Но не само съгласуване с Европейската комисия е постижение, с което бих искала да се похвалим. В този период, в който отразявахме бележките на комисията, ние паралелно провеждахме много интензивни консултации вътре в страната. Проведохме едно много голямо публично обсъждане с широката публика на споразумението; проведохме две обсъждания с представителите на Икономическия и Социален съвет; проведохме заседание на голямата работна група по подготовка на споразумението, която включва социални партньори и неправителствен сектор, академични среди, регионални власти и администрация, и също така много от техните бележки бяха отразени – включително, смея да кажа, на икономическите и социалните партньори почти всички бележки бяха отразени. Друга новост, вие знаете, в сравнение със сегашния програмен период, която залегна и в Споразумението за партньорство, това е планираната нова програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, каквато досега сме нямали. Там също положихме неимоверни усилия да сложим нещата в такова състояние, че да е защитима пред Брюксел такава програма и пред българското общество и мисля, че сме на прав път и съм почти уверена вече, че такава програма България ще има в следващите седем години. 

Разполагаме ли със съответния административен капацитет именно за управление на средствата по тази програма?

Административният капацитет по тази програма беше разгледан много обстойно и предприехме действия за сериозното му укрепване, включително има заместник-министър в Министерство на образованието и науката, който се занимава изцяло и само фокусирано с разработването на тази програма. Така или иначе, отварям една скоба - вие знаете, че и преди сме говорили, че когато аз говоря за капацитет, обичам да говоря не само за капацитета на администрацията, която усвоява фондове, но и по-широко за капацитет на администрацията като цяло. Много е важно също останалата част, ако мога да кажа, от Министерство на образованието и науката, служителите там да бъдат много кооперативни и наистина да приемат като своя мисия осъществяването на тази програма, защото тя предполага не просто разпределяне на пари, а осъществяване на много сериозни реформи в една сфера, в която, съгласете се, са единодушни българските граждани, че се нуждае от такива реформи, а това е образованието. Така че апелът ми е към колегите от Министерство на образованието и науката, че тяхната задача най-вече и преди всичко е да осъществят реформите, да ги планират и да ги осъществят, а ние инструментът за финансиране конкретно на тези реформи сме на път да го осигурим.

Получихте от Народното събрание възложение във форма на доклад до два месеца да представите готовността за напредъка по изпълнение на предварителните условия за средствата от Европейския съюз за следващия програмен период. Ще ви стигне ли този срок?

Първо, искам да кажа, че поздравявам народните представители за дебатите по тази тема. Мисля, че вече влизаме в сферата на това, което аз апелирам от първия си ден като вицепремиер и министър, а именно важни обществени теми като еврофондове и правосъдие да не бъдат политизирани, а напротив - да търсим взаимно помощта си, да търсим консенсус и конструктивно да ги обсъждаме. Аз днес видях един конструктивен дебат в Народното събрание. Пак казвам, много благодаря на всички народни представители за него. Мисля, че това е начинът, по-който трябва да се случват дебатите по такива важни теми. Смятам, че срокът по решението, който ни се даде, е напълно адекватен и постижим. Аз с голямо удоволствие ще изпълня задачите, които ми възложи парламентът.

Да очакваме ли промяна в модела на управление на еврофондовете със създаване, според препоръката на Европейската комисия, на ресорен министър или друг вицепремиер, който да отговаря само за фондовете?

Първо, нека да уточним, че такава препоръка на Европейската комисия няма, в това съм категорична. Аз неслучайно изпратих вчера до всички медии пълния текст на писмото на комисаря Хан до българския премиер. Аз не знам друг път такова нещо да е правено, такава прозрачност и откритост да е била демонстрирана от друго правителство. И там вие може да се убедите сами, че такова нещо не съществува практически. А и няма как да съществува, защото европейските регламенти, които касаят управлението на фондовете, не предписват по никакъв начин конкретна институционална архитектура на държавите-членки. Не за друго, а поради разликите в административно-териториално деление, система на държавните институции и т.н. Това, което предписват европейските регламенти, най-общо казано, е видът, правомощията и задълженията на системите за управление и контрол - те да са надеждни и ефикасни, за да управляват средствата правилно. Така че това е напълно национално решение каква ще е архитектурата на нашите институции, които ще управляват средствата. Имах възможност да кажа и по-рано - аз се запознах с едно намерение, с една идея за промяна в модела на управление на европейските фондове и, както казах и в комисията на Народното събрание, аз намирам, че този модел не е лош. Но за съжаление, такава мащабна промяна се прави минимум две години, по мое мнение, преди да започне новият планов период.