Министърът на труда и социалната политика пред в. „Телеграф”

Министър Адемов, на прага сме на нов отоплителен сезон. Средно над 14% от разходите на домакинствата у нас отиват за плащане на енергия. Смятате ли, че кръгът на помощите трябва да се разшири?

Според Евростат 1 милион и 600 хиляди българи през 2012 година са застрашени от бедност и социално изключване и това моментално ги вкарва в групата на тези, които имат проблеми с гарантирането на своите енергийни потребности. Съгласно европейските нормативи енергийно беден е този, който харчи над 10% от доходите си за електроенергия. Тук големият проблем е по какъв начин да отговорим на тези потребности и дали единствено увеличаването на кръга на лицата, които имат право да получават енергийни помощи, може да реши въпроса. Колкото повече увеличаваме този кръг, толкова повече стават хората, които се нуждаят от тях и толкова по-неефективни стават разходите ни по тези програми.

Какво трябва да се направи тогава?

Много по-важно е дискусията да върви в друга посока. Хората да имат възможност да реализират своя потенциал, своя образователен ценз, своята квалификация и на тази база да получават доходи от труд и с тези доходи да могат да покриват своите нужди. А държавата да подпомага наистина само онези, които не могат да се справят сами. На практика подпомагаме един голям брой домакинства, без да си даваме сметка, че прилагаме мерки на изхода на системата, а не на входа, както би трябвало, тоест – икономиката да заработи, да има икономически растеж, висока заетост, добри доходи и постъпления и оттам – по-високо ниво на социална защита. За да подпомагаме ефективно нуждаещите се, първо трябва да ги дефинираме по ясни критерии. Второ, трябва да направим всичко възможно парите, които отделяме за енергийно подпомагане, да попадат наистина при хората, които имат нужда от тях.

В момента така ли е?

Опитваме се да го правим така. Но, пак да кажа – ние лекуваме изхода на системата. Входът е по-широк. Енергийно бедните са много и каквито и критерии да подберем за тяхното пресяване, няма как да са ефективни.

Световната банка излезе с доста апокалиптични прогнози за това как ще се развива трудовият пазар у нас в близките три десетилетия. Кое Ви се струва най-тревожно?

Почти всички изводи са притеснителни от гледна точка на това как демографските процеси влияят върху ефективността от публичните финанси. Много държави по света, включително в Европейския съюз, се намират в непознат от предишните поколения демографски преход. Протичат мащабни демографски трансформации – намалява раждаемостта, но намалява и смъртността, увеличава се продължителността на живота и дълголетието. Застаряването на населението ще се окаже едно от най-големите предизвикателства на 21-ви век. В България демографските процеси са много по-неблагоприятни. Голям демографски проблем у нас е това, че населението ни едновременно и намалява, и застарява. Възрастовата пирамида в България се обръща и тази демографска промяна е безпрецедентна, тъй като не са известни исторически примери на функциониране на общества с “обърнати” демографски пирамиди и с доминиране на възрастните кохорти над младите. Няколко примера - През 2012 г. коефициентът на естествения прираст на населението в България е минус 5.5 промила, тоест населението на България е намаляло с около 40 хиляди, или с един средно голям град. За сравнение, средно-европейският е плюс 0.8 промила. Коефициентът на общата смъртност в България е 15 промила, а средно-европейският е 9.6 промила. Това е много тревожно, тъй като в края на 2012-а лицата на 65 и повече навършени години в България са 1 395 078, или 19.2% от населението на страната…

Как се отразява това на пазара на труда?

Намаляването и застаряването на населението води и до намаляване и застаряване на работната сила, което означава, че всички обществени системи трябва да бъдат съобразени с увеличаването на възрастното население. От друга страна, пазарът на труда също трябва да бъде адаптиран към тази нова възрастова структура, защото човекът с по-голям професионален опит и във възраст, близка до пенсионната, има потребност от различни от обичайните условия на труд. Има необходимост от това системата на здравеопазване да фунционира по един адекватен начин, за да може да гарантира неговия жизнен и трудов тонус. Има нужда от гъвкава организация на работното време, за да може то да бъде адаптирано към физиологичните особености на възрастния човек. Системата на пенсионното осигуряване също трябва да бъде адаптирана. Изключително важна е дългосрочната грижа за възрастните хора, защото те имат нужда както от грижи в семейството, така и от предоставяне на социални услуги в общността. България има разработена демографска стратегия. Всички мерки, които се вземат в пенсионната система, трябва да са в посока на това да се намери един оптимален вариант, при който хората да напускат пазара на труда, но при всички положения на тези предизвикателства не може да бъде отговорено от една институция, която и да е тя. Очевидно е, че подходът трябва да бъде мултиинституционален, за да могат да се решат тези проблеми. В противен случай само с притеснение и усещане за безпомощност ще слушаме докладите на Световната банка, които са абсолютно безпристрастни.

В същия този доклад има и доста крайни препоръки – да намалим периода на платеното майчинство, да се пенсионираме поне на 65 години... Кои от съветите са приложими?

Всички мерки, които предлага Световната банка, са непопулярни и изискват обществена подкрепа. Те биха могли да се реализират само и единствено с широка дискусия.

Стана ясно, че управляващите искат да вдигнат майчинството на 340 лв. от 1 януари. Обмисля ли се вариант това да е за сметка на продължителността му?

При тези демографски характеристики е трудно през следващата година да говорим за намаляване на продължителността на платеното майчинство. През годините се направиха сериозни стъпки в посока на неговото увеличаване до сегашните 410 дни. Международната организация на труда пък посочва минимум от 98 дни, но всяка една страна има право да определя в зависимост от конректните потребности и от националните особености този размер. След въвеждането на тези 410 дни е трудно да намерим увереност и воля да съкратим размера. Убеден съм, че на този етап това е невъзможно. Иначе има различни европейски схеми, които дават възможност майката да се върне на работа, за да не губи своята квалификация и да не се десоциализира. При настоящите проблеми на пазара на труда обаче майките трудно намират реализация и предпочитат да са близо до детето си в първите години на неговия живот.

В първите си дни като министър предвидихте вълна от около 50 хиляди безработни тази есен заради края на няколко ключови програми за заетост, което се оказа вярно. Успяхте ли да се справите с проблема?

Спешни и чудотворни решения, каквито са очакванията от всяка едно ново правителство, трудно се случват в социалната политика. Един от досегашните ни успехи е, че успяхме да дефинираме проблема с пазара на труда. Направихме всичко възможно да прехвърлим парите от неатрактивните мерки от Националния план по заетостта към такива, които са се реализирали добре – основно за чиракуване и стажуване при младежите, както и на трайно безработни. Има и програма за наемане на хора със средно и висше образование, които нямат работа. Ако работодателят наеме такива хора, ние го подпомагаме, като покриваме трудовите и осигурителни вноски в размер на 30% през първите шест месеца, 50% през следващите шест месеца и 75% до 18 месеца. В интензивен режим сме на съгласуване с всички младежки организации в страната. Имаме над 150 предложения от тях, които се опитваме да обобщим в единен план за действие по младежката гаранция.