Министърът на инвестиционното проектиране в интервю за в. „Строител“

Арх. Данов, първите сто дни на кабинета минаха. Каква свършена работа може да отчете една нова структура като Министерството на инвестиционното проектиране?на кабинета минаха. Каква свършена работа може да отчете една нова структура като Министерството на инвестиционното проектиране?

Първо създадохме структурата, защото такава нямаше. Успяхме да съдействаме за изменение на нормативната база за функциониране на министерството. Имаме ясна визия как ще продължим в бъдеще, естествено със забележката, че тази ясна визия в процеса на работата вероятно ще бъде коригирана и адаптирана към изискванията, които ни поставя животът. Това са първите 100 дни. Имаме план какво ще прави министерството - той започва с генералните задачи, които получих още в първите дни като министър. Говоря за завършването на кадастралните карти на страната. Това е най-болезнената тема. Много често получавам некоректния въпрос «Кога ще бъде готов кадастърът?". Отговорът е никога, защото той е жив организъм. Правилният въпрос е .Кога ще бъдат завършени кадастралните карти?". Надявам се в рамките на този мандат максимално бързо не само да бъдат завършени, но и да бъде обединен кадастърът на страната. Също така имаме идеята да обединим кадастралните карти с имотния регистър, както е във всички държави. Това е първата и много важна задача пред новото министерство, тъй като кадастърът е базата, върху която се стъпва за изработване на инвестиционни проекти. Без такава документация би могло да се проектира, както се е и случвало, но това създава много проблеми на по-късен етап, включително и такива, свързани с незаконно строителство. Втората задача е работата с ДНСК. Там също имаме важни въпроси за решаване, защото преходът между ЗТСУ и ЗУТ е с отстояние от в години. Това, което установих с встъпването си в длъжност, е, че генератор на проблемите с незаконното строителство е преходът от един закон към друг. В последните години ДНСК декларира, че има рязко намаляване на незаконното строителство и сериозно увеличаване на контрола, който извършва дирекцията върху главните архитекти, но аз мисля, че трябва да работим по превенция на незаконното строителство, а не да се намесваме, когато колата вече се е обърнала. Не трябва да се чудим как да съборим една построена сграда и да понасяме негативите, които следват от това решение. В посока превенция виждам съвместна работа на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и ДНСК. Поне от това, което ми декларира дирекцията, виждам, че не са достатъчни капацитетът и силите им да контролират цялото строителство. Нужно е да приемем модели на контрол, които са по-ефективни.

Друга важна задача е създаване на база от проекти въз основа на информация от общините и въз основа на приетите общи устройствени планове. В тази насока ни предстои сериозна работа. Първо трябва да видим кои са обществено важните проекти, включително и по отношение на финансирането им. За съжаление през тези 100 дни се сблъсках с проблем, за който не бях мислил, преди да поема поста. Имаме неприятна ситуация от гледна точка на проектантските структури. През последните 20 години силно е неглижирано проектирането в страната. То е оставено на принципа който оцелее - оцелее. По отношение на архитектурните бюра - доста от тях са успели да останат в занаята. При инженерното проектиране обаче нещата са по-драматични. Изчезнали са цели структури, свързани с големи инженерни проекти. В началото много често ми задаваха въпроси, свързани с това, как едно министерство ще управлява астрономически суми, но никой не попита - срещу какво ще ни бъдат давани тези пари. Тази есен ще трябва да търсим решението. Както споменах, големите проектантски структури в сферата на инженерната дейност са разбити. Ако трябва да се направи голям язовир или мост - кой ще го проектира? Има останали кадри в страната, но те са на сериозна възраст, а все пак става въпрос за оформяне на документация, и то такава, която трябва да бъде защитена пред финансовите институции на Европейския съюз. Преди 20 години се извърши още една рязка промяна в проектирането и това е, че аналоговият модел беше изместен от дигитален. Тези два модела, с малки изключения, са свързани и с промяна на поколенията.

Има два варианта за действие - единият е наемане на външни проектанти, който е по-лесният. Но той е свързан с генериране на безработица на проектантски кадри в страната. Вторият е да се помъчим да решаваме проблемите с наши сили. Аз съм привърженик на втория модел по ясни причини. Проблемът е свързан и с нивото и качеството на образование на инженерните кадри у нас. Тук започваме от висшите учебни заведения и стигаме до специалистите в строителните техникуми, които не се обучават по начина, по който би трябвало. Пътят към „милиардите от ЕС" (средствата не са толкова много) минава през изпълнението на тези задачи. Иначе парите ще си останат на хартия и ще стоят в банките, където се намират и в момента.

Ще има ли в министерството структура, която да се занимава с проектиране - появиха се и такива твърдения?

Дирекцията по териториално устройство в никакъв случай няма да проектира. Тук искам да отворя една скоба -в началото ме питаха дали ще отнема проектирането от общините, от проектантите. В министерството ще има 125 служители, включително административния апарат. Навремето „Софпроект" имаше 3000 души персонал, „Главпроект"- 1500. При едва 125 души, дори и да имаме огромното желание да проектираме, физически няма как да се справим. Единствено можем да оказваме методическа и организационна помощ на проектантите и на общините, а и бихме могли да направим връзката между инвестиционни намерения и институции, които да обезпечат изпълнението на тези проекти.

Какви са идеите ви по отношение на жилищната политика?

Ще изготвим цялостна политика, а не за отделни жилищни сгради. Ще създадем концепция за изпълнението й, като това включва и въпроса за малцинствата. Моето мнение и мнението на хората, с които работя, е, че трябва да се подходи комплексно към тази задача. Няма да се реши проблемът, като се построят само жилища. Опитът от по-далечното минало показва, че начинът на живот на тези хора предполага друго решение. Още преди да се създаде нашето министерство, има доста добри предложения в областта, които аз адмирирам. Поели сме ангажимент към обучението и образованието на малцинствените групи и трябва да им създадем нормални условия за живот в рамките на законно построени сгради, за да спре незаконното строителство, което се шири в гетата. Решението обаче не е с багера, защото това ще засили кризата с жилищата. По-скоро трябва да има стъпки, по които да се стигне до задоволяване на потребностите на тази част от населението. Дори в по-развитите европейски държави има такова население, което се нарича номади.

Да поговорим за нормативната уредба. Какви са приоритетите ви в тази сфера?

В МИП има специална дирекция „Нормативна уредба". Тя работи по догонване на това, което се случва по света. Бих желал тя, дори и да не е изпреварваща, да е в крак с времето. Изостанали сме основно в изискванията на дигиталната епоха - най-вече в проектиране по стандартите на BIM (Building information models). Говорим за 3D ' проектирането, което в западните страни вече е стандарт. Давам веднага пример с Великобритания. Би трябвало да има- , ме бързо и адекватно въвеждане на европейските изисквания и 4 стандарти. Моето лично мнение като проектант, а не като министър е, че когато има стандарти, проектантският процес е по-лесен, тъй като във всеки случай е по-добре човек да стъпи на нещо нормативно утвърдено. Имаме проблем с преминаването от 2014 г. към европейските стандарти за оразмеряване на конструкциите. В някои водещи страни, сред които е и Германия, също не са преминали тотално към еврокодовете, но дискусията там е различна от тази в България. У нас разговорите са за това, че не сме готови да ги приемем. В Германия - че тези стандарти изискват по-голямо усилие от страна на конструкторите, което не е адекватно заплатено. Това са две абсолютно различни философии. Едната - германската, е, че трудът трябва да се заплати адекватно, независимо какво се изисква, а нашата (дори имаме писма от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране) - че не можем да ги приемем. А няма как еврокодовете да не бъдат приети, след като сме подписали съответните присъединителни документи. Ето един проблем, по който трябва да се работи.

Имате и дирекция, която е свързана с привличането на инвестиции в строителството.

Така е, макар че задачата на тази дирекция в момента е по-аналитична. Искаме да установим причината, по която инвеститорите не разпознават страната ни като привлекателно място да си вложат парите. Едната причина, която е ясна за всички, е Законът за устройство на територията (ЗУТ). Той е спирачка пред чуждестранните инвеститори, а и не само пред тях. Веднага мога да се аргументирам - един нормален инвеститор има идея и начален капитал, но в повечето случаи няма средства да завърши обекта докрай. Тогава търси банково кредитиране. Работата с финансовите институции изисква доказване на право на строеж върху земята и разрешение за строителство. Инвеститорът отива в банката и казва - имам една идея, вие ще я финансирате ли? Оттам го питат кога ще има разрешение за строителство, кога ще започне самото строителство и кога ще завърши. Ето на тези 3 въпроса, свързани със ЗУТ, няма земна сила, която да може да отговори. Затова трябва да се промени начинът на работа с инвеститорите. Смятам, че 10% данък печалба, който имат фирмите в България, е изключителен плюс за инвеститорите. Ако всичко друго е организирано правилно, то тук трябва да има опашка от желаещи да инвестират и да реализират печалба, а такава няма.

Освен по отношение проблема с инвестициите как ще оцените съществуващия ЗУТ? Къде другаде той създава трудности?

Съществуващият в момента ЗУТ създава следния проблем, който е ясен на всички проектанти - нормативният акт в различните общини се чете по различен начин. Един и същи проект в София ще мине по един начин, а в друг град може и да не мине. Тоест законът създава база за двусмислие и за различно тълкуване, което не е добре. Самите проектанти се затрудняват с това законодателство. ЗУТ е изключително сложен и обемен - над 180 страници. В него отговорността е размита. Това създава предпоставки за безотговорност на участниците в процеса, философията, която искаме да заложим в новото законодателство, е персоналната отговорност на участниците в процеса. Това значи, че ако има главен проектант, той отговаря за това какво се случва както с проекта, така и с реализацията му. Така е в другите държави. Там главният проектант е човекът, който познава обекта най-добре. Всички останали са поддържащи структури, но те не могат да вникнат в дълбочината на самия проект. Така че трябва да я има персоналната отговорност на главния проектант, на техническата служба на съответната община и на възложителя. Обикновено инициатор на негативните явления е възложителят, защото той има най-голям интерес от това. Другите две страни се явяват изпълнители на неговите идеи, които невинаги са ясни. В Западна Европа отговорността на главните проектанти е до края на живота им. Сградата не е като да отидете и да си купите кола в магазина, да й погледнете характеристиките, да видите колко й е гаранцията и ако има дефект, да ви я оправят. Тук вие предварително знаете какво купувате. Виждате го, можете да го пипнете, да седнете в него. Сградата в началото представлява бели листове, една идея и финансови представи как ще се реализира, но нямате нищо материално.

Има работна група, включваща КСБ, която подготвя разделянето на закона на два нови - за урбанизацията и за строителството. Какви са основните неща, които ще заложите в тези два нормативни акта, и какви са проблемите, които трябва да бъдат решени? Какъв опит ще използвате?

Отсега мога да ви кажа, че ще използваме германския опит. Мога да ви кажа и защо. В Германия има два закона. Аз познавам много добре английския и френския строителен закон, а също така и австрийския, който е 99,5% като германския. Германия два пъти е проверявала този закон. Единия път от абсолютната нула, а втория от близко до нулата. Този нормативен акт позволява със сравнително ограничени средства страната да се възстанови бързо. Ще ви дам пример. През 1945 г. нещата са на кота нула. 1953 г. - само 8 години след пълната разруха, започва германското икономическо чудо. По това време този закон е вече приет. През 1991 г. се обединяват източните провинции, а през 1996-1997 г. именно чрез прилагането му започва да изчезва разликата, съществувала в развитието на районите. Всички смятат, че е имало много инвестиции и пари, но това не е точно така. Мисля, че моделът не е лош за копиране. По-добре е да вземем нещо, което работи. Ползата е и за цялото общество, но и за бранша. Между другото, ако човек се зачете в германския правилник за обществените поръчки в строителството, ще установи, че това може да бъде и част от първообраза на плана „Орешарски". Там също се говори за предимството на малките и средните фирми. Много хора си мислят, че в Германия всичко се крепи на „Мерцедес" или „Сименс", но и това не е точно така. Там има изключително много малки и средни фирми, които работят. Около всяко едно селце има халета и се произвежда нещо. Така че опитът, който ще вземем от тях и за ЗОП, смятам, че ще има положителен стопански и морален ефект. Отделно законът ще наложи да се строят качествено обектите.

Като казахте ЗОП вече има проект за промяната му. Какво мислите за него?

Аз мога да говоря само за строителство, проектиране и образование. Това са трите неща, за които мога да си позволя да споделям мнение. Останалото мога да коментирам като лаик. ЗОП е много общ. Това е все едно конституцията да отговори на абсолютно всички въпроси. Няма как. Нашето искане е, говорили сме с вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева, да се приеме правилник към този закон. Той да определя отношенията между страните в процеса на изпълнение на инвестиционни проекти. Трябва да се приеме и правилник за обществените поръчки в строителството. Той вече трябва специфично да определя процедурите и критериите в сферата. Смятам, че ще има изключително положителен финансов ефект за държавата и за фирмите. По този начин ще създадем условия всяка една малка фирма да може да проходи през първите си години. В Европа на новите компании се отказват кредити в началото, защото те нямат история, но с времето самите банки почват да им предлагат пари, защото виждат, че инвестицията е сигурна. Същото искаме и тук - малките фирмите да проходят и да се развият, но това е въпрос на организация във времето. Трябва да се помисли за облекчаването им от гледна точка на снабдяване със съответните оборотни средства. Добре е да има система, която да позволява наемането на техника.

Във връзка със ЗОП много се коментира въвеждането на типовите договори. Вие също казахте, че е хубаво да има стандарти. Според вас те ще решат ли проблемите?

Смятам, че един типов договор не може да покрие спецификата на всеки отделен проект. Така, че не би трябвало да се ползват или ако се ползват, то резултатите ще са негативни. По-скоро аз съм привърженик на типови формуляри, като започнете от разрешението за строителство и стигнете до типови формуляри за участие в различните търгове.

Формулярите трябва да са прости. Бих желал към тях да се добави нещо, което в западните страни се нарича .четвърти лист" към формуляра за разрешение за строеж. Той съдържа данни, необходими за статистиката, свързана с реализиране на строителни обекти. Такава не водим в нашата страна, но тя е изключително важна. Първо, за попълване на информацията за количеството разгъната застроена площ на даден строеж и, второ - всяка година би трябвало статистиката да обработва средни цени за изпълнение на даден тип обект. Тази информация пречи за голям дисбаланс в ценовите оферти. При търговете винаги има средна цена и се знае колко е тя за даден район. Ако се вдига много, това означава, че някой от участниците в процеса ще получи повече от това, което заслужава, а обратното показва, че нещо не му е ясно или част от дейностите генерират продукт с негарантира-но качество. Статистиката е ориентир, спрямо който може да се провери къде се намира даден обект. Аз съм за създаване на такива формуляри и против типови договори за проектиране и строителство.

Да Ви попитам за качеството на проектирането. Често се твърди, че то е доста ниско и по този начин дори може да се провали даден проект и да се загубят евросредства. Какво може да се направи и каква ще бъде ролята на министерството за подобряване на качеството?

Това е много сериозен въпрос. България е единствената страна, в която има фаза технически проект. Ако си зададете въпроса, какво е технически проект, ще си отговорите, че това е недовършен работен проект. Няма такава фаза в другите държави. По света се разработва идеен проект, обикновено в три фази. Идейният проект е документ, доказващ, че обектът отговаря на юридическите и статическите изисквания, и въз основа на него общината издава разрешение за строеж - т.е. обектът би могъл да се изпълни. Какво значи това - ако става дума за сграда, проектът за ситуация се прави от - лицензиран геодезист, който ви гарантира, че сградата лежи в имота. Геодезистът е проверил имотните права на клиента и това, че отстоянието от съседите не нарушава изискванията по закон. Това е документът, който показва, че не се нарушават публичните интереси, интересите на съседите и на общината. Прави се проект по част .Архитектура" и статически изчисления. С тези две части от проекта се доказва съответствие със строителните норми и съзвучие със законите на гравитацията. Това е документацията за получаване на разрешение за строителство. С този документ вие ще отидете в банката, за да кандидатствате за кредит. Става сравнително бързо, след това обаче следват две възможни развития като клиентът има право да си избере. Примерно с този идеен проект той може да си построи сградата сам. Другото е да си поръча работни чертежи. Те представляват пълния проект. Ако строителната фирма приеме да строи по идеен проект, това е нейно право и преценка за нейните възможности. Да се направи пълен работен проект за една вила, която е 30 кв. м, е безсмислено харчене на пари, но в същото време да строите по идеен проект училище или магазин е невъзможно. Така че втората фаза е въпрос на избор на инвеститора, който сам решава дали да поръча чертежите или проекта, по който да строи. Важното е да се знае, че чертежите ще са пълни, и строителят обикновено няма право да прави никакви промени. С приемането на закона за строителството ще бъде премахната фазата технически проект.

Тръжните книжа се подготвят на базата на работния проект. Те не са количествени сметки, а документи, в които се описва цялата процедура по изпълнение на сградата. Количествената сметка е част от схемата и след това елемент по елемент се изписва цялата процедура по реализиране на сградата, технологичните изпълнения и други. Това е тежка документация, която обикновено струва около 1% от строителната стойност на обекта. На базата на тази документация се обявява търгът и тогава стигаме до онзи правилник за обществените поръчки в строителството, за който говорихме. В началото всички казваха, че искат 60% от точките да бъдат за цената, а 40% за качеството. С тези тръжни документи качеството е фиксирано в документацията и то трябва да бъде достигнато. Така единственият избор на изпълнител ще е на базата на цената. Това е схемата, която работи по света, и няма комисия, която да определя критериите. Всички фирми, които са закупили документи, са длъжни да изпълнят това, което е описано. Проектирането продължава с възлагане от страна на главния проектант. Той контролира изпълнението, подписва се и тогава банката отпуска пари. Не изключвам възможността при известни екстремни ситуации да се работи на инженеринг, но това зависи от възложителя. Инженерингът е най-скъпият вариант по света. Най-евтиният е, ако главният проектант обяви търг или конкурс и за всяка една отделна дейност той избира специализирана фирма. Това в общия случай дава най-ниската цена.

Пак една тема, която вие започнахте - ще помагате ли на общините като министерство, или ще изземате правомощията им?

Няма да им пречим със сигурност. Няма да им вземем работата. Със 120 души, от които 60 не са свързани с проектирането, няма как да им се вземат функциите. Дори и проектанти не мога да им предложа, защото не разполагаме с такива. Можем да работим заедно, да изберем проекти, които са важни за тях. Методически да им помогнем пред банковите институции - това можем. Както и за изготвянето на устройствените  планове - да ги разгледаме, да дадем напътствия и насоки. Имаме идеята да възстановим и Националния експертен съвет.

Някои от общините казват, че имат нужда от помощ, защото си признават, че нямат нито средства, нито възможности за качествен проект. Представете си една малка община, в която техническата служба се състои от един архитект, който е на трудов договор, и ходи 2 пъти 6 седмицата за по 4 часа. Този човек трябва да подпише конструкции, геодезически заснемания, за които е ясно, че има само обща представа. Не може да се очаква, че той ще се справи сам с това. Необходима е помощ. Факт е, че има райони с голяма безработица, а в същото време се изисква човек да има трудов стаж. Университетите пък пускат студенти, които стават безработни, защото няма работа за архитектите и инженерите, и се получава параграф 22. Хем има нужда от хора, хем тях ги няма, хем има такива, които са безработни. Явно системата трябва да се промени и да се стигне до държавна поръчка за броя на завършващите специалисти. Като например в Англия - държавата казва толкова хора са необходими и толкова завършват през годината. За тях се преценява, че бизнесът, и държавата могат да осигурят работа. Но да се върна на темата - ние нямаме желание да взимаме функциите на общините. Дори и един ден .да се наложи министерството да се разшири - аз съм противник на големите преструктурирания. Те невинаги водят до по-добри резултати. Опасявам се, че ако МИП стане по-голямо, то ще бъде по-малко ефективно.

Каква е оценката ви на взаимодействие с КСБ и как виждате нейната роля и принос за подобряване на бизнес средата и законодателството?

До този момент нашите отношения са повече от перфектни. КСБ пое ангажимента да финансира преводите на български език на необходимите закони в сферата, за имаме най-добрите европейски образци. От друга страна, -Камарата има пълното разбиране какво трябва да се промени. До този момент работим много професионално. Всъщност се оказа, че споделяме едни и същи виждания и идеи. Например, имаме идеята с част от строителите да се излезе извън България, да се търсят други пазари. Да се опитаме да изнесем опита си. България от доста години е в ЕС и не може нашите строители и проектанти да се различават по приходи от останалите. Крайната цел, която си поставяме, е да променим точно това. Трябва да даваме същото качество на проектантски труд, но и възнаграждението на строители и проектанти в България да бъде такова, каквото е в останалите европейски страни. Тогава няма да има изтичане на мозъци, на работна ръка, а може да има и прилив.

Предстои форум, който традиционно Камарата на строителите в България организира всеки септември. На него се очертават перспективите на бранша за следващата година. Сега обхватът ще е малко по-широк, защото очакваме нов програмен период. Какво според вас е най-голямото предизвикателство пред страната ни и кое трябва да променим, за да усвоим планираните средства?

Първо трябва да променим количеството и качеството на проектите. Според чуждестранния пример, ако участваш средно в 10 търга и успееш да спечелиш 2 - това е отлична работа. За да усвоим парите за два проекта, трябва да сме готови с 10.

Вие като министър какво си пожелавате да постигнете? Като ново министерство погледите са насочени към вас.

Пожелавам си да приемем необходимите нормативни актове, които да направят целия процес на инвестиране, проектиране и строителство ефективен. Това беше причината да поема поста. Аз съм реалист и ще се радвам поне една част от нещата, за които говорихме, да се случат. Най-важното е да се приеме правилник за обществените поръчки, което ще отвори възможности пред нашия бранш, а второто са промените в ЗУТ. Говорейки за него, визирам и цялата нормативна уредба. Смятам, че това е пътят към изравняване на стандарта на живот с този в ЕС.