Министърът на образованието и науката пред в. „Телеграф“

Министър Клисарова, директори на училища предлагат външното оценяване за четвърти клас да отпадне. Ще приемете ли това предложение?

Външно оценяване трябва да има след четвърти клас. То е нужно, за да оценим нивото на децата, които минават от основно в прогимназиално образование, а не за да ги стресираме. Тези външни оценявания са много необходими, за да може всеки учител и директор да си направят изводите: къде децата са слаби, в каква насока трябва да се работи повече, как да повишим качеството на образование. Мисля, че това са сериозни неща и външното оценяване трябва да го има. Относно колегите, които предложиха то да отпадне, те са изключително прави за това как се извършва самото оценяване. Не мисля, че дискусията е да го има или не. Формите, по които се извършва, трябва да се променят. Директорите казват, че има въпроси за втори клас в тестовете. Да, но трябва да са на ниво за четвърти клас. Важно също е да бъде реално оценяването, да не зависи от самите учители и да няма т.нар. бележкарство. Това зависи от нашата отговорност и контрол. Какъвто и външен контрол да упражняваме, не можем да бъдем във всички училища и класни стаи. Бележката не е толкова важна. Важно е да направим правилните изводи. Ако децата не са отговорили на 70% от въпросите, то или преподаването ни е лошо, или тестът не е адекватен. Много трудно се правят тестове, но те ще се оптимизират. Промяната в тестовете няма да стане през тази година. Ако искаме децата да са подготвени за външното оценяване, то е важно да променим така учебната програма, че да ги подготвя за тези тестове.

Как смятате да промените формата на външното оценяване, защото в момента то мери обем знания, а не компетентности?

Говорихме за промяна в трудността на въпросите. Важно е не само децата да наизустят самите текстове, а какво разбират, интерпретират и анализират. Това е доста амбициозно за деца от четвърти клас, но трябва да се работи още от тази възраст, за да може в седми клас те да са готови за международните изследвания като PISA.

Един от приоритетите ви е смяна на модела на финансиране на средното образование. Има ли вече ясна идея за новия модел?

Ние ще направим усъвършенстване на делегираните бюджети. Не бива да допускаме този дисбаланс, който съществува между големите и малките училища. Би следвало повече роля при финансирането да играе качеството, защото още по нашите закони всички деца трябва да имат равен достъп до качествено образование. Не можем да говорим за качествени и некачествени училища. За престижни или непрестижни. Това не бива да се допуска. Качествено образование трябва да получават децата от всеки край на България. Искаме да мотивираме учителите за работа с деца. Когато те покажат определени успехи в работата си с децата, да получават и по-високи доходи.

Говорите за по-висок успех на външните оценявания и матурата.

Да. Ще има един основен момент - т.нар. придадена стойност. При нея, да кажем, 50% от децата в четвърти клас не покриват изискванията. В седми този процент е станал 25. Тоест ние сме научили 25% повече деца. Тогава трябва да има стимулиране за учителите и за училището.

Колко пари ще носи отличният ученик на външните оценявания?

За да няма бележкарства, този момент искаме да го избегнем и да го минимизираме. Няма значение колко отлични бележки има. Има значение какъв успех е постигнат между седми и дванадесети клас. Това е много по-важният момент. Другият важен момент е колко процента са успели да покрият матурата. Няма да са важни самите оценки, а уменията, компетентностите и знанията, които децата постигат. Ако само оценките играеха роля, никое училище нямаше да иска децата със специални образователни потребности. Това не бива да се допуска. Ние искаме да интегрираме тези деца, като имаме индивидуален подход към всяко. Но по издръжката им трябва да работим. Тя трябва да е по-голяма и да не зависи от неговия успех.

Какви ще са другите критерии освен придобитите компетентности?

Определен коефициент ще се получава за района, в който се намира училището. Каква е отдалечеността му от големите градове. Има ли деца със специални образователни потребности. Други критерии ще бъдат мултикултурната среда и колко деца има с майчин език, различен от българския. Тези неща поставят учителите пред много по-големи изпитания.

Много преподаватели обявиха, че парите за квалификацията им отиват на вятъра. Какво ще се направи, за да минават преподавателите ефективна квалификация?

Мисля, че за да имаме ефективни учители, трябва да започнем още от студентската скамейка. Трябва да има сериозен подбор. Трябва да се запитаме какви млади хора искат да станат учители и защо. Да ги мотивираме да кандидатстват педагогически специалности. Самите университети да имат мотивацията да обявяват повече бройки за тези специалности. Трябва да се повиши издръжката на един студент в педагогическите специалности. Да се увеличи държавната поръчка, защото България има нужда от млади учители. Можем да включим тези студенти в европейски проекти за по-високи стипендии. Могат да бъдат включени в студентските практики. От наша страна със законодателството може да се въведе стажант-учител. В четвърти и пети курс да мотивираме директорите да вземат такива учители, а ' те, последните, да ' получават пари за стажа си. Важно е младите хора да влязат в клас. Да усетят децата и атмосферата. Да имат по-възрастни учители наставници с много по-голям опит. Това се надявам да ги мотивира да останат в учителската професия. Не по-малко значение има социалният пакет. Той няма да е само за младите учители. От 2014 г. ще започнем да подпомагаме тези учители, които пътуват в отдалечени райони. Ще поемаме разходите за транспорт. Или общината ще намира жилище в района на училището. Искаме да ги мотивираме да бъдат в училище. Чак тогава стигаме до квалификациите. Това зависи от качеството на преподаване и усъвършенстването. За тези 3 дни е трудно да придобиеш нови компетентности и знания. Ние ще направим курсове с дистанционна форма. Всеки учител ще може да се самоусъвършенства и да се развива в удобно за него време.

За онлайн курсове ли става дума?

Да. Има специална дирекция за развитие на човешките ресурси и квалификация на учителите. Платформата ще бъде част от сайта на Министерство на образованието. Ще използваме оперативните програми, които ЕС финансира, за да създадем учебни програми за непрекъсната квалификация и учене за целия живот.

Ще спрат ли децата на 5 г. да посещават предучилищна подготовка в школата?

Много хора се вълнуват от това, а този проблем с местата го има само в 2-3 големи града. Пловдив, Варна и София имат недостиг на детски градини. Като гледаме демографските показатели, няма нужда да строим толкова детски градини, защото проблемът ще започне да се разрешава от само себе си. Това в никакъв случай не бива да ни успокоява. Добре е да мотивираме общините, кметовете да се включат и с общи усилия да се направят детските градини, необходими на децата.

Има ли разчети колко са тези детски градини в София например?

Не сме го проверявали. Говореха, че ако се построят 10 детски градини, децата ще бъдат обхванати. Във Варна са по-малко. Иначе децата могат да ходят на предучилищна и в училищата. Там са осигурени всички необходими условия. Посещавала съм доста такива училища, трябва да ви кажа, че те не мъкнат учебници, както си представят родителите. Те си ходят на детска градина. В по-малките градове това е също целодневно обучение с люлките, двора и мястото за игра. Винаги има начин да се разделят коридорите в училищата и да се пригодят за ползване на децата, така че да спазваме изискванията. Това е въпрос на организация от училищното ръководство и общината.