Mинистърът на земеделието и храните в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

2,338 милиарда евро ще бъдат отпуснати за България от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за периода 2014-2020 година, което е повече, отколкото очаква България. Тази други новини коментираме с професор Димитър Греков, министър на земеделието и храните. Как се случи така, че съвета успя да гласува именно тази сума за България?

Трудно беше това, което в крайна сметка се достигна - това заключение за 2,338 милиарда, но в никакъв случай не е някакво геройство на делегацията, която представлявах, защото, както знаете, средствата по европейския земеделски фонд са намалени за всички страни средно с 13%, а за страни като Кипър, примерно, намалението е с 30%. За нашата страна намалението е 10%, което не е много, но не е и малко. В крайна сметка, ние очакваме около 2,076 милиарда, а увеличението е на 2,338 милиарда евро.

Общо взето - 300 милиона повече. Какво още успяхте да постигнете? С какво още се съгласиха в Съвета на министрите?

Срещата беше трудна в този аспект, че ние трябваше да си потвърдим решението, което беше взето през юни месец, на 25-ти, и не беше прието от парламента. Затова всички министри направиха изказвания, така че да се достигне до някакъв компромисен вариант да не се забавя плащането на земеделските стопанства, защото в друг случай трябваше да се върнем на събиране отново през октомври и ноември. Разбирате, че това би удължило самата процедура. Другото, което беше прието - съветът се е съгласил максималният процент на европейско съфинансиране на слаборазвитите региони, на най-отдалечените райони и малките острови, които са в Егейско море, да бъде повишен от 75% на 85%. Това, бих казал, че е огромна промяна в положителна посока, от която България би могла да се възползва. На срещата с министрите също финализирахме мандата на съвета за преговори с Европейския парламент и Европейската комисия по пакета за реформа на общата селскостопанска политика. След изключително продължителен и труден дебат, се съгласихме разпределението по държавите-членки на общия бюджет за развитие на селските райони да бъде в размер на 84,936 милиарда евро за следващия програмен период и да бъде разписано в приложения към основния регламент. Участниците в заседанието също отхвърлиха направеното от Европейския парламент предложение за намаляването на процента на съфинансиране от Европейския фонд за мерките „Агроекология”, „Биологично земеделие” и „Натура 2000” – от 85 на 55%.

Господин министър, в рамките на това заседание вие участвахте и в среща по инициатива на Италия, отнасяща се до сектор тютюн. Там какво успяхте да постигнете? За какво бе дискусията?

За съжаление, въпреки моето настойчиво изказване в подкрепа на сектора тютюн и това, което беше направено, като инициатива от Италия, не достигнахме до конкретни решения. Въпреки всичко, ние подписахме декларация, с която настояваме отново секторът тютюн да бъде финансиран. Много е трудно и почти нереалистично да очакваме промяна на това решение на Европейската комисия, но се надяваме, с националните разплащания, които ще правим, да решим част от проблемите на тютюнопроизводителите. Тук следва, обаче, да отбележим, че ние трябва да търсим връзка и с фирмите, които изкупуват тютюн, защото в крайна сметка те са заинтересовани от допълнително доплащане и съществуването на този отрасъл в нашата страна. Така че ни предстои много работа, не само да чукаме на вратите в Брюксел, а естествено и в нашата страна, и да обърнем внимание на онези фирми, които преработват тютюн, че и те са длъжни да помогнат на това производство, което е изключително важно за нашата страна и за нашето земеделие.

Министър Греков, в края на нашия разговор – тези 2,4 милиарда евро, които ще бъдат дадени за България в следващия програмен период, как ще се разпределят по различните програми, може би трябва да се приеме пакет за реформа на общата селскостопанска политика и тогава да се види, така ли?

Да, предстои ни да приемем такива пакети, а също така и наредби, по които да бъдат разпределени. Вижте, средствата не са малко, не са и много. По-важното е те да бъдат усвоени правилно, тъй като и колкото да бъдат средствата, ако нямаме потенциал, ако нямаме хора, които да ги използват, така че те да допринасят за развитието не само на земеделското производство, но и бита и живота на българина, те няма да достигнат и няма да бъдат усвоени, така че ни предстоят насоки за развитие не само в подготовката на тези програми и разпределението на средствата, но и обучение на хората, които работят по тези проекти, така че средствата да могат бързо да се използват, бързо да се усвояват, т.е. – да имаме едни бенефициенти, които да имат точна представа за средства, така че земеделското производството да може да се развива в положителна насока.