Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков пред Агенция „Фокус” относно перспективите пред българското земеделие на китайския пазар.

Фокус: Министър Греков, какви са перспективите за българската земеделска продукция на китайския пазар?
Проф. Димитър Греков: Българските аграрни стоки действително имат неограничен пазар в Китай, има големи възможност за продажба на български стоки в Китай. Присъствахме на Осмия агро-икономически форум между Китай и страни от Централна и Източна Европа, в град Хъфей, който беше на най-високо ниво. На него присъстваха министри, държавни секретари на дванадесет държави-Китай, България, Унгария, Черна Гора, Полша, Литва, Латвия, Румъния, Македония, Босна и Херцеговина. Тази работна среща съвпадна с българската правителствена делегация, водена от министър-председателя на Република България Пламен Орешарски, вицепремиера Даниела Бобева, която беше на Световния икономически форум „Летния Давос”. Този форум е много важен за участващите в него държави, тъй като в директен контакт всеки представител имаше възможност да изложи приоритетите на своята страна и съответно да получи конкретен отговор за възможностите на бъдещето развитие на двустранните отношения. Най-важното за България беше, че всички китайски фирми се интересуваха от стоките, които провеждат в страната ни. Изключително голямо внимание беше обърнато на биологично чистите продукти, с които страната ни е известна и в Китай. Говореше се изключително много за замразено и охладено телешко, агнешко, говеждо, овче месо, както и за субпродуктите от тях. Много голям интерес предизвикаха и млечните продукти, българско месо така, че интерес има не само към месата, но и към виното, с което вече сме известни в Китай. За съжаление, констатирах, че ни е необходима много голяма реклама, която, според мен отделните фирми не могат да си позволят и най-вероятно трябва да се намеси държавата. Предвиждаме в следващия програмен период да отделим средства за реклама, не само в Китай, а и в други държави. Нашите български стоки и суровини се нуждаят от такива реклама. 
Фокус: Споменахте, че има интерес към българското мляко и вино, а какви са перспективите за тях, както и за българското розово масло на китайския пазар?
Проф. Димитър Греков: Българското розово масло също е известно. Там проблемът е в количеството, тъй като се говори за едни големи количества, това, което се търси в България го произвеждаме за няколко десетки години. В Китай има пазар за розовото масло. Българското кисело мляко се изисква, преди всичко сухо и естествено мляко, което е с нашата кисела бактерия. Това трябва да си го направят фирми, които са наши изпълнителки, така че да бъде обърнато внимание и да се осигури износ за китайската страна. Интерес имаше и към царевицата и люцерната, във вид на люцерново брашно и фуражи, които да бъдат с високо съдържание на белтък. 
Фокус: Кои от вашите срещи имат потенциал за бъдещо развитие и активност?
Проф. Димитър Греков: Според мен, срещата, която направих с производителите на трактори, може да бъде много бързо реализирана, тъй като до някаква степен е готова за осъществяване, като идея. Производителите са провели среща с Карловските тракторни заводи и са готови да произвеждат трактори с най-различен клас – от 1 до 4 и по-големи, от 100 до 200 конски сили. Първите 500 тона царевица са тръгнали за Китай. Сега се осъществява връзката за по-големи количества и износ чрез кораби, а не чрез контейнери. 
Фокус: Какви добри идеи и пазарни механизми може да приложим в България по примера на Китай?
Проф. Димитър Греков: Китайската икономика е по-различна от тази, която се осъществява у нас, но предприемчивостта, която проявяват китайските производители е много голяма и висока. Нашите, не само земеделски производители, но и търговците трябва да се учат от тази амбициозност, действие и бързо решаване на нещата. Така че това е едно от най-важните неща, които нашите бизнесмени трябва да имат предвид, когато реализират стоките си, когато ги представят, промотират и реализират тяхната продукция. Освен това, голямата производителност, която е в различните сектори на селското стопанство и икономиката, и не на последно място иновативните решения, които бързо влизат в практиката. Последното, може би, трябва да бъде първо, защото в настоящия момент на икономическа криза приложените научни изследвания трябва много бързо да влязат и да носят икономически ефект. 
Фокус: Какви съвместни проекти ще бъдат реализирани между България и Китай за в бъдеще? 
Проф. Димитър Греков: Един от проектите, който е свързан с научните изследвания и генетичния потенциал, който съществува в България трябва да продължи да се развива и в бъдеще. Тоест обмен на генетичен материал – растителен и животински, така че да послужи за основа за бързо развитие. Това е поставено, като задача още през 2008 г. За съжаление, обаче нашата българска страна е пасивна и не осъществява, може би поради липса на икономически възможности, тези отношения. Най-бързото, което може да бъде реализирано е въпросът на износ на фуражи, на месо, на мляко, много важно е и виното. Особен интерес има към типичните консерви в нашата страна, които се произвеждат –като лютеница, различни консерви от зеленчуци, като домати, чушки. Има интерес и от китайската страна за инвестиции, които да осъществяват в нашата страна за построяване на фуражни заводи, на консервни фабрики, с които да произвеждат консервите и да бъдат изнасяни в Китай.
Фокус: Какво е мястото на земеделската продукция в стокообмена между двете страни? 
Проф. Димитър Греков: За съжаление, салдото е отрицателно. През последните години се внася изключително много китайски мед, а китайските граждани предпочитат българския пчелен мед, тъй като той е с гаранция за качество. Така че като цяло салдото на продажбата е отрицателно на селскостопански продукти. Повече се внася, отколкото се изнася за Китай. Стокообменът с Китай бележи ръст. През 2010 година той е бил 30 млн. щатски долара, през 2011 година е 46 млн. щатски долара, през 2012 година е 45 млн. щатски долара, а само за първите 6 месеца за тази година е над 25 млн. щатски долара. Но за съжаление, вносът от Китай значително надхвърля българския износ и затова е необходимо активизиране на търговията с експортно ориентирани български земеделски и хранителни стоки, с цел разширяване и тяхното промотиране и предлагане на китайския пазар. 
Фокус: Плануват ли се участия на български фирми в китайски изложения, както и обратното? 
Проф. Димитър Греков: Не само се планират наши участия, но ние сме направили и покана всички фирми от китайска страна, които желаят да посещават и да участват в нашите земеделски изложения, които се провеждат в България. Следващата година се навършват 65 години от създаването на установяването на дипломатически отношения между България и Китай и поканихме китайската страна към по-активно участие и партньорство в нашите земеделски изложения, които се провеждат най-вече през пролетта и лятото. Става дума за Международната селскостопанска изложба „АГРА”, „Винария”, изложението в Стара Загора, Добрич, за основните по-големи изложения, където да се представят, както технологии, машини, така и различни иновации, които да бъдат представени от китайската страна.