Интервю на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев за радио Фокус

Водещ: Министър Йовчев, стана ясно, че България иска помощ от Европейската комисия за справяне с бежанския проблем. От Вас очакваме да научим повече каква помощ търсим точно – техническа, финансова, и на каква помощ се надяваме?
Цветлин Йовчев: Търсим и техническа, и финансова помощ, и се надяваме да получим такава. Като трябва да отбележим, че вече получаваме техническа помощ. Техническа помощ получаваме по линия на „Фронтекс”, която е агенция към Европейската комисия и се грижи за сигурността на външните граници. И такава помощ имаме, с експерти и с техника, която вече ползваме. Това, което обсъдихме с комисар Малмстрьом, е евентуално увеличаване на тази помощ и в момента се обсъжда изпращането на допълнително експерти и техника. Помощ, техническа, получаваме и по линия на Агенцията за подпомагане при търсене на убежище. По линия и на тази агенция, можем да търсим и непосредствена финансова помощ. Непосредствена финансова помощ търсим в момента по отношение на Европейския фонд за бежанците и Европейския фонд „Външни граници”. По Европейския фонд за бежанците сумата, която към момента е останала, която може да се разпределя до края на годината за всички държави, е около 4 млн. евро. А по отношение на Европейския фонд „Външни граници” е около 9 млн. евро. Така че сме стартирали такава процедура – тя изисква няколко стъпки да бъдат направени, европейските практики са такива. На първо място, да бъде поставен въпросът на политическо ниво. Ние вече направихме това. След което започват разговорите на експертно ниво, където да се оцени дали наистина имаме извънредна ситуация, тъй като по тези два фонда може да се кандидатства само тогава, когато е налице извънредна ситуация. И този процес вече преминава успешно, тъй като официално имаме потвърждение, че Европейската комисия признава, че в България, както в Гърция и в Кипър, има извънредна ситуация. Тоест, ние можем да се възползваме от директна финансова помощ. Попълнили сме и формуляр какви са ни нуждите. В момента очакваме експерти на Европейската комисия да посетят България в началото на месец октомври, които да оценят наистина дали имаме такива нужди. И след което вече, цялата процедура се формализира, с отправянето на конкретно искане за размера на помощ, за която вече е взето решение как могат да бъдат разпределени тези средства между страните, които казах.
Водещ: Кога ще има отговор колко средства ще получим?
Цветлин Йовчев: На първи идват експертите. Те ще бъдат по линия и на двата фонда, които споменах, а също така и по линия на фонда за бедствия и аварии, откъдето можем да получим материална помощ. Примерно - фургони, оборудване и така нататък. И очаквам, че наистина в един кратък период от време след това, ще има решение за това как да бъдат разпределени тези средства и какъв да бъде размерът на конкретната финансова помощ, която ще получи България.
Водещ: За бежанците се говори ежедневно в българските медии и това е тема, която вълнува и обществото ежедневно, защото няма как да избягаме от нея. Ако трябва да обобщим картината към днешна дата, каква е тя? Знаем, че местата в домовете за временно настаняване не стигат, че всеки ден се залавят нови и нови хора, които преминават границата.
Цветлин Йовчев: Ситуацията продължава да бъде усложнена. И именно заради това ние се обръщаме за помощ – ние имаме извънредна ситуация. Трябва да си го признаем това нещо, да го отчетем, с всички рискове, които произтичат от това. И разбира се, да предприемем, и ние предприемаме всички необходими мерки, да минимизираме тези рискове. Както вече споменах, намерили сме допълнителни места за настаняване на бежанци, които се въвеждат в момента в експлоатация. Има планове и график, който се следи. Следваме и успяваме да изпълним този график, и в рамките на една седмица ние ще имаме възможност допълнително да отворим места за настаняване на бежанци. Но разбира се, трябва да подчертая, че това не е единственият проблем. Много сме близко до цифрата, която оттук нататък ще ни вкара в една ситуация, в която по-трудно можем да управляваме тези процеси, поради липсата, както на достатъчно опит, така също и на капацитет, с който да управляваме такива процеси. Границата от 5 хиляди бежанци в местата за настаняване е определена като една от критичните точки, в които вече трябва наистина да можем да потърсим и допълнителна помощ от европейските ни партньори, и вече да ни светне червената лампа, че сме много близо до следващата граница, която наистина може да доведе до това да се повишат рисковете. Оценяваме ситуацията като тежка от гледна точка, както на възникване на хуманитарни проблеми, така също и от гледна точка на сигурността. Но с въвеждането на новата организация, която направихме, с изграждането на временния разпределителен център в Елхово, който ще започне да функционира до една седмица, дори може би и по-рано, ще съумеем до голяма степен да управляваме тези рискове и да ги минимизираме.
Водещ: Проведохте една среща с кметове, в чиито общини има сгради, които могат да се ползват за настаняване на бежанци, в какви срокове тези сгради могат да бъдат пригодени за това и наистина там да бъдат настанявани още от бежанците?
Цветлин Йовчев: Това са сгради, които с малко средства и в кратки срокове могат да бъдат пригодени, могат да бъдат използвани за това. Но причина за срещата беше не само да ги уведомим, да ги изслушаме и да успеем съвместно да обсъдим проблемите, които евентуално могат да възникнат, и да потърсим решение. Разбирам опасенията на кметовете, повечето от тях изразиха сериозни опасения. Да, те са резонни и ние не трябва да крием от хората, че наистина има рискове от настаняването на такива големи групи от хора на територията им. Но същевременно трябва да си дадем сметка, че това е един национален проблем, който трябва с усилията на всички институции, на всички организации, на всички хора, да потърсим решение. И именно в тази посока бяха проведените разговори. Те имаха много разумни предложения, които направиха, в които ние ще се вслушаме, и мисля, че до известна степен успяхме да ги успокоим на база на това, че обяснихме мерките, които предприемаме за намаляване на тези рискове, и поехме ангажименти за допълнителни ресурси, които да бъдат отделени, и по-добра организация, която да помогне за по-успешна адаптация и за по-голяма сигурност.
Водещ: Миграционният натиск и кризата в Сирия бяха тема на Вашите разговори с вътрешния министър на Турция Муаммер Гюлер, какво се договорихте?
Цветлин Йовчев: Първото, което е, че оценяваме тежестта на ситуацията и сериозността на кризата, както и това, че едва ли можем да очакваме едно бързо разрешаване. Обърнах се към турския си колега с молба, в тази трудна и за Турция ситуация, да се обърне повече внимание и да се осигури по-добро наблюдение на българо-турската граница, и то в един конкретен участък, където е най-голям натискът. И получихме положителен отговор, беше поет ангажимент от турска страна, че наблюдението в този участък ще бъде засилено. Също така се договорихме да ускорим процеса, политическия, по създаване на тристранния съвместен център на Капитан Андреево между България, Турция и Гърция, който ще подпомогне много по-добре комуникацията и съвместните действия, включително, тъй като целта му не е само справянето с този проблем, с нелегалната имиграция, но има и други цели, включително и при работата по нелегалните имигранти. Тъй като в момента организацията на работа е доста по-различна, там охраната на държавната граница е поверена на армията, второто ниво, втората зона на охраната е на жандармерията, която също е самостоятелна структура, и третата - на полицията. Някой път, за да съумеем да реагираме, когато подадем сигнал на турските си колеги, това отнема доста време. Този център наистина ще подобри взаимодействието и това е нещо, на което разчитаме. И третото, което се договорихме, е да ускорим процеса по подписване на споразумение за изграждане на съвместни патрули между България и Турция, което също ще подпомогне да успеем да контролираме по-добре и да управляваме този процес.
Водещ: Колко по-голям е рискът за обществения ред в нашата страна след засилване на бежанската вълна и службите в състояние ли са да гарантират спокойствието и безопасността на българските граждани?
Цветлин Йовчев: Тук, във вашия въпрос, има два аспекта, на които трябва да се отговори по отделно, тъй като са две съвсем отделни линии. Първо, когато говорим за обществения ред, трябва да кажем, че наистина има, особени в местата, където има концентрация на такива хора - повишаване на криминогенната активност. И в тази насока трябва да кажем, че предприемаме абсолютно всички мерки, които са необходими за усилване на полицейското присъствие и за по-ефективна работа, включително и на тези места, където са разположени бежанците. Но трябва да кажем, че на фона на цялата страна, това не е толкова съществен фактор. Не можем към момента да отчетем, че наличието на бежанци съществено променя картата на престъпността и имаме съществено завишаване на престъпленията на нашата територия. Другият въпрос, по отношение на рисковете за сигурността – да, има рискове за националната сигурност, които произтичат от това, че сред тези групи нелегални емигранти могат да проникнат и лица, които са свързани, както с терористични, така и с радикални екстремистки организации. Именно поради тази причина, на първо място ние актуализирахме националният план за противодействие на тероризма. Второто, което е - службите хвърлиха големи усилия, в момента са разработили програма, методика от критерии, по които да могат да направят такава оценка и още в този временен разпределителен център да бъдат отделяни тези хора, които считаме, че носят някакъв риск. И вече с тях те ще минават по отделна процедура, ще се работи допълнително, преди да се позволи те да стартират и да влязат в процедурата за получаване на статут за бежанец. Докато другите, които се прецени, че са малко рискови, те вече наистина по-ускорено ще преминават към местата за настаняване на бежанци. Така че, правим всичко възможно, за да минимизираме тези рискове и мога да уверя, че това, което е възможно да бъде направено, ще бъде направено.
Водещ: В този ред на мисли да, ви попитам, много хора си задават въпроса - какво се случва с хората, които попадат в тези домове за временно настаняване? След като попаднат там, какво се случва с тях?
Цветлин Йовчев: Те, попадайки в тези места за временно настаняване, изчакват Държавната агенция по бежанците да се произнесе по тяхната молба. Т.е. - още в първия момент , в който те заявят желанието си да получат закрила, се стартира такава процедура и в тези места за временно настаняване те изчакват докато се вземе това решение. По закон, това решение трябва да бъде взето в рамките на 6 месеца. В момента сроковете са силно съкратени, а и миналата седмица направихме допълнителна работна среща, на която уточнихме с всички организации, които имат отношение към този процес, и аз считам, че можем да сведем тази процедура до 1 месец, което са много бързи срокове. Изрично искам да заявя, че това в никакъв случай няма да е за сметка на качественото провеждане на всички етапи от тази процедура. Така че - в тези места те изчакват вземането на решение.
Водещ: Последен въпрос. На практика, ситуацията с бежанската вълна е един реален тест за готовността на България за Шенгенското пространство. Ще издържи ли страната ни този тест?
Цветлин Йовчев: Аз мисля, че ние в момента показваме в реални условия, че издържаме този тест, защото много добре успяваме да се справим с охрана на външната граница на Европейския съюз и се надявам искрено, че това нещо ще бъде оценено, включително - и на политическо ниво. И това, което си позволих да кажа също в едно интервю - аз мисля, че България заслужава да влезе в Шенген. Да, разбира се, ние отчитаме, че има и политически аспекти на този въпрос, но считам, че няма да е справедливо, ако в ситуацията, в която сме, ние се покажем и се показваме като един много добър защитник на външната граница, и в същото време да ни държат във фоайето, в преддверието, и когато трябва да влезем в останалите части на нашия общ дом, да искаме разрешение. Не е справедливо. Така че - мисля, че това ще бъде оценено. Справяме се много добре и мисля, че колегите от гранична полиция заслужават адмирации в тази посока.