Министърът на земеделието и храните в интервю за в. „Труд“

Г-н министър, преди седмица участвахте в Агроикономически форум в китайския град Хъфей. С кои продукти страната ни е популярна в Китай и какви са перспективите ни за износ?

Това е едно от най-големите агроикономически изложения, като тази година се проведе за осми път, а България участва за втора година.

Там намират място и среща не само едни от най-големите производители на машини, но и компании за иновации, технологии, развитие на нови сортове растения, породи животни и много други. След първото посещение интересът към България се увеличава. Миналата година е започнала работа, подписан е меморандум за износ на царевица, има определен интерес и към протеинови култури и високобелтъчни фуражни смески. България произвежда доста суровини, а китайският пазар има нужда от смески за отглеждане на животни.

От миналата година също работим и за подписването на меморандум за фитосанитарен контрол.

Но на последното изложение имаше засилен интерес към българските вина, розовото масло и други етерични масла, като например от лавандула. Също така в Китай питат и за хранителните ни продукти. Както и за охладени и замразени овче, агнешко, телешко и говеждо месо и субпродукти от тях, изключителнен е интересът към млякото и млечните произведения.

Китай особено много се интересува от биологично чистите продукти за деца, детските храни. Страната улучва в десетката този важен проблем за населението, особено в малките възрасти на децата,когато те трябва да се хранят с такива храни, че да могат да израстват здрави.

Беше проявен и интерес към биологичното разнообразие в България, това, което ние трябва да пазим в природните и националните паркове. Говорим за флората и фауната, за растителните и животинските видове, които имаме. Те са една основна, добра база за развитието на нови сортове растения и нови породи животни.

Вярно ли е, че в Китай са ви подарили трактор?

Да, ще ви го покажа (б.а. - показва макет на зелен трактор Chery RV1854). Един хубав трактор, с което Китай иска да покаже, че произвежда не само малки трактори, които се внасят и са познати в страната, а и машини от по-голям клас. Виждате, че тази машина с мощност 150-180 к.с., е един добре направен модел с добри характеристики, който може да се предлага и на нашия пазар.

Ако се влезе в сътрудничество с Карловските тракторни заводи, тези машини могат да се произвеждат у нас за местния и европейския пазар. Такова е и желанието на фирмата производител Chery.

А подписано ли е споразумение?

Засега има само меморандум за съгласие за сътрудничество. Те са идвали няколко пъти, оглеждали са нашите заводи, възможностите, линиите и сега вече предлагат съответно да се пристъпи към договореност за сключване на такъв договор за сътрудничество.

Кога ще започнем да произвеждаме китайските машини?

В най-скоро време - предполагам, до края на месеца представители на китайската фирма ще пристигнат в България, за да се договарят с нашите тракторни заводи.

Като министерство не бихме искали да се месим в междуфирмените отношения. Но това е въпрос от взаимна изгода и за двете страни. За нас ще има голямо значение, да се ангажират тези линии, ще има значение и за хората, които сглобяват и поддържат тези трактори, особено, ако имаме добрата гаранция за качеството, това би допринесло не само за земеделието, но и за заетостта на хората в този регион.

Какви ще са предимствата на тези трактори в сравнение с другите, които са представени на пазара?

При всички случаи предимството ще е по-ниската цена, защото ще се произвеждат тук. Но не трябва да гледаме само цената. Трябва да се има предвид и социалният аспект, защото с проблемите във Вазовските заводи в този регион голяма част от населението е без работа. Така че ще се осигури работа на много хора с опит.

Как върви износът на българска царевица за Китай?

През последните години търговията между България и Китай все повече се разширява. Царевицата в крайна сметка е една част от тези продукти, които се предлагат, но за съжаление салдото на аграрния стокообмен е отрицателно за България. Самият стокообмен бележи тенденция за нарастване през 2010, 2011 г. и 2012 г. През първите 6 месеца на тази година аграрният стокообмен е 25 млн. долара. За съжаление вносът от Китай значително надхвърля българския износ и затова е необходимо активизиране на търговията, но не само на нея. Трябва да се активизира рекламата на нашата селскостопанска продукция. Китай е огромна страна, има възможност за изкупуване и предлагане на всякакъв вид стоки. Но отделните фирми нямат възможност да правят такава реклама. Стигнахме до заключението, че държавата трябва да осигури много големи инвестиции, за да направи реклама на българските хранителни продукти и селскостопанските ни стоки. Затова през следващата година ще се опитаме по различни мерки да дадем възможност да представим страната си не само с познати продукти като вино, розово масло, а също така и с други продукти като консерви, меса, млечни продукти.

Какви са изискванията пред една фирма, за да започне износ за Китай?

Има една важна стъпка, която ще улесни значително процедурата. Предстои подписването на меморандум за признаване на сертификатите за качество на фитосанитарния контрол, който нашата Агенция за безопасност на храните подготвя. Тяхната служба за качество и гаранция е изключително строга, но меморандумът е почти готов и скоро ще бъде подписан от двете ведомства.

Китайците имат ли още интерес за инвестиции в земеделска земя у нас?

Този въпрос многократно ни беше поставен, те желаят да купуват, но имат изисквания за големи площи, които в нашата страна вече са в ограничени размери. Става дума за 25 хил. хектара - 250 хил. декара. Разбирате, че такива площи в България почти няма, повечето са окрупнени, комасирани, но са при отделни хора.

Но това не означава, че няма да има пазар между двете страни. Собственици на площи от над 3 - 4 - 5 хил. дка в определен момент може да решат да си продадат земята. Пазар за земята сигурно ще има, Китай има интерес, но ние трябва да бъдем предпазливи. Въпреки, че от 2014 г. отпада забраната за покупка на земя от чужденци, ние ще направим предложение пред комисията по земеделие в Народното събрание срокът да се удължи. Предлагаме този период да се удължи с още 7 години до 2020 г. Искаме да дадем възможност на нашите земеделски производители, на онези фермери, които са стартирали, на които бизнесът със земята е дело и желание, да може да се окрупнят и да могат да се противопоставят на конкурентните фирми от Европа и Азия.

Има ли яснота каква част от агросубсидиите, които са общо над 1 млрд. лева, ще бъде изплатена преди Нова година?

Ние поискахме и премиерът се съгласи да бъдат платени 20 до 30%. За съжаление този въпрос е много сложен, въпреки че тези средства са залегнали в актуализацията на бюджета. Получава се дефицит, защото те могат да бъдат върнати от Брюксел до 45 дни след изплащането. Това, което имаме като информация, е че могат да бъдат платени най-рано на 2 януари 2014 г.

Сами разбирате, че финансовата година завършва около 25-30 декември и тогава би се получил един дефицит в бюджета, който аз като специалист не бих могъл да кажа как ще се оправдае. Но имаме желание и готовност част от тези средства да бъдат изплатени и най-вече сме убедени, че тези пари са необходими на земеделските производители. Естествено, на земеделците винаги са необходими средства, но в този период, когато трябват пари за купуване на торове и препарати, наличието им е много важно.

Така че ще се опитаме от 20 до 30% от парите да бъдат дадени през ноември.