Даването на български паспорти се е превърнало в търговия, твърди вицепремиерът и министър на правосъдието пред в. „Стандарт”

Г-жо Златанова, колко европари рискуваме да загубим до края на 2013 г. и какво се прави, за да се спасят по-голямата част от средствата?

В края на първия програмен период, в който страната ни усвоява европейски средства, много ми се иска да си пожелаем през следващия да говорим по-малко за загуби и повече за ползите от финансирането. От първия ден, в който получих задачата да координирам институциите, отговарящи за разпределението на европейските средства, една от основните ми задачи е да увеличим разплащанията по настоящия период, втората е подготовката на следващия 2014-2020. Обективно погледнато, имаме броени месеци, които да компенсират изоставането през изминалите шест години и половина. Изготвихме план за действие, мерките се изпълняват, резултатът ще е ясен на 31 декември.

Правителството прие решение, с което допусна наддоговаряне в размер на 10% по част от оперативните програми, това е само едно от действията. При ОП "Околна среда" стартирахме от 8% сертифицирани разходи от началото на периода през 2007 г., за три месеца имаме 14%. За същото време по ОП "Регионално развитие" имаме разплатени 185 млн. лв., което е с 80% повече спрямо същия период на 2012 г. По ОП "Транспорт" много е вероятно да нямаме загуба. Земеделското министерство също работи много усилено в посока повишаване на разплащанията. Има хиляди проекти, всеки един от тях на различен етап на изпълнение. Едно обжалване или една отмяна на дадена обществена поръчка може да увеличи загубите. Заради това е изключително важно проектите да се подготвят навреме, за да не се изпада в цайтнот.

Какви ще са основните приоритети за следващия програмен период?

Европейските средства да достигнат до тези места, за които са най-необходими, до хората, които имат най-голяма нужда, и до бизнеса, който най-добре ще се възползва от тях. Стратегическите приоритети са общо четири, в които влизат повишаване нивото на образование, осигуряване на заетост, инвестиции в интелигентен растеж и иновации, подобряване на бизнес средата, инвестиции във водния сектор, в ЖП и пътна инфраструктура, добро управление за качествени обществени услуги, развитие на електронното управление и подобряване ефективността на съдебната система и много други.

С кои проекти може да кандидатстваме по програмата "Свързана Европа"?

Да, това е един нов инструмент, който има за цел да осигури връзка между пристанища, летища, с пътища и железници. За България към момента се предвиждат 359 млн. евро, които могат да станат повече, ако някоя от останалите страни членки не успее да се възползва от този вид финансиране, но можем и изобщо да не ги получим, ако нямаме проекти, с които да кандидатстваме. Друга подробност е, че става въпрос за проекти от общоевропейско значение. Можем да мислим за кандидатстване с проекти по транспортен коридор номер 4, както и с проекти за подобряване на навигацията по река Дунав.

Разбрахме, че вариантът на Споразумението за партньорство с ЕК, който правителството прие преди месец, вече е получило добра оценка и следващата стъпка ще е провеждането на официални преговори. Как обаче върви подготовката на отделните оперативни програми?

Да, така е, получихме оценка, че споразумението е достатъчно "зряло". Очаквам срещата с еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хаан в края на седмицата в София, на която да обсъдим подготовката на страната за следващия програмен период. Проектите на програмите вече са в напреднал етап и имаме вече изпратени за предварителни консултации. Това са трите, в които са фокусирани най-големи средства - "Региони в растеж", "Транспорт и транспортна инфраструктура" и "Околна среда".

Какъв ще е принципът за печелене на проекти през следващия програмен период, общините ще се състезават на конкурсен принцип както досега или първо ще бъдат определени зони за развитие, за които местните власти ще трябва да подготвят проекти и да ги защитят?

Ще се работи към съчетаване и на двата подхода. В следващите месеци пред местната власт, бизнеса, неправителствения сектор и гражданите ще бъдат представени всички оперативни програми. Това е важно, за да се даде по-добра информираност и съответно възможност за повече изпълнители на проекти.

Очаквате ли междинен доклад на Еврокомисията за правосъдие или смятате, че реформата продължава.

Следващият доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и оценка ще бъде обявен в края на годината. За първи път той ще обхваща период от 18 месеца и несъмнено ще включва всичко случило се в сектора на правосъдието и вътрешния ред. Отговорността за очакваните критики мисля, че трябва да споделим всички - ние като управляващи, но и опозицията, представителите на съдебната власт също. На финала сме с подготовката на следващите стъпки в съдебната реформа, които ще са с хоризонт до 2020 г. Документът се изработва изцяло от водещи неправителствени организации. Възнамерявам да го представя на широко обществено обсъждане и се надявам, че 7 г. след влизането ни в ЕС продължаването на съдебната реформа ще се превърне в национален приоритет. Проектът вероятно ще наложи партиите да направят една крачка назад в името на гражданите. Предвиждаме избирането на съдебните заседатели да не се прави от партиите чрез техните общински съветници, както и парламентарната квота във ВСС да се превърне в обществена чрез издигането на кандидати, които преди това са номинирани от гражданския сектор.

Мисля в следващите седмици да припомня на Народното събрание, че вместо вот на недоверие, депутатите могат да постигнат консенсус в посока избор на нов главен съдебен инспектор. Знаете, че този акт се бави от година, а основната причина за това е, че за избора са нужни гласовете на 160 народни представители. Отсега мога да кажа, че ако в следващите месеци това не бъде направено, ЕК ще го отбележи в предстоящия доклад.

Ще бъдат ли готови промените в Наказателния кодекс до края на годината и какво точно предвиждат те?

Говорим за изцяло нов НК, което определено е сложен процес. Живеем във времена, в които основната заплаха пред сигурността е тероризмът, борбата срещу престъпността в интернет трябва също да намери своя акцент. Лишаването от свобода трябва да се превърне в крайна мярка и там, където експертите преценят, да се замени с други санкции и наказания. Надявам се, че до края на годината проектът ще е обект на вниманието на Народното събрание.

Парите отново не стигат на Темида, обърнаха ли се към вас съдии и прокурори за помощ и как бихте им съдействали?

Парите не стигат и за здравеопазване, и за образование. Висшият съдебен съвет прие с пълно единодушие - нещо, което почти не се случва с този му състав - бюджетът на съдебната власт за следващата година. Без забележки съм го внесла в Министерството на финансите. Предложих на членовете на съвета и очаквам от тях да бъдат на дискусиите в комисиите на парламента, за да защитят искания бюджет.

Правителството прие решение, с което задължи Агенцията по вписванията да търси варианти за намаляване на таксите, които се събират. Какво се прави в тази посока?

Анализът е готов. Ще предложа намаляване на таксите по Търговския регистър средно с 22%. Годишните финансови отчети ще се таксуват с 40 лева за хартиен носител и 20 за електронен, при такса сега съответно - 50 и 25 лева.

Отчетът на прокуратурата показа, че хората не вярват в правосъдието и затова невинаги подават сигнали за престъпления. Какви мерки бихте взели Вие?

Това не е изненада, за съжаление. Няма да чуете от мен, че еднолично ще се справя, нито ще соча виновни. Ниското доверие в съдебната система не само че е отговорност на управляващи, на опозиция, на магистратите, но и на самите граждани. Като министър на правосъдието мога да гарантирам, че ще се стремя да върша промени в посока изграждане и възстановяване на доверието в институциите. Не ми се струва за нормално, че за 3-4 г. имаме увеличение с 3 пъти на предоставените български гражданства на чужденци.

На какво се дължи това и какви мерки ще предприемете?

Анализът показва, че ако през 2007 г. под 6 хиляди души са придобили българско гражданство на основание български произход, то към 2012 г. техният брой е скочил на над 17 000. Не искам да мисля, че отговорни представители на държавата са гледали на българското гражданство като на стока за продан. Трудно ще е да направим анализ колко от тези 17 000 чужденци с БГ паспорт през миналата година, живеят, работят и плащат данъците си у нас, но сами можем да се досетим, че говорим за около 5 до 10%. Трябва да обмислим промяна на Закона за българското гражданство и затягане на режима на неговото предоставяне.

Каква оценка си поставяте за 100-те дни като вицепремиер?

Предпочитам да не се самооценявам. Оценката от работата ми ще бъде дадена с резултатите от работата на екипите, които ръководя и в двата ресора. Като част от хората, които проведоха преговорите за членството на България в ЕС, през 2007 г. не съм очаквала благодарности, важното за мен бе, че успяхме.