Водещ Никола Миладинов: Продължаваме с коментарите на събитията в ООН след гласуваната резолюция за Сирия. Предаването "Събота 150" се свърза с българския министър на външните работи Кристиан Вигенин, който провежда двустранни срещи в Ню Йорк в рамките на сесията на Общото събрание. Поради времевата разлика направихме интервюто на запис преди няколко часа. Сега предстои да чуете първата част от него по отношение на Сирия, бежанците и други въпроси, а след 11.00 часа очаквайте втората му част, в която министър Вигенин коментира проблема с ромите във Франция. Но първо чуйте реакцията му за споразумението за резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

(запис)

Водещ: Г-н министър, да ви помоля да коментирате постигнатия компромис между Съединените щати и Русия за резолюция в Съвета за сигурност на ООН за сирийските химически оръжия. Ако тази резолюция се задейства евентуално, ще се избегне или ще се отложи американска военна атака срещу Асад. Това добре ли е?

Кристиан Вигенин: Това е всъщност най-добрият вариант, който можеше да се случи. Тя очертава основните елементи от предстоящите действия и мандат фактически на ООН за предаването и унищожаването на химическите оръжия. Това, което е още по-важно, е, че в тази резолюция според проекта, който беше разпространен, в нея се очертават и някои предложения, стъпки за следващите важни действия, които трябва да се предприемат по отношение на Сирия, а именно свикването на мирна конференция, участие в нея на представители и на опозицията, и на правителството, и начало на един процес, който да доведе до траен мир в страната. Това е много важно, защото нашите първоначални очаквания бяха тази резолюция да се фокусира само върху въпроса за химическите оръжия. След това възникнаха, разбира се, много различни предложения и в рамките на разговорите, които имахме. Имаше едно разбиране, че, макар и не в детайли, тази резолюция трябва да очертае следващите стъпки, защото пък прилагането на споразумението за химическите оръжия само по себе си би било трудно осъществимо, ако експертите трябва да работят под кръстосан огън на опозицията и на правителствените сили, т.е. това, което и аз самият очаквах и се надявах по-скоро да се случи, вече е факт, постигнато е съгласие между основните сили. Това съгласие просто в следващите седмици и месеци трябва да бъде развито, за да сложи наистина край на този ужасяващ конфликт.

 Водещ: Проведохте много срещи с външни министри на двустранно ниво в Ню Йорк, но поне подопечното ви ведомство не е съобщило да сте се срещнали с най-важния външен министър от българска гледна точка по отношение на сирийската бежанска криза, а именно г-н Ахмет Давутоглу, министъра на външните работи на Турция. Защо?

Кр. Вигенин: Програмата тук е доста натоварена и не всички срещи могат да бъдат реализирани. Ние впрочем вчера участвахме заедно на така наречената трансатлантическа вечеря, на която стана дума и за тези въпроси, за ситуацията в Сирия, за глобалните предизвикателства и, разбира се, конкретно предизвикателствата пред региона, но наистина двустранна среща с турския министър не е имало, защото и моята, и неговата програма не позволи да го направим сега. Но, разбира се, най-вероятно тази сутрин ще имаме възможност, макар и за кратко, да се срещнем във връзка с участието ни в срещата на външните министри по процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, така че преди или след срещата ще имаме възможност да разменим няколко думи. Така е, тук в ООН наистина е сложно да се организират винаги всички желани срещи.

Водещ: Питам ви, защото не трябва ли този проблем да се постави на най-високо ниво от гледна точка на факта, че се говори за държавно организиран трафик на хора към българската граница, а именно има и свидетелства за това, че турските гранични служители просто пропускат сирийците към нашата страна? Този въпрос трябва да се реши на двустранна основа в сътрудничество с турската страна. Има ли някакъв разрив в отношенията с турските ни съседи?

Кр. Вигенин: Не, няма разрив и мисля, че твърде далеч ще стигнем, ако говорим за държавно организиран превоз или организиран поток на бежанци към България. Зная за тези свидетелства на част от нашите служители по границата, но това е въпрос, който трябва да се решава на първо място и преди всичко по линия на съответните ведомства, а именно министерствата на вътрешните работи, които имат ангажимент да охраняват границата от двете страни. До този момент от нас и от мен лично не е искано съдействие от името на щаба да се търси контакт на най-високо ниво, на който да се изрази загриженост за това, което се случва, или действия от този характер. Разбира се, аз съм споделял тези наблюдения и с колегите, с които разговарях тук, но нямам впечатление, че това е някаква системна политика на турската страна, а и в момента, в който преценим, че това е необходимо, можем да поставим въпроса и достатъчно остро на ниво министри на външните работи. Но пак казвам, най-добре е тези въпроси да се решават от двете ведомства, които имат достатъчно контакти впрочем и възможности за взаимодействие.

Водещ: Кога ще получим помощ от Европа? Дайте срокове, защото в крайна сметка наистина има бюрократични процедури, но парите ни трябват за вчера, а имаме български комисар по кризите именно в този ресор, без да сме свидетели на някаква незабавна реакция, изразена във финансова или експертна помощ. Защо така се получава?

Кр. Вигенин: Не мога да дам срокове, още повече че трябва да уточним какво имаме предвид под съдействие, защото струва ми се, че нашият основен проблем в момента не са точно финансовите средства, макар че и това вече чука на вратата. Нашият основен проблем е организацията, способността ни да поемем засилената вълна, организирането на убежища за временно настаняване. Така че това са и технологични, и експертни въпроси, въпрос на готовност от наша страна да посрещаме подобно предизвикателство. Така че съдействие от Европейската комисия ще има и финансово, но в различни аспекти. Тоест, ако някой в България очаква, че примерно след седмица, две или месец Европейската комисия ще изсипе едни пари и ще каже - ето, оправяйте се с бежанците, това просто няма да стане. Ние ще се опитаме...

Водещ: Не е ли логично това, след като беше направено за Турция, за другите по-кризисни държави? Все пак ние сме държава – членка на Европейския съюз, и сме най-бедната европейска членка.

Кр. Вигенин: Точно това е, че... Не мисля, че подходът ни трябва да бъде да развяваме знамето за това колко сме бедни и колко много имаме нужда сега да ни спасява Европейската комисия, защото все пак мащабите на това, което се случва в България, са несъизмерими с това, което става в Турция и в съседните държави на Сирия, особено Ливан, Йордания. Трябва много внимателно да подхождаме, за да не изглеждаме твърде неубедително с нашите пет хиляди бежанци на фона на половин милион в Турция и над милион в Ливан. Това не означава, че не трябва да искаме съдействие, но да си даваме сметка, че то ще има различен характер, различни елементи от работата по приемането на бежанците могат да бъдат финансирани по различен начин, тъй като имаме нужда от изграждане, оборудване на центрове, вероятно ще има нужда от изграждане на социална и друга инфраструктура. Част от тези средства спокойно могат да бъдат използвани по линия на други фондове, които Европейската комисия предоставя. А конкретно за бежанците, ние тук разговаряхме с Кристалина Георгиева, ще продължим контактите с нея, а и по линия на други комисари, г-жа Малмстрьом също. Ще има ясен израз на солидарност с България, но да бъдем наясно, че ако очакваме някаква огромна сума пари, която ще ни реши всичките проблеми, няма как да стане на фона на трагедията, която се развива с милионите бежанци в страните около Сирия. Иначе ние ще получим и експертна помощ и съдействие. Аз самият ще разговарям конкретно и с мои колеги от страните - членки на Европейския съюз, някои от тях, които евентуално биха могли да приемат отделни случаи, особено по-тежки хуманитарни или медицински случаи. За такъв тип съдействие също може да се говори, не става въпрос за трансфер на голяма част от бежанците, но поне по-тежките случаи, с които ние по-трудно можем да се справим, биха могли да бъдат трансферирани в други страни членки. Тоест това ще бъде един комплекс от мерки и ще решаваме различните въпроси и проблеми по различен начин. Имаме все пак уверенията и разбирането на партньорите, остава да видим как това би могло да се реализира в максимално най-кратки срокове.

Водещ: От Европейската агенция за граничен контрол Фронтекс заявиха този петък за нашето предаване, че формално искане от българска  страна до тях не е достигало за експертна помощ, за изпращането на допълнителни експерти, които да организират бежанските центрове и контрола по границата, да помагат. Това ще бъде ли направено?

Кр. Вигенин: Аз не мога ви отговоря, особено тук от Ню Йорк, какво е положението. Моята информация, преди да замина, беше, че такива разговори са водени. Дали официално искане е постъпило не мога да кажа, защото това също не е въпрос на Министерство на външните работи, има щаб, който преценява дали такова съдействие е необходимо. Моите впечатления бяха, че след първоначалните разговори такова искане ще бъде отправено, доколкото Фронтекс има немалка експертиза и може да съдейства за това по най-добрия начин да организираме нещата по нашата граница, но ако Министерството на вътрешните работи и ръководителят на щаба са преценили, че такъв тип съдействие не е нужно, аз мисля, че не е необходимо да използваме всички механизми, ако се преценява, че те не са необходими. Това е вече преценка на щаба и на хората, които работят на място.

Водещ: За една конкретна среща, която имахте в Ню Йорк, с ливанския министър на външните работи. Г-н Аднан Мансур обаче повтаря не за първи път, че Ливан е готов да сътрудничи за изясняването на детайлите около атентата на летище Сарафово, но резултати няма. Кога ще екстрадират заподозрените, които имат заповед за арест от Интерпол? Вие този въпрос поставихте ли го ребром?

Кр. Вигенин: Сега, първо да кажа, че Ливан наистина съдейства за разследването и те изпратиха доклад, такъв, какъвто бяхме поискали, тоест правната помощ, която беше поискана във връзка с разследването, беше предоставена, така че на тази база съответно данните, които бяха получени, съдействаха за това да бъде придвижено напред самото разследване. И ако всичко върви нормално, би трябвало в началото на следващата година вече всичко да е готово, за да влезе в съда. А по отношение на съответните граждани, пак да кажа, че ливанският министър изрази готовност за пълно съдействие, но доколкото все пак министрите на външните работи не се занимават с екстрадиция на заподозрени лица, вероятно, връщайки се в Ливан, ще постави отново този въпрос. Подчертавам, че наистина и ливанският министър, така, беше заинтересован от резултатите от разследването, от данните, които сме събрали, но, разбира се, аз нямаше как да му обещая, че може да му бъде предоставена такава пълна информация, ще трябва да разговарям с главния прокурор, за да преценим има ли нещо, което може да бъде представено на ливанската страна като информация на този етап, или това може да стане едва когато вече делото влезе в съда.

Водещ: За визите, визите за Канада и Съединените щати. Много външни министри преди вас са изразявали пожелателни виждания за това как българските граждани могат да пътуват без визи до тези две държави. Вие имате ли амбиция за реални резултати във вашия мандат да постигнете напредък по този казус и как виждате нещата?

Кр. Вигенин: Мисля, че има възможности. Не случайно, така, поставих и по-остро въпроса в рамките на посещението ми във Вашингтон преди  това, и с канадския ми колега също, тъй като тук проблемът е сходен. Възможността е в това, че самият Европейски съюз предприе действия, които, така, да защитят страните членки, които все още имат визов режим със Съединените щати и Канада. Предложенията на Европейската комисия бяха подкрепени от Европейския парламент и, струва ми се, сега е най-точният момент ние да поставим отново този въпрос, но и да се опитаме да активизираме нашата собствена работа, за да премахнем съществуващите пречки пред премахването на визите за България. А те имат различен характер за Канада и за Съединените щати. Това, което е важно, е, че се подготвя законодателство и в двете страни, което ще позволи в сравнително кратки срокове, тук не мога да се ангажирам със срок, разбира се, защото в края на краищата те зависят от скоростта на законодателния процес в тези две страни.

Водещ: И политическата воля.

Кр. Вигенин: Но при всички случаи... И политическа воля, но преди всичко става въпрос все пак за, така, законодателство и законодателни  приоритети. Тези решения не могат да бъдат взимани просто чисто политически, защото визовата политика на Съединените щати особено е пряко свързана с конкретни ангажименти и резултати, които съответните страни трябва да покажат. По-конкретно, за да не говоря така общо, става дума за това, че преди няколко години критерият, броят откази беше направен твърде стриктен и България и няколко други страни просто нямаха шанс да го изпълнят. Тоест премахването на визовия режим за България беше обвързано с това отказът за издаване на визи да бъде под 3 процента от общото количество подадени молби за визи. Това е непостижима граница. Ние и сега сме малко над 10 процента. Сега има намерение американската страна да върне този процент откази отново на 10 процента. Тогава вече ние трябва и малко усилия да положим, информационна кампания съвместно с американското посолство, да го направим така, че да обясним на по-широк кръг хора какви са условията за издаване на визи и сами да преценят  дали биха могли да получат такава виза. Защото просто ние трябва да направим така, че хората, които очевидно нямат шанс да получат виза, просто да не кандидатстват, за да може да паднем под тези 10 процента откази. Знам, че звучи сложно, може би и трудно постижимо, но трябва да се опитаме. Отделно от това естествено се водят разговори на равнище Съединените щати -Европейски съюз. Предстои да видим как ще стане.

Водещ: Каква е стратегията ви? Ще чакаме общо решение за всичките членки на Европейския съюз, които все още не пътуват без визи, или ще се опитаме на двустранно ниво да придвижим процеса конкретно за България?

Кр. Вигенин: И двете неща ще правим паралелно, защото, ако ние съответноне положим своето усилие, казвам България и останалите четири страни, конкретно за Съединените щати, това са Румъния, Кипър, Полша и Чехия, ако ние не положим усилие също от наша страна в двустранен план, но и по този начин подкрепим усилията на Европейския съюз, тогава мисля, че имаме по-голям шанс за успех, отколкото да разчитаме само на усилията на Европейския съюз или да разчитаме само на нашата собствена двустранна писта. Все пак е хубаво наистина, поставяйки това като един от приоритетните въпроси, да продължим да работим по него и това естествено ще стане в координация с другите министерства, които имат отношение по този въпрос.

Водещ: Чухте позицията на министъра на външните работи Кристиан Вигенин.

Водещ Никола Миладинов: А сега ето и реакцията на външния министър на България Кристиан Вигенин по повод изявленията на Манюел Валс. Това е във

втората част на интервюто, което направихме с него от Ню Йорк.

Кристиан Вигенин: Да, смятам, че отговорът на Европейската комисия беше доста

ясен по този въпрос. Подобно отношение в рамките на Европейския съюз ми звучи, даже бих го нарекъл абсурдно. Разбираме проблемите на френската страна, но не е това начинът, особено с подобно публично говорене, да се проявява отношение към граждани на Европейския съюз. Това напомня едни доста далечни, отминали времена. Не бива в днешно време по този начин да се поставя въпросът и по този начин да се отнася политическото ръководство на една страна към граждани на Европейския съюз. Ние нееднократно сме заявявали, че имаме готовност да сътрудничим с Франция по тези въпроси, готови сме да продължим да го правим,

но да се намеква с подобни изявления буквално за депортация на роми от Франция, мисля, че това отива твърде далеч. Но не бива също така според мен нито да драматизираме прекалено нещата, защото, като има проблем, трябва да видим как го решаваме, защото става въпрос и за български граждани. Тук искам да подчертая обаче, че по навик винаги се говори, така, в комплект за България и Румъния, за български и румънски роми. И нашите партньори признават, че всъщност броят на българите или българите от ромски произход във Франция е минимален и не са те,

които създават реалните проблеми. Но имаме определена ситуация, ще проведем разговори и ще видим как може да успокоим нещата, защото пък конфронтирането и задълбаването в една подобна риторика няма да помогне на никого, най-малкото на хората, които са обект на тази атака в момента.

Водещ: Все пак така е, прав сте, има, сериозен проблем обаче имате с правителството на една от най-силните държави в Европа, от която зависи и решението за присъединяването ни към Шенген, а техният политически елит започва все повече да обвързва две несъвместими неща, а именно свободното движение на хора, в случая на граждани от определена етническа група, с присъединяването към едно гранично пространство. Как ви се струва това?

Кр. Вигенин: Това е, това също е, как да нарека, факт е, че са две несъвместими неща, които нямат абсолютно нищо общо. Дали сме във или извън Шенген, тези хора имат право на свободно придвижване. От 1 януари ще имат право и да работят без ограничения във всяка една страна - членка на Европейския съюз. Непрекъснатото обвързване на членството ни в Шенгенското споразумение с един

или друг въпрос, който на практика няма нищо общо с критериите, показва според мен известна слабост, защото ангажиментите, които са поети към България и Румъния и които България, Румъния е поела пък съответно към страните - членки на Шенгенското споразумение, би трябвало да се уважават. Ние сме изпълнили

нашата част от ангажимента, изпълнили сме техническите критерии и работим до допълнителните въпроси. Всъщност те бяха и реализирани. Твърде субективно се споменава от някои страни членки въпросът за доверието. Това наистина е важно, доверие трябва да се изгражда. И там можем да проявим известно разбиране, поне по това ще работим, но когато вече членството в Шенген се обвързва и с подобни неща, това вече бих го нарекъл известна слабост, защото няма да стигнем далеч, ако по този начин, с неубедителни аргументи, се опитваме да спъваме интегрирането по-нататъшно на различните страни в Шенгенското споразумение. Но, от друга страна, искам да подчертая, че все пак това, че България и Румъния все още не са част от Шенгенското споразумение, в никакъв случай не ги прави второстепенни страни - членки на Европейския съюз, защото и Великобритания не е член на това споразумение и няма намерение да влиза. Скандинавските страни не са и нямат намерение да влизат в това споразумение. Така че и от наша страна трябва да спрем да драматизираме този въпрос. Поддържаме готовност, изпълнили сме критериите, но не бива да се оставяме на някакъв вид рекет по един или друг въпрос заради желанието ни да се присъединим към това споразумение.

Водещ: А имаме ли въобще голям интерес от гледна точка на националната сигурност в момента да се присъединяваме към това споразумение?

Кр. Вигенин: Това е анализ, който може би трябва да бъде направен сега в контекста на сегашните събития. Не бих говорил за национален интерес тук. Вярно е, че присъединяването ни към Шенгенското споразумение ще улесни пътуванията на българските граждани и някои други въпроси. Може би ще допринесе и за това да имаме възможността по-добре да охраняваме границите си, външните граници. Но, от друга страна, е факт, че е възможно и много вероятно, ако България и Румъния станат част от Шенгенското споразумение, притокът на нелегални емигранти към България, които, влизайки на наша територия, искат след това да отидат в Централна, в Западна Европа, най-вероятно ще се увеличи, поне така изглежда анализът на прима виста. Но, пак казвам, това не означава пък, че трябва да се отказваме. Просто трябва да анализираме нещата, да преценим. В никакъв случай не искам да звучи като някакъв сигнал за желание за оттегляне на амбицията

ни за членство в Шенген, но трябва без излишни драми и спокойно да гледаме на нещата, които се случват. Ще работим за изграждане на доверие, особено на тези няколко страни, които подават сигнали, че не желаят България да стане член на шенгенското пространство. Ще работим конкретно с Франция по конкретния проблем за българските граждани във Франция, но също така ще дадем ясно да се разбере, че подобни обвързвания са несъстоятелни и е редно страните членки да се придържат към принципите и да избягват подобни заявления или действия.

Водещ: Това беше позицията на външния министър Вигенин. Очевидно темата за нашите съграждани от ромски произход в Западна Европа ще продължи да бъде актуална и ние ще продължим да я следим с различни мнения и коментари.