Министърът на земеделието и храните в интервю за сп. „Тема“

Професор Греков, взехте категорично становище, че мораториумът върху продажбата на земеделска земя за чужденци, който изтича в края на 2013 г., трябва да бъде удължен. Какви са аргументите ви? Няма ли това ненужно да влоши инвестиционния климат в страната?

Гледам на въпроса не толкова дали нашата земя да се продава на чужденци или не, колкото на това да бъде комасирана и да има ясна собственост. Тя трябва да бъде структурирана така, че да може лесно да се обработва. Земята в България все още не е с достатъчно изяснен статут: някои от парцелите са с многобройни наследници, което пречи на нейното стопанисване, отдаване под аренда или продаване. Дори забраната да падне, инвестициите няма изведнъж да навлязат в нашата страна. Някои инвеститори идват и се разочароват - те мислят, че тук ще намерят масиви от по 100 хил. дка: щом сме били социалистическа държава, значи трябва да има окрупнени площи. Но такива няма. Убеден съм, че преходният мораториум значително ще улесни продажбите в следващия период.

Според мен на нашите земеделски производители им са необходими поне още 7 години, за да се изясни статутът на земята. Но за подобен преходен период е необходимо да вземем разрешение от Европейския съюз. За съжаление влязохме в ЕС с клаузата, че земята след 2014 г. трябва да бъде свободна за продажба на чужденци. Убеден съм, че е необходима отсрочка: нашите земеделци 6 крайна сметка стопанисват земята си едва от 1990 г. Ние нямаме онези дълготрайни отношения, които са се създали в Европа през последните 50 или 100 години. Големите ни ферми се структурираха през последните десетина години, при това земята в тях не е лична. Нашите големи, да ги наречем така, собственици имат максимум до 5 хил. дка земя. В Европа не е така.

Завързахме аграрна дружба с Катар, преди това китайска фирма нае земя в Северозападна България. Сякаш светът нахлува в българското село?

Инвестициите са не само от Катар и Китай, има и други, които стопанисват земя под една или друга форма, чрез наши фирми. Но интересът на повечето инвеститори е земята да бъде тяхна собственост. Тоест да направят инвестиция не само в построяването на земеделски сгради, а в трайно и устойчиво използване на земеделската земя с екологосъобразни технологии. В това отношение инвеститорите са прави те не могат постоянно да се местят от едно място на друго. Мисля, че желаещи да инвестират в покупката на българска земя ще има и в бъдеще.

Наскоро бяхте на големия аграрен форум в китайския град Хъфей. Разбра се, че Китай има интерес да прави аграрен бизнес с България. Бихте ли разказали повече за това?

Впечатлих се колко много знаят за нашето земеделие: за розовото и за другите етерични масла, за биологичното земеделие. Китай е пазар с 1.3 млрд. жители. Изхранването на това население през следващите 30 или 40 години ще бъде определено трудно. Затова те се презастраховат отсега - макар че част от големите им проблеми вече са решени, например производството на свинско месо. Китайците имат голям интерес към българските вина, млека, включително сухо мляко, към фуражните и зърнените култури. Първият меморандум за износ на българска царевица вече е подписан, готви се меморандум за износ на люцерна, както и на някои биологично чисти продукти като детски храни, билки, вина, минерална вода. Любопитно е, че Китай, който е най-големият износител на мед в света, внася български мед - защото нашият пчелен мед е биологично чист, няма добавки и има строг контрол на продукцията.

Далеч сме от мисълта, че можем да „задоволим" китайския пазар, но за нас е много важно да промотираме нашите продукти на него. Убедихме се, че отделният производител не може да стъпи на този пазар, без да има съответната помощ от държавата. Затова предвиждаме през следващите години да отделяме средства за промоция в Китай на български селскостопански продукти, а и не само - говорим и за туризма, и за други стоки. В такава голяма страна всяка държава, която иска да влезе на пазара, трябва да направи много агресивна кампания.

Струва си да помечтаем: ако Китай прегърне българското земеделие, това ще реши проблемите на цялата ни икономика за десетилетия напред.

Така е. Китай се интересува от всичко, свързано с храната на човека: от телешко, говеждо, агнешко и овче месо и субпродуктите от тях; от птиче месо, от мляко, мед, вино - това е огромен пазар, в който, ако има гаранция за покупка само на един продукт, бързо ще можем да преориентираме цялото си земеделско производство.

От друга страна, дискутира се създаването на китайска икономическа зона 6 района на Пловдив, също така и инвестиции в предприятия на хранителновкусовата промишленост, за производство на консервирани, пастьоризирани и дълбоко замразени продукти. Районът около Пловдив е от специален интерес за китайците, тъй като е селскостопански и е със значителни традиции в консервирането. Интерес за Китай представляват също и нашите промишлени производствени мощности, които за съжаление напоследък не се използват. Едно от предложенията, вече на етап договаряне, е съвместно производство в Карловските тракторни заводи да се сглобяват китайски трактори и после те да бъдат продавани в България и изнасяни за Европейския съюз.

Нека насочим поглед към вътрешните ни проблеми. Имаше протест на млади фермери пред министерството. Очакванията им за мярката „Създаване на стопанства на млади фермери" бяха излъгани. Какво се случи с мярка 112 от ПРСР?

Бяхме заблудени за средствата за подпомагане по тази мярка. Експертите ни информираха, че се очакват между 2500-3000 проекта, а ни беше предадено, че ще са нужни само около 3 млн. лв. Тази сума би стигнала за не повече от 70-80 човека. Нали не мислите, че ние, които идваме с надеждата да създадем работни места, бихме орязали хората. Напротив, направихме задълбочен анализ и най-вероятно ще прехвърлим средства от други мерки, така че мярка 112 да стартира независимо с колко средства. И 500 млади хора да се заемат със земеделие, това би означавало ръст. До края на седмицата ще обявим старта на тази мярка. Нашето намерение е от новата година програмата да стартира с много повече средства и да бъдат обхванати поне 80% от кандидатстващите.

Голяма част от обещаната нова заетост ще бъде именно в земеделието. Не само по тази мярка - в следващия програмен период все повече средства ще отиват при млади интелигентни хора. Между другото тези дни успяхме да договорим с Брюксел по-голям бюджет  от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони: при очаквани около 2 млрд. евро ни отпуснаха 2.338 млрд.

Тази година трябваше да бъдат затворени малките млечни ферми с до 5 крави, които не отговарят на санитарните изисквания. Постигнахте две години отсрочка, но май ви чака доста работа?

Освен отсрочката намален е и минималният брой на кравите в една ферма до три. Радва ни, че има отсрочка, същевременно отговорността е голяма: малките производители да продължат да съществуват, но и да произвеждат качествена продукция. Задоволихме част от исканията на засегнатите 33 хиляди фермери, но те не трябва да се надяват на повече компромиси, а да се настроят към новите изисквания.

Как по-конкретно ще насърчавате сдружаването между фермерите, за да се постигнат изискванията за съхраняване на млякото?

Твърде често под обединяване се разбира нещо като ново ТКЗС, а става дума точно за сдружаване. На доброволен принцип, на принципа на интереса и на близкото производство. Сдружаването е абсолютно необходимо - две или три ферми може съвместно да инвестират в място за съхраняване на млякото, да си закупят вани, оборудване за обработка и т.н. Обединяване ще се наложи не само в животновъдството, особено важно е в растениевъдството. Когато говорим за пазар, никой не иска с две касетки да обикаля селата и да изкупува домати или ягоди. Иска да отиде на борсата, където да няма прах и кучета, а интелигентно предлагане на чиста продукция с уточнен произход и в хубава опаковка. И с необходимия документ.

Така че работим за такива обединения - не само за производство, но и за преработка. Връщаме се към отдавна забравената ниша на консервната промишленост, е която сме се славили. Няма бивша съветска република, където не знаят за нашите консерви. А ние какво предлагаме освен лютеница, произведена с вносно доматено пюре? Един от приоритетите ни е затваряне и контрол на цялата верига - от земята през растението и преработката, докато се стигне до храна с гарантирано качество. Естествено, същите приоритети важат и за животновъдството.

Работата ви като министър започна доста бурно, още първия месец трябваше да потушавате бунтовете на зеленчукопроизводителите. Какво им обещахте?

Просто им казах каква е картината, какви са условията и какво трябва да правим оттук нататък. За моя голяма радост срещнах хора, които разбират за какво става дума. Затова е изключително важно да продължим - не да обещаваме, а да вършим необходимото. Все пак не откриваме топлата вода.

Много от хората не са излизали навън от родното cu място, не знаят какъв е пазарът другаде. Те имат претенции, че могат да произвеждат - което е много хубаво, но не знаят как да предложат своята продукция. Когато им покажеш пазара и те сами се убедят, че тяхната продукция е неконкурентоспособна: количеството е недостатъчно, а качеството не отговаря на изискванията, казват: „Да, хвърляме си доматите, но какви са нашите домати? Да, продаваме, но в кашони от банани. Какво да направим?"

Прави са, че голяма част от помощите от ЕС не достигат до тях - те просто нямат информация. За какъв интернет да говорим, когато тези хора стават в 5 и си лягат в 22 часа. Наймного да изгледат някоя реклама по телевизията. За тях е необходима друга помощ, човешка. Нашите специалисти трябва да са по-близо до тях. А специалистите дори не знаят колко хора се занимават със земеделие. В някои региони с години не е стъпвал сътрудник на министерството. Така че срещите с протестиращите за мен бяха урок.

Ниската цена на зърното - 40% под стойността от миналата година, ще има огромно отражение върху цялото ни земеделие, включително върху рентите и пазара на земя. Очаквате ли и фалити на фермери?

Не мисля, че ще се стигне до фалити. Знаете, цената на зърното е най-ниска по време на жътва, а след октомври започва да расте, защото запасите се изчерпват. Действително сега цената е на нивото на себестойността. В различните краища на страната себестойността на тон пшеница е от 280 до 350 лв. Сега цената е около 320 лв. за тон. Гледам цените на световните борси и мисля, че у нас е налице договаряне между различните играчи на пазара. Не може цената в Черноморския басейн и 6 Европейския съюз да е по-висока, а само в България да е найниска. Не сме преминали крачка напред в общественото си развитие, щом група търговци си позволяват да диктуват цените. Какво ще стане, ако догодина никой не посее слънчоглед? А има вероятност голяма част от производителите да се откажат от тази култура, тъй като са на ръба на загубата. Търговците трябва да се замислят: не можеш непре къснато да извличаш печалба от фермерите, без да им даваш. Трябва да се намери онзи оптимум, 6 който и производителят, и търговецът печели.

Аз съм убеден, че цената на пшеницата ще скочи, но трябва да се замислим и за нещо друго. Ние сме много назад с науката в аграрното производство. Използват се остарели, чужди, неизпитани за нашите условия сортове. Колкото и да мислят хората, че земеделието е просто нещо, това е производство, което непрекъснато трябва да се усъвършенства. Колкото и да говорим, че нашият генетичен ресурс е голям, трябва да се адаптираме към това, което търси пазарьт.

Според вас селското стопанство трябва ли да изпълнява и социална функция, или трябва да бъде насочено само към пазарните резултати?

Селскостопанското производство е динамично. В развитите страни 4 до 6% от населението се занимава със селско стопанство, което говори за високи технологии и голяма механизация. В един определен момент и ние ще стигнем дотам. Сега у нас над 25% от населението се занимават със земеделие: то е дребно, разпокъсано, нерентабилно, обаче в страната ситуацията е такава, че то трябва да изпълнява и социална функция. Естествено, не всички, които се занимават със селско стопанство, ще станат богати, но то позволява да си достатъчно спокоен. С 20 декара зеленчуци можеш да храниш семейство. При зърнените култури, ако отглеждаш самостоятелно 500 до 1000 дка, ще бъдеш добре осигурен. За момента селското стопанство изпълнява социална функция, защото голяма част от хората, които бяха в промишлените предприятия, са на улицата и нямат друга възможност освен селскостопанската работа.

И тук се връщаме към земята. Българинът продава земя или злато само когато въпросът опира до здравето. Сега хората нямат платена работа и независимо от несигурността 6 аграрния сектор отглеждат различни култури. Запустелите земи остават все помалко: хората чоплят земята, отглеждат животни. Те произвеждат не толкова за самото препитание, колкото да получат някакъв допълнителен доход. Ако до края на годината стартират 700 проекта, това означава 700 души, които ще осигурят себе си със земеделие. А в дългосрочен период, ако наемат работници, ефектът ще е много по-голям.

Много важен въпрос за министерството е да създава просперитет за хората, които се занимават със земеделие. То трябва да им посочи новите технологии и пазарите. Необходим е задълбочен анализ и сме на път да го направим за най-популярните култури. Правим електронен регистър: да знаем какво и как произвежда всеки, който желае да се занимава със селско стопанство. Ние, от друга страна, ще му посочим каква точно продукция се търси сега.

Наскоро се запознах с един документ, в изготвянето на който участвахте и вие - дългосрочна стратегия за развитие на аграрния сектор. В него имаше много ценни идеи, но сякаш се нуждаеше от доработка. Каква ще е съдбата на този документ? Изглежда, няма политически консенсус по всички мерки?

Вече е доработен и съвсем скоро ще бъде обнародван. Тази стратегия не е изготвена от правителството, в което съм министър: започната е от по-предишното, беше подета след това от министър Станков в служебното правителство, а сега я довършихме. Аз съм автор на сравнително малка част от нея. В стратегията са фокусирани усилията не само на много учени, а и на хора от селскостопанския бизнес. В документа липсва политическа оцветеност, но може би това му е хубавото.