Министърът на здравеопазването в интервю за в. „Труд“

Д-р Андреева, откакто сте здравен министър, оказвал ли ви е някой натиск примерно за промяна на нормативни документи, за извършване на плащания или за придвижване на забавени проекти?

Натиск ми оказва времето, защото поехме мандата във втората половина на годината, а има прекалено много неща, които трябва да се свършат. Например налагат се промени в нормативните документи заради приоритетите, които правителството начерта, а много от програмите за здравеопазване с еврофинансиране бяха толкова забавени, че буквално всеки ден бе от значение за изпълнението им. Болно ми е, че 4 години нищо не се е правило по програмата „Спри и се прегледай". Реално на нас ни бе оставено за 6 месеца да се прегледат 400 000 пациенти... За щастие успяхме да удължим срока за изпълнението й до края на 2014 г. Забавен е и анексът към проекта „ПУЛСС за обучението на специалистите от спешната помощ. Около 460 души трябва да преминат обучение до края на годината. Ако това не се случи, няма да получим над 1 млн. евро или 2 млн. лв. Аз вече съобщих за вестника ви, че безвъзвратно загубихме 10 млн. лв. за изграждането на електронното здравеопазване чрез проекта „БАЗИС". Т.е., започваме отначало.

Съществува тезата, че съсловието не иска ред, затова го устройва липсата на единна информационна система. Вие какво мислите?

Отчитането силно ще облекчи работата на съсловието и ако сега на места (които са по-скоро изключение) има по-голямо финансиране от изработеното, с въвеждането на единната система в сектора ще започнат да влизат реалните пари. Затова колегите не бива да се притесняват, че дейността им ще бъде на светло и регламентирана, тъй като това означава повече ресурс, който ще се използва за здравето на хората и съответно за подобри заплати на работещите в системата.

Какво ви шокира най-силно от началото на мандата ви?

Т.нар. пренасочени и направо откраднати 1,41 млрд. лв., които са били дадени от хората за здравето им! Знаете, че в края на 2010 г. сумата бе взета от здравната каса и бе преведена по сметката на централния бюджет на държавата за покриване все още на незнайно какви дефицити. За мен това е скрита форма на актуализация на бюджета на страната.

Посочи се, че може би са отпиши за плащания на асфалт, пенсии...

Може би за асфалт, може би за пенсии, за самолети, за подслушвания... До момента не сме получили отговор от бившите управляващи. Но ако тези пари бяха влезли в сектора, то сега нямаше да има задлъжнялост на лечебните заведения, тъй като те щяха да са получили сериозни средства за извършена дейност. Или щяха да се вложат в т.нар. втори стълб на здравното осигуряване, каквато е била идеята при натрупването на над 1,4 млрд. лв. Но парите пак щяха да постъпят в доболничната и болничната помощ. А погледнато от настоящия момент, вторият стълб може да се появи чак след 2-3 г.

Говорите за задължително допълнително осигуряване, нали така?

Да. Всъщност се оказа, че здравната каса много добре си работеше със здравна вноска от 6% и увеличението й до 8% бе направено, за да може парите от повишението да се трупат за втория стълб. Но се появи проблемът с безконтролното роене на лечебни заведения.

Не може в София да има 100 болници, а вТел Авив, където населението е колкото в столицата ни, да са 8. Очевидно има нещо, което не е наред и то трябва да спре да се случва, защото здравната каса (дали ще е една или ще са три) не може да издържи финансово да работи с толкова много договорни партньори.

Заявихте, че едно е ресурсът на касата да се разпределя между 200 болници, друго е между 360. От догодина ли да очакваме парите да се поделят между 160 партньори по-малко?

Това обсъждахме с колегите от НЗОК. Все повече се обединяваме около становището да заложим на чужд пример и на консултации с Брюксел и със Световната банка за въвеждането на нови критерии, които биха ни помогнали да постигнем оптимизиране. Само така няма да има спекула, че си избираме болници, които ще работят с обществения ресурс. Идеята е не просто няколко лечебни заведения да преустановят дейността си, а с касата да работят тези, които могат да гарантират добрата медицинска дейност и грижи за пациентите от гледна точка на човешки ресурс, кадри, апаратура, на ефективност на лечението, на брой последващи рехоспитализации за едно и също заболяване... Има критерии, които работят в т.нар. западен свят и се надявам да ги получим от експертите му, за да няма обвинения в субективизъм.

Ще успеете ли да ги заложите в рамковия договор за 2014 г.?

Ще се опитаме, но мисля, че е рано, тъй като вече сме в края на годината. Сега предстои да се правят бюджета на здравната каса и новото рамково споразумение.

И ГЕРБ имаха амбицията да заложат такава Национална здравна карта, която да остави само най-добрите болници и само те да получават пари от касата. Но не се случи.

Ние вече нямаме избор да не го направим. Виждате как за 4 години просрочията на болниците са се увеличили 3 пъти, а текущите задължения много повече. Ако това продължи, ще загубим структуроопределящите лечебни заведения. факт е, че високоспециализираните болници все повече задлъжняват. То е ясно, че причината е недофинансирането, не толкова лошият мениджмънт. При нас обаче картината вече е - или умират всички, или спасяваме част от тях.

Двойно повече са неосигурените пациенти в големите болници. Коя е успешната мярка, която ще ги накара да започнат да внасят осигуровките си?

Ако реализираме всичко, което досега изброих, това ще са първите стъпки за връщане на доверието на хората в здравеопазването, в лекарите и специалистите по здравни грижи. А днес недоверието е огромно. Когато защитих колегите, във форумите последва лавина от реакции. Започнаха да ме питат: „Вие знаете ли какво правят лекарите?!" Нещо, с което аз не мога да се съглася, защото съм работила с това съсловие и зная, че няма лекар, който да не се бори за пациента.

Но всяко стадо си има черни овце, а вашето явно не ги чисти.

Сигурно има и такива случаи, но няма лекар, който умишлено да навреди на пациента и да неглижира случая. Понякога и съсловието е жертва на обстоятелствата и ние трябва да ги променим, за да може всички да се чувстват комфортно и да работят спокойно.

Какво ще кажете на пациента, от когото доктор иска 50 лв. рушвет?

Здравноосигурените пациенти имат права, които изключват доплащане за дейности, финансирани от здравната каса. А неосигурените - разбира се, че трябва да платят за положените грижи, консумативите, диагностиката, лечението. Затова, ако някой иска да не му се вземат пари, просто да си превежда вноските. По-добре всеки месец по малко, отколкото наведнъж много.

Аз ви питам какво да прави болният, от когото искат подкуп?

Той е в правото си да не го плаща.

И къде да отиде, на кого да се оплаче, като е зависим от доктора?

При директора на болницата, в Изпълнителната агенция „Медицински одит", в здравната каса - това са органите, които упражняват контрол и проверяват институциите за всякакъв тип нарушения.

Кои са трите задачи, които трябва да свършите до края на годината?

На първо място за мен е спешната помощ. Почти сме готови с концепцията, която разработване с колегите от системата. В нея ще има промени на условията на труд, в начина за придобиване на специалност на лекарите, работещи в спешната помощ, а с Националното сдружение на общините в България разработваме карта на филиалите. Наистина само общините могат да дадат отговор от какво има нужда по места. Особено в общините, в които през последните 4 г. се закриха 14 лечебни заведения и това силно влошава достъпа и навременността на медицинската помощ там.

Второ - имаме одобрението на премиера и на финансовия министър в бюджета на министерството за 2014 г. да залегне ресурс за обновяване на базата на спешната помощ (като апаратура и като условия в центровете), за повишаването на заплатите на екипите поне с 10% (ако реализираме икономии, може да ги вдигнем и с още 10%) и се надявам да останат пари и за обновяване на автопарка.

В ЕС след преминаването на определени километри, в името на безопасността на пациента, линейката да се подмени. Вие знаете ли каква част от нашите реанимобили трябва да се спрат от движение?

В автомобилния парк има около 400 линейки, които са купувани между 2007 и 2009 г. Очевидно, че те са силно амортизирани, особено в големите градове като Пловдив, София, Стара Загора, Варна, Бургас. У нас подобен стандарт няма, въпреки че аз съм за въвеждането му. Та, ако от догодина ни бъде даден исканият ресурс, ще започнем поетапна подмяна на автомобилите и апаратурата им.

Според лекари от Спешна помощ 1/3 от линейките са изключително амортизирани?

Не само 1/3, но може би и повече. Второто важно нещо е до края на годината да се подобри специализацията на младите лекари, да им осигурим възможност при започването на работа в лечебни заведения веднага да бъдат зачислени за специализация по техен избор. А за незаетите места ще се прави второ или трето класиране, т.е. ще има няколко шанса, а не да се чака следващата година. И още нещо - в началото на декември ще има функционираща болница в Девин.