Интервю на министъра на отбраната Ангел Найденов в сутрешния блок на БНТ:

Водеща Ася Методиева: Десет минути след 8.00 часа военният министър Ангел Найденов е вече в нашето студио, в "Денят започва". С него ще  коментираме както въпроси, свързани с националната ни сигурност, така и вътрешнополитически, и вътрешнопартийни теми. Да  започнем с най-актуалната - вотът на недоверие, първи вот на  недоверие за цялостно несправяне през първите 100 дни от  управлението на кабинета "Орешарски". Вълнувате ли се и как ще  коментирате мотивите?

Ангел Найденов: Добро утро. Първо, трябва да подчертая, че в намерението и  изобщо във вота на недоверие няма нищо изненадващо, учудващо или стъписващо. Поначало вотът на недоверие е част от обичайния  парламентарен инструментариум. Да, вярно, то е крайно средство и съответно то се прилага тогава, когато примерно една опозиция е изчерпала всички други възможности за контрол и, да кажем, за  изразяване на своите позиции. Всъщност като казвам и крайно  средство, това ми дава и в някаква степен основание да кажа, че  вотът на недоверие, особено пък за цялостна политика, е  неоснователен, несъстоятелен и в някаква степен изразява и  парламентарната неподготвеност на партия ГЕРБ.

Водещ Росен Цветков: Защо несъстоятелност?

А. Найденов: Ами, първо, защото фактът, че може да внесеш вот на  недоверие в рамките на първите 100 дни, и то вот на недоверие за цялостна политика, в някаква степен наистина е несъстоятелен.  Няма как да оцениш цялостната политика в рамките на тези 100  дни, особено тогава, когато това правителство, да се изразя  с военна терминология, обезврежда мини, заложени от предишното  управление. Всъщност тъкмо на партията, която внася искането за  вот на недоверие за цялостна политика.

Водещ: Усеща се увереност, че ще бъде с поражение този вот на  недоверие. Откъде идва тази увереност? От математиката в  парламента, свързана с една бъдеща подкрепа от "Атака" за този  вот.

А. Найденов: Математиката е фактически важен аргумент тогава, когато се  оценява като цяло резултатът от един вот на недоверие, но  по-важното в случая е наистина, че няма достатъчно сериозни  мотиви от нито един представител на партия ГЕРБ основателни  аргументи.

Водеща: Кажете, щом не може да се оценява цялостно политиката за първите 100 дни, кажете вашата оценка - къде се провалихте през първите 100 дни от управлението?

А. Найденов: Е, нали не очаквате аз да правя този анализ, при положение  че има хора, които са много по-пристрастени към темата за провал на политиката. Няма провал на политиката на  правителството.

Водеща: В нито една сфера.

А. Найденов: Не виждам нито една сфера, в която може да се  говори за провал. Да, ние имаме своите слабости. Вероятно не  работим с тези темпове, с които част от хората очакват, но  същевременно да говорите за провал в която и да е от областите.  Посочете ми в коя област да коментираме резултатите от  дейността на правителството.

Водещ: Хващам след разговора с Лиляна Павлова от ГЕРБ, която  ни беше на гости, може би чухте част от разговора, тя коментира  най-вече дейността на Министерството по инвестиционното проектиране, дейност, която не сме видели все още.

А. Найденов: Е как да не сте видели и какъв е смисълът да  коментираме дейността на едно министерство, което тепърва се  създава, и това да бъде основанието за вот на недоверие на  цялостна политика. Това министерство вече имаше своите резултати по отношение  подготовката на промените в Закона за устройство на територията. Това министерство имаше своите аргументи и съответно своите  резултати по отношение на контрола върху дейността в рамките и в сферата на инвестиционното проектиране. Това министерство има своите резултати по отношение на контрола върху големи  инвестиционни енергийни проекти, така че да коментираме тази  тема наистина е несъстоятелно.

Водеща: Една от критиките е кадровата политика на кабинета. Вие също сменихте ключови постове във военното министерство.

А. Найденов: Има своеобразна ирония на ситуацията. Тъкмо партията,  която, образно казано, беше пометена заради резултатите от  своето управление, внася вот на недоверие за цялостна политика.  Тя като партия приключи доста безславно своето управление,  включително и факта, че беше преждевременно приключване. Второ,  тъкмо партията, която четири години или почти четири години беше сляпа и глуха за социалните проблеми и очакванията на хората,  да поставя въпросите за социалната политика на челно място в  аргументите си за искане на вот на недоверие, също е в някаква  степен проява на тази ирония на ситуацията.

Водещ: Ако изключим ГЕРБ от разговора, има протести и това е  своеобразен вот на недоверие към вашия кабинет, и то около 100  дни, повече от 100 дни.

А. Найденов: И как се изразява този вот на недоверие от протестите?

Водещ: Вие го виждате на улицата.

А. Найденов: А вие не виждате ли другите, които не протестират и  които са много повече? В такъв случай нека да приемем, че това е вот на доверие за  правителството. Вижте, част от тази несъстоятелност на претенциите на ГЕРБ са и във факта, че те се изявяват като говорители на протеста. Да  черпиш аргументи от протеста, особено, пак казвам, в качеството  на партия и на парламентарна група, които са приключили своето  управление в резултат на протестите, наистина е неуместно.

Водещ: Едно изказване през юни ваше: изборът Делян Пеевски изкара хората на улицата. Това е симптом, който очевидно влезе в разрез с  разбирането за новия морал в политиката и прозрачността при  вземане на решения. Това е ваша теза през юни.

А. Найденов: Да.

Водещ: Прозрачно ли постъпвате в момента? До ден-днешен не ясно кой  предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

А. Найденов: Знаете ли, в такива случаи наистина ми идва вече да отговоря – приемете, че аз съм го предложил.

Водещ: Така отговори и Мая Манолова преди няколко дни.

А. Найденов: Ами да, защото отдавна тази тема не вълнува хората. Аз съм  убеден в това.

Водещ: Не е вярно.

А. Найденов: Вълнува една малка част от хората, които се опитват чрез темата за Пеевски да намерят алиби за това, че те са на улицата. Това  е.

Водеща: Аз пак ви питам - една от критиките е по отношение на кадровата политика. Това успех ли е? Първите  100 дни за правителството успех ли са по отношение на кадровата  политика? Вие също сменихте на ключови позиции във военното  министерство, и в други министерства видяхме сериозни рокади,  освен Делян Пеевски?

А. Найденов: Колко според вас смених?

Водеща: Поне не няколко места със сигурност.

А. Найденов: Освободени са трима директори на дирекции и един от служителите - началник на отдел.

А. Найденов: Друг трима са преназначени, включително и на позиции в чужбина. Ако това наричате освобождаване.

Водещ: Какво наложи тези нови назначения?

А. Найденов: Въпрос на преценка. Въпрос на преценка. Хубаво беше да видите  тази статистика, че 55 човека в рамките на администрацията на  Министерството на отбраната са заели своите позиции чрез формата на временна заетост, след което те са се трансформирали в  постоянни длъжности. Това също е много интересно, там къде се  изисква конкурс за заемане на държавна позиция.

Водещ: Все пак има, така, посрещане на нож на всяко ново назначение  като че ли от страна на обществото. Това не може да го отречете  предполагам. Говоря и извън вашето министерство, разбира се, не  само за него.

А. Найденов: Аз не отричам факта, че има една особена чувствителност по  отношение на кадровите назначения и че оттук нататък много  внимателно ще се следи всичко, което се случва, не само  кадровите назначения. Във фокуса на вниманието е всяко едно  решение, особено тогава, когато се засягат обществени интереси.  Така че и протестите, и съответно вниманието към решенията в  рамките на всяко едно от ведомствата ще бъдат част от  атмосферата, която ще се съпровожда всяко едно управление. 

Водеща: Е, за да завършим темата за вота, не мислите ли, че развивате  като мнозинство и като управление, като кабинет твърде голяма  зависимост от "Атака"? Защото тук сега, в четвъртък отново,  когато бъде внесен вотът, отново се очаква подкрепа от страна на "Атака" за кабинета?

А. Найденов: Не, не се очаква подкрепа. Очакват подкрепа партия ГЕРБ. 

Водеща: Тоест вие не очаквате отново подкрепа.

А. Найденов: За вота трябва да гласуват повече от 120, тоест трябва да  има мнозинство, за да мине вотът на недоверие. Тоест трябва да  има 121 народни представители. В случая очевидно онова, което се очаква, е подкрепа от "Атака" на партия ГЕРБ. Така че в случая  аз не мисля, че имате основание да кажете, че ние очакваме  подкрепа от "Атака".

Водеща: Не очаквате такава подкрепа.

А. Найденов: Но, разбира се, въпросът за позицията като  отношение към внесения вот на недоверие на всяка една от  парламентарните групи е въпрос на тяхно решение. Аз не мога да  кажа какво ще бъде решението нито на партия "Атака", нито на  Движението за права и свободи.  Мога обаче да изразя убеденост, че няма да има нито един  народен представител от парламентарната група на "Коалиция за  България", който да гласува различно от общата позиция, и то  естествено е против внесения вот на недоверие.

Водеща: Вчера Мая Манолова критикува правителството,  че не общува като че ли достатъчно с медиите. Това се чу по-рано през седмицата и от Татяна Буруджиева. Като че ли не ви  разбират хората или не казвате достатъчно гласно успехите на  правителството през тези 100 дни.

А. Найденов: Ами, ако имат такова впечатление, очевидно сме дали основание  да се мисли, че не сме достатъчно активни в медийните си изяви  или че не обясняваме по най-добрия начин онова, което върши  правителството. Аз лично не мога да се оплача от липса на  медийно внимание, нито пък вие имате основание да кажете, че съм сред министрите, които не се появяват в медиите.

Водещ: Кажете защо се бави отчетът на премиера Пламен Орешарски, кога  ще чуем .

А. Найденов: Не се бави по причини, които да са в правителството или в  министър-председателя.

Водещ: Къде са причините?

А. Найденов: Отчета за 100-те дни е отдавна готов. Той трябваше да бъде  разгледан още в рамките на първата седмица от работата на  Народното събрание. Предвид заетостта и ангажиментите, който  имаше в дневния ред на Народното събрание, не бяха разгледани  нито отчетът, нито съответно програмата на правителството. Сто  дни се навършиха все пак, нека да кажем, тъкмо в началото на  новия политически сезон и към тази дата отчетът беше готов.

Водещ: Има ли яснота кога наистина ще го чуем?

А. Найденов: Има яснота и по предварителните намерения това е тази седмица,  така както тази седмица се очаква да бъде чута и програмата.

Водеща: Мислите ли, че кабинетът ще удържи с всички обещания по  отношение на социалната политика?

А. Найденов: Иска ми се да вярвам, да, че ще удържим и че ще имаме съответната подкрепа в Народното събрание. 

Водеща: Сега започвате с обсъждането на новия бюджет за следващата  година, има обещание по отношение на социални помощи, на пенсии.

А. Найденов: Всъщност нека да кажем, че именно част от резултатите, които са в сферата на социалната политика, ни дават и в някаква степен  това самочувствие да говорим за резултатите в рамките на първите дни от дейността на правителството. Защото, ако погледнете  какви са първите стъпки и първите решения, ще видите, че те са  изцяло в сферата на най-острите социално-икономически проблеми  на хората. Нека да вземем например решенията, които са свързани  с обезщетението за майчинство, енергийните помощи, целевите  средства за първокласниците. Нека да видим увеличаването на  допълнителните плащания за хората с увреждания, нека да видим  решенията, които са в сферата на понижаването на цената на  електроенергията, нека да видим решенията в сферата на  младежката безработица и ще видите, че това в голяма степен  изразява и съдържанието на дейността на правителството за тези  100 дни. Все пак не можете да очаквате чудеса за 100 дни.

Водеща: Да поговорим сега и на тема отбрана. Нещо много странно се  получи като че ли с позицията на България по отношение на Сирия. Имаше твърде много нюанси, твърде много позиции, които като че  ли чакат да бъдат обединени. Ще чуем ли скоро единна позиция по  отношение на това как стои България спрямо конфликта в Сирия?

А. Найденов: Откровено казано не знам кое ви дава основание да говорите  за нюанси в позицията. Позицията, която беше заявена от правителството, в т.ч.  която беше коментирана и от мен, и от външния министър, беше  достатъчно своевременно представена, достатъчно отчетливо  произнесена, и тази позиция напълно се потвърждава от  последващото развитие на ситуацията в Сирия, включително,  разбира се, и споразумението по отношение на химическите оръжия  на Сирия.

Водеща: Говорим за позицията също и на президента, вицепрезидента.  За тези нюанси става въпрос.

А. Найденов: Е, аз тяхната позиция не мога да я коментирам. Доколкото там видях две различни становища. Тук, да, можете да  говорите за нюанс, но аз не виждам защо трябва аз да отговарям  за позицията, която е заявявана от президент и от вицепрезидент. Да, хубаво щеше да бъде да има място, съответно да има форум,  на който да бъде заявена, да бъде консолидирана българската  позиция, но това не се случи и това не е отговорност на  правителството.

Водеща: Вчера външният министър Вигенин каза в студиото на "Още от  деня" по БНТ, че се очаква в следващите дни - днес, утре, да  излезе такава единна позиция. Дали се обсъжда, това е въпросът,  и ще имате ли такива разговори, междуинституционални?

А. Найденов: След като е казал външният министър, надявам се това да бъде така. Още повече, че предстоят различни обсъждания в  Народното събрание, включително, разбира се, и в парламентарните комисии. Но ако говорим за ситуацията в Сирия, аз ще си позволя да кажа, първо, че споразумението за химическите оръжия има  най-малко пет измерения. На първо място, това е измерението, че  споразумението намалява напрежението около Сирия и съответно в  международната общност. Второ, че снижава вероятността от военни действия, без обаче да ги изключва напълно. Трето, че това  споразумение очертава изход от един дългогодишен проблем и това  е сирийската програма за производство на химически оръжия,  съответно фактът, че Сирия не беше страна по конвенцията за  забрана на химическите оръжия. Четвърто, очертава параметрите на това решение, съответно на действията за унищожаване на  химическите оръжия, включително с надеждата, че това ще се случи до средата на 2014 година. И не на последно място по важност,  това е петият елемент, слага край, поне засега слага край на  заплахата от употреба на химически оръжия от режима на Башар  Асад. Всъщност, като говорим за снижаване на вероятността от  военни действия, нека да кажем, че дали ще се случи военна  операция, или няма да се случи, в много голяма степен, в  най-голяма степен зависи от отношението на режима към това  споразумение, от неговите ангажименти, от готовността му да  сътрудничи и, разбира се, от темповете, с които ще се унищожават военните оръжия. Всъщност нека да бъде ясно, че споразумението  и всъщност решението за унищожаване на химическите оръжия не  може да бъде разглеждано като залъгалка, образно казано. Не може да бъде разглеждано като прах в очите на международната общност и в някаква степен военните части, които са дислоцирани в  близост до Сирия, са своеобразен аргумент, своеобразна гаранция  за това.

Водещ: Кажете по отношение на бежанците - 26 войскови района, това  стана ясно, мисля, че в последните дни, за това че е възможно да предоставите имоти на агенцията за бежанците. Разбрахме, че те  са в окаяно състояние. Какви пари са нужни и къде се намират  тези имоти?

А. Найденов: Бежанската вълна остава най-голямата заплаха за България и  всъщност ненамаляващият брой на хора, които търсят подслон,  които разчитат на убежище или които разглеждат България като  транзитна страна за пътуване към други страни в рамките на  Европа, потвърждават първоначалните ни оценки, първоначалните  опасения, ако щете. Броят на бежанците наистина се приближава  към критичната граница, отвъд която се налага да се търси не  само техническа, но и финансова помощ. Факт е, че Министерството на отбраната изпълни своите ангажименти да направи оценка и  съответно да предостави възможността за избор на подходящи  военни райони, подходящи сгради, собственост на министерството,  които да бъдат пригодени за настаняване на бежанци. Това са  наистина 26 войскови района, в които има повече от 150 сгради.  Факт е естествено, че състоянието на сградите, тъй като става  дума за имоти с отпаднала необходимост, не е добро и очевидно те изискват много средства за техния ремонт. Но трябва да получим  съответно преценката на агенцията за бежанците, за да знаем  каква оценка, по-прецизна, да бъде направена на състоянието на  съответните сгради. Естествено не във всички сгради се предвижда да бъдат настанени бежанци и съответно да направим. . .

Водещ: Да. Ако трябва да се прави обаче ремонт, няма ли да има  сериозно забавяне?

А.Найденов: Така е, и съответно трябва да бъдат направени и финансовите  разчети. Бързам веднага да кажа, че ние разчитаме, че това ще  бъдат средства, които ще бъдат отпуснати целево от държавния  бюджет и те няма да бъдат за сметка на Министерство на  отбраната.

Водеща: А за колко пари става въпрос?

А. Найденов: Общата оценка за състоянието на сградите като потребност от  средства е близо 10 милиона.

Водеща: Десет милиона са необходими.

А. Найденов: Но това е за всички сгради и аз мисля, че много по-малка  част от тези 10 милиона ще бъдат необходими.

Водещ: Споменахте за критична точка по отношение на бежанците,  които идват от Сирия. Има ли опасност от затваряне на границата?

А. Найденов: Аз не бих казал, че има, че подходящият израз е опасност.  Разбира се, затварянето на границите е една мярка, която не бива да се изключва. Но към това трябва да се пристъпва, първо,  много внимателно и трябва да бъде наистина крайно средство. Ако  броят на бежанците е такъв, че не позволяват съответно справяне  с проблема от страна на българските власти. Ние все още не сме в тази ситуация. И, второ, нека да си даваме сметка за драмата,  която придружава хората, които търсят убежище в друга страна, в  случая в България. Не ми се иска да мисля, че можем да пристъпим към затваряне на границите, но, разбира се, това е мярка,  която, пак казвам, не бива да се изключва.

Водеща: Да ни кажете, предстоят обсъжданията за бюджет 2014. Ще  искате ли повече пари и в какви посоки?

А. Найденов: Ако ме питате какъв например ще бъде процентът от БВП, на  който разчитаме, сега няма да го коментирам, защото ми се иска  да погледнем другата страна на въпроса за необходимите ни  финансови средства - за какво искаме да използваме тези  средства, съответно какви са програмите, които искаме да  финансираме. Необходими са ни повече средства в три направления. Разбира  се, на първо място стои въпросът за поддържане на такава бойна  готовност и съответно бойна подготовка, които да отговарят и на  конституционно възложените отговорности и задачи, съответно  които да отговарят на изискванията на средата за сигурност. Да  отговарят на необходимия капацитет и способности от страна на  българските въоръжени сили. Второ, искаме достатъчно финансови средства, за да  гарантираме, ако щете, привлекателността на военната кариера и  съответно на военната професия. Да гарантираме някаква сигурност и предсказуемост в развитието на военната професия и естествено висок социален статус и на  военнослужещите, и на техните семейства. И не на последно място, разбира се, необходими финансови средства, за да се поддържа  техниката, с която разполагаме, и естествено позволяваме си и да мислим за придобиване на нови въоръжения.

Водеща: Имате ли вече сметки, които да предложите?

А. Найденов: Нека да си дадем сметка, че само с техника от порядъка на 25 - 30 години трудно може да се отговори на очакванията за  необходимите способности и съответно да се отговори на онези  нива на амбиции, които се залагат пред всяка една армия не само  в рамките на страните членки на НАТО, но и по отношение на  всички, които са натоварени с отговорности за териториалната  цялост, независимостта и сигурността на страната.

Водеща: И само да кажете с няколко думи да чакаме ли нови съкращения в началото на 2014 г. или края на тая година?

А. Найденов: Нови съкращения не, но има план за развитието на въоръжените сили и всъщност неговото преразглеждане беше една от първите  задачи, с които се заех и аз, и моят екип в Министерството на  отбраната. Да, факт е, че съгласно този план за развитие на  въоръжените сили близо 2500 човека трябва да бъдат съкратени.  Това са планирани съкращения, те не са нови съкращения.  Направихме преразглеждане с оглед на това да пресечем или пък  съответно да отложим съкращения, които не бяха достатъчно  мотивирани. Например в бригадата "Специални сили". Така или  иначе обаче онова, което трябва да бъде направено, за да имаме  структура на армията и съответно структура на разходите, които  да отговарят на изисквания и на необходими способности, просто  трябва да се случат. Вижте, ние имаме една силно изкривена  структура на тези разходи. Ние към момента харчим 74 процента от разходите, които правим в Министерство на отбраната, само за  издръжка на личен състав. И имаме само 21 процента за текуща  издръжка и, представете си, само 5 процента за капиталови  разходи. Очевидно, че с тези 5 процента не можем да решим големите  въпроси, които са свързани дори и с поддържане на техниката.

Водещ: Ще следим развитието на тази тема, разбира се. Благодарим  ви.