Министърът на инвестиционното проектиране в интервю за в.“Новинар“

Г-н Данов, по време на дебатите по вота на недоверие Вие споменахте за 16 проекта – 15 за Перник и един за Бяла. Бихте ли обяснили за какво става въпрос?

За Бяла става въпрос за проект, който е подготвен и трябва да мине през експертен съвет, да бъде дадено разрешение за строителство. За Перник става въпрос за проекти, които са в работна фаза. При тях има два или три проблема. Единият е финансирането, което трябва да бъде решено. Всъщност те са повече от 16, над 25 или 26. Тези проекти трябва да бъдат приоритетни, да се прецени кои са по-значими и кои по-малко значими. И съответно да бъде намерено финансиране за довършването им, да бъде издадено разрешение за строителство. И в момента работим по тях. Търсим финансирне, ако можем да ги довършим до края на годината, т.е. ако има пари, които биха могли да бъдат загубени, да могат да се вложат именно в тези проекти и тяхното довършване.

Има ли неща, които остават скрити за Вашата работа? Основните обвинения и мотив за вота беше именно твърдението, че във Вашето министерство реално не се работи?

Това е едно мнение и един мотив. Мисля, че ако проследите изказванията от миналата седмица в парламента, част от нещата, които бяха казани от депутатите, са негативи от предишните години. Като се започне от това, че няма развитие на кадастър, че дейността на ДНСК не е била винаги съвсем в нормите. Но най-големият проблем пред страната е това, че губи огромни средства по няколко причини. Едната от тях е некачествени проекти и липса на капацитет за тяхното изготвяне. Нещо, което е оставено в последните повече от 15-20 години без вниманието на държавата. Нашите проектантски фирми очевидно имат загуба на капацитет и по тази причина не се усвояват и парите. Това го имаше и в изказването на еврокомисар Хаан тази седмица, че две са основните причини за намаляване на средствата към България в следващия програмен период. Едната е, че средствата са процент от БВП, който е спаднал. И втората е, че България не представя качествени проекти. По тази причина се налага да има такава структура. Тези папки с изчисления и чертежи са именно слабата страна на сегашната дейност. Така че от тази гледна точка е необходимо да има такова министерство. То се занимава основно с три неща, които нееднократно съм казвал. Едното е да възстановим капацитета на бранша, който проектира, в това число да подобрим законовата уредба. Защото става все по-ясно, че Законът за устройство на територията не функционира и не може да бъде поправен. Предложенията за поправки вероятно са повече, отколкото членовете на закона. Искаме да създадем здрава, устойчива система от закони и наредби, която да работи в следващите 20-30 години. Един път да облекчи проектантите и един път да облекчи инвеститорите.

Каква е причината да не идват достатъчно инвеститори у нас, какво ги плаши?

Опитваме се да направим диагноза на ситуацията в страната, като използваме показатели на различни межуднародни компании за недвижими имоти, които да кажат защо при всички условия, които изглеждат благоприятни, няма интерес да се инвестира. И полека-лека, работейки по техните критерии, да създадем условия първо, да се качим нагоре в тяхната рейтингова система. И второ, действително да дойдат инвеститори. Едната от причините те да не идват обаче е Законът за устройство на територията, тъй като по него е практически невъзможно да предвидите във времето кога ще получите разрешение за строеж, за ползване, какви са пътищата, по които трябва да минете.

А как изглеждат нещата по отношение на ДНСК?

Искаме ДНСК да работи в една връзка с кадастъра, тъй като голяма част от незаконно построените сгради ги няма в него. Това е един път да се установи кое е законно построено и кое не. Лично моята философия е, че има два вида незаконно строителство, или смесица от тях двата. Едното е незаконно строителство, което е нарушило чисто градоустройствените показатели, но всъщност сградата е стабилна. Тогава трябва да се търси или решение в съгласие със съседите, с общината, или привеждане към нормалните параметри. Това е въпрос на консенсус. Вторият момент, който за мен е критичен, това е дали сградата е безопасна. И третия вид – когато е комбинация от двете - това, което може да бъде поправено, да бъде приведено към нормативите. Останалото вероятно трябва да се събори или да се строи наново. И естествено, ДНСК трябва да има превантивна функция. Има много сложни казуси от предишното законодателство. Да кажем, ако трябва да се събори единственото жилище на едно семейство, тогава влизаме в противоречие от една страна с Хартата за правата на човека – осигуряването на всички с покрив, защита и подслон. И от друга страна, с изискванията на Закона за устройството на територията, който не позволява да има узаконяване на такова жилище. Затова искам сравнително бързо да излзем от този закон и да се търси друга законодателна уредба. Защото Хартата за правото на дом е едно, но какво става, ако този покрив е опасен и падне?! Не е толкова просто решението.

Това са много амбициозни задачи. В какъв срок можете да се справите с тях и да се видят конкретни резултати, защото е явно, че не разполагате с толеранс?

Със законодателството работим много активно, тъй като това е базата, на която трябва да стъпим. Това е нещо, в което сме сравнително напреднали с работата. Финансирането е в един програмен период, той ще върви с времето. За кадастъра в момента водим много сериозна битка да осигурим финансиране. Това е нещо, което трябва да се планира по-дългосрочно, не може много бързо да се случват нещата. Знам, че всичко, което сме намислили да направим, не е реално да се случи, но поне да поставим началото в тази посока. Да спре това движение надолу в сектора проектиране и строителство. Амбициозното ми желание е законите 30-40 години да не сменят.

Това трудно може да се случи у нас.

Има страни, където законите не се сменят със стотици години, само че при нас всички много обичат да бързат. А като не ми дадат толеранс, аз не съм се оженил за това място. Аз съм проектиращ архитект, имам професия и ще продължа да работя. Имам 30 години опит, от които повече от 25 години не е в България. Имам опит от други страни, които са доста по-развити от нас и където този бизнес е изключително важен. 30-35 процента от БВП в една нормална държава се дължи на строителство и проектиране и производство на строителни материали. Става въпрос за много сериозен икономически сектор, който, ако бъде неглижиран, както е тук в момента, няма да даде позитивни икономически резултати. Ако мога да помогна тези неща да бъдат решени, ще бъда доволен. Но ако не мога - връщам се в нормалния си начин на живот.

Съжалявате ли за това решение?

Има някакво предизвикателство във всичко това. Аз съм в България от 5-6 години и през цялото време съм мрънкал като всички останали, че това или онова не върви. И ми казаха, че сега е дошъл моменът да покажа аз какво мога да направя. За мен държавната администрация е една непозната система. Не ми дадоха време и да се запозная с нейните специфики, тя си има определени правила и закони, по които се движи. Сега полека-лека навлязох. Разбирам, че част от нещата, от които съм бил недоволен, всъщност не могат да се случат по начина, по който съм мислел. Редът, по който се правят, е по-друг и аз се запознавам с другата страна на медала. И все пак ще се опитвам да реализирам това, което искам да стане. Само че като спазвам тези правила, то е като във футбола – не мога да вкарам гол с ръка, защото ще ми свирят дузпа.

Кабинетът оцеля, но какви са изводите, които Вие направихте за себе си от него?

Първо аз съм много благодарен на тези, които внесоха вота на недоверие, защото това беше за мен добра пиар кампания. Чу се с какво се занимава министерството, иначе преди това то беше в сянка. Много хора не разбират наименованието "инвестиционно проектиране", то е взаимствано от Закона за устройство на територията. Но аз мисля, че съдържанието на министерството в процеса на дискусията по вота на недоверие стана ясно, поне за тези, които се интересуват.

Кога ще се преместите окончателно в новата сграда и да изясним въпроса за това колко струва ремонтът?

Досега за ремонта сме платили 20 хиляди лева за преградни стени. Предложиха ни една-две сгради. Самата сграда, която избрах, е изключително запазена, в момента леко освежават стените като боя, тъй като имаше надписи на испански, защото там е бил институтът Сервантес. Част от рисунките сме ги запазили, защото са от испански архитекти и съвпадат с тематиката на министерството. Остава да се сложи сървърът в сградата и да се пренесем. Някакви особени преразходи не сме направили, това което се говореше, че сме ощетили държавата с милиони – няма такова нещо.