Министърът на регионалното развитие в интервю за в. „Строител“

Г-жо Терзиева, какви ще са приоритетите ви на поста министър на регионалното развитие?

Приоритетната ни задача е ефективно управление и усвояване на европейските средства, така че да намалим риска от загуба по Оперативна програма Регионално развитие" 2007-2013 г. (ОПРР). Такъв риск все още има, но със сключването на договори за финансиране на два големи проекта по ОПРР считам, че той ще бъде намален почти до нула.

Искам да отбележа, че не е направено необходимото навреме, за да може да се прецени какъв е проблемът, с който аз се сблъсках при встъпването ми в длъжност. Нужно е било още в началото на годината да се вземат спешни мерки. Вторият ни приоритет е подготовката на програма .Региони в растеж" за следващия програмен период, където подготвяме окончателен вариант.

Основна дейност за нас продължава да бъде и развитието на инфраструктурата в страната - пътна и ВиК. Това е необходимо условие не само за привличане на инвеститори, но и за подобряване на качеството на живот на хората. Работим и за по-ефективно управление на местно ниво и насърчаване на гражданското участие в него. Не на последно място е и финализирането на стратегията за развитие на пътния сектор до 2020 г.

А какво сочи статистиката по ОП „Регионално развитие" до момента?

От старта на програмата до 16 септември 2013 г. са публикувани 48 схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 3,131 млрд. лв., или 100% от бюджета на ОПРР. Подадени са 1893 проектни предложения. Сключени са 1063 договора със стойност на безвъзмездната финансова помощ почп1и 3,082 млрд .лв., или над 98% от бюджета на програмата. За периода 31 май 2013 -16 септември 2013 г. са сключени 29 договора за общо 48,9 млн. лв.

Минималната цел до края на годината е да се сертифицират 681 млн. евро. Реалистичната прогноза е 595 млн. евро, което означава, че ще сме под минимума с 86 млн. евро. Все още има проекти на около 25 общини, които са в риск. Но ние се срещаме ежеседмично с представители на местните власти и се надявам с общи усилия да преодолеем проблемите. Най-често срещаната трудност е забавянето на процедурите за избор на изпълнител, които се провеждат по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Надяваме се с измененията му нещата да се променят.

Очаква се крайно решение дали Северната скоростна тангента ще е спасителният обект на програмата.

Управляващият орган на програмата предприе мерки за минимализиране на риска от загуба на средства по ОПРР. За целта в обхвата й спешно бяха включени големи проекти по смисъла на европейските регламенти. Комитетът за наблюдение на програмата реши със средства от нея да бъде финансирано изграждането на Северната скоростна тангента с дължина 16,54 км. Тя ще допринесе за намаляване на риска от прилагането на правилото за автоматично освобождаване на средства по програмата към 31 декември 2013 г. с до 61 млн. евро. Очаква се стойността на проекта да възлезе на 120 млн. евро. В средата на август пътната агенция внесе апликационна форма за него заедно с прединвестиционно проучване и анализ разходи-ползи, които са в процес на оценка от страна на УО на ОПРР. Документите се преглеждат и от страна на JASPERS. Предвиждаме проектът да бъде подаден към ЕК до края на септември. В тази връзка Министерският съвет прие изменение в правилата за допустимост на разходите по програмата и като допустим разход вече е включена дейността ново строителство на пътища.

Другият спасителен проект е на Министерството на вътрешните работи - за доставка на пожарни коли и противопожарна техника за градовете. Той може да бъде трансформиран 8 проект с обща стойност 51 млн. евро. В процес на подготовка са апликационният формуляр, предпроектното проучване и анализът разходи-ползи. Предстои окончателните документи да бъдат представени за преглед както от управляващия орган на програмата, така и от JASPERS. До средата на октомври 2013 г. проектът трябва да бъде внесен за оценка в ЕК. По този начин правилото N+2, N+3 за 2013 г. ще се намали с допълнителни 26 млн. евро.

Анализирана е допустимостта за финансиране по програмата на вече изпълнени или в напреднал етап на изпълнение пътни проекти с финансиране от държавния бюджет. Средствата, които са разходвани по проектите, са в размер на до 23 млн. евро и ще бъдат включени веднага в искания за междинни и окончателни плащания в периода септември-октомври 2013 г.

В резултат не се очаква загуба на средства по ОПРР за тази година и ще се гарантира приключването на стартиралите проекти на общини и държавни институции, насочени към решаването на значими местни и национални политики.

Споменахте за следващия програмен период и проблема с допустимия брой общини. Разкажете повече за това и кога трябва да има окончателен вариант на ОП „Региони в растеж"?

В Оперативна програма .Региони в растеж" е заложена подкрепа за политиката за градско развитие с фокус върху 67 града като двигатели на растежа на регионално ниво. Дейностите за подкрепа включват енергийна ефективност и подобряване на градската среда, социална, образователна, културна, спортна инфраструктура, интегриран градски транспорт и зони с потенциал за икономическо развитие. Те ще се изпълняват чрез интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР).

През миналия месец от страна на ЕК беше изразено мнение, че градовете за подкрепа по програмата са твърде много на брой. Беше поискано намаляването им с оглед постигане на концентрация на ресурс и по-висок растеж. Освен това посочиха и необходимостта от демаркация и координация с Програмата за развитие на селските райони. Комисията препоръча диференциация на допустимите дейности за различните групи градове.

На тази база са изготвени допълващи анализи за подсилване обосновката на нуждите в ОПРР 2014 - 2020 г., включително по отношение на градското развитие.

С оглед защитаване броя на градовете, включени за подкрепа по оперативната програма, и отстояване на националните приоритети бе решено някои от дейностите по приоритетна ос 1 .Устойчиво и интегрирано градско развитие" на програмата да не бъдат допустими за малките градовете. Предлаганото ограничение е по отношение на мерките за градски транспорт и спортна инфраструктура. В средата на октомври трябва да сме готови с оперативната програма. Скоро имаше среща на работната група, която изготвя програмата, и се взеха ключови решения. Предизвикателството е да успеем да осигурим средства за всички 67 града. Знаете, че ЕК специално обърна внимание, че техният брой трябва да бъде намален. Намерили сме решение, което според нас е добро и ще даде възможност за включване в програмата на всички общини, които бяха предвидени в началото. То е най-подходящо и от гледна точка на средствата, които ще бъдат разпределяни на територията на държавата с т.нар. интегриран подход. Идеята на правителството е всички програми да бъдат разпределени, така че да няма дублиране на средства.

Във връзка с изискването за делегиране на правомощия на градовете за изпълнение на проекти на местно ниво ще бъдат предложени лимити за всяко населено място в съответствие с разположението му и броя на населението. В средата на следващия програмен период - 2017 г., ще бъде извършена оценка на изпълнението на оперативната програма и усвояването на предложените средства за всеки град. Тогава е възможна актуализация и допълнително преразпределение на финансовия ресурс към по-активните общини.

Спорен беше въпросът с  по-малките градове в района на общините, има ли решение по този казус?

Намерихме решение, което беше взето по време на работната група. Приехме 20% от парите за всеки град да се дадат за реализиране на проекти на територията на целия район. Обектите трябва да са за общинска образователна и социална инфраструктура и зони с потенциал за икономическо развитие йзвън участъците за въздействие на ИПГВР.

По отношение на белите петна не е ангажирана само нашата програма. С отстраняването им са свързани три -тази за развитие на селските райони, .Околна среда" и ОПРР. Споменах как „Региони в растеж" ще допринесе за решаването на казуса. Предстои среща при вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова, посветена на решаване на този въпрос, където ще се дискутира как другите оперативни програми ще помогнат за запълването на тези бели петна.

Как ще продължи реформата във ВиК сектора и докъде стигна подготовката на водната стратегия, която се прави от експерти от Световната банка?

Промените във водния сектор започнаха с изменения в Закона за водите, приети от Народното събрание през 2009 г. Министерството продължава да работи за реформата. Целим постигането на финансово, технически и екологично устойчив отрасъл, който предоставя ВиК услуги с високо качество на поносими за потребителите цени.

Предприети са редица действия. Развитието на ВиК инфраструктурата се планира с регионални генерални планове (мастер планове). Предаването им почти приключи и очакваме до края на ноември да бъдат приети. Общият им брой е 52, като те са стратегическите документи на по-ниско ниво, които ще бъдат ползвани за проектите през следващия програмен период. Идеята е да започнем с краткосрочните планове, към които има разработени проекти, за да можем да усвояваме веднага парите за 2014-2020 г.

Нужни са ни милиарди инвестиции в сектора, но целта е да видим откъде ще започнем. Реализира се проект за изграждане на административен капацитет на структурите, свързани с управление на системите и предоставяне на ВиК услугите.

Водната стратегия също е готова. Започват експертни срещи по региони за нейното обсъждане, като първата е в Бургас. Там ще видим как ще реагират заинтересованите лица на идеите, които предлага Световната банка. Предвиждаме през октомври стратегията да бъде внесена за обсъждане и приемане от Министерския съвет.

В Народното събрание са внесени за обсъждане спешни промени в Закона за водите, които целят прецизиране на текстовете, свързани с изваждане на стойността на публичните активи от баланса на дружествата. Предложените изменения ще позволят преминаване към следващите стъпки при реализация на реформата, свързани с работата на асоциациите по ВиК и повишаване ролята на местните власти при осъществяване на контрол върху качеството на предоставяните услуги в страната. В допълнение те ще подобрят бизнес планирането на операторите. Освен това трябва да се прехвърли собствеността на ВиК инфраструктурата от активите на дружествата и да станат общински или държавни.

Какви конкретни мерки предвижда правителството в сектор строителство и как те кореспондират с работата на ведомството?

Мерките, за които отговаря министерството, са насочени към намаляване на различията между българските региони чрез ефективно използване на публичните инвестиции и средствата от европейските фондове. Те засягат стратегическото планиране на регионалното развитие, децентрализация и укрепване на местното самоуправление, ефикасно реформиране на ВиК отрасъла, противодействие на свла-чищата, поддържане и развитие на пътната инфраструктура, ефективно управление на европейските средства, активно участие в програмите за европейско териториално сътрудничество и в процеса на програмиране за периода 2014-2020 г. Вече има постигнати конкретни резултати. Проведено е първото заседание на възстановения Съвет по децентрализация на държавното управление. Беше приета програма за работата на съвета до края на 2013 г. с най-неотложните мерки, необходими за стартиране на финансовата децентрализация на общините.

Изготвена е стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията за период от десет години.

Готови са и регионалните генерални планове. Те очертават необходимите инвестиционни инициативи за обновяване и модернизиране на ВиК сектора и подобряване качеството на предлаганите публични услуги.

Подготвена е и стратегията за пътния сектор. Продължава реализацията и подготовката на основните приоритетни инфраструктурни проекти в сектор Транспорт", определящи развитието на регионите. Работи се активно по доизграждането на започнатите лотове на магистралите .Струма" и .Марица". Очакваме до края на годината да е готова и програмата за рехабилитация на пътища втори и трети клас.

Как ще работите с Камарата на строителите в България и по какви нови инициативи може да има съвместни дейности?

Съвместната работа с Камарата на строителите в България ще продължи както досега. Срещнах се с ръководството на КСБ и съм удовлетворена от проведените разговори. Очертахме нашите общи цели и смятам да работим като партньори.