Министърът на труда и социалната политика в интервю за в. „24 часа“

Министър Адемов, според управителя на НОИ замразяването на възрастта и стажа за пенсиониране само през 2014 г. ще струва 55 млн. лв. Ще подкрепите ли искането на БСП за такава мярка?

Замразяването на възрастта и стажа за трета категория труд струва на бюджета на ДОО 45,5 млн. лв. допълнителни средства за новоотпуснатите пенсии. Тази политика води до нови 15 300 пенсионери.

България е единствената държава в ЕС, която с реформата от 2000 г. увеличи стажа за жените с 14 г., а за мъжете с 12. В същия момент беше увеличена рязко и възрастта с по шест месеца на година. Едно поколение не е в състояние в условия на преструктуриране на икономиката и на висока безработица да поеме толкова тежки удари. Временното спиране на нарастването на възрастта и стажа за 1 година както е в нашето предложение, ще му даде глътка въздух. Окончателният вариант ще бъде ясен на 1 ноември, когато се внася бюджетът.

Въпросът не е дали възрастта и стажът трябва да се вдигат, а как. Шоково или да се разсрочи във времето, както е направено в Германия - по 1 месец всяка година до 2029 г. Няма как да постигнем пълно щастие и съгласие по социално чувствителни теми като пенсионната система и общественото осигуряване, но се стремим към достатъчно висока степен на съгласие и обединение около един вариант. Това е причината на този етап да се чуват разнопосочни сигнали. Зная, че това дразни и изнервя хората, създава дори усещане за хаос, но устойчивите решения в социалната политика са съгласуваните решения и спазване на принципите, а не промени в зависимост от политическата конюнктура.

Значи вече има постигнато съгласие по това едногодишно замразяване?

Вече има яснота, че вървим към него. Другият вариант е за две години. И българските кандидат-пенсионери, а не само депутатите имат нужда от ваканцуване

А след тази пенсионна ваканция какво ще следва?

Обсъдихме да предложим от 2015 г. увеличението на възрастта за пенсиониране да бъде обвързано с очаквания предстоящ живот след придобиване право на пенсия. С други думи, колко години средно един човек ще получава пенсията си. От 2015 г. за следващите три години до 2017 г. увеличението на възрастта ще следва средното увеличение на продължителността на живота. Ако през предходните три години (2012,2013 и 2014 г.) то е например 6 месеца, през следващите 3 г. увеличението ще бъде с по 2 месеца на година.

Кой ще казва колко е продължителността на живота, за да се изчислява увеличението на възрастта?

Това е работа на актюерите. Те имат параметрични таблици, НСИ също е в състояние да предостави такава информация. Но все още дискусията се води на експертно ниво в консултативния съвет, има аргументи „за" и „против".

Ако изчистим всички конфликтни точки и постигнем автоматизъм, системата ще е зависима преди всичко от обективни критерии, а не от случайни хрумвания. В този вариант правителствата ще бъдат улеснени при вземането на политически решения от една надеждна експертиза.

На 3-годишни етапи ли ще се вдига възрастта?

Възможно е и да са 4 или 5 години.

Колко години в момента българите получават пенсия и по колко ще получават с въвеждането на новия алгоритъм? Като се въведе този автоматизъм, какво съотношение между годините в труд и годините в пенсия ще се търси, за да е устойчива системата?

Очакваната предстояща средна продължителност на живота след пенсиониране за мъжете е 14,32 години, а за жените - 20,40 г. Оптималното съотношение живот в трудова възраст към години в пенсия е 2:1.

Дай боже здравеопазването да даде възможност хората да живеят дълго и да са здрави, но заедно с това условията на труд трябва да станат адекватни на потребностите на хората в предпен-сионна възраст. Без да има развит пазар на труда и достатъчно атрактивни правителствени и частни инициативи за предлагане на работа на хората в предпенсионна възраст, без обществото да е подготвено, увеличаването на възрастта и стажа създава възможности за пробойни в системата.

При автоматично вдигане на възрастта какво ще се случи с изискването за осигурителен стаж? Ще отпадне ли?

Пенсиите са за възраст и стаж, така че говорим само за увеличение на възрастта по този механизъм.

Идеята за отпадане на стажа изобщо не стои Другият вариант е замразяване на възрастта на 63 г. и 8 месеца за мъжете и 60 г. и 8 месеца за жените, а стажът и за двата пола да продължи да се увеличава с четири месеца, както предлага КНСБ. Тогава ще са нужни допълнителни 41,1 млн. лв. за новоотпуснати пенсии на 13 000 души, т.е. разликата няма да е голяма, ако се предпочете замразяването на възрастта и стажа пред това само на възрастта.

Минусът на замразяването на стажа е, че той участва като основен параметър във формулата за определяне размера на пенсията - колкото по-голям стаж имаш, толкова по-голяма пенсия ще получиш. Но на този етап надделяват аргументите за стопиране едновременно и на възрастта, и на стажа.

При автоматичното вдигане на възрастта как ще стане изравняването между мъже и жени, както иска от нас Европейската комисия?

ЕК иска да посочим датата, от която ще се изравни. По сегашното законодателство жените се пенсионират по-рано от мъжете, а средната продължителност на живота при тях е по-голяма - значи участват с по-малък принос в осигуряването, а по-продължително време получават пенсия, но пък за сметка на това тя е по-ниска. Т.е. ние на законодателно ниво им казваме: „Ще получавате по-малка пенсия, защото сме ви дали възможност да се пенсионирате по-рано." Разбира се, тук има и други аргументи - че жената е пазител на семейното огнище, полага грижи за децата и т.н.

А защо не се въведе текст, че жените могат да се пенсионират от 56 до 63-годишна възраст и сами да изберат по-рано или по-късно да го направят?

ЕК ни казва да направим всичко възможно, да ограничим формите на ранно пенсиониране, защото това е възможност да черпиш продължително време от осигурителната система, без да имаш адекватен принос. Само в България в силовите ведомства като например МВР средната възраст за пенсиониране е 49,7 години. Това е другият проблем.

А какво се случва С ранното пенсиониране на военни и полицаи след автомати чното увеличение на възрастта?

Този автоматизъм засега се отнася само за трета категория. В момента абсолютно без1финципно за отбраната има възраст за пенсиониране, а за държавните служители от МВР, ДА 11С и следователите няма. Едната възможност е да тръгнем против ЕК и да премахнем възрастта в отбраната - значи 800 нови пенсионери през 2014 г. и още 2,7 млн. лв. разходи. Ако въведем възраст за служителите в силовите ведомства, ще има 1400 по-малко нови пенсионери и близо 5 млн. лв. по-малко разходи. Има голяма разлика между полицаите на предна линия и т. нар. чантаджии. Не съм привърженик на тази терминология, но диференциация трябва да има, макар че мярката е крайно непопулярна.

Дотук единственото безспорно е, че догодина се връща швейцарското правило за пенсиите. Според него увеличението ще е с около 2,5%. Няма ли намерение кабинетът да отпусне по-голямо?

Швейцарското правило стъпва върху 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията, а инфлацията за 2013 г. е ниска и затова вероятно осъвременяването ще е с такъв процент. Но дискусията не е за процента, въпросът е за принципа и по него има съгласие. Има варианти правилото да се промени с по-голяма тежест на инфлацията, когато тя е по-висока. Ако има достатъчно финансов ресурс, за да променим съотношението и да постигнем по-висока индексация, ще го направим.

Не е ли справедливо да се даде компенсация за 3-те години, когато пенсиите не се индексираха, и тогава да се вдигнат с 2.5".> по швейцарското правило?

Политиките, КОИТО предлагаме, не трябва да водят до увеличаване на дефицита за 2013 г., а това не е лесно условие. Най-добрият вариант е икономиката да заработи, да има по-добра събираемост, съответно повече приходи в осигурителната система и оттам - по-високо ниво на социална защита. И понеже не сме кой знае какви оптимисти, че растежът догодина ще е достатъчно значим, не можем да си позволим този вариант.

Предлаганото решение е оптималното, след като пенсионната система се финансира около 54% от данъци, а не от осигуровки. Колкото повече расте частта на данъците, толкова по-силна е зависимостта от бюджета, което поставя под съмнение осигурителния характер на системата. Пенсионерът, като си купи сирене и плати ДДС, на практика рефинансира своята пенсия.

Значи вдигането на пенените за стимулиране на потреблението не е лошо?

Не сме оптимисти за значим сред привържениците на увеличеното потребление, но базирано на икономическа и финансова логика, а не само на идеята „Дайте да дадем, а после ще мислим какви ще бъдат ефектите".

Кога делът на държавата във финансирането на пенсиите ще се върне отново на 20%, както беше през 2000 г.?

Ако стигнем до икономически растеж от 5-6%, можем да разчитаме на такава връзка между осигурителните вноски и разходите на системата. Но когато е правен този модел, осигурителните вноски бяха с 14.4% по-високи от сегашните. Намаляването им има ефекти при икономически растеж, но не и днес. Този размер на вноските не може да гарантира устойчива пенсионна система.

Не можем обаче да си позволим сега ръст на осигурителните вноски, защото в криза това означава да убиеш малкия и средния бизнес.

Защо не национализирате втория стълб?

Това е правено в Източна Европа, но не особено успешно. Във втория стълб, особено при професионалните фондове, вноските са изцяло за сметка на работодателя. Да го национализираме, значи да зачеркнем приетия преди 13 г. модел. А не можеш да направиш верни оценки за една система, преди тя да работи 20-30 г. Да, сътресения на фондовата борса, на пазара на труда, икономически кризи и особено демографски проблеми оказват влияние върху развитието на модела, но ако се налага неговата ревизия, това трябва да стане след широка дискусия с участието на експерти и външен одит.

Какво пречи примерно НОИ да поиска сега да купи , Доверие" и да го управлява като втори стълб?

НОИ няма пари да купи не само „Доверие", а каквото и да било, няма и право.

Може купувач да е банката за развитие.

Разбира се, че има и опция за държавно управление, но това означава връщане на модела с финансиране от данъци.

А защо НОИ не получи право да е осигурител от втория стълб и хората да се прехвърлят при него? В момента вторият стълб е подкрепа на олигархията - едни хора вземат пари от гражданите, въртят си ги, а доходността е по-ниска от една разплащателна сметка в банка.

Дали вторият стълб е непродуктивен, можем да кажем чак когато осигурените лица започнат да получават пенсии от него. Очакваната пенсия от него е 20% от тази по първия стълб. 5% е средната доходност на всички дружества, в отделни години някои от тях са имали и 17%.

Но когато дойде време да се дават пенсиите, парите ще се окажат недостатъчно и в един момент фондовете просто ще спрат да плащат.

В частните фондове има близо 6 млрд. лв. Проблемът е, че няма механизъм, с които тези пари да се вкарат в икономиката и да носят доходност. Понеже са публични пари, искаме да бъдат инвестирани в сигурни инструменти, но няма как висока доходност да носят безрискови инвестиции. Каква доходност да очакваме, ако 50% от тези активи са в ДЦК? Една от темите на консултативния съвет ще бъдат и частните фондове.

Да се върнем на осигуровките. Защо не предприемете постепенното им увеличаване, като то да се покрива от личните вноски, не да тежи на бизнеса?

Това можете ли да го коментирате с протестиращите? Революционно предложение е в криза разполагаемият доход на хората да бъде намален и да се увеличат данъци и осигуровки. И то след като България е най-бедната държава в ЕС.

Какви са вариантите за увеличение на максималния осигурителен доход от следващата година и какво се случва с падането на тавана на пенсиите?

Ще бъда честен - и на мен още не ми е ясна формулата, по която ще се подреди пъзелът. Предложението максималният осигурителен доход да се увеличи на2400лв. среща подкрепата и на консултативния съвет, и на финансовото министерство. 90 873 лица декларират доход над 2200 лв. - максималния облагаем сега. Нетният ефект, ако стане 2400 лв., е 25,1 млн. повече приходи в НОИ. Другите варианти са 3100 или 3400лв. Такова рязко повишение ще провокира укриване на доходите над максималния осигурителен или преструктурирането им в друг вид плащания. Заради това реалната възможност е увеличение до 2400 лв.

Голямата дискусия обаче е за тавана на пенсиите. От няколко месеца си блъскам главата, за да търся справедливо решение, и стигам до извода, че такова няма! В закона е записано да отпадне таванът за новоотпуснатите пенсии от 1.01.2014 г., или за 3000 нови пенсионери. Необходимите допълнителни средства са 12 млн. лв. Веднага обаче възниква въпросът защо не отпадне таванът и за старите, които са 53 000души. Само че средната пенсия без таван при тези нови 3000души ще е около 1000-1200лв., а колкото по-назад отиваме, толкова коефицентът става по-висок, защото тогава са имали законовата привилегия да се пенсионират с избрани 3 години. Така шефове на фалирали банки, висши офицери, пилоти избират само три последователни години (между 1982 и 1997 г.) осигурителен принос

Има единични пенсии над 10 000 лв. благодарение на тази схема.

Тези дни възникна една нова идея - ако хората, пенсионирали се с избора на 3-те високоплатени години, имат 15 г. принос в осигурителната система след 1997 г., да нямат ограничение на тавана. Чакаме разчети от НОИ за ефекта.

Няма по-справедливо решение оттова' да отпадне таванът за всички, но откъде да намерим 120 млн. лв., колкото би струвала мярката само за 2014 г.? Но ако не отпадне, все едно казваме на младите хора да не се осигуряват на максималния си доход и да отидат в сивата икономика. Задънена улица.

Колко би била максималната пенсия, ако таванът остане, а максималният осигурителен доход се вдигне на 2400 лв.?

840 лв. - 35% от максималния осигурителен доход. Засегнатите лица ще са 15 600 души. При този размер хората с таван ще намалеят на 37 400 души.

След като минималната заплата ще расте, защо не направите максималния осигурителен доход 3100 лв. и максималната пенсия съответно 1085 лв.?

Това означава голяма част от тези 90 хил. души да отидат в сивия сектор. Освен това увеличението на максималната пенсия ще е с 350 лв. спрямо сегашната, а на минималната - примерно с 3,50 лв. Как го обясняваме на една медицинска сестра с 40 години стаж и 200 лв. пенсия?