Българската икономика има достатъчно голям капацитет за растеж, казва вицепремиерът по икономическото развитие в предаването „Седмицата” на Дарик радио

Заместник министър-председателят Даниела Бобева в студиото на "Седмицата". Здравейте.

Добро утро на вашите слушатели.

Какъв е коментарът Ви за втория вот на недоверие срещу правителството, в което участвате, този път за регионалното развитие и инфраструктурата?

Ами те, тези вотове, се възпроизвеждат. Проблемът е, че те ангажират голяма част от времето на Народното събрание, което прави невъзможно важните закони да бъдат приети бързо. Онзи ден, когато имаше вот... миналата седмица, когато имаше вот на недоверие, ми направи впечатление, че в програмата на парламента имаше около 14 закона,   внесени от Министерския съвет за обсъждане. Те бяха отлагани. Това касае и Закона за обществените поръчки, който е обществено чувствителен и важен закон. Така че въпреки че това е парламентарна нормална практика, и то добра практика, да се искат вотове тогава, когато има сериозни причини, но в случая ми се струва, че това се превръща в една техника за бавене на работата на парламента и правителството.

Този път един от основните мотиви за вота е липсата на визия. Няма конкретна яснота, пишат от ГЕРБ, за финансиране на българските региони, за регионалното развитие. Програмата за регионално развитие не се управлява добре, няма визия за новата програма от следващата година.

Може би министър Терзиева по-добре ще отговори на този въпрос. Аз като икономически вицепремиер бих искала да кажа, че, така, последователно през последните 20 години нашите реформи винаги целяха по-добро регионално развитие, а то ставаше все по-лошо. Ние сме една от страните с най-големи регионални диспропорции.

Защо?

Това е... едно от нещата е, че ние знаем, че Северозападният регион винаги е бил изостанал, не сега в момента. Той е бил изостанал още в началото на реформите, но ефективно не сме имали никакви политики, които да помогнат на този регион да напредне. Като под политики това не са регионални политики само. Това са хоризонтални политики, всички сектори.

Хайде да го преведем. По-конкретно какво да се направи във Врачанско, Монтанско, Видинско...

Да преведем сега какво да кажем. Ако... например една традиционна мярка за насърчаване на развитието на един регион, примерно специални данъчни облекчения. Дори и да поставиш такива стимули, това не би възродило такива депресивни региони, защото, първо, имаш проблем с работната сила. Редица компании, които вече са се регистрирали и работят там, основният им проблем е работната сила. Тоест ти имаш нужда от една много активна политика на образование първо, след това на пазара на труда, след това за насърчаване на инвестиции, екология. Тоест това е една цялостна политика, която не трябва да се прокламира само, а трябва реално да се прави.

Вие подкрепяте ли да се махне данъкът върху печалбата в общини с 25 процента по-висока от средната за страната безработица, обвързано с още редица условия - фирмите да взимат поне 10 работници, поне половината да участват в конкретното производство, а не административна дейност, и 30 процента от служителите да са регистрирани на територията на общината като адрес в полицията.

Аз по принцип не съм привърженик на данъчните стимули. Аз преподавам икономика и финанси и от опита считам, че те нямат конкретен и ефективен резултат.

Но нали това го предлага сега вашето правителство?

И в теорията това е добре демонстрирано. Обаче в региони, в които трайно се създава такъв механизъм за депресивност, може би един комплекс от мерки би дал резултат. Като цяло България е една от държавите с най-ниско данъчно ниво, включително и по отношение на корпоративния данък, това по-скоро има значение като сигнал за инвеститорите. Ето за нас този регион е приоритет, идвайте, инвертирайте в този регион. Но такава мярка без комплексни мерки по отношение на... включително и сигурността в тези региони, в малките населени места, малките болници, всичко това... между другото сега в периода на обсъждане на бюджета точно това се опитахме да направим - да погледнем като цяло всички мерки там, където най-много се нуждаят региони и конкретни общини. И хубавото е, че наистина... ще ви дам един пример в образованието, част от тази цялостна регионална политика, например в образованието ще бъдат отпуснати допълнителни средства за мобилност на учителите и учениците, допълнителни средства...

Това означава за рейсчета или за билети да пътуват с редовния транспорт.

Да, да. Включително допълнителни стипендии за ученици там, където те не посещават училища, тоест един набор от мерки, които вкупом може би ще дадат най-накрая очаквания ефект.

Веднага възникват обаче пък противни аргументи - откъде накъде, ако някой не ходи на училище във Врачанско, ще му се дадат за награда, че е отишъл на училище, допълнителна стипендия, а пък дете, което ходи на училище в Пловдив, да не получи. Нали всички са равнопоставени, защо едни ще бъдат подкупвани, в кавички, за да ходят на училище, а други, само защото са се родили в Пловдив, да не получат?

Така е, аз ви казах в началото, че политиката на стимули винаги е дискусионна. Но там, където имаш сериозни проблеми, както е в случая с няколко региона в страната, има обществено съгласие, че трябва да се предприемат включително и такива нетрадиционни дори мерки. Мисля, че икономически и социално това е обосновано.

Може би не я разбрах докрай мярката. Всъщност дете в училищна възраст, от 1-ви до 11-и клас, не ходи на училище. Вие давате...

Не, по-скоро...

...на семейството му пари...

Не, не, не. Не, ние не даваме на семейството пари, а по принцип в тези региони не достигат средства за предоставяне на стипендии, защото децата там като равнище на доходи на домакинства е доста по-ниско. Така че се отпускат допълнителни средства, така че да може всички деца, които отговарят на критериите, да получават такива стипендии. Тоест не е, така, една обща...

Е, те, ако отговарят на критериите... хем отговарят, хем не получават, защо.

Ами понякога се налага да свиваме разходите, т.е. да се получават и по-малки стипендии, на по-малко хора да се предоставят просто поради липсата на бюджет. Така че сега това не може да бъде ограничение...

Ще увеличите прага, т.е. ще намалите прага за получаване на стипендия за определени региони.

Да, много вероятно е.

Всъщност най-накрай това се изяснява.

Да. Да.

По-малък ще е прагът на доход на семейството, за да може да получи едно дете стипендия в... примерно в Северозападна България.

Някои региони, да.

Освен Северозападна България, за къде другаде?

Ами, не мога да ви кажа за къде точно, тъй като тя е... комплексен е критерият, няколко критерия и на тази база се дефинират регионите.

Няма да е на цели области, а ще е по-скоро на общини.

Не, по-скоро на общини. Като цяло също и приоритет са болниците в малките общини, болничното обслужване, сигурността...

Но това е пак промяна на една трайна политика по отношение на болниците. Предишните правителства, включително и всички почти здравни министри, твърдяха, че нищо не печелят едни малки общини, като имат болница с ниски възможности, където по-скоро даже лекарите заради квалификация и техника могат да навредят даже. И логиката беше по-добре България да има няколко болници, макар и по-отдалечени от определени места, където качествено се лекуват хората, вместо да си играем на болници във всяка община.

Да, има такова мнение, но в края на краищата българската държава е гарантирала равен достъп до социални услуги, включително здравни услуги.

Той пак не е равен, ако едни ще ходят при добри лекари в големите градове...

И държавата трябва да си свърши работата...

...а други при лоши.

...и да гарантира наистина достъпа до такива услуги. Фактът, че са натрупани в продължение на много години такива проблеми, именно с достъпа до здравни, до социални услуги в малките населени места, показва, че трябва да се направи нещо. То не е просто да даваш повече на някого, а да изравниш условията.

Аз четох, че следващата година по-скоро се обсъжда отново, да го наречем с думата оптимизиране, т.е. затваряне даже на нерентабилни болници, като обсъждане. А сега от вас разбирам, че всъщност вие ще отваряте следващата година нови болници.

Не, няма да отваряме, но ще стабилизираме там, където е необходимо, по-малки болници. Това е записано и в програмата на правителството. Тоест, разбира се, че ще има и оптимизация там, където нямаш достатъчно пациенти, там, където имаш в близост по-голямо болнично заведение, защото има малки болници, които са примерно на територия 30 километра отдалечена от голям град. В такива случаи оптимизация вероятно се налага.

А като говорите за сигурност, там през какви решения ще минете?

Сигурност...

Още полицаи ще бъдат назначени...

Значи, вицепремиерът...

...или ще пратите от центъра, от централните градове в малките населени места полицаи?

Вицепремиерът каза, че... и това е записано и в програмата, че акцентът ще бъде върху сигурността в малките населени места, където... т.е. пак става дума за социална услуга - да гарантираш сигурността в тези населени места. Това, разбира се, ще става по различен начин, но цялата реформа в Министерството на вътрешните работи, която е доста мащабна, цели именно това - увеличаване на реалните хора, които ще работят и осигуряват сигурността на гражданите. Тоест по-малко администрация, повече полицаи, които да се грижат за нашата сигурност. И на основата на тази фундаментална реформа в системата на МВР ще може всъщност да се осигури и достъпът до такива социални услуги, ги наричам, както е сигурността по отношение на гражданите в малките населени места.

Това...

Но все пак говорете по тези въпроси с моите колеги, аз отговарям за икономическото развитие.

Това означава, че няма да бъдат назначавани нови хора, от обясненията, които давате.

Ами не мога да ви кажа дали ще бъдат назначавани много повече хора. Във всички случаи трябва да има рационализация на териториалното разположение на тази система, т.е. да се гарантират и възрастните хора, които живеят в по-малките места.

Това има връзка с тема под заглавията на основни... под главите на основни вестници от днес, че 10 процента съкращения на администрацията готвело правителството. Това можете ли да го потвърдите?

Ами ние вече минахме през един етап на съкращения. Аз имам политически кабинет първоначално 13 бройки, след това ми бяха съкратени 3 от тях, така че аз преживях вече една вълна на съкращения. Вижте...

При Вас даже е било 20 и... десетина процента повече.

Да, и аз тъй, като се стремя да намалявам административната тежест, като че ли, така, трябваше да го демонстрирам с личен опит. Значи, вие знаете, че бюджетната процедура е един дълъг процес, в който министрите, отделните ведомства дават предложения, има дискусии, има дебат по този въпрос. Няма нищо по-важно за едно правителство от това с какъв бюджет ще работи. Ето защо всякакви идеи за това как да се рационализира администрацията ние сме обсъждали от самото начало на този кабинет. Това, което установяваме, е, че има през последните години едно нарояване на агенции, над 80 мисля, че са. Имаме едно увеличение на администрацията, така че при условията на едни по-свити рамки на бюджета, ако искаме да бъдем фискално разумни, ще налага съкращения.

От сферата, която Вие наблюдавате...

Вече къде и как...

...имате ли конкретни...

...къде и как и доколко, това е вече друга тема и това е въпрос на дебат вътре в Министерския съвет. Аз не знам откъде тази информация е излязла за...

Министерството на финансите било пратило писмо за съкращения, ето, цитирам Ви вестник "Сега"...

Ами, вижте...

Финансовото министерство изпратило разпореждане до всички министерства и други държавни органи да предприемат 10 процента съкращение на персонала. В "Медия пул" срещнах интерпретацията, че това било традиционното за началото на всяко ново българско правителство съкращение, за да се махнат хората на предишните и уж под благовидния предлог, че се правят съкращения...

Едва ли има български гражданин, който счита, че не трябва да се намалява администрацията, и не виждам защо сега трябва да се сърдим за това, че ние искаме да намаляваме администрацията, като това е взаимообвързан процес. Ние, от една страна, намаляваме административната тежест, т.е. опитваме се да ограничим режими, такива, които не са необходими, да намалим такси или да премахнем там, където не са необходими, и това е свързано и с административна реформа. Между другото всяко едно правителство прави една такава програма за административна реформа и когато стигнем до съкращенията и до радикалния отказ от ненужни структури, тогава вече става трудно. Ето защо през годините, ако сравните с 2007, когато влязохме в Европейския съюз, досега администрацията много се нароявала.

Та коя структура в сферата на икономиката е излишна? Може да го кажете смело сега.

Не, не мога да кажа. Както казах, това е дискусия вътре в Министерския съвет. Това е въпрос на преценка, защото администрацията, нейната роля е да... голяма част от администрацията изпълнява важни контролни функции, т.е. в целия този процес... искам да ви уверя, че числата, дали ще е 10, 15 или 2 процента, това не е толкова важно. Важното е да се гарантира, че държавата ще изпълни контролните си функции, т.е. бюджетът и ограниченията в бюджета няма да бъдат залог на ограничаване на тази най-важна функция.

Обявила сте конкурс за есе за студенти, които да дойдат на стаж при вас. Темата на конкурса е "как да запазим двигателите на икономическия растеж"...

Да запалим.

Да запалим, да, двигателите на икономическия растеж "в условията на икономическа нестабилност". Ако вие трябва да напишете есе по собствената си тема, каква ще бъде основната ви теза? Как да запалим двигателите на икономическия растеж в условията на икономическа нестабилност?

Ако аз напиша есето, едва ли ще спечеля. Това е тема, която вълнува всички икономисти, всички политици, занимаващи се с икономика не само в България, а и в чужбина. Това е буква А от азбуката на всеки начинаещ икономист. Преди да започнеш да работиш в областта на икономиката, трябва да мислиш за растежа и целта на тази идея е да насърчим мисленето на студентите именно в тази насока, защото всичко, което правим, трябва да се прави от гледна точка насърчаването на икономическия растеж.

Кажете Вие какво ще направите през 2014 г., ако го пречупим и през призмата на обсъждания вече проект за бюджет, по какво ще личи, че ще се палят двигателите на икономическия растеж в България?

Първо трябва да кажа, че България има като цяло, българската икономика има достатъчно голям капацитет за икономически растеж. И той е свързан най-вече с това, че ние имаме задоволителни природни условия за развитие на икономиката, включително и ресурси като подземни богатства например, минерални води. Второ, ние имаме изключително стабилна финансова рамка в продължение на доста години. Тоест от тази гледна точка ние сме по-стабилни отколкото други страни, и сме го доказали. Ние обаче имаме и едно от най-ниските нива на данъчна тежест. Това обаче, което ни липсва, за да бъде, така, затворен цикълът, необходим за насърчаване на инвестиционната активност, това са административните тежести, бюрокрацията, включително регионалните диспропорции, включително монополите, ограничаването на конкуренцията, всичко това, за което уж всички знаем, а когато тръгнем да се борим срещу всичко това, се оказва много трудно, да не кажа, почти невъзможно.

Да минем по пречките, които сама изброихте. Говорихме доста за регионалните диспропорции и визията ви как там да се променят нещата. Говорите за административните пречки. Предложихте сто мерки като облекчения, някои вестници ги изкараха до осемдесет и няколко. Боят няма значение, но една...

Не, значи, те бяха... Не, те са важни като брой, защото това създава импулс в администрацията да...

Колко последно?

Значи, първият пакет, който одобрихме и който пакет е вече готов и са законопроекти, е на 24. Една-единствена мярка мисля, че отпадна. Така че 23 и вероятно в следващото заседание в сряда в Министерски съвет ще бъдат одобрени самите проекти на закони и внасяме в парламента...

Коя отпадна?

Тя просто отпадна, защото беше извършена на ниво подзаконово. Така че отпадна по необходимост, необходимостта от нейното...

Тоест не отпада въобще, а по друг начин се...

Вторият пакет, който на оперативно заседание внесох преди четири седмици, който беше сложен на сайта на Министерския съвет за обществено обсъждане, той доста събуди дебат. За съжаление в този дебат участват само противниците, но не и болшинството, които подкрепят тези мерки.

Колко са там?

Там са 83, от които...

Осемдесет и три и двадесет и четири - стои седем са мерките.

От които обаче няколко, за които бих искала да се възползвам от възможността да кажа няколко думи, няколко от тях са доста спорни и затова ще ги предложим за допълнително обсъждане. Става дума главно за мерки в областта на труда и трудовите отношения. От страна на работодателите се иска облекчаване например на административния режим за работата в извънработно време, включително някои допълнителни документи, които трябва, изискват време, за да бъдат подготвени и предоставени на съответните органи. Но това би попречило да се извърши работата в уречения срок. Тоест работодателите имат много сериозни аргументи за това. От друга страна, синдикатите възразяват категорично, също и Министерството на труда. Затова тези мерки аз ги изпратих в тристранната комисия да ги обсъдят там колегите и да решат какво трябва да правим. Изобщо ние се опитваме да правим консенсусна политика, която невинаги е лесна. Но мисля, че вървим напред.

Най-известната мярка стана, беше под заглавието на всички вестници, стана за прехвърлянето на колите, дали да минават през нотариуси, да продължат да минават през нотариус хората за нотариална заверка на подписа или не. Там продължавате ли да държите на предложението си - кола да се продава, както се продава телевизор?

Трябва ли да бъда откровена в този момент?

Трябва.

Честно казано, по едно време си мислех да се откажа от това, защото доста сериозен беше отпорът от...

Нотариусите.

...нотариусите. Бедата е не, че нотариусите защитават тяхната теза, бедата е, че другите, на които им харесва тази мярка, си мълчат. И всъщност затова ние въвеждаме административни режими, защото ние не се противопоставяме на тях. Тази специфична заверка е уникално българска, беше посочено може би в една страна, че има нещо подобно, но ние все си мислим, че сме уникални...

Аргументът е, че иначе ще се лъже. И всъщност всички административни режими се въвеждат, защото се мисли, че хората са по презумпция престъпници и трябва да се създават много документи и затруднения пред тези, които ще вършат нередни неща. Всъщност, ако някой е решил да открадне една кола с фалшиви документи, няма да му представлява особена пречка да си изрисува и един син нотариален печат.

Да, така е за съжаление. Но в случая...

Но въпросът е дали полицията ще хване обаче този, който го е направил. И това е май част от проблема - че нарушителите и престъпниците не получават наказания в България.

Точно Вие... точно в правилната насока поставяте дискусията. В края на краищата това е въпрос на контрол от страна на Министерството на вътрешните работи на този процес. Тук обаче възникна и един сериозен аргумент от страна на общините и това ме разколеба на определен етап, но не съм се отказала, напротив.

Местните данъци ли?

Да, че това би намалило приходите в общинските бюджети, тъй като се избягва този етап, така да се каже, в продажбата и сега в момента сме разработили в Министерството на вътрешните работи и съвместно с консултации с общините един много хубав механизъм, който не само че няма да ограничи приходите в бюджетите на общините, но ще гарантира, че продавачите и купувачите ще се издължат, така че хем ще премахнем нотариалната заверка, хем ще гарантираме сигурността на този процес и приходите в общините. Тоест като цяло дебатът беше много полезен, за да се изчисти механизмът как ще се прилага. Тоест, както сме били креативни да измисляме режими, така трябва да бъдем креативни за това как да се премахват те, без да се ощетяват институциите, гражданите, бюджетите.

Интересно на фона на тази дискусия за мерки, за стимули и облекчения дали подкрепяте криминализирането на неплащането, на осигуровки. Тази седмица дебатът отново се въздържа покрай съобщенията, че близо 500 милиона лева осигуровки не бил платил бизнесът.

Нямам мнение по този въпрос. Неплащането на осигуровки е, така да се каже, масово. Ако всеки един от нас погледне назад в своята професионална кариера, възможно е да намери такива моменти, в които не е бил осигуряван. Ние в Закона за обществените поръчки по предложение на синдикатите включихме такава клауза, че не може фирма да участва в обществена поръчка, ако не е заплатила осигуровките. Имаше доста критики от страна на работодателите, от страна на бизнеса. Между другото това би създало проблеми и на държавните предприятия. Вие знаете, че голяма част от  големите държавни предприятия са в тежко финансово състояние, включително неплащане на заплати и осигуровки, и в този смисъл това би ги ограничило и не би им дало достъп до обществени поръчки. От друга страна обаче, бизнесът трябва да отговори на коректността на държавата с коректност. Аз гледам данните  всяка седмица и очаквам все пак бизнесът да отговори на всичко онова, което ние правим с цялата икономическа рамка за работата на бизнеса. Първо, намаляваме административни тежести. Второ, държавата започна да си плаща в рамките на 30 дни - нещо, което отдавна не е правила. Ние правим политики за насърчаване на бизнеса. Мисля, че е крайно време бизнесът да отговори с добро на доброто, защото другото, рекета, всичката тази насилствена рамка за подхождане към бизнеса, трябва да оставим в миналото, но трябва да имаме коректни отношения между държавата и бизнеса.

Споменахте обществените поръчки. Очерта се сериозен дебат от това дали да има 30 процента от големите обществени поръчки, доколкото аз разбирам по отношение само на строителството за над 10 милиона лева. Тридесет процента от тях да бъдат гарантирани за малки подизпълнители в парламентарната група на БСП... всъщност, както и в ГЕРБ имало гласове срещу такова решение, Вие даже сте цитирана, казвате силни думи, че те защитават големите, монополите, корпоративни интереси.

Не, това не съм казала. Казах, че има някои корпоративни интереси, като например в областта на горите, те искат да се изключат от Закона за обществените поръчки, прилагайки едни аргументи, които... защо лекарствата трябва да бъдат в обществени поръчки, а горите и сечта да не бъдат. По отношение на тридесетте процента - тук няма политическа окраска в този дебат и той беше концептуален. Тоест трябва ли ние да предприемем една такава административна, това е административна мярка, аз не обичам административните мерки, за да насърчим и малки фирми да имат достъп до големите проекти. Така че повечето от народните представители, които застанаха на страната срещу тази мярка, това са хора, които изповядват по-голяма част пазарните методи.

Не, защото не е ли срещу конкуренцията да пазиш едни пари за едни фирми, които били малки?

Да, обаче има и доста аргументи и в полза на тази теза. Ако видим фактите за сравнително високата концентрация на обществени поръчки в малко на брой фирми, ако видим това, че големите фирми печелят дългосрочни, хубави договори, така да се каже, а от друга страна, те не дефинират под изпълнители, а наемат за конкретни стоки и услуги отделни фирми... Така че тази теза, пазарната теза, би могла да бъде, така, поне частично постигнат компромис с нея, ако една такава временна мярка бъде приложена. За съжаление едва ли ще съберем достатъчно подкрепа за това предложение.

Временна, временна - колко временна? Може би, ако кажете в преходни разпоредби на закона, че това ще действа година или две, ще е по-лесно.

Ние, както казахме, предстои одобрението на три нови директиви, които трябва да бъдат транспонирани, предполагаме до края на годината трябва да бъдат приети, а срокът за транспониране  е около две години, ние ще имаме достатъчно време да обсъдим различни варианти на регулации и да преминем към цялостно ново законодателство в рамките на двегодишен период. В този смисъл тази мярка като временна до момента, до който ние ще започнем наново да транспонираме новите директиви, бихме могли да видим, какъв е ефектът. При обществените поръчки от числата много бързо се вижда ефектът и аз бих искала да демонстрирам с една цифра проблемите в поръчките. През 2009 година 2300 договора за обществени поръчки са сключени, при положение че е кандидатствал само един кандидат, докато през 2012 те са близо 5 хиляди договора. За мен това не са обществени поръчки - ако имаш един кандидат, това означава много неща. Първо, че вероятно фирмите вече са се отказали да кандидатстват, защото не вярват в това, че ще спечелят и че механизмът е достатъчно прецизен и коректен. Второто - това означава, че търговете и конкурсите са направени така, че да няма достатъчно конкурененция. Според мен няма по-добър инструмент за развитието... вие говорихте за икономическото развитие, есето, което трябва да пишат студентите, биха могли да пишат, няма по-добър начин от това да има конкуренция на входа. Има ли я конкуренцията на входа ние имаме и процедури за обжалване и целият този механизъм... мисля, че ще развием добре механизма на обществените поръчки, за да се разходват по ефективно публичните средства.

Друг аргумент за неучастие е, че се искат страшно много документи, трябва да се пишат едни големи папки, за особено по-малки фирми това е несъразмерно усилие, дори...

То има едно изследване, на Световната банка мисля, че беше, че 85 процента от времето за участие в обществени поръчки българските фирми губят именно за подготовка на документи и вече приключваме с тази практика в две направления. Първото е, че там, където документи се съдържат в публични регистри, вече няма да се изисква от кандидатстващите за обществени поръчки да предоставят такъв документ, а служебно органите ще си ги разменят помежду си, и второто е...

Само за да изчистим, това ще причини пък сериозни проблеми на администрацията, една община някъде си далеч от града, в който се намират например удостоверенията за съдимост, които се искат от управителите на фирмите, ще трябва да назначи хора да ходят, за да вадят тези удостоверения, иначе ги вършат... сега самите фирми ходят да ги събират.

Не, не е навсякъде така, не във всички случаи е така, защото голяма част от публичните регистри се електронизирани въпросът е връзката между тях.

Това е проблемът, че я няма.

В много области са... това вече е направено, например между НАП и Националния статистически институт, сега предстои да направим тази връзка и с фирмения регистър, така че...

Знаете ли, какъв проблем ще имате с НАП - че... тогава ще излезе, че страшно много органи ще могат да влизат в базата данни на данъчните

А, не, не, не става дума за влизане.

За да виждат дали дължиш или не дължиш данък като кандидат.

Не, не е толкова просто. Значи има си нива на достъп, има системи вътрешни като цяло и затова трудно върви електронното управление, защото е свързано и с  доста сложна схема за това кой докъде и за какво и как ще има достъп. Но ако ми позволете, да довърша въпроса за административната тежест. Сега в рамките на процедурите се попълват мисля, че бяха девет декларации, разбира се, зависимост от конкретната поръчка. Ние сега сме ги обединили в една декларация вместо девет. Това също породи дискусии в парламента, но като цяло това е една стъпка, която ние правим в унисон с европейските практики, тоест намаляване на административната тежест при кандидатстването, тя ще окуражи фирмите да участват. Но ние не спираме дотук, вървим към стандартизация на документите за кандидатстване, така че да не може органите своеволно да увеличават броя на документите и да измислят, така, съдържание много пространно, което да обезкуражава кандидатстващите, и разбира се електронизацията в обществените поръчки, включително в отделните етапи на кандидатстване. Ние се опитваме и да стандартизираме договорите, защото те са важни. Въвеждаме и задължителен контрол върху договорите от страна на Агенцията за финансови инспекции и Сметната палата, слагаме протоколите от заседанията на комисиите, които оценяват, в интернет и самите сключени договори в интернет. Създаваме в рамките на Правилника за приложение на този закон достатъчно добри инструменти за това да не натоварим... особено малките органи за обществени поръчки. Между другото и органите за обществени поръчки се увеличиха драматично, удвоиха се.

А като качихте в интернет, как...

5160 органа са. Между другото има един немски проект, който в БОРКОР се прави, тази организация срещу корупцията. Имах среща и с колегите от Германия вчера също. Те настояват и считат, че ние няма да направим радикална крачка в обществените поръчки, ако не ги централизираме в рамките на 6 национални органа за обществени поръчки. Аз си мисля, че това е нереалистична крачка на този етап.

Шест - за шестте региона за икономическо развитие?

Не, по-скоро по сектори, по-скоро по сектори да бъдат, комбинация между сектори по-скоро. Това е много сложно да се случи в България.

Така ли е в Германия?

Да, те се основават на немския подход в изграждането на цялата система.

Ако на някого му трябват канцеларски материали от тия над 5000 институции, които правят поръчки, се обръщат към централния орган, който отговаря за доставки на канцеларски материали, и той им прави поръчката, така ли?

Това е... може би много по-сложно е. Не знам доколко сте се занимавали със специалисти в областта на електронното управление, но всичко е много сложно там и много трудно хора като мен и вас, които не сме се занимавали, можем да разберем точно цялата сложност на този процес. Но в случая, така както аз го разбирам, е, че би трябвало да започнем с така наречените електронни магазини, включително за лекарства, за канцеларски материали, където нямаш идентификация на заявителите на цените, където обаче имаш единствено цена при една и съща номенклатура. Иначе при услугите, при строителството такива неща е невъзможно да се случат.

И доставчикът дава... различните доставчици като на различни борси, които има в интернет, могат да предлагат различни цени.

Не, изграждат се съвършено нови платформи, защото органите, които са по обществените поръчки, трябва да имат достъп до този магазин. Тоест целият процес е електронизиран, анонимен и можем да бъдем сигурни, че аспиринът в една болница ще бъде купен на цената, най-добрата цена, на която се купува и от другата болница.

Друг спор е да падне ли забраната за анекси към договорите за обществени поръчки.

Ама никой не маха забраната. Няма...

Имало такъв спор. Поне така... мисля, че Делян Добрев така го представи.

Аз мисля, че народен представител от ГЕРБ го каза, дори цитира два члена, които се отнасят до съвършено други неща, няма нищо общо. Вижте, по отношение на анексирането на договорите ние почти нищо не променяме, оставяме ги така, въпреки че в интерес на истината имаме няколко писма от Европейската комисия, в които категорично се настоява ние да... да отпаднат... там има два члена, които касаят тази точно разпоредба, но ние с риск да не изпълним изцяло ангажиментите си не пипаме тази разпоредба, защото при нас анексирането се превърна в начин за ревизия на основни, фундаментални условия, с които един... една фирма е спечелила конкурси, и то говорим за конкурси за големи поръчки и за милиони.

Другата пречка пред икономическия растеж, за която говорихте преди малко, е липсата на условия за конкуренция, монополите. Там какво ще промените?

Ами основният монопол е монополът по отношение на изкупуването, той не е един. Ние просто възпроизвеждаме непрекъснато такива изкуствени, да ги наречем, монополи или господстващо положение на пазара. Мнозина мислят, че засилване на капацитета на Комисията за защита на конкуренцията е инструментът, то е важно, но не е възможно това да е само инструментът. Ние имаме един хубав закон, който изцяло е хармонизиран с европейските изисквания, но много често става, че хубави европейски закони не създават необходимото ниво на добри практики в България и това не е само въпрос на приложение, но и на самите закони. Ето защо ние имаме доста предложения, събрани от неправителствени организации, от организации на бизнеса по отношение на промени в Закона за защита на конкуренцията. Но има един много важен механизъм и той е свързан с равнопоставеността. Проблемът... той е от 20 години и затова, че двете страни в договарянето, производителят и този, който изкупува, се дължи до голяма степен на това, че двете страни са неравнопоставени. А защо са неравнопоставени? Наред с всичко друго това е и че производителите не влизат заедно в общи отношения, за да защитават общо своите интереси. Тоест една по-организирана позиция на тези, които произвеждат, едни сдружения на производителите, това не е само мярка срещу монополизма, но това е една много сигурна мярка за насърчаване на икономическия растеж от гледна точка на износа. Нашият проблем с износа е, че ние сме държава на малкия и среден бизнес. Една малка или средна фирма не може да изнася, а българските фирми имат един огромен капацитет, който вътрешният пазар не би могъл да поеме. Ето защо обединенията... ние започнахме, министър Греков работи в областта на зеленчукопроизводсвото, това е записано и в програмата ни в тази част, ние да подпомогнем, да насърчим сдружаването между производителите с цел износ. Нещо подобно аз се опитвам да направя с производителите на минералните води, на питейните води. Ние изнасяме само 1,5, мисля, максимум 2 процента от производството на минерални води, а ние имаме капацитет, ние сме втората държава в Европа най-богата на минерални води и бихме могли да изнасяме много, но малки количества минерална вода не се изнасят. Затова имах вече срещи с Асоциацията на производителите на минерални води и работим в посока общо участие в крупни доставки, износ за чужбина, няма да спомена страни, защото говорим още накъде, но искаме да задвижим. Така че, ако говорим за двигателите на икономическия растеж, ей такива неща, които са повече микроикономика около... макроикономика, те помагат много. Ние, икономистите, аз също принадлежа към това поколение на либералните икономисти, ние само гледаме цифрите и си мислим, че като създадем правната рамка и като сме фискално стабилни, и имаме ниски данъци, всичко ще тръгне по мед и масло. Оказва се, че ни липсва микроикономика, липсват ни секторни политики и защо ни липсват? Защото, като се заговори за секторни политики, всеки си мисли за данъчни облекчения. Не е това.

Вие всъщност казвате нещо интересно. Досега целият разговор за монополите е в посока те да бъдат разбивани, регулирани, контролирани, а вие казвате, че изходът за тези, които имат проблем с монополи, е самите те да се обединяват и да правят нещо подобно на това, което са направили например търговските вериги, много магазини, включително обединени в асоциации, които са мощни и защитават интересите.

Обединението не означава монопол. Обединението означава защита на интересите на определена група в бизнеса в рамките на конкуренцията, т.е. добрите практики в Европа и навсякъде по света са сдружаванията на браншове, на отделни производства в интерес на производството най-вече и на растежа. Така че...

Свърши ли приватизацията в България?

Горещо се надявах да не ми задавате този въпрос.

Догодина нещо ще се приватизира ли?

Работим върху програмата за приватизация за следващата година...

А защо да не... какъв е, какво е неудобното в този въпрос?

Мисля, че...

Затова, че трябва да се приватизират някакви неща...

Не...

...но и носят социални тежести.

Не, защото тази година нищо не е приватизирано. Миналата година мисля, че някакви остатъчни дялове от ЕРП-тата и това беше.

Тази година готвеха да пуснат БДЖ "Товарни превози"...

Основната...

...и вашето правителство каза, че няма да го прави.

Основната енергия за приватизацията отива за това да се вадят и включват и пак се вадят, и пак включват предприятия от списъка за приватизация. Ние, да, имаме проектна програма за приватизация...

Кое е най-голямото, което ще се продаде в България догодина?

Най-голямото... Това е въпрос на цени. Не зная кое ще се окаже най-голямото...

Добре. Най-значимото от гледна точка на място в икономиката.

Ние имаме проектна програма, която още не сме разгледали, не сме довършили, така да се каже, защото програмата за приватизация се одобрява от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Правителството само... ролята на правителството е по-скоро консултативна в това отношение. Вижте, има няколко фактора, за да правиш добра приватизация, това е да имаш добра среда и достатъчно купувачи. Второто, за да стане приватизацията, това е предприятията, които предлагаш, да бъдат в добро положение. Ние направихме един преглед на всички миноритарни дялове, които държавата притежава. Голяма част от тях бяха, както се казва на приватизационен език, въртени вече за продажба, но няма никакъв интерес към тях. Тоест въпросът не е да направиш една прекрасна програма и в края на краищата никой да не иска да купи нищо. Въпросът е там, където можеш, да подготвиш предприятията за приватизация, да ги направиш продаваеми, защото в тези предприятия работят хора. И в условията на криза ти трябва да бъдеш доста разумен за стъпките, които предприемаш и какво ще се случи не само с хората, които работят там, но и с тези сектори и как икономиката ще реагира на това...

Но според Вас кое е подготвено и за него би имало купувач през следващата година?

За мен би било много хубаво, ако успеем да продадем фондовата борса. Българският капиталов пазар се развива доста неблагоприятно през последните години. Това, разбира се, е и резултат и от кризата. Но това е и резултат от начина, по който ние работим в този капиталов пазар. Прави ми впечатление, ето, както беше и случаят със златната акция в БТК и в много големи български фирми и не само български, които оперират на българския пазар, че те се делистват, те излизат от борсата. Има няколко решения на съвета на Европейския съюз за това, че трябва да се насърчават небанковите източници за финансиране. Това е голяма тема, едва ли сега можем да я разискваме, но на мен ми се струва, че приватизацията на борсата в рамките на един динамичен, вероятно европейски и не знам кой по-голям инвеститор би било голям тласък от гледна точка развитието на капиталовия пазар. Тоест аз гледам на приватизацията вече не толкова като цел, колкото като средство, включително за икономически растеж и за алтернативни източници за финансиране на българската икономика.

Предвид доста предпазливите Ви изказвания за какво ще се приватизира догодина, тогава стои въпросът какво ще промените в управлението на останалата все още държавна собственост.

Ето това е още един проблем, който 20 години не сме го решили. Това  начинът, по който трябва да се управляват държавните предприятия. Те са един от основните източници за разходи в икономиката, така да кажем, включително публични средства... За съжаление рамката, в която са били управлявани държавните предприятия, не е била достатъчно стабилна, не е била достатъчно прецизна. Ето защо на основата на насоките, които дават за управление Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и на основата на няколко комуникации на Европейската комисия ние ще се опитаме да поставим на съвършено нови начала управлението на държавните предприятия.

Какво ще промените?

Най-важното, което е ново според мен, всичко друго е и ново, но има и елементи на практики достатъчно популярни в други страни, това е, че при всяко едно предприятие, в което преобладава държавното участие, във всяко едно такова предприятие трябва ясно да се дефинират обществените функции. Например, давам ви пример с едно от моите любими държавни предприятие - "ЕлБи Булгарикум". Това...

Киселото мляко.

То по-скоро не е киселото мляко, а е бактерията...

А бацила за... да.

Бацилът, да, подкваските, така да се каже.

Аз винаги съм се чудел защо това не е световна фирма. Дори и държавна да бъде, защо не е световна, защо...

Ама, тя е, тя е.

Да, но би трябвало да има заводи в...

Значи, сега ще ви кажа...

...цяла Азия например, целия Далечен изток.

Ето, мислим по същия начин. "Ел Би...

А то няма. Те им дават само... не продават крайния продукт и печалбата не е толкова голяма.

Не е така. Значи, ако влезете в Япония във всеки един супермаркет, ще видите българско кисело мляко, произведено в джойнт венчър между японска фирма "Мейджи" и българското "Ел Би Булгарикум". Нещо повече – този джойнт венчър има права да разкрие предприятия за производство на кисело мляко в няколко азиатски държави. В каква степен това се случва е доста скромно, в смисъл стратегията на това...

Да, би трябвало такава фирма да е като "Кока-Кола", при положение колко милиарди хора ядат това кисело мляко.

Искам да кажа, че българското кисело мляко е популярно не само в Япония, но и в Китай. Сега, като бяхме в Китай...

В Корея също.

...се оказва, че в магазинната мрежа има кисели млека, които са сложили на опаковката си, че съдържат тази бактерия, т.е. има... изключително популярен пазар за българското мляко са тези страни. За съжаление стратегията на това българско държавно предприятие, неясното дефиниране на неговата роля защо ние не сме го продали, аз съм била министър на търговията, принципал на това предприятие, и тогава стратегията беше, че неговата обществена роля, която си е и търговска в края на краищата, е точно това - да изнася в чужбина, да произвежда в чужбина и да печели не само за себе си, т.е. за държавата чрез това държавно предприятие, но популяризирането на българското мляко е свързано и с туризма, и с много други сектори. Тоест изведнъж се оказва, че повечето усилия на това предприятие са били насочени да се произвежда кисело мляко за вътрешния пазар. Ами, ако това ще е една обикновена фирма за млечни продукти, то няма място да бъде държавно предприятие. Именно...

Само не разбрах, според Вас трябваше да се продава ли "Ел Би Булгарикум"...

Не, не.

...защото се е превърнало в едно от много производители...

Не, не, това предприятие ще бъде...

...или ще спре да прави мляко за България.

Това предприятие ще бъде развито като предприятие, което в съдружие с фирми в чужбина да произвежда българско кисело мляко в чужбина. Между другото другата седмица ще бъда в Украйна, където българска фирма ще прави първа копка за един голям завод в Украйна. Тоест ние сме доста критични...

Какво ще произвежда българската фирма?

Ами това е предприятие на "Приста ойл". От такива остатъчни масла ще се произвеждат чисти, екологични и на изключително високо качество масла. Премиерът на Украйна ще присъства също на откриването на първата копка, т.е. българският бизнес има изключително висок капацитет и вече не са изключения случаите, когато българските компании правят бизнес и в чужбина. Но по отношение на държавните предприятия исках да подчертая, че всяко едно от тях трябва да дефинира обществените си функции и на тази основа, на основата на обществените си функции ще продължава да функционира. Разбира се, финансовата стабилност, финансовите показатели са важни, т.е. управлението на държавните предприятия е най-сложно, защото то не се подчинява, те не се подчиняват на максимизирането на печалбите само, а по-скоро на изпълняването на обществени функции, които други частни предприятия не биха могли така да изпълнят.

Няколко по-фундаментални въпроса и ви моля за кратки отговори, ако може и ясни. Подкрепяте ли замразяването на пенсионната възраст предвид многото ефекти на този въпрос върху икономиката.

Естествено, аз съм част от правителството.

Подкрепяте ли частни фондове още догодина да влязат в здравното осигуряване, включително със задължителна част от осигуровката.

Мисля, че това е доста сложен въпрос, нямам мнение по него, изразено още... категорично по него, по-скоро министърът на здравеопазването би трябвало да бъде водеща в това отношение, а тя външност прави реформи, което много ми харесва и аз изцяло подкрепям това, което тя прави.

Трябва ли България да положи усилия да удължава мораториума за продажба на земя на чужденци, впрочем доста безнадеждни изглеждат тези усилия да преговаряш с 27 държави и да им забраниш техните хора да купят земя в България.

Аз бих искала само да... аз съм прагматик, аз отговарям за икономическо развитие все пак, мога да кажа, че всеки, който иска да си купи в България имот, може да го направи чрез регистрацията на търговско дружество, така че де факто икономически нищо няма да се промени. Освен това земята не е нещо, което всеки може да вземе на гърба си да занесе някъде.

За или против пълната забрана за пушене на обществени места?

Аз съм непушач, никога през живота си не съм държала цигара в устата си.

Даже в училище?

Даже в училище, никога не съм опитвала даже, обаче ми се струва, че е прекалено много това, което правим. Не ми е приятно, когато ходя в заведение с приятели, те половината да стоят навън, докато аз съм вътре. Така че аз съм по скоро за това да се върне режимът, който... накарахме фирмите, ресторантите да инвестират много пари, за да се обособят помещенията вътре в рамките на ресторантите, така че това е моето мнение.

Следващият дебат, който сега ще започнем с депутатите, е за бежанците. Има едно интересно икономическо измерение дали дарената храна за бежанци да се освободи от ДДС, иска го тази седмица вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, той е по-голям проблем - че България изхвърля храна, аз съм правил такива сравнения, колкото биха нахранили два милиона гладуващи в Чад годишно като тонове. И проблемът е, че е по-изгодно да я хвърлиш на боклука, отколкото да подариш на някого тази храна заради ДДС-то.

Не искате да кажете, че това, което ще хвърляме, ще даваме на бежанците нали, нещо не е...

Става дума за храни в големите вериги, които не успяват да се пласират, те са към края на изтичане на срока на годност...

Не, това не ми харесва, не.

Против ДДС-то, то да отпадне.

За някакви остатъчни храни, аз дълбоко...

Те са огромни тонове, мисля, че бяха 400 хиляди тона.

Не, не, не това не... бежанците са хора, те бягат не защото искат, а защото са поставени в условия, аз дълбоко уважавам правото на човека да живее достойно, не да се облича с дрехи изхвърлени или храна, която никой не ще да използва. Проблемът с бежанците за мен има морален аспект, всеки един от нас  трябва да се замисли за това, че понякога се случват такива неща в политиката и в геополитиката и че ние трябва да бъдем солидарни с хората. Големият проблем за  България е обаче това, че ние нямаме никаква готовност не само от тази хуманна гледна точка, но от гледна точка какво правим с бежанците, след като конфликтът приключи, ако някои от тях решат да останат в България, както е всъщност практиката. Готови ли сме ние с проекти за интеграция, готови ли сме ние да приемем тези хора в нашето общество. Ето защо аз горещо се надявам на активност от страна на неправителствените организации, които са решаващи в именно решаването на тази проблематика. Мисля, че трябва повече да работим с неправителствените организации. Преди няколко дена бях в един много специален дом за деца от Могилино, които... в един апартамент прекрасен в "Слатина" са изведени от Могилино деца. Това се прави изцяло от неправителствени организации включително от доброволци. Това са толкова хубави неща, които само неправителствените организации могат да направят, и партньорство на държавата с тях ражда едни прекрасни резултати, които дай боже да се умножат. Аз съм председател на тази комисия, всъщност разбрах онзи ден, за деинституционализацията и ще направя всичко възможно...

Нали разбирате, че сега с репликата "разбрах онзи ден" ще привлечете много, така, шеги да ги наречем, меко казано, че след няколко месеца ще...

Нека, нека да се шегуват хората. Ние сме толкова кисели и сърдити. Като погледнеш сутрин всички медии, всички сме толкова трагично настроени, нека да има хората с какво да се шегуват, но, да, това е, така, с удоволствие приех това, че би трябвало да ръководя тази комисия, защото искам много да работим за това да дадем шанс на тези деца чрез прекрасни хора, които работят в неправителствения сектор.

Кой е успял в България? Какво отговаряте на въпроса на "Седмицата", 33-годишният Делян Пеевски пише писмо, което предизвика много дебати. "Аз съм успял. На 33 години, два пъти депутат". Ирина Бокова каза "Не аз успях, България успя" и все пак я избраха втори мандат генерален директор на ЮНЕСКО. Онова момиче от Пакистан каза "Не, аз не съм толкова успяла, че да ме направят Нобелов лауреат за мир". Кой е  успял? Пример ли е Делян Пеевски за успеха в България?

Не познавам този човек и не мога да коментирам цялата тази история, героизацията на някакви хора. Аз мисля, че трябва да бъдем по-скромни. Всеки човек си поставя цели и казва "аз успях", когато съм постигнал целите си и това е хубаво. Иначе хората няма да имат мотиви да се движат напред. Но когато свършваш нещо, ето, аз не мога да кажа, че съм успяла, въпреки че Законът за обществените поръчки мина на първо четене и аз бях много щастлива. Това беше един от... може би най-щастливия ми момент, откакто съм вицепремиер, но не мога да кажа, че съм успяла, защото това не е моят закон, това е закон на екипа, с който работя, и най-вече на тези над 40 организации, институции и над 200 граждани, които ми писаха за този закон. Тоест хора на такива позиции трудно могат да кажат "аз успях".

Накрая - защо вие човек с десни убеждения, министър на търговията и външноикономическото сътрудничество в кабинета на Стефан Софиянски, той беше десен кабинет, член на партията на Стефан Софиянски, "Съюз на свободните демократи", се съгласихте да сте вицепремиер в правителството с мандат на БСП?

Всъщност аз се поуплаших малко от февруари и събитията февруари, аз разбрах, че нещо бъркаме, че сме докарали дотам икономиката и хората да се палят по улиците. И между другото аз напуснах Българската народна банка и отидох в БАН, преди да бъда поканена да бъда вицепремиер. Реших, че трябва да се върна отначало и да видя къде бъркам и поканата за мен беше... дойде, така, доста неочаквано, въпреки че с господин Орешарски се познаваме като колеги от много години. Приех може би по две причини. Всъщност никога не съм си обяснявала защо, просто приех и това е. Но сега, като ме питате, едното е, че като стана тази работа с този депутат, тогава се видя, че няма да е лесно, че ще бъде доста трудно.

Кой, Делян Пеевски?

Да. И молбата, поканата всъщност на господин Орешарски аз я приех като покана за съдействие, за подкрепа, така че това беше едното. Но другото беше, че аз си мисля, че всеки един парламент, след като е избран от всички нас, които гласуваме, не са глупави тези хора, които са избрали всеки един от тези... просто те вярват на тези хора и че трябва да уважаваме волята и желанието на избирателите и че всяко едно правителство трябва да прави правилните неща и винаги съм била оптимист, че може и в такова правителство... освен това и колегите в това правителство, ние имаме доста професори и доценти в него, че то има шанс да направи хубави неща и че за мен е шанс да се опитам заедно с тях да направя хубави неща.

Даниела Бобева, заместник министър-председателят на България, в студиото на "Седмицата".