Министърът на отбраната в интервю за предаването „Панорама” на БНТ

Министър Найденов, добър вечер.
Добра да е.
Има ли опасност обаче тази трагедия с бежанците да се превърне в катастрофа?
Нека да започна с едно поздравление към д-р Врабевски, съответно задочно поздравление към Валери Петров за удостояването им с званието „Граждани на Европа”. Дали има опасност, има. И затова всички усилия на държавата, на управлението в момента са фокусирани върху това да не допуснем кризата да се превърне в катастрофа. Всъщност нека да кажа, че този въпрос има две страни и аз ще се опитам макар и в кратко време да погледне и върху тези две страни. Първата безспорно е страната, която е свързана с оценката ни за бежанската вълна като заплаха за националната сигурност. Има такъв потенциал и това е много сериозно предизвикателство пред страната ни. Този потенциал можем да го открием поне в четири посоки, в които дефинираме рискове, свързани с бежанците. Първата посока това е хуманитарната криза. Потенциалният риск бежанската вълна да се превърне в хуманитарна криза. Втората посока са здравните рискове, третата посока безспорно това са рисковете, свързани със социалното напрежение в местата, в които се настаняват бежанците от гледна точка на интеграция, от гледна точка на криминогенна обстановка. И не на последно място безспорно това са рисковете, свързани с присъствието или достъпа до наша територия на лица, които са свързани с радикални групировки.
Не сгъстявате ли малко краските с тези четири…
Вижте, нямаме право да подценяваме опасностите, които са свързани с това, което вече дефинирах като заплаха за националната сигурност. Другата страна, която е много важна и която често пъти убягва от вниманието на нас политиците и на медиите, е драмата на хората. А ние не бива, разбира се, да гледаме на бежанците само и единствено като на заплаха и през призмата на оценката за рисковете да гледаме на това, което се случва с бежанците. Имаше един много хубав репортаж по една медиите. Възрастна жена от Свиленград казва тези хора не бягат от хубаво. Ние трябва да проявим, ако щете минимална доза състрадание, макар че в случая трябва да говорим за много по-сериозно отношение от страна и на хората, но и от страна на държавата, на държавните институции върху проблемите, с които те се сблъскват. Впрочем българите сме преживявали подобни гонения…
Да, много от нас са бежанци.
Ние знаем какво значи да напуснеш родните домове.
Много от нас са бежанци, за това ще говорим и с д-р Врабевски. Между другото и в репортажа, който ще видите след малко.
Така че, г-н Василев, другата страна е тази. Хуманното отношение, състраданието, необходимостта, потребността и възможността да помогнеш.
Въпросът обаче е държавата дали има план, говори ли си с кметовете, действа ли синхронно и армията къде е.                                                    Очевидно е, че в началото на прилагането на този план, за който вие говорите и изобщо в първите дни на сблъсъка ни с увеличаването на броя на бежанците имаше слабости, имаше доста пропуски, ако щете включително и при реализирането на този план, който съществува на книга. Смея да кажа обаче, че успяваме да преодолеем трудностите, с които се сблъскахме. Включително, ако щете, и чрез смяната на ръководството на Агенцията за бежанците, което очевидно не се справяше. От друга страна, трябва да кажа, че да, компенсираме отсъствието на първоначалната комуникация с кметовете на населените места и на общините, в които се насочват бежанците. Постоянно работи Националният оперативен щаб, имаме два оперативни щаба в Елхово и в Хасково, в които участват включително и представители на местните и на регионалните власти. Непрекъснато има заседания на Националния оперативен щаб, включително и днес по ръководството на зам.-министъра на вътрешните работи, постоянно излиза и бюлетин, който информира всички институции, които имат отношение към темата за бежанците, за ситуацията в страната, както по отношение на броя на чужденците, така и по отношение на лицата, на които е даден статут на бежанци, хуманитарен статут или съответно правото на временна закрила. Съответно имаме оценка и на здравните рискове.
Ще попитате вероятно как участва до този момент армията.
Да, попитах вече.
Няма как да не започва с това, че ние сме оценили възможността и съответно сме предоставили списък с 26 военни района, в които могат да бъдат настанени бежанци. Право на агенцията и съответно на експертите е да преценят къде могат и къде съответно имат своите виждания за настаняване на бежанците. До този момент сме предоставили и в тях вече се работи за настаняване на бежанците в четири войскови района. Това са с 35 сгради. Балансовата стойност на тези сгради е близо 2,7 милиона лева. Предоставили сме материална помощ, легла, съответно завивки. Предоставили сме медицински екипи, съответно с необходимите ваксини и лекарства. Така че армията участва достатъчно активно. Но искам да побавя нещо. Все пак нека да се знае, че освен помощта имаме съответно и готовност да предоставим военнослужещи, но в рамките на тези ограничени правомощия, които има армията по един такъв въпрос, какъвто е въпросът с бежанците. Нещо повече – аз не се и опитвам да бъда освен говорител по тази тема, защото сам разбирате, че няма как министърът на отбраната да бъде говорителят по тази тема.
Тогава сменям темата – армията. Ще искате ли наистина докрай да се върне старата възраст за пенсиониране на военните, която беше отменена от ГЕРБ? Въпросът е конфликтен, виждаме и във вашето правителство вътре.
Той е конфликтен, ако приемате, че всеки спор, който съществува между министри, оглавяващи различни ведомства може да бъде наречен и приет като конфликтен – не, не бих казал.
Много хора в обществото не са съгласни с това да се връщат привилегиите, знаете.
Не бих казал, че става дума за конфликт. Аз също ще опонирам и ще ви кажа, че не говорим в случая за привилегии, говорим за дължими права. Обичам да изяснявам това, защото тук в случая става дума за компенсиране на онези граждански и политически права, които са орязани на българските военнослужещи. Това са 12 права. Всъщност, да кажем, условията за пенсиониране с плащанията, съответно с отпуските, с цялата система за социална политика, която съществува във въоръжените сили държавата какво се опитва да каже? Първо – тя се опитва да оцени ролята и значимостта на въоръжените сили, в случая, в обществото, съответно в държавата за гарантиране на военната сигурност на страната и оттам на националната сигурност. От друга страна това е начин, по който да направите, ако щете по-привлекателна службата във въоръжените сили. Ние даваме ли си сметка, че имаме професионална армия, че в случая имаме повече от 3 хиляди незаети места, че има места за войници, които се считат за крайно непривлекателни и няма друг начин, по който те да бъдат предложени, съответно заети, освен чрез определени права, различни за военнослужещите от общите права?
Не може ли затова обаче да се разберем с един консенсус?
Нека да се разберем за следното: Става дума затова, че не говорим за връщане на възрастта или съответно за отмяна на възрастта, говорим за отмяна на едно допълнително въведено условия, в края на 2012 година. Тогава като резултат от сделка между финансовия министър Дянков и тогавашния министър на отбраната. Българските военнослужещи се пенсионират при условия да имат определени години трудов стаж – това се запазва, там не искаме промяна. 27 години впрочем едно от най-високите изисквания сред държавите-членки на НАТО, 27 години осигурителен стаж. Към това условие, за да придобиете право на пенсия беше добавено условието да имате навършена определена възраст – ето това искаме да премахнем. 
Разбирам, обаче не е ли време да има консенсус, господин министър?
Освен това нека да кажа, за да бъде ясно, че военнослужещите имат пределна възраст, на която задължително се пенсионират. 
Да, това е ясно, това го знаем, Въпросът е не е ли по този въпрос време да се разберем, а не всеки министър да отменя това, което предишният е направил? Не говоря само за вас двамата, говоря като цяло, защото тази реплика между предишни и настоящи продължава.
Време е и не само по отношение на условията за пенсиониране или по отношение на социалния статус, или по отношение на социалната политика. 
Въобще каква армия ни е нужна?
Много отдавна аз съм привърженик на разбирането, че по темата за армията, за отбраната, за националната сигурност, която е самата светая светих на всяка една държава трябва да има, ако не консенсус, то много висока степен на съгласие. Трябва да има необходимата степен на съгласие по това каква армия ни е необходима. Трябва да има необходимата степен на съгласие по това с какъв бюджет поддържаме тази армия; за какво изразходваме тези средства; имаме ли програма за инвестиции в модернизация на армията. Трябва да имаме необходимата степен на съгласие по това с какво натоварваме армията. Много често се казва каква армия можем са си позволим - това е подвеждащ въпрос. Аз ще отговоря в случая като министър на отбраната – трябва да си позволим такава армия, каквато ни е необходима, съобразно рисковете и заплахите, съобразно оценката за средата за сигурност, съобразно, ако щете, отговорностите и задачите, с които сме ги натоварили и съобразно очакванията на хората да имат увереността, че са защитени.
Казвате съгласие, обаче не се ли боите, че това става все по-дефицитна стока? Не се ли боите, че тази седмица оживи протестите и на вас ще ви става все по-трудно?
Не. За оживление в протестите като резултат от определени решения на КС, ако това имате предвид…
Да.                                                                                                                                   … не, не бих казал. Няма пък и не виждам основание да се говори дали ще ни е по-лесно, напротив – ще ни става все по-трудно и ще ни става все по-трудно по ред причини. Не само и не единствено заради това, което се случва например в парламента, не заради поведението и нежеланието на двете парламентарни групи на КБ и на ДПС, които подкрепят правителството. Там очевидно съществува желанието да се ангажират с конкретни решения на проблеми, с които се сблъскват огромната част от българските граждани. А зарази, ако щете, очакванията и претенциите, които винаги българските граждани ще имат по отношение на управляващите, заради очакванията да има конкретни решения и те да бъдат на конкретни проблеми, с които хората се сблъскват. Това винаги е натоварващи и това винаги е трудно за всеки един от управляващите. 
Ще попитам и опозицията затова, разбира се, извънпарламентарната е тук в момента. Ще дадете ли пример за съгласие вие? Защото най-често управляващите трябва да подадат ръка.
Вижте, аз вече имах на няколко пъти възможност да търся от една страна информиране от мен на парламентарно представените политически формации, например по темата за обучението на военнослужещи от либийската армия на територията на страната. Имам предвид в района на Ново село. Проведох една серия от подобни консултации с всички парламентарно представени партии, поканих включително и непредставените, за да им дам тази информация. Съответно, например вчера в рамките на Комисията получих много висока степен на подкрепа за тези усилия да отменим допълнително въведеното условие за пенсиониране. Усещам подкрепа, ако щете и по отношение на очакванията ни свързани с бюджета за 2014 година. Говоря тук в случая не толкова като числа, не като относително тегло спрямо БВП, а като политики. Ние се нуждаем от средства, които вие вероятно ще попитате „оръжие или социална политика”, аз ще кажа и ще добавя „и бойна подготовка, и бойна готовност”, пари и за военно образование, и за военна медицина. Така че в случая надявам се да получа подкрепа в тези усилия.
Дано поне за армията такава подкрепа се получи.
Надявам се и я очаквам.