Министърът на инвестиционното проектиране в интервю за в. „Стандарт“

Арх. Данов, от ГЕРБ поискаха вот на недоверие на кабинета с мотива, че във вашето министерство не се работи. Така ли е?

Право на ГЕРБ е да си намерят повод и да искат вот на недоверие. Въпросът е дали този вот ще мине. Но, честно да ви кажа, закъсняха с вота, защото министерството вече е конструирано като съдържание, приели сме устройствен правилник.

Много сте харчили?

Понеже ни обвиняват, че сме направили много разходи, до този момент министерството е струвало между 50 и 60 000 лв. Бюджетът е взет от свиването на административния апарат и от прехвърляне на хора от останалите министерства. По никакъв начин не сме натоварили държавния бюджет. И за 2014-а ще сме министерството с най-малък бюджет.

Но дори и от БСП се чуват мнения, че е можело и без вашето министерство...

Вероятно го казват въз основа на опита, който е натрупан в България при създаването на нови министерства, като това на бедствията и авариите и на администрацията. Те обаче са създадени с решения на парламента и започват да действат моментално. А при нас се наложи промяна в Закона за устройството на територията (ЗУТ), тъй като се разделяха функциите. Това министерство запълва празнота, която съществува повече от 20 г. и това е липсата на Министерство на строителството. Името му действително събуди доста въпросителни, но то произхожда от формулировката в ЗУТ - инвестиционни проекти. Строителният бранш е оставен от много време на автопилот. Губим много пари от европрограмите и от други инвеститори заради некачествени проекти. Изостанали сме много спрямо останалите европейски страни. Имаме отлив на кадри. Заплащането не е адекватно на изискванията за качество, законодателството трябва да бъде синхронизирано с това в ЕС. Нашето строително законодателство в момента не позволява да има времево планиране на един инвестиционен проект. И това са все теми, които трябва да бъдат решени от това министерство. Създаването му е върху празното. Върху това, което е изпуснато. Предстои с камарата на инженерите и на архитектите да направим един много сериозен анализ на нивото на проектантите ни. Образователният ни процес също не е адекватен на изискванията на времето и на пазара. Колкото и да ме критикува г-жа Лиляна Павлова, далеч съм от мисълта, че се е сещала за тези проблеми. Просто въпрос на бекграунд.

Получихте тежки обвинения от ГЕРБ за политическа чистка. Защо уволнявате шефката на ДНСК Милка Гечева?

Чух атаките, че г-жа Гечева е била отстранена без мотивация. Първо, тя е специалист, който аз много високо ценя. Не съм мотивирал отстраняването й, защото трябва да посоча негативни елементи. Но аз я поканих да работи в министерството, и то на доста сериозна длъжност. Днес (б.а. четвъртък) сутринта ми се обади, за да ми откаже назначението си по някакви причини, които няма да коментирам. Но преди време тя е била подложена на изключителен натиск отгоре, за да свърши толкова незаконни работи, че ДНСК е загубила 33 дела в различни съдилища на страната. Не знам как е издържала психически.

Натискът от ресорен министър ли е бил? От политическа централа?

Имам документите, вижда се, но няма и да ги покажа. Нали знаете какво казва Чърчил - настоящето, което гледа в миналото, няма бъдеще. Затова в министерството ще спазваме този принцип. Но пак казвам, атаките за политическа чистка са най-малкото неоснователни. За мен един човек, щом е специалист в съответната област, не може да бъде политически обвинен. Ние работим с цифри и с математика, а там политика не може да има. Законът за гравитацията е надпартиен, законът за парите - също. Много съжалявам, че г-жа Гечева ми отказа, може да размисли и да се върне. Идеята ми бе да я включа в много сериозен вътрешен контролен орган, който се създава в министерството. Една от задачите ни е превенция и борба с негативните практики или, казано иначе, с корупцията. Голямо преструктуриране в ДНСК не се очаква. Но ще настоявам в следващите седмици да добавим промени в Наказателния кодекс (НК) за специална защита на служителите, както при лекарите от Бърза помощ и учителите. С такава защита ще искам да се ползват и служителите на ДНСК. И пак г-жа Гечева ми подсказа, че има голямо разминаване в законите. Между това, което ДНСК може да прави и ограниченията на законите. Затова много разчитах на опита й и ще продължа да водя преговори нея.

Какво да очакваме след заработването ви на пълни обороти?

Първата задача, която сме си поставили, е да стартираме законодателните инициативи в областта на строителството. Трябва да създадем позната среда на инвеститорите, среда, която е приемлива за тях.

Законът за обществените поръчки (ЗОП) вероятно е част от това, какво предлагате като нормативна база за строителите там?

Нашето желание и изискване към този закон е да се добави една препратка към наредба за обществените поръчки в строителството и една наредба в проектирането. Аргументът за това е, че не е едно и също дали ще се прави обществена поръчка за готов продукт за телевизори или компютри или за нещо, което го няма. Това означава, че един път поръчката е за проекта - за създаването му и отделно за технологията на неговото създаване. Аз и екипът ми сме на мнение, че трябва да възприемем немската практика. Най-добрата наредба за обществени поръчки в строителството е тази в Германия. В Австрия е много сходна - 99,99% се застъпват. Характерното там е, че критериите са изключително прозрачни и ясни - цифри, цени. Изискванията за качество и технологии са фиксирани в текстовете. Т.е. този, който приеме да изпълни тази задача, е и контролиран с документацията. И няма елемент за съмнение относно спечелването на търга.

Колко време ви трябва за трансформирането на германската наредба в

Вече сме направили необходимото с Камарата на строителите. На етап сме на малки редакционни бележки и напасване с общите позиции на ЗОП. Веднага щом ЗОП бъде приет, ще сме готови с текстовете за правилника.

Дайте пример за ефективността му?

За строителните дейности ще бъде предвидено, че всяка една на стойност над 10 млн. евра, например, се дели на отделни лотове. Така се гарантира равнопоставеност на малки, средни и големи предприятия. Това няма да пречи на една голяма фирма да спечели и десетте лота, но може да спечели 9, а единият да иде при малка компания. Шансът на малките да започнат бизнес и да се развиват е огромен. И това е законодателството, въз основа на което се осъществява т.нар. икономическо чудо в Западна Европа. И като се обяви поръчка за строителство, тя се обявява на базата на тръжните книжа. Те гарантират равни условия за всички. Ще се въведат и общи формуляри. Случва се понякога в документите да има математическа грешка, но специализиран софтуер проверява веднага данните, тъй като документацията се предава и в електронен вариант. Затова желанието ми е да приемем тази практика и веднъж завинаги да прекъснат слуховете за корупция и основанието за тях.

Как ще се справите с разпокъсаната информация за имотите у нас?

Чрез единна информационна система, която да съдържа геометричните данни за имотите и индекси за тях, разположение и собствениците. Идеята ни е да обединим тази информация и да бъде на едно място в Агенцията по кадастъра. Вече съм провел и разговор с министър Димитър Греков. Кадастърът трябва да е единен за цялата територия на страната. Този от земеделието трябва да отиде в Агенцията по кадастъра. Част от подземния е при концесионерите, говорим за различни инфраструктурни елементи. Ще започнем законови стъпки и в тази насока. Пълната информация е много важна за инвеститорите. Идеята е да има двупосочна информация, както е навсякъде по света. В Холандия може да проследите даден имот от 1700 г. Без изясняване на собственост не може да бъде издадено разрешение за строителство. Това е най-големият проблем, а кадастърът, който заварваме от 18-те процента покритие на страната, част от него е некачествен. За последните 4 г. за кадастър не е даден 1 лев от държавата. И част от политическото ръководство на това министерство трябва да обърне специално внимание на проблема. Оказа се, че съм първият министър, който посещава Агенцията по кадастъра. Ще я наблюдавам много внимателно, за да може проблемите да се решат максимално бързо.

Как приехте идеята за наемане на фирма, която да води инвеститори у нас?

Няма нищо лошо в това, известните ми задръжки са относно невъзможността на такава фирма да покрие територията на цялата страна. Привличането на инвестиции е работа на всеки кмет, на всяка община. И освен това прозира - да го кажа директно - комплекс за национална малоценност. До момента, в който целият народ не се вдигне като един барон Мюнхаузен сам за косата - няма как да стане.

И все пак - все чакаме големите инвеститори...

Работим по няколко големи проекта. Но към настоящия момент не мога да ги коментирам, защото първата молба на инвеститорите е да запазим конфиденциалност, предвид на това, че става дума, ако щете, и за търговска тайна, особено когато е частен. Ако обявите, че някъде ще се строи завод за 100 000 автомобила в година, нали се сещате, че там земята ще поскъпне стократно. И министерството ще се яви некоректна страна в тези преговори.