Парламентарните процедури са превърнати в основен инструмент на политиката, казва министърът на отбраната в предаването „Още от деня” на БНТ

В студиото е военният министър Ангел Найденов. Здравейте, господин Найденов. Вие следите ли какво става във футбола? Левскар ли сте?

Не. И може би трябва да добавя „за щастие” на фона на това, което виждам като кадри.

А, злорадствате сега, значи.

Не, нямате основание да кажете, че злорадствам, защото независимо от това човек на кой отбор симпатизира или е привърженик, това, което се случва, най-меко казано е скандално. То е абсолютно неуместно. Така че не виждам защо трябва да говорим за злорадство. Надявам се, че не виждате обаче връзка между случващото се в отбраната и в армията и случващото се в „Левски”. Нека да изчистим това, за да не остава наистина някакво двусмислие. Това, разбира се, в кръга на шегата.

Скандали обаче има в парламента. Днес бяхме свидетели на поредните кворуми и тактики. Вие като министър как оценявате ситуацията отвътре? Как работи едно правителство с парламент, който е вечно на ръба на кворума?

Ако кажа нещо друго, освен определението „трудно”, едва ли ще ми повярвате. Трудно се работи. Със сигурност това е една оценка, която правят и самите народни представители. Аз имам достатъчно дълъг опит, в това число и като народен представител. И, честно казано, това, което наблюдавам, дори и мен ме изумява. А, вярвайте ми, аз съм виждал много неща, случващи се в пленарната зала. Никога обаче не съм си представял, че парламентарните процедури могат да бъдат превърнати в основен инструмент на политиката. Те вярно са част от политиката, но да ги превърнеш, в случая дори те са единственото оръжие на опозицията, да го превърнеш основно в единствено оръжие, е несъстоятелно.

Ама те и вашите го правят.

Естествено. Тогава, когато имаш някакви процедурни хватки и опити чрез процедурата да търсиш надмощие, трябва да получиш отговор. Знаете ли, факт е, че от много дълго време дискусията в пленарната зала деградираше. Особено в предишния парламент съм имал много често случаи да кажа, че аргументите бяха измествани от механичното гласуване на предложенията, които тогава идваха от правителството и които се налагаха от премиера Борисов и групата, която го следваше безропотно в пленарната зала. Тогава нямаше чуваемост. А сега дори мога да кажа, че няма къде да я има тази чуваемост, защото на практика не се провеждат заседания. Но съм убеден, че в лицето на двете парламентарни групи, които подкрепят правителството, имаме налице и желанието, и волята, смея да добавя и възможностите, да върнем парламентарния живот към онова, което приемаме като нормално.

Казвате две парламентарни групи, но всъщност кворумът се крепи на три. Вас безпокои ли ви фактът, че без „Атака” държавата се срива, ако мога да перифразирам Волен Сидеров?

Откровено казано, трябва да говорим за това, че кворумът трябва да бъде търсен между 4-те парламентарни групи. Аз не знам защо априори парламентарната група на ГЕРБ се изключва от парламента. Парламентът винаги е представлявал едно цяло между опозиция и между управляващи. Имал съм възможност преди да предупредя тогава управляващите, че трябва да мислят за опозицията, защото колелото се върти и в случая ето, те се превърнаха в опозиция. Няма парламент, който да се състои и да се възприема само единствено като мнозинство или като множество от управляващи, или съответно само като опозиция. Така че, в случая трябва да говорим за кворум, който да бъде търсен от участието на всички народни представители, независимо от тяхната парламентарна група.

Така или иначе обаче, кворумът се крепи от „Атака”. Това притеснително ли е?

Притеснително доколкото целият политически живот концентриран в парламента зависи само и единствено от парламентарната група на „Атака”. Аз обаче виждам една сериозна еволюция към тяхното отношение към парламента и съответно към начина, по който се работи в парламента в сравнение с предишни Народни събрания. И това е еволюция към добро, включително тяхното присъствие в пленарна зала. Не можете да наредите парламентарната група на „Атака”сред тези, които подкрепят правителството. Но същевременно те си дават много добре сметка, че има въпроси, проблеми, потребности на обществото, които не могат да бъдат поставени под политическата съобразност по начин, по който това го прави парламентарната група на ГЕРБ. Това са въпроси, които засягат ежедневието на хората, които засягат ако щете доходи, работа, тяхното лично достойнство, тяхната социална сигурност, въпроси, които са свързани с националната сигурност. Няма никакво значение дали приемаме или не приемаме техните инициативи, например свързани с темата за Сирия или за бежанците, но това са хора, които очевидно осъзнават, че мястото, където трябва да бъде проведен този политически дебат е в пленарна зала. Аз не приемам техните предложения за решение, казвал съм го нееднократно, включително по темата свързана с пълния неутралитет на България или сега включително по отношение на темата за бежанците. Но именно парламента е мястото и хората демонстрират парламентарна култура, демонстрират усет за необходимостта къде трябва да се провежда този дебат. В някаква степен ще кажа, че аргументите да не бъдат приети техните предложения, очевидно се споделят от по-голямата част от народните представители, защото тяхното предложение не е прието.

Понеже Вие бяхте от малцината, които поеха, макар и на шега, персонално отговорност да отговорят на въпроса „Кой предложи Пеевски?”, вие казахте: „Аз го предложих”, сега какви смятате ще бъдат политическите последици от връщането на Делян Пеевски в парламента?

Не мисля, че ще настъпи някаква особена драма. Ако ме питате, с оглед на това, дали ще даде нов тласък на протестите също няма да се съглася с очаквания на някакви особено силни протести, многочислени. Тази тема беше отдавна изконсумирана. Тя беше експлоатирана твърде дълго време, за да бъде актуална и в този момент. В последните, може би месец-месец и половина, темата по-скоро беше разглеждана като своеобразно алиби за продължаване на част от тези протести, разбира се, за изразяване на несъгласие или съответно резерви към правителството от определени обществени слоеве или политически кръгове.

Говорихме си преди малко с Вас, че днес жителите на италианския о. Лампедуза са освиркали Жозе Мануел Барозу и Енрико Лета, италианският премиер заради нерешения проблем с бежанците. Сега, тук освиркват премиера по други причини, но има ли причина българското общество, да се безпокои, да бъде недоволно за това как управляващите се справят с кризата с бежанците от Сирия?

Обществото има основания да се безпокои във връзка с бежанския поток разглеждан като заплаха за страната. И съответно като една тема, която носи със себе си много рискове. Рискове в различни посоки и от тази гледна точка, да, всички ние имаме основания да се безпокоим. Не можем да се правим, че нищо не се случва, не можем да не виждаме натиска, който има върху южната ни граница, и съответно не можем да не виждаме увеличаващия се поток от бежанци, които, разбира се, не са само от Сирия, не са само сирийски граждани, но в случая те вече доминират. Близо 7 000 са бежанците в момента в страната. Това носи определени затруднения за България. За щастие, Европейската комисия е информирана изцяло за това, което се случва и за трудностите, с които се сблъскваме. Впрочем тук трябва да кажем добри думи и за активността и на министъра на вътрешните работи и за новото ръководство на Държавната агенция по бежанците, които направиха всичко необходимо Европейската комисия и съответно структурите, които се занимават с предоставяне на убежище. Очакваме конкретни решения.

Настоявахте да се свика Консултативен съвет по национална сигурност.

Да, ще отговоря. Очакваме конкретните решения за размера на финансовата помощ, за вида на техническата помощ, които България ще получи и разбира се за броя на експертите, които ще подпомагат нашите служители, ангажирани с обслужването на бежанците и съответно с всички процедури, които са необходими за получаване на статут. Аз съм убеден, че трябва да бъде свикан Консултативния съвет по национална сигурност.

И президентът се съгласи вече.

Не виждам защо трябваше да се прави аналогията със Съвета по сигурност към Министерския съвет, който работи. Той работи чрез структурите, които е създал. Една от тях е Националният оперативен щаб, впрочем аз ви показах бюлетина, който издава МВР, в който се съдържа пълната информация за броя на бежанците, съответно за всичко онова, което се прави за подготовка на местата за настаняване на бежанците. Работят и двата оперативни щаба, които са в Елхово и в Хасково, които са занимават със настаняване и съответно с контрола по границата. Това, от което се нуждаем в момента е консолидираната позиция на България. Ние вече имаме позицията на Народното събрание, а от днес имаме тази позиция изразена с гласуване по повод на предложението на парламентарната група на „Атака”, но ни липсва позицията на държавния глава. Мястото, където може да бъде изразена консолидираната национална позиция е Консултативния съвет, където имаме участието на политици в лицето на председателите на парламентарните групи, имаме съответните министри, т.е. изпълнителната власт, имаме ръководителите на специалните служби. Най-после имаме председателството на държавния глава, който до този момент отсъства по тази тема.

Има ли проблем да си говорите с държавния глава, институционално?

Не. Не мисля, че това може да бъде причина да не се свиква Консултативния съвет по национална сигурност, дори и тогава, когато има прехвърчане на искри, да кажем между държавния глава и изпълнителната власт или между държавния глава и част от парламентарно представените политически формации. Това не може да бъде причина, поради която да не се свика Консултативния съвет по национална сигурност, макар и консултативен, той е средище, където могат да бъдат заявени позициите, където могат да бъдат набелязани конкретни мерки, които трябва да бъдат предприемани или където да се чуе, ако щете онова, което до този момент е предприето.

Ще минем сега към няколко по-специфични теми от вашия военен министерски ресор, но за преход сме подготвили един репортаж за вашата идея да се върне военното обучение в училище.

Репортер: Военен марш, униформа, училищен двор във функцията на плац, запознайте се с детския батальон в Стрелча. Повече от 10 години подполковник Неделев строява редиците в ученическия батальон. Няколко пъти в седмицата след училище деца от Стрелча и Панагюрище се запознават с основите на военното дело. Научават се и как трябва да реагират при извънредни ситуации. Възрастта тук е без значение, щом си с фуражка и униформа можеш да влезеш в строя.

Подполковник Неделев: Това са часове, в които главната основна цел да ги науча също при едно положение, че стане пожар в къщи, в друга сграда, как все пак да вземат участие и да помагат на пострадалите.

Репортер: Подобна подготовка са водили и курсантите в познатите задължителни часове преди десетилетия. Надникваме в албумите на Илия Илиев, дългогодишен преподавател по военно дело.

Илия Илиев: Когато изучавахме пожарите, аз се стремях всеки ученик да пипне кофпомпата. Стремях се всеки ученик да пипне пожарогасителя, за да може да му служи, когато потрябва.

Репортер: Освен ролята на пожарникари, момчетата от батальона знаят как се реагира и при безредици, а момичетата пък се специализират в оказването на първа помощ. До тук обаче с приликите с детския батальон на подполковник Неделев и някогашните ученически военни лагери.

Илия Илиев: Там, например, ние провеждахме стрелбите. Там обучавахме учениците на точност с помощта на станоци. Има и станоци, имаше и противогази, имаше богата материална част.

Репортер: А искаш ли, примерно, да стреляш?

Ученик: Аз, не.

Ученик: Не.

Репортер: Е как така, човек с униформа, а не иска да стреля?

Ученик: Това е до желание и пол.

Ученичка: Аз мисля, че да стреляш е хубаво и няма значение полът.

Репортер: А стреляла ли си?

Ученичка: Не.

Ученик: Ами научих се да марширувам, да превързвам.

Ученик: Как да се спасим, примерно при пожар.

Ученик: Добре е младите да се научат на ред и дисциплина. Според мен и казармата трябва да се върне.

Репортер: От 1 декември часовете по военна подготовка ще влязат в програмите на учениците от 9-и и 10-и клас. Те ще се водят от експерти посочени от Министерство на отбраната и ще бъдат само теоретични. И макар че наредбата е гласувана преди няколко месеца, а темите са публикувани на електронната страницата на министерството, учениците все още не са наясно какво всъщност ще учат.

Ученик: Ще ни учат как да сглобяваме, разглобяваме калашници, донякъде ще ни подготвят за война.

Ученичка: Да се защитаваме от лошите момчета.

Ученик: Ще бягаме, ще маршируваме и ще пеем химна.

Какво ще правят децата в тези часове и кое налага всъщност да се върне това военно обучение?

Не е случайно, че това с предмети, които са наречени „Начална военна подготовка”. Те не са военно обучение и в тях основно ще бъде изучавана историята на въоръжените сили, индивидуалното въоръжение и екипировка, но не да бъдат разглобявани, а като познание какво точно представляват. С какво са снабдени българските военнослужещи. Ще се преподават начални познания по реакция, да кажем, във временна криза в стихийни бедствия и пожари, в земетресения, за да се знае най-необходимото, което трябва да знаят хората. Съответно ще бъдат запознавани с гражданско-военните отношения, включително със задълженията на гражданите като граждани на Република България по отношение на отбраната.

Това понеже армията е много малка, та всеки трябва да е готов да реагира, така ли да го разбирам?

Това са някакви познания все пак, които дават представа за начина, по който се осъществява отбраната на страната и задълженията на гражданите. Това е „дълг и чест” както е казано в Конституцията и в Закона за отбраната и въоръжените сили.

Понеже онзи ден на обществения съвет на вашето министерство, Николай Колев-Босия каза, че ловните дружинки са в състояние вече да превземат страната, толкова армията се е смалила.

А ловните дружинки като численост са многократно повече от състава на българската армия, но това не означава, че те могат да заместят редовната армия, и нещо повече не бива по никакъв начин да се подценяват способностите и възможностите, които притежават българските военнослужещи. Впрочем нека да кажа, че ние винаги сме получавали изключително високи оценки от нашите партньори за начина, по който българските военнослужещи, и това са съвсем заслужени оценки, изпълняват своите отговорности в мисии, операции зад граница.

Заслужено ли е обаче връщането на социалните привилегии?

Само още една информация: само през мисиите в Афганистан са минали повече от 9000 български граждани, така че сама разбирате, какъв опит и умения са придобити от участието им в тези операции. Тези хора…

Заслужено ли е връщането на привилегиите и няма ли това да раздразни останалите хора от обществото?

Мислим в една и съща посока. Аз тъкмо исках да кажа, че българските военнослужещи напълно заслужават, аз в случая няма да говоря за привилегии, това са права, това са дължими права и то дължими от страна на държавата към хора, които имат ограничени граждански, други граждански и политически права. Впрочем, аз направих една справка – 12 са орязаните или ограничените права, политически и граждански за българските военнослужещи. Впрочем, чрез всички социални права, включително и правото на по-ранно пенсиониране, държавата изпълнява 2 функции: първо, това е едно заслужено признание за ролята и значимостта на въоръжените сили в една държава, от друга страна – това е начин, по който да бъде стимулиран повишен интереса към служба във въоръжените сили и съответно стимулирано насочването към упражняването на военната професия. Пенсионирането е едно от тези права, които ползват българските военнослужещи и нека да кажа за информация на зрителите, направихме една справка какви са условията за пенсиониране и ще кажа следното: няма нито една държава от тези, които ние сме изследвали, страна членка на НАТО или не на НАТО, в която да има права, които бяха наложени на българските военнослужещи в края на 2012 г. Това беше изискването за осигурителен стаж – 27 години и допълнително въведено условие като право на пенсиониране да си навършил определена възраст. Навсякъде пенсионирането в тези 12 държави, които сме изследвали, започвайки САЩ, Великобритания, Франция, Германия, минавайки през нашия район – Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, макар и страна не член на НАТО, няма такова изискване. Има изискване за стаж. На тази база военнослужещите се пенсионират. Има, разбира се, пределна възраст, но такава пределна възраст е отнесена и към българските военнослужещи. Тя започва от 54 години за младшите офицери, минава през старшите офицери, за да стигне до 62 години за най-висшия военен чин в българската армия – това е 4-звезден генерал. Защо е така ще попитате. Защото има определено съотношение на офицери към военнослужещи. В рамките пък на офицерите има определено съотношение на старши и висши към младши офицери. Има една пирамида, на която стои един 4-звезден генерал, под него следват 3-звездни генерали. Това няма как да бъде постигнато, да кажем, с тези нововъведения, които бяха продукт на една много срамна сделка между тогавашния министър на финансите и министъра на отбраната.

Признавам си, че малко ме объркахте с тези схеми, обаче аз не съм минала военно обучение. Един финал, кратък отговор Ви моля. Заканиха се от ГЕРБ, че следващият вот на недоверие може би ще бъде за политиката по отбрана. Това притеснява ли ви по някакъв начин?

Аз мисля, че те не бяха достатъчно добре премислили подобно намерение. Аз къде на шега, къде на сериозно, им казах, че им предлагам да го внесат тъкмо по темата за отбраната, защото това е една от сферите, където са нанесени най-тежките удари върху състоянието на въоръжените сили и където имаме всички основания за изключително критично отношение към наследството от управлението на ГЕРБ. Няколко пъти казвам вече, извинявайте, но когато стигнем до извода, че само 20%, 22% от летателните средства са годни, или тогава, когато само 40% от корабите са годни за експлоатация, каква може да бъде оценката за предишното управление? Тя може да бъде много унищожителна. И аз мисля, че тъкмо заради това, осъзнавайки това, те се занимаваха не с политиката, която аз провеждам или политиката, която провеждаме с моя политически екип, те се занимаваха със структурните промени в администрацията на Министерство на отбраната. Нали разбирате колко е жалко тогава, когато се направи сравнението с очакването да се коментират отбранителни способности и рисковете пред страната, начина, по който отговаряме на тези рискове, изведнъж сведете нещата само до това колко дирекции има, колко отдели и колко сектора в Министерството на отбраната.

Благодаря Ви. Ще чуем и техните аргументи, ако изобщо се стигне до такъв вот.