Вицепремиерът и министър на вътрешните работи в интервю за предаването „Деконструкция” на БНР

Цветлин Йовчев – вицепремиер и министър на вътрешните работи, добре дошли.

Добре заварили.

Да започнем от актуалността, министър Йовчев. Бяха ли подготвени органите на реда за вчерашната атака срещу БНТ?

Ние винаги имаме готовност ти очакваме, че при протестите, които са ежедневни, може да се получи някаква ескалация на напрежение. Така че в случая мисля, че колегите успяха да реагират адекватно и всичко мина нормално.

Не бяхте ли изненадани все пак от това, което стана?

Успяхме да се подготвим и да реагираме навреме. От професионална гледна точка не бяхме изненадани. Ако ме питате в лично качество, аз също да ви кажа не го приемам, но не бях изненадан, защото и преди известно време също бяхме свидетели на такива опити. Но мисля, че тук вече се минава една граница, която е нормална. Едно е да се протестира срещу институциите и срещу тези, които ги представляват. Това е нормално и е конституционно право. Ние трябва да защитаваме това право на българските граждани. Но ми се струва, че вече се минава в една друга крайност. Навлиза се вече в личното пространство. Вече започват да се нарушават личните права на хората, които по един или друг начин са избрани и то легитимно да представляват тези институции. Мисля, че всички трябва да реагираме в този момент в посока такава, че да подадем сигнали, че това не е добре.

Защо се наложи вчера премиерът след интервюто си в „Панорама” да напуска през задния вход телевизията?

От гледна точка на това да не се стигне до допълнителна ескалация на напрежение. Иначе можеше да напусне и през централния вход. Но искахме да спестим, ако някой се опита в този момент допълнително да повиши напрежението, да се опита да предизвика насилие…

Имахте ли такива сигнали?

Сигнали не е имало. Но имахме очаквания, в предвид това нещо, което се виждаше и което се случи.

Министър Йовчев, вие сте казвали, и вие, и между другото и премиерът го е казвал, че знае кой стои зад тези протести? Аз нямам предвид, разбира се говори се тук за 20 лв., за 30 лв., това са кокошкарски истории. Имам предвид, разбира се, по-мощните кръгове, които управляват тези процеси, по-мощните кръгове, които имат силите, имат ресурса, не само финансов, но и интелектуален да дирижират едни такива действия?

Аз мисля, че не само аз и министър-председателят, и всеки в момента интелигентен човек достатъчно добре може да направи анализ и то подкрепен с достатъчно факти, за да е наясно кой може да седи зад едни такива протести. Но не това е важното и аз и вчера си позволих да го коментирам пред журналистите. Ние не се интересуваме от това кой организира протестите. Това не е противозаконно и в края на краищата това е конституционно право на българските граждани. Всеки може да се сдружава, да организира протести, да протестира. Но тези, които по време на протестите се опитват да провокират насилие, които с поведението си грубо нарушават обществения ред, там не можем да останем безучастни. Включително вече там ще работим по това, ако има организация за предизвикване именно на безредици. Има такива сигнали, работим по тях и се надявам, че ще имаме успех.

Сигурно сте чули вчера Ханес Свобода каза, че той не си спомня другаде полиция да е била толкова толерантна спрямо протести, както той каза формално са незаконни. Между другото доста хора изразяват учудване от тези действия на полицията, именно от тази прекалена толерантност дори срещу агресивно настроени граждани?

Аз мисля, че успяваме да намерим баланса в момента. И разчитам, и вярвам, че успеем да поддържаме този баланс. Разбира се, че трябва да отчетем, че обществото ни е изключително може би изнервено в момента, изключително чувствително, като че ли с оголени нерви има в обществото. И затова и ние трябва да сме по-внимателни в начина, по който реагираме. Защото при тази агресия, която виждаме, тя основно вече тръгна от политическото говорене, тя се пренесе и долу на улицата. Ако допълнително полицията с действията си не успее да успокои, а допринесе до това да се вдигне този градус на напрежение, аз няма да бъда доволен. И наистина именно поради тази причина търсим баланса. Мисля, че в момента намираме добрия баланс и ще продължим така.

Бяхте казали, че се променя състава на протестиращите, че има разлика между това, което е било преди месец-два и сега?

Определено има и ние го видяхме на четвърти септември. На четвърти септември, хората, които спонтанно излизат да протестират бяха като процентно съдържание много по-малко от тези, които бяха мотивирани по един или друг начин, без ясна цел срещу какво точно протестират и някои от тях с ясната цел и задача, че искат да предизвикат напрежение и сблъсъци, включително и с полицията. Видяхме, че имаше и подготовка. Имаше и вериги от храстите, които извадиха, предварително си имаше организация, видя са кои са хората и т.н. Действаме в тази посока. Между другото имаме 11 лица, които установихме. Образувано е досъдебно производство. Сега е в процес свалянето на обяснения, свидетелски показания и може би ще бъдат повдигнати и съответно обвинения.

Очаквате ли в следващите дни отново да има засилване на това напрежение, отново да има подготовка, отново да има такива помощни средства?

Ако говорим за спонтанно протестиращите хора, аз не очаквам да са повече.

За не толкова спонтанните говорим.

За не толкова спонтанно е възможно. Това зависи от решението на тези, които в края на краищата ги мотивират да вършат тези действия, а не от обективно от обстановката. Иначе, ако обективно следим нещата, аз не мисля, че има нещо,което би могло да доведе в посока да ескалира напрежение или да излязат повече хора на улицата. Напротив. Това нещо, което се случва има би трябвало в известна степен да убеди хората. И да види, че някои, ако са имали страхове, то тези страхове не се сбъдват. Да видят, че се полагат усилия, които според мен са видими, за да се подобрят много неща. Така че по-скоро би трябвало да очакваме, че хората ще се успокоят, ще приемат и ще подкрепят в някои стъпки правителството. Но по отношение на това дали тези, които се опитват, не им изнася тази ситуация, не им изнася да има нормално функциониране на институциите в момента по една или друга причина, те могат да прибягнат до такива…

На кой не му изнася, министър Йовчев, кажете имена?

Не, няма да ги кажа имената. Защото, вижте, ако кажа имена, трябва да мога да го докажа това нещо. Аз това нещо, което поддържам винаги до момента и ще продължавам да поддържам, че няма да издавам присъди. Няма да казвам този е такъв, този е виновен, този не е. Има си институции затова, но мога да ги уверя, че ще си свърша работата.

Знаете ги кои са?

Да.

Добре. Това е важно уточнение. Така – бежанците. Може ли България да се справи? Защото ние виждаме, че те непрекъснато се увеличават, виждаме че има вече бунтове в бежанските центрове.

Истината е, че в момента все още сме в критична ситуация, тъй като местата за настаняване на бежанци са претоварени може би вече с 30%. Но трябва веднага да отбележа, че имаме вече намерено решение. И в рамките на пет до десет дни ще имаме 1000 нови места. Което ще позволи на тези места за настаняване на бежанците да има нормални условия. Т.е. мисля, че в един съвсем кратък период от време ние ще овладеем този пик на кризата и оттам нататък разбира се трябва да продължим да работим методично и системно, тъй като потокът от бежанци няма да намалее. Вече сме решили няколко други въпроси, които бяха много съществени. Ще се спра само на някои от тях, защото иначе темата е много обширна. Първо, осигурени са необходимите медикаменти. Осигурени са необходимите медицински екипи – както тези, които могат да извършат преглед при първия досег на хората, преди да бъдат придвижени към местата за настаняване, така и в местата за настаняване. Намерено е решение на въпроса с преводачите. До няколко дни ще имаме още 6-7 души преводачи, които ще облекчат този процес. 

Те нали не са от сирийски език преводачи?

Не. Имаме преводачи с арабски, така че мисля, че това ще подпомогне доста, както и в момента работим активно по разработване, вече са разработени повече критерии, за да можем да оценим риска на лицата, които идват и да можем да оценим по-голямо внимание на тези, които оценяваме на по-рискови от гледна точка на заплахата от тероризъм и екстремизъм. Така че сме направили в първите стъпки това, което е необходимо. Проведени са и първите необходими срещи за да потърсим помощ. Имах среща с комисаря Малмстрьом и с комисарката Кристалина Георгиева. И в момента очакваме директно да получим помощ по линия на Агенцията за подпомагане на търсещите убежище, която ще бъде основно техническа, с експерти. Както и в момента очаквам да получим и допълнителна помощ по линия на „Фронтекс”. Възможно е да получим и финансова помощ, която няма да бъде голяма.

Кога ще бъде възможно това?

Вече сме попълнили апликационна форма, с която сме уведомили комисар Малмстрьом и в момента очакваме да бъде взето решение средствата, които има в Бюджета на ЕС за такива дейности, за такова подпомагане до края на годината не са много. А има няколко страни, които в момента са в повишен риск. Една от тези страни е България. Но по-тежка е ситуацията в Италия, в Гърция, в Кипър и Малта.

Кажете как ще се справим? Имаме ли капацитет да отсеем тези хора, които са нормалните бежанци от тези, които нямат чак толкова добри намерения. Да го кажем директно – които представляват заплаха за националната сигурност, свързани са с терористични организации и могат да извършат на българска територия атаки, атентати?

Мисля, че към момента имаме достатъчно капацитет, но никога не можем да говорим, че на 100% можем да неутрализираме тези рискове. Трябва да с ме наясно с това. И това, което до момента сме направили, което споменах, разработени са комплект от критерии, които да могат да помогнат на колегите, които ще работят с пристигащите тук да отсеят тези, които са по-рискови. Ще засилим там, ще има командировани повече хора, които ще присъстват на беседите и по-активно ще се работи в местата, които са за настаняване на бежанци. Както сме предвидили да имаме и по-активен обмен на информация в реално време с партньорските служби, за да може наистина да отсеем, ако има такива хора.

Ние все още ли сме „мека цел” за терористите? Затова се заговори след атентата в Бургас.

Зависи с кого се сравняваме. Не бих казал, че сме „мека цел”, и че с ме толкова лесна цел. Но в сравнение с други държави, включително от ЕС, като че ли има още какво да направим. И наистина ние работим в тази посока. Към момента актуализираме националния план за противодействие на тероризма. Ще направим и една оценка за изпълнението му към момента. Разбира се колегите са натоварени в момента и правят задълбочен анализ какво допълнително би трябвало да се подобри, за да намалее рискът да се случи нещо такова отново. В няколко посоки определено можем да търсим мерки. Първото, което е по отношение на плановете за защита на критичните инфраструктури и тяхното изпълнение. Второто е, ние имаме в момента изключително добър контрол върху границите, но все още нямаме системи, които да ни помогнат да обработваме по-голям обем от информация, включително видеоизображения и снимки. Това е една посока, която ще ни помогне много бързо и почти в реално време ние да можем да извършваме проверка на наистина този, който влиза в България.

Защо мислите, че няма да има затваряне на границите?

Към момента не. Това не се налага. Абсолютно съм твърд, че няма да има. Но съм абсолютно категоричен в това, че ние имаме разчет и ако се наложи обстановката го изисква, това разбира се трябва да бъде решено от парламента, ние можем да го направим.

Министър Йовчев, да ви върна отново към ставащото в страната. Имаше шокиращи разкрития затова какво се е вършило в МВР по време на предишното управление. Имам предвид най-вече нещата, свързани с подслушванията, изобщо някаква конкретика по това да дадете? Защото имаше в навечерието на изборите страшно много информация за такива едни нередни неща, пък сега като че ли затихна всичко, нищо не се чува?

Вижте, първо, в тази конкретика не мога, не бих искал, но и не мога, нямам право да навляза, тъй като се води в момента разследване от прокуратурата. И докато то не приключи единствено наблюдаващия прокурор може да реши какъв обем и колко от тази информация може да стане публична, но мога да кажа следното: Тъй като имаше много най-различни интерпретации, да – имало е някакви мерки на контрол и съществуващ режим, който по някакъв начин да гарантира, че ще има ред в тази система. Но в повечето случаи тези мерки не са ефективни, тъй като са значително остарели. Те не отговарят нито на съвременните технически средства и на съвременните специални разузнавателни средства /СРС/, които се използват, нито на организацията на дейност. Те са просто някакъв архаизъм и останки от една минала система. Така че в момента ние работихме много активно и сега в момента има комплекс от мерки, които се разработват. Ако успеем, аз съм убеден, че ще успеем да ги реализираме докрай, то тогава ще имаме гаранция, че СРС няма да се използват…

Кажете най-важните от тези мерки?

На първо място ние ще имаме възможност с регистрите за контрол абсолютно да може да се извади всяка една информация, да може да се пресече през различни сечения затова кога, по какъв повод, къде точно са прилагани СРС. Второто, което е чрез технически и организационни мерки няма да позволим тези средства да имат достъп на лица, които в момента или да примерно да ги използват, ако това не е свързано конкретно с прилагане на СРС, като включително с технически средства може да се направи така, че да проследи къде се е намирало съответното техническо средство и в момента дали това нещо е било свързано с конкретна задача, със срокове. Така че има. Те са многообразни, наистина няма да ни стигне времето. Ако проявявате интерес, ще ви ги представим.

Проявяваме, разбира се. Сигурен съм, че и нашите слушатели проявяват. Има един вечен въпрос за МВР, вие сигурно го знаете – за чантаджиите в министерството и затова, че има страшно много хора, които не е ясно какво вършат. Получава се огромен бюджет. Редовите полицаи или хората, които изпълняват най-важната работа, съответно не взимат чак толкова добри средства.
Абсолютно сте прав. Към момента, хората които не са ангажирани с извършване на основните дейности в Министерство на вътрешните работи са повече от 30%. Тук искам да кажа нещо много важно. По никакъв начин ние не трябва да принизяваме или да омаловажаваме труда на тези хора, той е много важен. Без труда на тези хора, министерството няма да може да функционира нормално. Но този процент е прекалено висок. И към момента в това състояние на системите за управление, ние съвсем спокойно можем да го свалим до 15%. Т.е. да направим 15% съкращение и това не само, че няма да се отрази зле върху работата, а ще я подобри. Това мога да ви гарантирам.

Кога планирате да го направите?

До края на годината ще бъдат съкратени 10%, а в първите 6 месеца на следващата година останалите 5%. То е свързано и със средствата, които трябва да осигурим за обезщетение. Затова не можем да го направим по-бързо. И планираме на база на това съкращение да направим повишаване на заплатите на хората, които се занимават с основните дейности. То няма да може да бъде направено в рамките на 15%, защото част от средствата, които ще икономисаме трябва да бъдат отделени за изплащане на обезщетения. Но мисля,че ще успеем да постигнем може би над 5% увеличение на заплатите.

Господин вицепремиер, вие бяхте началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев. Как си обяснявате това противопоставяне, това напрежение между президента и правителството, на което вие сте вицепремиер?

По никакъв начин не бих искал да давам оценка на президента, защото…

На ситуацията дайте.

Знаете ли, като че ли в момента някои стъпки в началото, които бяха направени приглушиха комуникацията. Те дадоха възможност оттук нататък да бъдат направени оценки, да бъдат направени интерпретации, които доведоха до това, че наистина в момента като че ли комуникацията не е на достатъчно добро ниво. Като държава имаме нужда от много добре, силно функциониращи институции, включително и президентската институция. Ако по една или друга причина се получи така, че президентската институция не е в състояние в пълен обем да изпълни функциите, то това пречи на цялата система. И аз мисля, че трябва да се работи активно в тази посока, за да може да се възобнови много доброто взаимодействие, което трябва да има между институциите и това ще е от полза за всички.

Аз сега ще ви кажа нещо, което хич няма да допринесе за по-доброто разбирателство. Сещате се какво, че правото на президента да назначава главния секретар на МВР ще бъде отнето с новия устройствен закон на вътрешното ведомство. Така също искате да му вземете и правото той да назначава шефовете на НСО и НРС. Как ако тези идеи се реализират, това би допринесло за разбирателството?

Това, според мен, не би трябвало да се гледа в контекста на властовия ресурс на институциите, защото не това е най-важното. А и смисълът мисля на президентската институция е по-различен. Смисълът на президентската институция и ролята, която Конституцията отрежда на президента не е той да бъде този фактор, който да разполага с властови средства и възможности да влияе върху останалите институции.

Но той пък с почти нищо не разполага. Сега пък вие искате и малкото да му вземете, с което разполага.

По-скоро логиката тук е друга. По принцип сегашното състояние, това е резултат от една друга ситуация, която беше в началото на прехода с едно МВР с изключително концентрирана власт, много власт в него и със съмнения в участниците в политическия процес, че демократичните процеси ще вървят в правилна посока. Сега сме в коренно различна ситуация. Първото, което имаме децентрализация на тази власт. Определено в новия закон, който предлагаме има ясно разграничение между функциите и отговорностите между политическото и професионалното ръководство, което поставя министърът в една съвсем различна светлина. Той няма да има властовия ресурс да влияе върху разследванията, върху използването на СРС, но трябва да има възможност да упражнява контрол. И тогава, когато работните процеси не са организирани по правилен начин, да вземе съответните мерки. Именно, мисля че както във всички останали министерства не президента назначава главния секретар, така и в МВР трябва да стане същото. Като разбира се винаги може да се намери балансът, когато очакваме, сега нали работим и по рамков закон за националната сигурност, където да бъдат дадени достатъчно правомощия и функции на президента по управление на системата. Така че той да може да влияе с други механизми, а не с назначаването. Представете си, че иначе може да се случи ситуация, в която, ако ескалира някакво напрежение или, ако има не дай си боже недоброжелателност и недобронамереност в една от институциите, ще се блокира дейността на МВР.

Понеже, господин вицепремиер, вие бяхте председател на ДАНС, мислите ли, че изборът на Делян Пеевски беше удачен? Мислите ли, че точно такъв човек с неговия профил може да бъде шеф на ДАНС?

С какъв профил имате предвид, защото…

С неговата биография?

…ако разбирате с профил политик, това е един възможен вариант да се върви към политическа фигура, която примерно да оглави, но тогава би трябвало да се мисли и какви трябва да са правомощията и тогава трябва да има и професионална фигура, която е. По отношение на личните качества не мога да коментирам, тъй като не го познавам господин Пеевски и не мога да кажа дали той притежава необходимата компетентност и необходимите качества да ръководи ДАНС. Но определено, вижте, това е един въпрос, който отминаха повече от 3 месеца. И ако в момента ние наистина продължаваме да се фокусираме върху една стъпка, колкото и показателна да е за някои тази стъпка, която след което, окей, беше оценена по един или друг начин, върна се назад, направи се нов избор. Той беше изключително прозрачен, имаше публичен дебат, кандидатурата беше дори открито подкрепена на сегашния председател на ДАНС и от фактически от нашите партньори. Така че аз мисля, че в момента ние непрекъснато да се връщаме върху този казус е нещо, което просто ни пречи да вървим напред и зацикляме.

Може би проблемът е в това, че хората искат да знаят всичко, те искат да знаят точно как се е случило това нещо. Ето например аз се чудя, вие, като бивш председател на ДАНС, беше ли консултирано и това решение с вас, пък и следващото, за г-н Писанчев?

Научих го малко преди да го научат хората.

Тоест не са ви питали?

Не, не съм бил фактор във вземането на решение в този момент.

Да, защото ако аз бях лидер на партия, примерно, или министър-председател, най-нормалното е да се обърна към вътрешния си министър, който е бил шеф на ДАНС, и да кажа: „Виж сега, ти познаваш тази агенция много добре – става ли този човек или не става, какво мислиш?”. Не е ли естествено това?

Аз приемам това нещо, което беше посочено като основни аргументи, че наистина беше необходимо бързо да се извърши реформата, тъй като виждате – всяка една реформа, колкото и добре да е планирана, колкото и добре да е организирано провеждането й и каквито и усилия да се влагат, тя изисква време. Ако ние забавим тоя процес с няколко месеца, това ще се отрази като цяло. Ние, ако сега очакваме резултат от тази реформа да получим, да кажем на петия, шестия месец от провеждането й, ако я бяхме забавили с 3-4 месеца, ако беше провеждан някакъв сериозен дебат, наистина пък вече резултатите щяха да постигнат и далеч след това. Ние в тази ситуация, в която бяхме, трябваше да търсим бърз резултат. И от тази гледна точка приемам, че наистина нямаше време за такива дебати да бъдат организирани. Но определено трябва да кажа, че допуснахме като че ли грешка в това, че не успяхме да комуникираме както трябва. И това особено в първите месеци породи доста съмнения, имаше опасения. Включително трябваше допълнително да се провеждат разговори, да се разяснява. Което можеше да си го спестим, ако бяхме направили една по-добра комуникация на това, което се случи. Но в следващите стъпки мисля, че показахме, че се поучихме от тези грешки и действаме по-добре.

Много искам да ви попитам за битовата престъпност, защото много хора сигурно в страната, въпреки цялата тази шумотевица не знаят кой е Делян Пеевски. Обаче много хора са жертва на кражби, на изнасилвания, има убийства в това число. Особено в по-малките населени места. И естествено се създава впечатлението, че полицията не си е на мястото, че полицията не може да осигури сигурността на обикновените граждани?

Страхотен проблем. За една година по официална статистика, като съм наясно, че тя далеч не обхваща целият обем от проблема, има 130 хил. души, които са пострадали от така нареченат битова престъпност.

Това са тези, които са подали жалби. 

Да, официално това, което е регистрирано. А те са много повече. Това е вече проблем и размерът е такъв, че това вече е въпрос, който касае националната сигурност. Проблемът е много тежък и трябва да обърнем изключително сериозно внимание. Към момента все още аз не мога да кажа, че имаме съществени резултати, въпреки че направихме конкретни стъпки. Очаквам резултатите да ги постигнем в един разумен период от 2-3 месеца. В момента на база на това, което направихме като промяна в организацията, се изисква всеки един от областните директори на вътрешните работи, това ще го контролирам лично, да разработи, да приложи тези указания, които сме дали на място. Така че очаквам да имаме наистина в кратък период от време, резултат. Мерките ни са в няколко посоки – първата е това, което и вие споменахте, че полицаят трябва да бъде там, където има нужда от него. На второ място трябва да направим така, че особено в отдалечените места трябва да съкратим времето за реакция при подаване на сигнал. Това е също много тежък проблем към момента. И на трето място трябва да търсим по-активно сътрудничество с гражданското общество. Тук в две посоки вървим до момента. В новия закон е залегнало и работим вече и по инструкция, която ще регламентира възвръщането на статута на извънщатния служител, за да можем да използваме на място хора, има много такива хора. Които ще бъдат готови да сътрудничат безвъзмездно на Министерството на вътрешните работи. И по този начин да допринесем за сигурността в съответния регион. Бързам да кажа, че това не е български модел, такъв модел се прилага в много западни страни, и то много успешно. Включително САЩ, Великобритания, като на някои места там след въвеждането на такива отряди, битовата престъпност е спаднала до 80%. Ще извлечем всички добри практики в момента и ще използваме да ги адаптираме спрямо нашите условия. И втората линия, по която работим – искам да постигнем по-добро сътрудничество с охранителните фирми. Има много ресурс там, мисля че министерството може да им помогне, тъй като тяхната дейност също е свързана със сигурността на хората. А и те биха могли при една добра комуникация много да помогнат на министерството при реакция на всякакви сигнали. 

Включително и в съвсем малки и отдалечени населени места, така ли?

То там е най-големият проблем. Но мисля, че може и с технически средства да се /…/ и с осигуряване на полицейско присъствие.

Накрая кажете за закона кога ще бъде готов, кога ще бъде внесен в Министерския съвет и след това в парламента?

В момента изчакваме препоръките и коментарите на вътрешната комисия в парламента, изпратили сме и го на президента да даде своите коментари и препоръки. Качваме го на сайта на МВР, за да вземем препоръки и от гражданите, и след което ще направим корекции, които е необходимо в закона и ще го внесем. Предполагам, че това ще се случи в близките десетина дни.

А очакванията ви за неговото окончателно приемане в парламента?

Чисто технологично мисля, че това ще отнеме поне месец. Така че надявам се, през ноември месец вече да имаме нов закон. Оттам нататък е необходим един технологичен период, който ще е между 3 и 6 месеца за имплементацията му, пълната. Но още това ще се усети, тъй като някои от заложените идеи в закона ще могат да бъдат реализирани веднага. Така че особено и по линия на управление на човешките ресурси, и по линия на преструктуриране, и по линия на подобряване на вътрешната организация на работата в МВР, ние ще имаме незабавен ефект. 

Много ви благодаря. Цветлин Йовчев, вицепремиер, министър на вътрешните работи.

И аз ви благодаря.