Независимостта е едно от най-значимите събития в новата ни история – завършек на дълъг процес на възстановяване на българската държава, каза министърът на отбраната в предаването „Неделя 150” на Българското национално радио

Най-напред обаче министърът на отбраната, тъй като той има вероятно свои планове за пътуване, и г-н Найденов ще засегне въпросите, вързани с положението на южната ни граница, доколкото ставаше дума за усилия от българска страна тези дни. Даже беше съобщено, че имало дипломатически натиск върху Турция за засилване на граничния контрол. Дали това ви звучи пресилено и какво всъщност е положението там? Говори се от местните граждани, от местните хора, че често става дума и за облитания на въздушното пространство. Какво е Вашето наблюдение и каква е информацията Ви?

Добър ден.

Добър ден.

Добър ден и честит празник на Вас, на вашите събеседници в студиото и на всички слушатели, честит празник на всички българи. Аз съм сигурен, че всички ние в началото на този разговор сме обединени от разбирането, че на днешния ден обявената независимост на България преди 105 години е едно от най-значимите събития в новата история на страната. Със сигурност това е една много силна отправна точка за разговорите, които ще имате вероятно днес, и не само свързани с темата Сирия. От вашите събеседници съдя, че със сигурност и Денят на независимостта ще бъде една от темите, които ще се разискват. Нека да кажем само...

Смятам да Ви кажа между какво сме разделени. Държа в едната си ръка вестник "Стандарт", в него Красимир Каракачанов, който, както се знае, е лидер на ВМРО - БНД, казва "нека Брюксел да храни бежанците". А в другата "бежанците са шанс, а не напаст", казва гостуващият тук Владимир Зарев. Разбира се, един хуманист като Зарев може да бъде такъв. "Те са шанс, а не напаст", казвайки това остро непопулярно изречение... Но в какво се състои дилемата на управлението в момента?

Само да завърша и да кажа, че със сигурност ние с Вашите събеседници сме обединени от разбирането, че днешният ден е един своеобразен завършек на един дълъг процес на възраждане на българската държава. Процес, който стартира с 3 март, процес, който минава през 6 септември, за да стигнем до днешния ден преди 105 години. Сега да се върна на вашия въпрос. Аз по-скоро имам различна гледна точка и различно отношение и в двата аспекта, за които вие споменахте. Първо, не мисля, че Брюксел трябва да храни бежанците в България, но при всички случаи Брюксел трябва да помогне - трябва да помогне и технически, трябва да помогне и финансово. И не случайно на последното заседание на Министерския съвет, на което беше разгледан отчетът за изпълнение на неотложните мерки, които присъстват в решенията на Националния оперативен щаб, беше взето решение, от една страна, за актуализация на този план, т.е. да бъдат търсени допълнителни възможности както по отношение на настаняването на бежанците на българска територия, така и допълнителни мерки, свързани с търсенето на финансово подпомагане. Впрочем там беше определена или по-скоро потвърдена още веднъж тази критична граница за 5 хиляди бежанци, след която ние при всички случаи трябва да търсим намесата на европейските, най-общо казано, институции и органи, включително с търсенето на финансова помощ. Смята се, че...

А те колко са, моля Ви... простете, колко са до този момент?

Малко над 4 хиляди, по-скоро някъде от порядъка на около 4200, но сама разбирате, че това е тема, която е не толкова тема за разискване от министъра на отбраната, колкото от министъра на вътрешните работи и от Агенцията за бежанците.

Тъй като, това беше споменато, че е основният проблем, националната сигурност...

Да, така е, да. Аз не отричам, че съм човек, който също има своето отношение, своите ангажименти и своите отговорности и, разбира се, участвам в тази дискусия. Но бих искал да кажа, че следенето на точния брой, съответно регистрацията, настаняването на бежанците не е в кръга от компетенции на Министерството на отбраната. Казвам това, защото имаме около 800 човека капацитет, след който стигаме до тази критична граница от 5 хиляди. А след това нека да кажа, че имаме една втора, втора... да кажем, граница от порядъка на около 7000 - 7500, което вече наистина от гледна точка пък на здравно обслужване, от гледна точка на епидемиологична обстановка също е граница, която можем да разглеждаме като критична. Връщам се на темата за разговорите с нашите съседи. Разбира се, аз имах вече възможност да кажа, че не изключваме затварянето на границите, но това е крайно средство, към което можем да прибегнем тогава, когато наистина имаме поток от бежанци, който не можем да обработваме, който не можем да посрещнем и на който не можем да осигурим нормални условия.

Само една реплика, позволете, но бихте ли обяснили как може да бъде затворена границата, тъй като тя е само зелена граница, тя не представлява това, което беше по време на студената война?

Има различни технически способи, които могат да бъдат ползвани, включително, ако щете, и чисто механично изграждане на заграждения. Но, затова казвам, към това можем да прибегнем едва като крайна мярка, към която до момента за щастие все още не ме се приближили.

Чудя се с какви темпове могат да бъдат изградени...

Можем да връщаме бежанците на турска територия, защото е ясно, следи се, вижда се влизането на бежанци на българска територия, така че това също в някаква степен не е особен проблем. Но аз винаги съм подчертавал, че трябва да си даваме сметка в такива моменти за драмата на хората, които се озовават на българската граница и съответно които търсят подслон, убежище или пък разглеждат България като транзитна територия за тяхното пътуване към трета страна.

Добре, какво става, когато има нелегално пресичане на границата, какво би трябвало да се очаква от нашите власти?

Ами то всичко, което се случва в момента, е нелегално пресичане на границата. Затова казвам, че може да се пристъпи и съответно към връщане на турска територия на бежанците, защото е ясно откъде пристигат бежанците. Също така е ясно, че това се хора, които са принудени от ситуацията в Сирия да търсят убежище...

Добре, но...

Впрочем, нека да кажем, че не става дума само за сирийски граждани. Тук става дума за бежанци, които са от целия регион на Близкия изток и на Северна Африка. 50 процента от хората, които са на наша територия, са сирийски граждани.

Какъв е правният момент, тъй като се говореше...

А сега да се върна, да се върна и към другия коментар за...

Турция сключила ли е договор за реадмисия с Европейския съюз? Може ли да се позоваваме на него?

Можем да се позоваваме, но нека да си даваме сметка, че в Турция те в момента са към 500 хиляди. Също така около 400 или малко над 400 хиляди, 440 хиляди са на територията на Гърция. Тоест не можем да си затворим очите и да гледаме на себе си като на изолиран остров, който няма никаква връзка с всички останали страни и със събитията, които се случват около нас или малко по-далече от нас.

Моля Ви да кажете как Вие... как Вие дефинирате...

Но да кажа, но да кажа и по отношение на казаното на... от страна на г-н Зарев. Да, това трябва да го разглеждаме като... и като шанс, но нека да си дадем сметка, че този шанс е свързан с определени проблеми за нас. Нека да си даваме сметка, че всичко това, което се случва по отношение на бежанците, в някаква степен създава негативни настроения на местата, в които се настаняват бежанците. Вие виждате напрежението, вълненията, острите реакции на хората. Казвам това не защото оправдавам тези реакции, а защото трябва си даваме сметка за тях. Същевременно да си даваме сметка, че ние разглеждаме бежанския поток или бежанската вълна като една от големите заплахи в момента за България. Включително и от гледна точка на епидемиологична обстановка, от гледна точка на хуманитарната ситуация, от гледна точка дори, ако щете, на това, че с бежанците трябва да си даваме сметка... вероятно пресичат гранита и хора, които могат да бъдат разглеждани и  като инфилтрирани, тоест тяхната връзка с радикални групировки, и оттам, както вие казвате, риск в някаква степен за националната сигурност.

Сега за този тристранен контактен център между България, Турция и Гърция. Какво би следвало да очакваме от подписването на подобно споразумение, какво ще се казва вътре в този документ?

Кой документ имате предвид?

За обявяването на някакъв нов център между България, Турция и Гърция, тристранен контактен център. По сведения на медиите и вътрешното ведомство.

Да се призная, да си призная аз не съм в течение на подготовката на документ за подписване на... или съответно формирането на подобен център. При всички случаи обаче това означава да има... да има наблюдение върху бежанците и съответно да се търсят решения на темите, които са свързани с условията за придобиване на статут на бежанци. Знаете, че с придобиването на подобен статут тези хора получават всички права по отношение на трудов пазар, по отношение на финансиране, по отношение на издръжка, по отношение на социални плащания...

Да, това е една дълга процедура...

Тоест всичко това...

Няколко месечна.

Точно така. Тя е дълга, тя е дълга и има съответни възможности. Това е едно от очакванията и една от посоките, в които работи и правителството за ускоряване на тези... на тези процедури и съответно за съкращаване на сроковете. Но е ясно, че това е натоварване като цяло за българската осигурителна система, която и без това е в достатъчно тежко състояние.

Сега около това, че Вие поискахте да имате подкрепа в парламента и на едно обсъждане в края на миналата седмица стана ясно, че националистите, "Атака", са против това... сегашното положение, колкото и единна да е българската позиция, най-после бе обявено официално, че имат единна позиция изпълнителната власт и президентът. Вие смущавате ли се от това, че няма да имате очевидно консенсус в Народното събрание, тъй като атакистите са за един пълен неутралитет?

Така. Нека да поясня, че в случая имаме един проект за решение, внесен от парламентарната група на "Атака", чийто смисъл е да се обяви пълен неутралитет по отношение на всякакви действия или, най-общо казано, по отношение на ситуацията в Близкия изток, а тя не се фиксира само и единствено върху ситуацията и отношението със Сирия. Аз подчертах, че смятам, че това е едно крайно решение, което силно ограничава, за да не каза, че отнема възможността на България за действие и за реакции. Ние също така трябва да си даваме сметка, че сме член на международни организации...

На НАТО.

...към които имаме своите отговорности. И на Организацията на обединените нации. А там има, там има текстове, там има разпоредби, има норми, които въвеждат определени задължения за държавите, включително, ако щете, и по глава 7-ма, която предполага и употреба на сила. Впрочем нека да кажем, че от 2005 година съществува една инициатива и това е инициативата "Отговорност да защитиш", която позволява употребата на сила по хуманитарни причини. Смята се, че това е също една от правните рамки, които позволяват в определени случаи употреба на сила от международната общност. Разбира се, и член на НАТО, и член на Европейския съюз, по отношение на които също имаме своите ангажименти и своите отговорности. Аз смятам, че във вида, в който беше предложено това проекторешение, то не можеше да бъде подкрепено. А от друга страна, имаме два проекта на декларации, които са внесени от парламентарната група на "Коалиция за България" и парламентарната група на ГЕРБ и които вече представляват една много добра основа, за да се търси, първо, участието на всички парламентарни групи под формата на една съвместна работна група за подготовка на общ документ и това наистина е едно своеобразно развитие на позициите, които до този момент бяха заявявани. Първо, българското правителство още в края на месец август обяви своята позиция, след което последва и общата позиция на правителството, изразена от министър-председателя и съответно от президента на страната. И те бяха основно в посока на необходимостта от търсене на политическо решение. Разглеждането на политическото решение като единствено трайното решение в случая и съответно продължаване на дипломатическите усилия за намиране на такова решение. Естествено трябва да кажем, че в първите пунктове на тези позиции стои осъждането, категоричното осъждане на употребата на химическо оръжие. Сега, може да се стигне до консолидирана позиция. Аз не мисля, че към този момент "Атака" изключва участието си в една съвместна работна група и съответно и подкрепа за една обща декларация, и това наистина ще бъде най-доброто. Но ако не се стигне до консенсус, естествено няма да има драма от това, че няма да бъде приета тази декларация с пълно съгласие.

Във вчерашния брой...

Хубаво ще бъде да имаме пълно съгласие, защото на практика само... това е и основата за трайни решения, а тук фактически с пълното съгласие биха намалели възможностите и основанията за претенции към позициите и към действията на българската държава, в случая в частност към българското правителство.Но, пак казвам, няма да настъпи драма от това, че няма да има пълно съгласие.

Във вчерашния брой на "24 часа" Васил Сотиров говори за плана за изземване на химическото оръжие, но действително това не се е случвало друг път и това е една неяснота как това ще става във времето. Как преценявате рисковете за България? Има ли рискове поради възможности да се развие ситуацията в друга посока?

Аз видях част откоментарите и за времето след заседанията на трите комисии, на комисията по отбрана, на комисията по външна политика и на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на което беше... не беше подкрепено проекторешението, внесено от "Атака", и видях, че има коментари, които са по отношение на възможни удари с ракети по обекти на българска територия. Нека да кажа, че от гледна точка на притежаваните от Сирия ракетни оръжия няма такава опасност. А Сирия не притежава ракети, които са в състояние да достигнат до българска територия, има такива възможности, но те са от гледна точка на притежавани и от други държави ракети. Аз в случая не мисля, че тук трябва да се създават някакви излишни допълнителни страхове у българските граждани. И, второ, нека да бъдем наясно, че българските въоръжени сили не са лишени от своите възможности и те са в състояние с притежаваните от нас зенитно-ракетни комплекси да защитят българската територия и съответно да постигнат и военната ни сигурност. А дали има рискове? Основно рисковете са свързани, пак казвам, с бежанската вълна. Ясно е, че бежанският поток не е под... само единствено на рисковете или на заплахата от военни удари, които бяха в много голяма степен на вероятност преди постигане на споразумението за ликвидиране на сирийската програма за производство на химически оръжия и съответно преди постигането на споразумението за унищожаване на химическите оръжия. Тези военни действия и в момента не са изключени независимо от постигнатите споразумения. В някаква степен военното присъствие се явява и допълнителен аргумент, ако щете, допълнителна гаранция за спазване на това споразумение. И всъщност военната операция в най-голяма степен зависи дали ще се случи от отношението на сирийските власти към изпълнението на това споразумение, към техните ангажименти, от готовността им да сътрудничат. Да, даваме си сметка, че унищожаването на химическите оръжия, които са едно много голямо количество, притежавано от Сирия, е един много дълъг и труден процес. Но същевременно трябва да бъде ясно, че Сирия трябва да изпълни своите ангажименти. Затова казвам, че тук освен аргумента за бежанците, свързан със заплахата от военни действия, в много голяма степен бежанската вълна е продукт на гражданската война, на продължаващата повече от две години гражданска война и на всичко онова, което се случва и на което ставаме свидетели по телевизионните екрани и в резултат на телевизионните предавания. Така че този риск няма да намалее очевидно.

Сега, ако позволите, по други въпроси, вътрешнополитически, тъй като виждам в един от вестниците през седмицата говорите за Министерството на инвестиционното проектиране, че то вече е имало добри резултати по отношение на подготовката на Закона за устройство на територията и по отношение на контрола върху големите инвестиционни енергийни проекти. Тъй като това кадруване е обект на вота на недоверие, и разбира се, начина, по който се вижда смисъла на това министерство, не смятате ли, че тук става дума за... също така за много силни интереси на Движението за права и свободи и особено по създаването на един шлейф да се контролират и местните... местни структури?

Нека първо да започна с това, че в акта на внасяне на вот на недоверие няма нищо необичайно, нищо изненадващо и нищо странно. Ясно е, че това е инструмент в най-голяма степен на парламентаризма, съответно право и отговорност на опозицията. Кога ще внесат и каква ще бъде темата на вот на недоверие, разбира се, е право и съответно на политическото решение, на разбиранията на парламентарната група, която пристъпва към този парламентарен инструмент. Нека да кажем, че ГЕРБ започнаха с намерението да внесат вот на недоверие за цялостна политика и аз наистина определих това намерение като неоснователно, като несъстоятелно и в много голяма степен продукт на парламентарна неподготвеност не само заради факта, че по този начин биха гарантирали, образно казано, за 6 месеца правителството без правото да внасят други вотове на недоверие. Това остава някъде накрая в аргументите. По-важното е, че аз не чух нито един сериозен аргумент защо за цялостна политика...

Добре, но това вече... това вече не е актуално.

...и къде виждат съответно провалите. Като казвам къде виждат провалите, ето, връщам се и на отговор на Вашия въпрос - защо в сферата на инвестиционното проектиране. Какъв провал видяха в сферата на инвестиционното проектиране освен факта, че те преценяват създаването на министерството като неуместно, като не достатъчно обосновано. Това едва ли може да бъде продукт на вот на недоверие. Защото все пак вотът на недоверие е крайно средство. Той е своеобразен завършек на една поредица от парламентарни усилия, ако щете, включително и с формите на парламентарния контрол - нещо, което нямаме към този момент. Но да приемем, че това е тяхното разбиране.

Тук въпросът не опира до амбициите и до материалните очаквания на една или на друга парламентарна група в резултат на създаването на едно министерство. Нашето убеждение беше, че е необходимо в сферата на инвестиционното проектиране да бъде създадена специална структура, която не просто да отнема или пък съответно да контролира дейността, да кажем, на местните власти. Става дума за подпомагане на този процес, включително с определени отговорности както по отношение на устройството на територията, по отношение на онези норми, които действат в тази сфера, или пък за съответно правилата за подпомагане и осъществяване на дейността в сферата на инвестиционното проектиране. И не на последно място, разбира се, ангажиментът на министерството с големите инвестиционни проекти, включително и в сферата на енергетиката.

Тъй като е особено актуално това, което се случва с "Риск инженеринг", влизането на прокуратурата и на ДАНС в служебните помещения на "Риск инженеринг" и ареста на трима, на три лица в тази област, в консултантските фирми, от консултантските фирми и енергетиката, има една загадка към която ви приканвам да дадете мнение, да кажете мнението си. Богомил Манчев днес в интервю за вестник "Преса" отрича високия мъж един и 90 да е Румен Овчаров. Бихте ли ми помогнали за кого става дума, тъй като той беше казал, че в тази история с намесата на тези служби е замесен един човек, който е висок метър и 90. Сега уточнява, че става дума за друг, не Румен Овчаров. Кой е той?

Ей богу, представа нямам. Плюс това това гадаене не ми е силната страна, изобщо нямам представа кого има предвид...

Да кажем... да Ви помогна ли нещо?

...г-н Манчев.

Възможно ли е да е от средите...

Ами, честно казано, не ме карайте наистина да гледам на карти. Нямам представа, признавам си, и това не е тема, която е силната ми страна.

Добре, но нали става дума за национална сигурност, ето, много важно. Кой се стреми към сладкия бизнес на "Риск инженеринг" и да застане там? Това е загадка.

Признах си, нямам представа. Отнесете го към слабите ми страни и липсата на подготовка в тази сфера.

Това безпокои ли Ви по принцип?

Ами, вижте, тогава, когато очевидно става дума за неизяснени докрай неща, тогава, когато встрани от вниманието на обществото остават важни въпроси по отношение на интереси в енергетиката, начина, по който се развива енергетиката, избора за реализация или пък за спиране на един или на друг проект, винаги предизвиква безпокойство.

Да кажем, аз мога да дам някак си тласък на въображението си и да сметна, че зад казването на Богомил Манчев, че зад тази акция стоят политически частни интереси, мога да провидя корпоративният интерес на Корпоративна търговска банка и на високия не рус мъж Цветан Василев. Вие какво мислите?

Аз не знам дали той висок един и 90 и колко е неговата височина. Пак казвам, не ме карайте наистина да гадая по неща, които не познавам.

Имате нужда от време, но може да се включите допълнително, разбира се, занапред. Благодаря Ви, господин...

Ще се опитам да наваксам пропуските в моята подготовка и отношение в тази сфера и ще се опитам наистина да получа повече информация. Но...

Какво мислите за проекта на Георги Първанов?

Но при всички случаи...

Да?

Но при всички случаи тогава, когато става дума за национални интересни, личните интереси и корпоративните интереси трябва да останат на заден план. Общественият интерес стои над всичко.

Благодаря Ви за участието, г-н Найденов.

Ангел Найденов, министър на отбраната.