„Денят започва” с важна тема, сигурен съм много от вас се вълнуват какво ще се случи след старта на цифровизацията. Днес се слага край на аналоговия сигнал, означава ли това смърт за телевизията за хиляди хора? Започваме разговора по тази тема, но и по други горещи теми с транспортния министър Данаил Папазов.
В 00.00 часа тази нощ беше спрян аналоговият сигнал извън София. Предстои на церемония около 11,30 часа да бъде спрян сигналът и в София. Имате ли информация в момента колко души днес са без телевизия?
Нямаме такъв точен разчет все още, нито информация по-простата причина, че това е много трудно да с направи. Имаме някои разчети, които са предварителни на базата на тези хора, които не ползват кабелна телевизия или сигнал по сателит. Остават някъде около 14,5%, от които би трябвало 5% да не получават сигнал, защото знаете накритието е 95% и аналоговият сигнал също не беше 100% накрита цялата страна. Някои труднодостъпни места за сигнала има и в момента. Ние сега планираме веднага, след като влезе сигналът днес вече реално да направим един анализ и да видим наистина колко хора са останали и да се опитаме да го решим с адекватни предложения, които ще дадем на МС.
Какво означава адекватни предложения и какво ще се направи за тези може би 5% наистина от населението, които ще бъдат без телевизия?
Много неща могат да се направят. Трябва да се провери какъв е проблемът дали е от ретранслатор, който в момента не е включен, или не е преоборудван. Може в някой от населените места, в кметство да се организира получаване на такъв сигнал и от там да…
Със сателитна чиния.
Със сателитна чиния и оттам да се разпредели. Има най-различни варианти, които техниците са много по-добри от мен, за да кажат как това да стане.
Вие самият можете ли да включите декодер към телевизор?
Много е просто. Аз предполагам, че след тези рекламни…
Вие пробвахте ли?
Не съм пробвал, но няма да имам никакъв проблем.
Защото аз пробвах да ви кажа честно и не ми беше лесно, даже не успях. Аз миналата седмица споменах за една лична история с баба ми. Тя е в момента без цифров сигнал. В събота се борихме заедно. Не се намира в планинска част, намира се в едно село, в което не би трябвало да има проблем. В момента, в който аз се обадих на телефона, който шумно рекламирате в събота ми беше казано да се обадя в работен ден. Понеже аз бях много настоятелен в крайна сметка получих отговор, който обаче не ни удовлетвори и в крайна сметка аз мисля, че тя в момента не гледа телевизия. И така излизам от частния случай, сигурен съм, че много възрастни хора в момента са без телевизия и няма кой да им помогне вероятно.
Предполагам, че ще има затруднения, защото не само в България, ние сме изследвали опита и на други страни, навсякъде е имало проблеми. Ние ще се опитаме да го направим това с най-малко на брой проблеми за хората и след тази широко рекламирана акция, която направихме трябва да ви кажа, че най-спиран съм в момента в цялата страна само и с един въпрос – да се спре веднага тази реклама. Казвам ви го съвсем откровено.
Въпросът е дали може да се върнете крачка назад, ако има много проблеми, ако има хаос, какъвто се очакваше? Какво може наистина да се предприеме? Има ли крачка назад?
Разбира се, че винаги има крачка назад, но аз съм абсолютно сигурен, че няма да има такъв хаос. Малко силни са думите смърт, хаос, които използвате в момента, в 8 часа сутринта, нали разбирате…
Използваме ги, защото хората се притесняват. Аз, ето сега ще ви покажа, имам
сигнали, тук сме ги приготвили. Ето това са хората, които може би говорят за смърт и за хаос. И не само те. Ще ви прочетем сигнали и във Фейсбук и Туитър, хората се вълнуват.
Сигурно има. Разбира се, че се вълнуват. Аз също се вълнувам. Вие как мислите, че не се вълнувам? Но ние направихме твърде много, за да успеем.
Вие отидохте ли на някое място, където има проблем? Ето, аз пак ви казвам – имахме сигнали от Струмяни, имахме репортаж миналата седмица. Отидохте ли да видите на място какво се случва?
В Струмяни гледах много подробно вашия репортаж.
Отидохте ли при хората?
Аз съм ходил при много хора. Много повече, отколкото вие сте ходили, предполагам. Познавам, абсолютно бъдете сигурен, защото само откакто съм станал министър съм обиколил вече над 10 областни града и села.
Аз говоря за местата, където имат проблеми.
Аз съм ходил и в Мадара, ходил съм в Красен, в Хитрино, в села, в които вие не сте ходили пък. Така че имам информация много точна…
Нашите репортери обаче ходят.
…няма да спорим сега кой е ходил повече.
Добре. По-важният въпрос – тези хора могат ли да разчитат наистина на помощта на министерството? Имаше прогноза, че около 1 милион, между 350 хиляди и 1 милион…
Тази прогноза съвсем категорично казвам, че абсолютно не подлежи на никаква правилна оценка.
Защо са тези думи на господин Божков, който е председател на Комисията за регулиране на съобщенията?
Трябва да питате господин Божков, но няма как 1 милион човека да останат без сигнал. Просто такъв вариант няма.
Има ли интерес да се, така появи се тезата, тя многократно се споделяше миналата седмица в социалните мрежи също, да няма такова покритие и да има проблеми за хората, за да се стимулира ползването на кабелни мрежи и на сателитни чинии, да се развива този бизнес?
Не. Мисля, че отивате в друга крайност, която не е правилна, според мен, защото в цяла Европа при накриване на цифровия сигнал обикновено статистиката показва, че между 75% и 80%. България е една от страните, които има най-голямо покритие.
Получихме сигнал и от Димитровград, Босилеград, както знаете там традиционно хората от години гледат българска телевизия. Какво ще им кажете в момента? Те нямат сателит. По този начин не трябваше ли българската държава по някакъв начин да се погрижи и за тази част, там където ние всъщност губим позиции по този начин?
Мярката за отпускане на тези декодери е от Европейската комисия. Знаете, всичко в момента трябва да се сертифицира от тях. Мярката беше сертифицирана на 17 юли. Сами разбирате, след като работим вече повече от година и половина по цифровизацията, на 17 юли беше сертифицирана. И то благодарение на това, че суперинтензивно водихме преговори, за да могат да ни отпуснат декодерите. Т.е. ние да можем да доставим на всички, които имат право на енергийни помощи да получат тези…
Въпросът е, че примерно в Босилеград и в Димитровград, там където говорим за Западните покрайнини няма да има цифрови декодери?
Как държавата да купи декодери на тези хора, които са в Босилеград?
Това са българи, които традиционно гледат българска телевизия и искат. Получихме много сигнали от тях, специално от Босилеград.
Аз не виждам вариант как да го направим това?
Т.е. българската държава се отказва?
Не се отказва, как ще се отказва. Вие много бързо така ги решавате нещата.
Не, ние питаме, вие отговаряте.
Ето, казвам ви. Работим, ще анализираме. Ние не знаем в момента колко са хората, които ще останат без сигнал.
Не трябваше ли преди това да знаете този въпрос?
Няма как да стане тази работа. Има много специалисти, по-добри от мен, които твърдят, че няма това как да стане.
Имате ли поне карта в министерството за населените места, за които се знае, че няма да има сигнал изобщо?
Имаме карта, тя обаче все още не е потвърдена на 100%. Едва след като се изключи аналоговият сигнал, тогава ще разберем.
Т.е. какво очаквате сега – хората да се обаждат и да кажат ето тук в определено място имаме проблеми и така ще се запълни тази карта, това ли е начинът?
Не, има си специалисти, които се занимават с тази работа.
Кажете за контрола върху декодерите? Вчера и в-к „Труд” имаше бих казал нещо подобно на разследване, снимки, подробности на това как роми продават получените от тях декодери. Как министерството контролира тази ситуация? Те продават на черно декодери, които вие сте им отпуснали безплатно?
Министерство на транспорта е образувало само двата търга, с които се доставят тези декодери. Социалните служби в България казват кой има право да получи тези декодери.
Т.е. оттук нататък други институции трябва да се занимават с тези неща?
Разбира се, друга институция има, която се занимава с тази работа. Министерство на транспорта си е свършило работата, доставило е декодерите, образувало е двата търга, оттук нататък социалните служби се занимават кой има право, кой няма право.
Продължаваме към другата тема. Сега да погледнем към „Български пощи”, към това, което се случва там. Тези дни стана ясно, че държавата не е плащала на „Български пощи” от началото на 2012 г., поне що се касае до универсалната пощенска услуга. Сега се вадят едни 6,5 милиона до края на годината. Това като резултат от протестите ли е, спасителен пояс ли е, или..?
Значи, вижте. Положението беше следното. В момента, в който – искам да бъда абсолютно ясен, аз не обвинявам абсолютно никой, който е бил преди мен, след мен и този, който не си е свършил работата. Но фактите са следните: Миналата година се е направила една методика, която се изработва една методика, която е одобрена от ЕС и тя казва, че субсидията за универсалната пощенска услуга следва да бъде 22 милиона750 хиляди лева. След което КРС, без никакво основание според мен, сяда и започва да прави нова методика, която не е одобрена от ЕС и е 12 милиона. И накрая в бюджета, който беше правен от Министерство на финансите с министър Симеон Дянков, ние намерихме 2 милиона започнати. Идвайки, в момента, в който ние застъпихме, прехвърлихме 2-та милиона. Само с усилията на Министерство на транспорта, ние сме намерили резерви в Министерство на транспорта за 6,5 милиона. Никой досега не е плащал на „Български пощи” нито един лев.
Това кърпене на дупки, в крайна смета хората излязоха на улицата, заради това, че получават ниски заплати, какъв е спасителният план?
Всички получават ниски заплати в нашето министерство. Не са само пощите.
За този труд, който извършват пощальоните..?
Аз не казвам, че са високи, напротив ниски са. Как смятате, че може да се реши това нещо с…, аз ви казвам 8,5 милиона за първи път получават пощите. Тази година ние за първи път…
Предстои ли приватизация?
…Тази година ние в момента предлагаме да се седне и да се говори със синдикатите, един отворен диалог с тях. Заедно с тях направихме цялата оздравителна програма. Предложихме им как да се вдигнат заплатите, само че не може да стане вдигането на заплатите с 30,40,50 процента, както искат тези хора. Ние говорим за един реален процент, който е 10. Шест години не е вдигана нито един път заплатите. Защо не вдигаха протести преди това, питам аз вас и тях?
Трябва тях да питате. Нека една лична история, една история за пощальон, който взима ниска заплата и работи при трудни условия.
Репортер: Макар новите технологии в съвременния живот да изместват професията на пощальона, те винаги знаят, че някой някъде ги очаква.
Йорданка Иванова: Скоро ми се случи една млада майка с малко дете си очакваше, имаше рожден ден и аз отивам, намирам я на адреса, тя излезе и много се зарадва, защото й донесох пратката на място. Притесняваше се нали, че е с малко дете, няма как да си получи пратката.
Репортер: Йорданка работи отскоро като пощальон. Разказва, че цял ден е на крак, районът, който обслужва е голям, а транспорт няма.
Йорданка Иванова: Работният ден ни започва от 8 до 17 часа, идваме тук в пощата, първо си разпределяме обикновените писма и вестниците. Пеша хода, малко ни е труден градът за вървене, защото има стъпала, баири.
Репортер: На ден Йорданка изминава по 15 км пеш. Споделя, че най-трудно е през зимата, но дори и в най-големия студ тя отново е навън и носи писма и колети.
Йорданка Иванова: Такива са ни условията на работа, че през зимата е студено, вали дъжд, сняг, но някак си се нагаждаме. Харесвам си професията, ходиш между хората, контактуваш с тях.
Репортер: Когато, обаче пощальонът носи лоши вести, писма от кредитори или съдия-изпълнители, понася незаслужени обиди.
Йорданка Иванова: Има, които са с големи заеми, не си изплащат заемите и много не са доволни. Взимат си писмата с недомлъвки.
Репортер: Йорданка разказва, че цялата романтика на професията изчезва, когато си получи заплатата.
Йорданка Иванова: Заплащането е много ниско. За самата работа е ниско заплащането. При този стандарт на живот е малко.
Репортер: Йорданка обаче е оптимист. Категорична е, че няма да напусне работата си. Вярва, че скоро ще започне да получава по-висока заплата.
Да ни кажете инвеститор може ли да спаси „Български пощи”? Търсите ли?
За съжаление такъв не се е появил и въобще няма интерес към „Български пощи”. Така че аз не мога хипотетично да кажа дали този инвеститор, ако се появи може да спаси „Български пощи”. Просто няма такъв.
Добре. Другата гореща тема – БДЖ. Като че ли виждаме липса на приемственост, отсъства по отношение на „Товарни превози”. Предишното правителство казваше приватизация, вие казвате че няма да приватизирате. Ще стигнат ли приходите на „Товарни превози”, за да се самоиздържа?
Товарни превози само миналия месец мога да ви кажа, че започна да обработва по 30 хиляди тона на денонощие, нещо което не се е случвало от последните 9 години?
Откъде дойдоха тези 30 хиляди тона?
Дойдоха от добрия мениджмънт и от активната намеса на Министерство на транспонта?
Какво превозват?
Много товари се возят. Зърно се вози, въглища се возят, торове се возят, които бяха пропуснати през годините. Аз мисля, че разбира се мога да помогна доста в това отношение, защото там се чувствам най-силен. БДЖ и по-специално „Товарни превози” имат бъдеще. Разбира се тук трябва да се направят много неща. БДЖ е едно предприятие, което направо грубо казано е изтървано през годините. Подмяната на подвижния състав е в окаяно състояние, практически я няма. Сега пуснахме новите вагони, които са спалните вагони за „Пътнически превози”. Радостта е голяма, наистина качеството е на световно ниво. Бих казал, че всички усетиха даже от тази малка придобивка какво е да ползваш наистина добра услуга.
Един чисто потребителски въпрос – може, всъщност ще може ли и откога съвсем лесно да се купуват билети през интернет?
За двата влака до морето, за двете направления до морето това трябва да стане на Нова година, тази задача съм поставил. Разбира се много от хората, които работят в БДЖ значително трябва да променят своето мислене, защото там мудността и тази насока, която те вървят между двете релси, трябва да бъдат извадени от това състояние.
Кажете по какъв начин смятате да вдигнете БДЖ на крака?
Първото, в главите на хората трябва да се промени, които работят в БДЖ. Аз ви казвам, изключително бавно и мудно се работи по решаването на всички въпроси. Аз съм човек, който е оперативен и не съм доволен от резултатите на първото ръководство, което беше. В продължение на два месеца и половина те не можаха да ми направят най-елементарни справки.
Ще наливате ли пари в БДЖ? Държавата ще налива ли?
Без държавата да, казвам го съвсем отговорно, без държавата да се намеси с много сериозна инжекция, няма как БДЖ да съществуват.
А имате ли сигурността, че тези пари като се излеят няма да потънат, както сме ставали свидетели през годините, а че ще бъдат извършени необходимите реформи, как можете да го гарантирате това нещо?
Аз разбира се, че мога да го гарантирам с моите си действия и с действията на хората, които контролирам. Но дали това, това е един оздравителен план, който трябва да работи 10-15-20 години. Не може да се реши всичко с магическа пръчка за една година. БДЖ, ако започнем сега да ги реформираме, след тези 10 години могат да покажат добър резултат.
Не се ли опасявате от ударите на Брюксел, че държавата се меси?
Има такава опасност. Разбира се Брюксел никога не се е месил в решенията на българското правителство, когато иска да подпомогне някакъв сектор. Това е решение на държавата. Разбира се трябва да убедим Брюксел, че не нарушаваме конкурентоспособността, и че тази държавна помощ, която де факто ще бъде извършена в „Пътнически превози” без нея не може да мине.
Понеже казвате да се купуват пътнически влакове, това може да стане само, ако БДЖ е стабилна финансово и да кандидатства по ОП „Транспорт”. Тя обаче не е стабилна.
Ще стане.
Кога.
Тази година се надявам да завършим на нула.
И ще купувате подвижен превоз?
Защо не. Така трябва да се работи.
Ако силно подхождате, разбира се. За такситата искам да Ви питам. Тъй като имахме и репортаж, не знам дали успяхте да го видите, малко по-рано в предаването. За въвеждането на патентен данък заговорихте, какво ще се случва и кога?
Вижте, на всяко шесто число, вашите хора също присъстват на всички обществени съвети, които правим. Аз откакто дойдох разделих обществените съвети на пет. Четирите вида транспорт и отделно информационните технологии и съобщенията, именно за да говорим детайлно, а да не става една бих казал безрезултатна дискусия. Направихме тези съвети, говорим всички в тези съвети най-отговорно. Всички браншови организации, които присъстват на съветите твърдо искат да има патентен данък. Започнахме да работим по този вариант и вие вкарахте веднага един човек тук, който е против. Аз мога да ви кажа, че винаги може да се намери за нещо против в България.
Има различни гледни точки, нормално е. И още нещо, да попитам да нов шеф на ДАИ?
Назначен е.
Назначен е. Кой е той?
Господин Ганев.
Той как ще се бори с корупционната схема, за която се говори много, заради която имаше напускане на пост? Има ли корупционни схеми в тази област?
Има много сериозна корупционна схема в ДАИ. Аз смятам, че сега след мерките, които взехме това е намаляло. Надали аз ще бъда човекът или господин Ганев, който ще изкорени корупцията докрай, но трябва да направим така, че тя да бъде намалена до абсолютния минимум. Защото и там има същата схема. През цялото време се говори за високи заплати, хората които работят долу на проверките имат много ниски заплати, това е една предпоставка за корупционни практики.
За финал, понеже ни предстои нов програмен период, какво сте заварили и кои от приоритетите по оперативните програми мислите да промените? Строяха се магистрали в предишното правителство. Сега знаем, че желанието на Брюксел е, като че ли фокусът да се премести към ж.п. транспорт. България къде стои в това решение?
Разбира се, че трябва да следваме тази тенденция, защото ж.п. транспортът, за който говорихме, освен че…
Колко пари ще дадем за ж.п. транспорт от парите, които ще получим?
50 на 50 би трябвало да бъде, според мен. Това предложение сме направили заедно с колежката ми Терзиева до нашето правителство. Разбира се тук е много важно да се каже, че и метрото се включва към железопътния транспорт.
От тези пари ще има ли пари за основни ремонти? Знаем, че 70% от ж.п. мрежите са без основен ремонт?
Имате много интересна информация, която не отговаря, според мен, на истината.
Аз пътувам с влак и мога да ви кажа, че огромна част от ж.п. мрежата действително, имаше даже проблем сега през лятото, от Бургас към София имаше едно място дори изчезнал сегмент от релса?
Това е нещо съвсем различно от това, което говорите по простата причина, че кражбите и посегателствата, които се извършват в инфраструктурните обекти на НКЖИ наистина е много сериозен проблем. Ние се борим, но виждате, че всеки ден имаме обстрелване на влакове с камъни, нещо което не е нормално за една нормална държава.
Благодарим Ви затова участие. Естествено следим какво ще се случи с изключването на аналоговия сигнал и в София. Зрителите, ако има проблеми призоваваме ги да ви търсят всъщност да им разрешите проблемите.
Да, разбира се. Имаме телефони, имаме сайтове.
Надявам се, че бъдат решени техните проблеми, ако има такива, разбира се.
02.02.2018 
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция