Министърът на земеделието и храните в предаването „Неделя 150” на Българското национално радио

Проф. Димитър Греков, министър на земеделието и храните, пред микрофона на "Неделя 150". Проф. Греков даде и няколко интервюта тези дни и пресконференция, но е добре в един радиоформат да чуем какви са Вашите приоритети, тъй като, о, да, всеки министър би искал да се впише в историята. Вие например с какво?

Не толкова бих искал да се впиша в историята, но първо добър ден на Вас и на Вашите слушатели.

Добър ден.

Не толкова бих искал лично да се впиша в историята, но бих искал да издигна земеделието на малко по-високо ниво, отколкото предишните 23 години, защото през този период някои от отраслите на земеделското производство са бутани в ъгъла на това производство и в крайна сметка ние имаме особени традиции в животновъдството, зеленчукопроизводството, в трайните насаждения и иска ми се да го поставя това на, не бих казал на пиедестал, но на по-високо ниво, защото хората в тази страна хранят надеждата, че могат да си изкарват прехраната от земеделието, защото България е земеделска страна, а пък аз като аграрен учен съм уверен, че и бъдещето ще бъде такова на тази страна.

Всъщност аз бих оспорвала това дали сме земеделска страна заради събитията, които не се развиват в такава полза от гледна точка на една много вярна критика, че се превърнахме в суровинен придатък.

Това не означава, че не сме земеделска страна. Това е така, Вашето заключение, че произвеждаме особено през последните години особено суровини, говоря за зърнените култури, но в крайна сметка точно това ми са и целите - част от, суровини в България да се преработват, т.е. хранителната верига да започне със суровината, преработката, месото, млякото, а също така и продуктите, които се получават от тях. Та именно затова нашите усилия в министерството, в ръководството на Министерството на земеделието и храните са насочени именно към тези наши виждания да можем в последващия период да развием тези производства, а също така и някои въдства, които са забравени в нашата страна.

Вие помните, когато имаше неприятности Мирослав Найденов с тези притежатели на селскостопанска техника, които окупираха площада около Народното събрание, там около "Александър Невски", и тогава беше този драматичен момент, че правителството можеше да не оцелее заради това, че не са дадени парите на зърнопроизводителите. Сега добре ли сте с тях, как е положението?

За изминалия период, 3 месеца и половина, проведох над 60 срещи с всички браншови организации. С голяма част от тях се срещнахме не толкова заради някакъв страх, че могат да окупират или да се срещнат, по-скоро аз исках да се срещна с тях, да чуя големите проблеми, които съществуват. Не че някои от тях не ги зная, но все пак хората искат внимание и да чуеш проблемите им, защото в някои райони не са се срещали повече от 20 години не само с министър, а с хора от земеделското министерство. Така че тези проблеми ние трябва да ги чуваме. Трябва да има една чуваемост между държавно ръководство и фермерите, а голяма част от тези фермери предлагат, трябва да ви кажа, съвсем определено много важни въпроси, а също така и отговори на тези въпроси, които са поставени от тях.

Нека да кажа, че...

Така че ние работим...

Да, публиката ни е запозната с един такъв проблем, който, не случайно за зърнопроизводителите говорихме, даже беше направена полемика, вие знаете, в обществото с главния омбудсман, с представители в Народното събрание, с народни представители и опит да се промени това. Защо сме страна на крупното арендаторство? Като петдесетина фирми обработват повече от 30 хиляди декара земя. Съществуват и арендатори с над 100 хиляди декара. А един е надхвърлил даже и милион в цяла Северна България. Има една много голяма тъга, че демокрацията в България започна с това - земята в реални граници. Но тези радетели на това да бъде земята на притежателите, както казва един автор, вече умряха.

Може ли преди това да завърша предишния отговор на предишния Ви въпрос?

Заповядайте.

Много е важно земеделските производители да получават своите субсидии изключително и точно навреме. За съжаление обаче при присъединяването ни в Европейския съюз договорено е това да се, тези средства да се получават след 15-16 октомври. Знаете, че стопанската година при нас започва от септември месец и голяма част от хората в момента са в най-големите си грижи, когато сеят есенниците и очакват заложби от тях следващата година. Те нямат пари, особено в тази година, която беше изключително плодородна и благодатна за българския земеделец, но от страна на цени тя е изключително лоша. Така че, ако ние се съобразяваме с тези европейски изисквания, които, в крайна сметка субсидиите ще дойдат, както е било досега, примерно февруари, март, юни месец. Разбирате ли, нашите земеделски производители финансират това производство предварително и те вадят от джоба си, казано символично, и чакат следващата година да получат тези субсидии. Субсидиите на земеделците е много важно да се получат навреме, защото в крайна сметка те няма да отгледат, няма да приложат съответните технологии за получаване на една висока реколта. Затова, което в крайна сметка ние го почувствахме като реален факт, решихме и предложихме в актуализацията на бюджета, тъй като е свързано, първо, знаете, финансирането да дойде от страната и след това да се нотифицира и получи от Европейския съюз, поне една малка част от този 1 милиард и 180 милиона лева да се получат ноември или декември. Пак казвам, това ще бъде късно, но иска ми се в цялостната ни работа като министерство да сложим правила, да сложим правила, които да бъдат не само правила за нас, а и отсрещната страна на земеделските производители. Едно от първите правила ще бъде да го спазваме това правило, защото, тези правила, защото тогава няма да има трактори на жълтите павета или по улиците, или по площадите. Защото всеки трябва да бъде отговорен, когато поставя някакъв въпрос, да знае кога ще му се реши. За това, че ние не можем в момента като цяло да решим този проблем, но имаме убеждението, желанието тези около 200 милиона да бъдат дадени малко по-навреме от друга година, естествено другите ще бъдат през следващата година. И тези средства определено казвам, че ще бъдат от бюджета на Република България. И ако...

Малко по-рано кога ще рече, кога точно?

Ноември месец, ноември, декември месец, защото миналата година или тоест настоящата година те бяха изплатени през февруари месец, останалата част ще бъде изплатена в същите срокове, както и тази, 2013 година.

Така че... вие винаги решавате спешните неща, но става дума за модела.

Моделът като цяло според мен е малко сгрешен с присъединяването ни в Европейския съюз. И тук вече се насочвам към Вашия следващ въпрос - относно арендоването на големи количества земя, големи площи земи, които са съсредоточени, и много правилно сте направили  статистика, на определени фирми.

Моля Ви, не става дума за европейска практика, тя нашата практика бие всички рекорди, просто там няма такова нещо.

Не бих искал да кажа, че е европейска практика, защото няма в Европа или са много малко фирми, които имат над 1 милион декара. Но когато говорим за зърнени култури, ефективността от производството излиза тогава, когато има уедрено производство, уедрено  земеползване, тоест по-големи площи. Естествено, че, не че не е нормално 30, 40 до 50 хиляди декара да има една фирма. Въпросът обаче е в това, че тези фирми изнасят изключително само суровини, говорим зърнени култури, пшеница, царевица, слънчоглед, рапица и други култури. Ако тези суровини се превърнат във, се преработят, ще се увеличи заетостта и ще се увеличи и доходността на населението.

Вижте, не е тайна, че става дума не само за такива арендатори, а по-скоро става дума за групировки, които са взели под въоръжение тези земи, и така продължава и продължава, и никое правителство няма желание да се противопостави. Как вие ще докажете, че сте ляво правителство,  ако не се противопоставите на едрите земевладелци?

Ами, вече сме направили първата крачка. Знаете ли, че голяма част от земите, които са за пасища и ливади, не попадат точно на тези хора, в които отглеждат животните, и затова и този отрасъл е сведен изключително до минимум и може да се затрие, ако по този начин  продължаваме. Има хора, които, и фирми, както вие казахте, без да ги определям какви са, които стопанисват десетки хиляди хектари за ливади и пасища, а средствата за субсидии на ливади и пасища са значително по-високи от единното плащане на площ, близо два пъти. Тези фирми нито отглеждат животни, естествено, че има такива изключения, не бих искал да кажа, че това е категорично правило, те стопанисват  големи площи, които не се ползват за ливади и пасища, напротив, те единствено и само донякъде опазват или изчистват от храсти площите и използват субсидиите. Това, което направихме ние, законова разпоредба ще има съвсем скоро, в която да се дават държавните земи, които ще се дават естествено чрез търг с предимство на хора, които, или ще влезе в законовата разпоредба, които имат животни и отглеждат такива.

Моля Ви да кажете, ще промените ли закона за арендата?

Това е въпрос, който парламентът трябва да вземе като решение.

Вие ще държите ли инициативата за това?

Разбира се, да.

Сега, ние засегнахме с Вас, проф. Греков, една много малка част от въпросите, които могат да достигнат до слушателите и са много вълнуващи за тях, една мъничка част от въпросите за монополите в земеделието, но това ще става в последователни срещи, ако е живот и здраве, по "Хоризонт". Професор Димитър Греков, министър на земеделието и храните.