Стремежът ми е да се инвестира в Българската армия, казва министърът на отбраната в предаването „Добро утро, България” на ТВ7

Двама министри в кабинета „Орешарски” влязоха в задочен спор за военните пенсии. В студиото на „Добро утро, България” социалният министър д-р Хасан Адемов се противопостави на идеята на военния си колега Ангел Найденов, който обеща да премахне възрастта за пенсиониране на военнослужещите, въведена по време на управлението на ГЕРБ.

Хасан Адемов: Когато искаме да се отпадне възрастта за пенсиониране на военните, влизаме в противоречие с препоръките на ЕК, от една страна, за ограничаване на ранното пенсиониране, от друга страна си даваме сметка, че има неравнопоставеност между МО и МВР, където няма възраст. МО твърдят, че за тях има възраст, но тази възраст е пределна възраст за заемане на длъжност, която се различава от възрастта за пенсиониране. И тук може да ни помогне определението и дефиницията на това какво е пенсия в България. Освен заместващите доходи от труд, пенсията е за стаж и възраст. Т.е., ако приемем, че осигурителният риск е старост, старостта се измерва в години, очевидно е, че трябва да има и такава възраст. Това е сложността на дискусията. Аз знам, че има хора, които няма да бъдат удовлетворени от този подход.

Сега министърът на отбраната Ангел Найденов ни е на гости. Още в понеделник той обвини бившите министри на финансите и на отбраната, че са сключили срамна сделка и всъщност това се е случило при въвеждане възрастта за пенсиониране при военните. Той се закани това ограничение да отпадне и да се бори затова. Здравейте и добре дошли.

Добро утро.

Как ще коментирате думите на Вашия колега?

Нека да изясня първо, че аз не съм тук, за да водя задочен спор с моя колега министъра на труда и социалната политика. Ние сме говорили нееднократно на тази тема. И аз си давам сметка за деликатната ситуация, в която той се намира, включително като участник в Националния тристранен съвет, където се намира под натиска на синдикати и на работодатели, и където трябва да намери решение на много категории трудещи се в България. По-скоро това, което искам да кажа е да обясня, че има една пълна неравнопоставеност не само по отношение на тези 10 категории в България, които ползват правата на ранното пенсиониране спрямо ранното пенсиониране. Но има и неравнопоставеност от гледна точка на български военнослужещи към техните колеги в други страни. По мое разпореждане беше направена една сравнителна таблица и съответно сравняване на условията, при които се ползват военнослужещите за ранно пенсиониране в 12 страни-членки на НАТО и за пет страни, които не са членки на НАТО. От тези 17 държави само в Босна и Херцеговина и Македония има такива изисквания, каквито има в България, т.е. правото за ранно пенсиониране освен за трудов стаж, каквито бяха условията до края на 2012 г. да бъдат обвързани с навършване на определена възраст. Обръщам внимание – само в Босна и Херцеговина и в Македония. При цялото ми уважение към тях и към техните въоръжени сили, аз си мисля, че не това е примерът, който България би трябвало да следва. Сред тези 12 държави, например САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Гърция, Турция, Румъния, нашите съседи, Русия, Сърбия, няма такива изисквания. Нещо повече, по отношение на стажа в България са най-високите изисквания за навършване на определен осигурителен стаж и служба в армията. Вижте само справката, която преди малко ви показвах, започват от 15 години, вървят до 20 години, максимум 25 г. в Турция. В България са 27 години. Освен това нека да кажа, българските военнослужещи отговарят и на двете условия – изискване за определен стаж, 27 години осигурителен стаж, след което следва пределна възраст, която при навършване задължително изисква пенсиониране на военнослужещи. Тази възраст започва от 54 години…

Д-р Адемов каза, че това са някакви ваши правила, имам предвид…

Това са 54 години до 62 г. и по отношение на тези условия ние сме напълно еднакви с останалите страни и в региона, и страни-членки на НАТО. Сега, питам аз…

Вие ще се борите с това. Как може да защитите интересите на тези хора?

…сега, питам ви като водещи, ако имаме едно условие, въведено през 2012 г., което поставя военнослужещите в неравнопоставеност по отношение на 10 други категории. Ако имаме условия, които абсолютно не съответстват на условията за ранно пенсиониране в другите страни, включително съседните на България страни. Ако имаме едно условие, което е предизвикало напрежение и не се подкрепя в средите на военнослужещите. Впрочем при въвеждането на това условие над 700 човека напуснаха, т.е. част от да кажем гръбнака на българската армия, офицери които са от майор до полковник включително. И ако отмяната на това условие не натоварва финансово системата, не следва ли тогава да се търси отмяната на това условие?

Нали това е едно от твърденията, че трябва да се спасят пари, че се натоварва допълнително системата?

Вижте, ние сме направили изчисления, ако се премахне това условие от тези 1000 човека, които придобиват правото на пенсиониране, едва ли повече от 10 човека биха се възползвали от това, че са придобили право на пенсия. Нали се сещаме, всичките тези 10 човека няма как да натоварят така осигурителната система, че да я продънят или да причинят такива за България щети.

Да, но това са теории, господин Найденов - едва ли повече от 10 човека биха го направили това.

Не са теории. Няма да ме убедите, че човек, който е получавал от порядъка на около 1300-1400 лв. заплата ще се пенсионира, придобивайки правото на пенсия, за да отиде на вероятно два пъти по-малка пенсия, при съмнителни условия да си намери другаде работа. Нали разбирате, че тази логика не е коректната.

Има и друга логика на това, което казвате, нали един срещу десет в случая. Предполагам, че противниците на тази или по-скоро поддръжниците на тази идея ще кажат, след като трябва един по един тези десет да влязат в другата категория, просто военните са първи. Господин Адемов каза, че полицаите следват по вашите стъпки. Той каза, че служителите на МВР са следващите.

Не пожелавам и не желая да въвеждат подобни условия за останалите 10, защото си давам сметка колко силно би било напрежението. Така че нека да не вървим в тази посока и нека да не мислим, че тези 10 човека евентуално, тъй като аз не мога да отговоря изобщо дали ще бъдат 10, но те изобщо не могат да обърнат лодката.

Аз не твърдя такова нещо, просто се опитвам да гледам…

Аз неслучайно показах тези изводи. Никъде подобна система, каквато беше въведена с допълнително въведеното условие 2012 г. не действа – толкова.

Добре, каква подкрепа срещат Вашите идеи в управляващото мнозинство? В смисъл чия теза вероятно ще надделее? Как ще се борите Вие?

Аз не мисля, че трябва в случая да търся надмощие или както казвате да се борим, защото не мисля, че в случая трябва да има победители и победени. Става дума за съпоставяне на аргументи. Да, ще се боря с оглед на това да има по-голяма чуваемост за нашите аргументи, да има по-голяма степен на разбиране на това, което предлагаме, защото аз много често чувам експерти, включително, които се изявяват по темата за пенсионирането на военнослужещите, за които не е ясно, че има определено изискване, което е едно от най-високите в армиите, в сравнение с други страни, че има определена пределна възраст, при която задължително пенсионираните, военнослужещите се пенсионират. Т.е. отговаряме и на двете условия. И има едно трето условие, въведено тъкмо като резултат от сделка между финансовия министър и социалния министър, което е абсолютно неаргументирано.

Сегашният финансов министър какво мисли?

Надявам се, че подкрепя тези аргументи, защото това са част от предизборните ангажименти, които има Коалиция за България.

Всъщност горе-долу нещата изглеждат така – финансовият министър трябва да реши спора между социалния и военния, така ли?

Не, не, не виждам защо финансовият министър ще бъде арбитър в този спор. Пак казвам тук става дума за различни неща. Това, което правя в момента е да следвам онези ангажименти, които аз имам и моята партия в хода на изборната кампания сме заявили. Още повече, че тези аргументи, които сега звучат от моята уста бяха аргументи, които звучаха в пленарната зала при въвеждането на тези условия в края на 2012 г. Всъщност, ако не ме лъже паметта и тогава д-р Адемов излезе с подкрепа на тази теза. Той също, според мен, тогава не подкрепи предложението, следователно сега логиката изисква да се търси отмяна на това въведено условие.

Какво ще се случи тази година с бюджета на вашето министерство? Четем по вестниците тайни срещи, режат се бюджетите на министерствата между 10 и 15 процента, при вас какво е положението?

Тайни, доколкото не са били пред погледите на медиите и камерите и няма как такива работни срещи, на които се обсъждат различни варианти на бюджета да бъдат публични. Те са работни срещи. На тези работни срещи всеки един от министрите представя своите виждания, своите очаквания, съответно заявява своите приоритети, които иска да бъдат финансирани през следващата година. Аз съм заявил три приоритета, които следваме, и за които търсим достатъчно финансиране. На първо място това са приоритетите, свързани с военната готовност и военната подготовка на българските военнослужещи. Това включва, ако щете осигуряване на необходимите боеприпаси, горива, съответно условия за реализирането на тази военна подготовка. На второ място, това е възстановяване на техниката, на необходимата ни техника. Аз тук дори не говоря за наличната ни техника, с която разполагаме, необходимата техника, естествено…

Дайте ни цифри, защото хората това ги интересува, най-вече. Колко е цифрата, която сте заявил пред финансовия министър като необходима за министерството?

Цифрата, която очакваме е в рамките на този бюджет, който имаме и досега. Малко над 1 милиард. Не искам да говоря за относителни тегла, съответно проценти от БВП, затова говоря за политики. Съответно третата политика, която искам да реализирам е, това е политиката по отношение на статуса т.е. социалната политика в рамките на МО. Всичко онова, което е в рамките на наредби, които регламентират допълнителни плащания за условия на труд на българските военнослужещи. Впрочем, като говоря за условия, нека да кажа, че си направих труда на проверя колко са правата, граждански и политически, които са ограничени, или които да кажем образно казано са отнети на военнослужещите, заради това, че те са военнослужещи и реализират особен вид държавна служба – 12 права. Затова, когато говорим за някои ги наричат привилегии, аз лично бих се противопоставил на този израз, говорим за дължими от страна на държавата права на военнослужещите, което е израз на специфичното отношение и признание за ролята на въоръжените сили в една държава. И от друга страна говорим за условия, които се създават, за да се предизвика интереса на хората да служат във въоръжените сили. Ясно е, че тогава, когато имате натоварване в рамките на тези 24 часа, едно да кажем от тези отнети права е, кое? Например пътуването, дори за пътуване извън гарнизона трябва съответния военнослужещ да получи разрешение. Той е 24 часа на разположение, по всяко време на денонощието той може да бъде извикан, мобилизиран, ангажиран.

Част и от лекарите са така, не е само…

Там също има специфични условия и съответно друга система на заплащане, включително допълнително заплащане.

Какво ви каза финансовият министър, ще го намерят ли този 1 милиард, ще го предвидят ли в бюджета за следващата година?

Засега сме над този 1 милиард, стремим се да получим достатъчно допълнителни средства, за да се опитваме да мислим и съответно да реализираме намеренията за инвестиции в отбраната. Вече имах възможност да кажа, всичко онова, което се прави под формата на реформа в българската армия, досега се изразявало само в съкращаване на личния състав и на техниката. Модернизацията в армията до този момент се изразява в купуването на 15 хеликоптера, на три транспортни самолета, на четири кораба втора ръка и 250 да кажем единици автомобилна техника от 10 хиляди. Винаги има някакъв предел, отвъд който орязването на средствата или неосигуряването на необходимите средства означава недостатъчни отбранителни способности, означава да се изправим пред риска да не може българската армия, съответно въоръжените сили да изпълняват своите ангажименти. Не сме стигнали, но сме близо до тази критична граница. Слава богу, все още армията притежава достатъчно способности, капацитет, квалифицирани кадри, на които може да се разчита. Можем да изпълняваме своите отговорности и задачи, но казвам, много често това става с риск за хората, които са ангажирани в армията и съответно във въоръжените сили. Трябва да си даваме сметка, че става дума за национална сигурност, става дума за самата светая светих на всяка една държава. Тук трябва да има отношение не само на думи, трябва да има реални стъпки.

Като казвате подготвени хора, имате ли справка като тези, които сте поръчали, колко хора са били уволнени, подменени по време на вашето управление в МО? Питам ви, защото има огромни спекулации затова, че БСП провежда политически чистки на всички министерства?

Това съм го казвал вече, четирима човека. Сега, извинявайте от 1660 администрация, четирима човека, които са сменили своята позиция, включително такива пък други трима, които имат реализация на други позиции, включително на постове в чужбина, смятате ли, че това е основание да бъде наречена чистка?

Може би зависи от позициите?

Какво да зависи от позициите? Все пак говорим за четирима от 1660, от които двама са напуснали по взаимно съгласие, двама са освободени в резултат на проверки от Инспекторат, Вътрешен одит, Военна полиция – това са ръководителите на Изпълнителната агенция „Военни клубове” и „Военно почивно дело”. Това сме го коментирали многократно. Там има конкретни бележки, свързани със стопанисването, свързани с обществените поръчки, свързани с кадровата политика. Така че как да говорим за чистки? Аз заварих администрацията в състояние, в което повече от 50 човека са били прехвърляни през различни форми на временна заетост след това да се реализират в администрацията като държавни служители. Включително и такива, които заемаха позиции на директори на дирекции, които трябва да бъдат вземани чрез конкурс.

Това на жаргон се нарича връзкарство, така ли? Имало е 50 човека връзкари?

Това е само в администрацията на министерството. Други повече от 50 човека бяха в тази изпълнителна агенция. Впрочем в тази изпълнителна агенция можете да видите, аз мисля, че при вас казах, любопитни имена. Съпруги на хора, да кажем шефове на пътната инфраструктура, депутати, кметове на районите в София. Няма да говоря за имена, но аз мисля, че те са достатъчно известни и интересни като фамилии. Казвам всичко това, защото тогава, когато имаме…

Това всичкото е свършено от вашия предшественик господин Ангелов ли? Това ли казвате?

Да. Казвам това, че е направено по време на моите предшественици, на моят предшественик в рамките на предишните четири години. Така че нека да не хвърляме такива обвинения и определения за неща, които не отговарят в момента на действителността. Нямаме основание, нямате основание да говорите за чистка в Министерството на отбраната.

Много малко време ни остава, така че почваме с по-кратките отговори, моля ви. Какво мислите за военното обучение? Да се върне ли или отпадне? От сутринта много хора са на крайно противоположни мнения.

От 1 декември, аз ви каня да направите един репортаж, започва изучаването на предмета Начална военна подготовка в час на класния, в 9-ти и 10-ти клас. Това са теми, които са в рамките на 5 учебни часа за 9-ти клас и 5 учебни часа за 10-ти клас. Казвам неслучайни начална военна подготовка, защото в случая говорим например за изучаване на историята на въоръжените сили, за изучаване на задълженията на гражданите свързани с отбраната на страната.

А нещо практическо ще има ли, нещо, което наистина ще помогне?

Тук имаме опасенията на редица експерти, че учениците понеже са непълнолетни не бива да боравят и да пипат оръжие. Добре. Да приемем , че това са основателни аргументи. Да. Ще имат все пак познанията какво е индивидуалното въоръжение и екипировка на българските военнослужещи, какво точно изпълняват в операциите, в мисиите зад граница. Ще бъдат придобивани познания свързани с уменията да се реагира при кризи от невоенен характер – земетресения, бедствия, пожари.

А защо не го направите това като свободно избираем г-н министър? Каква е ползата примерно на момичетата, които ще бъдат там?

То в рамките на „Час на класния” е на тази основа – свободно избираем предмет.

Който иска може ли да си излезе и да не го слуша това? Вероятно не.

Впрочем, когато въвеждахме професионалната армия, аз имах възможност тогава като председател на Комисията по отбрана, да говоря с ученици от горните класове 11-ти, 12-ти клас и да ги питам, т.е. да тествам тяхното желание да бъдат да кажем, в някакви форми на военно обучение. Над 90% от учениците бяха „за”, ако това е свободно избираем предмет. Така че аз напълно подкрепям една подобна идея. Нещо повече,т е говориха включително за летните лагери, не просто за учебни часове. Разбира се, все още това не сме го обмисляли. Не смятаме да го въведем. Говоря за неща, които просто са тествани. Казвам го, за да няма двусмислие и след това да се налага да отговарям на въпроси за моите намерения, едва ли не да военизирам цялата държава и средното образование. Нямам такива намерения. Но си мисля, че е хубаво тогава, когато нямаме вече наборна военна служба, да има някакви начални познания по това какво е отбрана , какво са въоръжени сили, какво вършат военнослужещите. И разбира се това е начин, по който да бъде провокиран, ако щете, интересът на учениците към реализация, включително и чрез обучението си във висшите военно-учебни заведения.

Разбрахме Ви.

Последни минути, наистина като гледам имаме около две минути, но все пак трябва да минем бързичко и няколко политически въпроса. Казусът Пеевски…

Ако ще говорим за бежанците, исках да изпреваря вашия въпрос.

Ще говорим и за бежанците, но тези дни се говори и за връщането на Делян Пеевски в парламента. Вие как ще коментирате това, което се случи и какво очаквате да стане сега в следващите дни и седмици?

Има ясно решение на Конституционния съд и не виждам какво повече да коментирам. Г-н Пеевски е народен представител. Той е такъв по волята на хората, които са гласували за него, връща се в Народното събрание и работи. Аз не мисля, че от това ще настъпят някакви драми.

Има ли политически натиск върху Конституционния съд, това е много важен въпрос?

Впрочем тази тема според мен е отдавна изчерпана. Тя не може да бъде реанимирана, включително и сега на фона на решението на Конституционния съд. Тя не може да бъде дълго време актуална. Тя много дълго време беше ползвана за алиби, за реанимиране на протестите и за поддържане на протестите, но винаги има някакъв край.

Само ще цитирам съдия Румен Ненков, който струва ми се за първи път това се случва, член на Конституционния съд да каже, че върху КС е упражняван натиск. Това е крайно притеснително изявление.

Нали не очаквате от един министър да коментира изявление на конституционен съдия.

Напротив. Би било интересно да го коментирате, защото това е пряко обвинение към вашето коалиционно правителство.

Не вярвам, че това е така.

Не вярвате, че има натиск.

Не вярвам, защото не мога да си представя кой и по какъв начин може да окаже такъв начин върху КС. Доколкото виждам сред тези, които не са подкрепили искането за обявяване на несъвместимост, са хора, които са били излъчени от хората на ГЕРБ. Какъв да бъде този натиск тогава?

Има теория на конспирацията и по този въпрос, но не искам да отнемам от времето, наистина.

Все пак, тъкмо това щях да кажа. Не бива да се поддаваме непрекъснато на тези внушения и да мислим, че всичко, което се случва е плод на някакви невероятни замисли, заговори и реализирани конспиративни схеми.

Кажете и за бежанците – ще затваряме ли границата, няма ли да я затваряме? Вчера се реши окончателно…

Не, няма да я затваряме.

Но има ли опасност наистина да…казват, че сме на ръба на кризата с бежанците.

Искам да кажа нещо друго. Няма никакво съмнение, че това е една тема, която заслужава внимание. И аз при вас мисля, че съм коментирал. Това е най-голямата заплаха, която съществува в момента за страната. Обаче искам да погледнем и една друга страна на темата свързана с бежанците. Ние много често коментираме само едната страна, т.е. заплахата, рисковете. Не виждаме драмата. Както каза наскоро в един телевизионен репортаж една възрастна жена мисля, че беше от района на Свиленград: Тези хора не бягат от хубавото. Това, което се случва е резултат на някакво насилие в тяхната страна.

Това безспорно е така, кажете обаче…

Те са жертва на една дългогодишна гражданска война. Тук имаме една драма.

Да, но хората се притесняват от това, че тяхната черга гори, но ще подпали и нашата. От това се притесняват хората. Това е основателно притеснение.

Основателно притеснение е. Но ние за това си мисля и политици, и медии, трябва да дадем другата гледна точка.

Другата гледна точка – гърците по-глупави ли са от нас, че вдигнаха стена на границата си.

Гърците имат над 500 хил. човека на тяхна територия. Близо толкова са и повече всъщност от 500 хил., са и на територията на Турция.

И не искат да имат повече.

Аз не казвам, че ние трябва да стигнем тези числа, за да се вземем мерки, но…

Вчера се говори за 13 хил.

Но вижте. Трябва да има елементарно състрадание. Ние сме хора, т.е. българите сме хора, които са страдали. Хора, които са напускали своите домове, своите имоти. Знаем за какво става дума. Трябва да има елементарно състрадание.

Да, безспорно е така. Ние сме състрадателни. Ще трябва ли да свика президентът Консултативния съвет?

На всичкото отгоре обаче, нека да кажем и следното. Това, което прави правителството в момента и което правим през последните четири месеца като управление, е да създадем условия и съответно да реализираме онези ангажименти, които имаме като държава и като управление. Преди това, тъй като гражданската война не е то 4 месеца, две години нищо не е направено. Разбирате ли? Ние сега трябва да компенсираме всичко онова, което до този момента е трябвало да бъде направено като подготовка на убежища, като създаване на условия, дори ако щете, да се оцени…

Г-н Найденов знаете по-добре от мен, че три години и половина Бойко Борисов говореше по този начин и това не му помогна, че винаги се прехвърляше към предишното управление. Недейте и Вие сега така.

Това е добър начин, за да кажем, защо всичко това, което се случва, по отношение на убежищата, се прави в последния момент. Защото настъпва зима. Нали си даваме сметка, че хората, които настаняваме, са в сгради, които не са пригодени. Затова трябва да хвърлям светлина. Този проблем не възниква през последните 4 месеца. Тук имаме нарастване на рисковете. Ние би следвало като държава да оценим тези рискове.

Това също не помага на хората.

И идвам на темата за Консултативния съвет. Да. Трябва ли да го свика президентът или не?

Да, според мен трябва да бъде свикан Консултативния съвет по национална сигурност.

Незабавно.

Въпрос на преценка. Това е моето мнение. Не се опитвам да уязвя, нито да внуша нещо не президента. Негово право и негова отговорност е свикването на Консултативния съвет. Смея да кажа, че Съвета по сигурност към Министерски съвет и самият Министерски съвет работят достатъчно активно. Ние сме разгледали, включително и необходимостта от актуализация на Националния кризисен план. Работят структурите, които са създадени от Съвета по сигурност към Министерски съвет, работят отговорните лица – министър на вътрешните работи, нов председател на агенцията, информирали са ЕК. Очакваме конкретните решения. Това е в кръга на нашите отговорности, това правим.

Добре, благодарим Ви много.