Ще задължа комисиите писмено да аргументират избора на един или друг ръководител, заяви министърът на културата в предаването „Добро утро, България!” на ТВ7

Има ли умения без знания? И ако знанията са по-малко от уменията, докъде ще стигнем по този път? За знанията, уменията и всичко, което оттук-нататък предстои в една област, която би трябвало да ни направи равноправни, равностойни и високоуважавани граждани в Европейския съюз, е следващият ни разговор и той е с министъра на културата господин Петър Стоянович. Здравейте в нашето студио.

Добро утро.

Възвишено ми идва да започнем - знания, култура. Обаче малко ще обърна нещата, защото има и към вас въпроси и някакви неблагополучия се натрупаха. Можем да отговорим на тях - нали нямате нищо против? Например пътуването ви до Москва с лек автомобил, което беше обяснено по три различни начина – аерофобия, пестене на време, пестене на средства, на пари. Кажете, кое от всичко е вярно и защо се наложи да тръгвате с автомобил натам?

Понякога се налага да се пътува по нетрадиционни за модерното време начини, макар Наредбата за пътуванията, официалната, да разрешава да пътуваме над, по и във въздуха. Това бяха три посещения - в Украйна, Русия и Молдова, които бяха слети като пътуване, като маршрут, за да може да се губи минимално време, а от друга страна, да бъдат пренесени по най-адекватен начин над 200 кг дарения за нашата общност, разделена между Украйна и Молдова. Само изпращането по съответен спедитор на тези над 200 кг книги, носии и прочие, би струвало повече, отколкото целия ми път на отиване и връщане до Москва.

Казахте го това, да, в пресконференция, която дадохте. Но колко души бяхте в колата? Колко души пътувахте дотам?

Трима.

Кои?

Шофьорът и аз, с началника на кабинета.

Само това? Успяхте ли на време да стигнете? Вие си изчислихте времето, за да стигнете на време за откриването на изложбата на „Легендите оживяват”.

Разбира се. Първата ни среща беше във Болград, в българската гимназия и в културния център. След това бяхме в Киевско-Печорската лавра в Киев, където уговорихме една голяма изложба на икони, и на третия ден бяхме в Москва, където беше всъщност така гвоздеят на програмата.

Т.е. нямате аерофобия?

Аз съм летял, може би си спомняте, с тогавашния министър на външните работи, като негов началник на кабинет 4 години. Понякога се е случвало два пъти на седмица.

Т.е. няма такива страхове. Защото колегите шеговито зададоха въпроса – предстои ви пътуване до САЩ за подписването на споразумението за връщане на трафикирани културни ценности…

Да ви кажа…

Да не тръгнете с кола, с ферибот, през океана.

Не, не. Още повече се надявам - тази спогодба е изключително важна за България, защото повдигате въпроса - да се подпише в София. Тукашният посланик, госпожа Рийс, има пълномощието от американското правителство…

Т.е. няма да ходите до САЩ?

Засега не, надявам се. Ходил съм няколко пъти.

А само отговорете, да вметна - къде има повече такива ценности, в САЩ или в България?

Имате предвид…

Трафикирани ценности, културни артефакти?

В момента трябва да изключим един много сериозен и голям пазар като американския. Затваряйки тази отворена и стояща от много години вече врата, имаме пълното разбиране от американското правителство да постигнем тази договореност. Има, има трафик и натам.

И натам има трафик, добре.

Двете страни сме напълно на едно мнение.

Минаваме към следващия скандал - Сатиричния театър? Нека припомним на зрителите - временно изпълняващият длъжността Калин Сърменов, който е известен като „Милото”, заради един сериал, беше заменен на конкурса от Здравко Митков. Нищо странно няма в това, странното е, че преди това беше разпространено анонимно писмо, подписано от агент Васил… с агентите не съм на „ти” - което предвещаваше този избор. И след това стана ясно, т.е. твърди се, че това е под натиска на професор Стефан Данаилов и вие сте подпомогнали този избор.

Ами ако за „Сатирата” има подобен скандал на пътуването с кола, значи няма скандал. Обяснявам две мисля важни…

Искате да кажете скандали са… (не се разбира)

Две важни неща. Това, че информация в България тече като ручей, не е нещо ново нито за вас, нито за мен.

Свобода на словото и печата - така пише днес във вестниците.

Това първо. Второ, този избор на професор Здравко Митков няма нищо общо с моята скромна персона. Аз, и да искам, нямам право да се намесвам в работата на тази комисия. Мога само накрая да приема тяхното решение. Това, което трябва да се промени според мен в работата на подобни комисии, е в това, че се подбират изтъкнати представители в гилдията - аз също не ги определям, нарочно това нещо е оставено в техните ръце. На министъра, наистина накрая, безалтернативно освен това, е оставен финалния подпис. Минусът къде е - и това ще се промени в следващи комисии: членовете на това жури нямат собствена аргументация защо са избрали единият, а не другият. Т.е. те подписват само.

Нямат писмена аргументация?

Точно така, с което, за мен лично, като един човек, който обича да си отстоява позициите, се заобикаля личната отговорност за това да си избрал този, а не онзи - което според мен трябва да се промени в следващите комисии.

Т.е. Вие сега ще го промените това?

Да.

Къде?

Във всички комисии оттук насетне.

Ще задължите комисиите писмено да аргументират избора за един или друг ръководител?

Да, да. Всеки един от тези членове. Те са между 7 и 14 човека, зависи от… (не се разбира)

Добре, но не знам… Без да бъда докрай точна в информацията си, в момента има, някаква примка се затяга около Павел Васев в Народния театър, като директор на Народния театър. Правилни ли са подозренията ми?

Имаше едно такова подозрение, че господин Васев е едва ли не пред уволнение. Ако някой ще го уволнява, друг не знам - аз лично нямам това намерение в момента.

Нямате такова намерение?

Нямам, не.

Да, това е вече нещо, което може би с желание ще чуят театралите. Обаче едва ли с желание ще чуят театралите, т.е. са чули това, че ваши служители са изискали приходи през август от театрите. Вие кога за последен път сте ходили през август на театър, господин Стоянович?

Е, ако има някъде гастроли из страната - това някои театри го правят. Вижте, проблемът с финансирането на сценичното изкуство въобще продължава да съществува и аз от немай къде…

Ама не, то у нас с всичко - проблемът с финансирането е навсякъде, така че това не прави изключение просто.

Да, просто трябва да помислим да намерим една по-гъвкава система за това да удовлетворим от една страна държавния бюджет, който е общо-взето замразена кутия. Тя не може да бъде разгъвана спрямо…

Ама зависи на коя кота я замразявате.

Аз лично съм принуден да я замразя на котата, която позволява недоимъка в държавата. От друга страна е чудесно, че продължава по новата реформа. Продължава интересът към сценичните изкуства.

Билети не може човек да си купи за месец напред.

Да. Това утежнява държавния бюджет, който няма как да предвиди какъв ще е зрителският интерес в съответното тримесечие или шестмесечие. Там има нещо, които трябва да доизговорим. Аз се срещам доста редовно и с…

Т.е. по прочутите делегирани бюджети.

Точно така.

Т.е. те ще бъдат променени. В каква посока, кажете, хората искат да чуят?

Засега нямам еднозначен отговор на този въпрос, тъй като не искам да работя сензационно, а да намеря някакво сечение.

Вие опипвате почвата.

Разбира се.

Добре. За август месец ще искате ли приходи от театрите?

Не, не, не. Не е това проблемът.

Струва ми се доста…

Разбира се.

Не е това. Добре, като говорихме за пари - то у нас за каквото и да говориш, все до парите стигаме. Казахте, че трябва да се децентрализират културните обекти в общините и твърдите, че те са в състояние да се грижат за тях. Наистина ли сте убеден в това? Нали знаете в какво състояние са общините?

Може би не съм бил разбран много точно.

Цитирам ви точно.

Моето притеснение беше, след като държавата има съществуваща, и тя е практика, която ще продължи, да предоставя за стопанисване съответни обекти, особено от недвижимото културно наследство - условно го казвам „археология”, църкви и прочие, за да може да стане бързо ясно - е много важно да имаме гаранция като държава, че съответната община, която съвсем логично има интерес да блесне и като отношение към днешното население…

Да пръсне пари от…

Те дали са в състояние съответната община…

Не са в състояние.

…дали имат капацитета да го стопанисват по правилния начин и съответно да… Тук обаче става въпрос не само за недвижими културни ценности, тук става въпрос и за читалища, и за театри, и за местни фолклорни групи.

Читалищата, знаете, господин Стоянович - това е жалка картина, на човек му се къса сърцето. Читалище, казвате вие. Ами, вашия патрон, премиерът на правителството, в което участвате, знаете, че е „рицар на книгата”. И защо всъщност знаете?

Защото тогава, като финансов министър е… (не се разбира)

Защото той беше финансовият министър. Така. Вече втора година нищо. По аритметична прогресия трябваше да растат тези пари и по груби сметки те трябваше да са 12 милиона. Тази година никой не е получил нито лев от библиотеките за книги.

Това е вярно, да.

Корекции ще има ли в бюджета за догодина?

Заложили сме го, заложили сме го. Много ми се ще.

Колко?

Законовата рамка е за до 4 милиона, аз лично бих…

Не, не, не. Това е отпреди 4 години. Трябва да расте.

Не мога да го смятам с натрупванията.

12 - сметнато е.

Ама това е с натрупванията. Не може да е за една година 12. Няма как да стане.

Ама така е много лесно. Още 3 години и нищо – хайде пак само два.

Мисля, че ако успеем да постигнем една дотация между 1 и 2 милиона, това ще е истински успех за книгата. Аз смятам, че наистина книгата…

2 милиона - връщаме се на кота нула. От 2 почнахме.

Мисля, че и тази кота ще е успех и за моя екип, и за хората на книгата.

Добре, 123 милиона беше бюджета на културното ведомство, нали?

И малко, да.

С колко мислите да отворите блендата? Колко обещава финансовият министър Чобанов?

Ние в момента сме по продължаващи преговори по подготовката на бюджета. Финансовата ситуация в страна е сложна, да го кажа съвсем меко.

Новината е от 25-годишна давност.

И това, което виждам, разговаряйки с премиера и с колегата Чобанов, е, че ще се направи всичко възможно в рамките на възможното. Аз го казвам съвсем искрено, защото ние бяхме заложили един доста разумен хоризонт за бюджета за следващата година. В момента тези 123 милиона са, да речем, ако биха могли да бъдат повторени, биха били санитарният минимум, в който може да се движи културното ведомство, както по отношение на администрацията, така и по отношение на съответните политики в областите.

Добре, но все пак колко? Не може да не разговаряте с конкретни цифри. Чобанов, доколкото ни е известен, той е конкретен човек.

Това, което сме предложили за следващата година, е едно увеличение от 19 милиона, разпределено в съответните…

Е само за „Лувъра” ви трябват 20 милиона по вашите изводи.

В „Лувъра - това е заложено в бюджета на следващата година. Аз говоря надграждането колко е. То е десетина милиона…

Т.е. допълнителни 19 милиона?

Допълнителни, допълнителни.

Допълнителни 20 милиона.

А дали ще можем да се преборим за тях, все пак, в края на краищата зависи от общия бюджет на държавата. Това не мога да кажа с днешна дата.

Културата винаги е на опашката, но в крайна сметка от това страда бъдещето. Поне така (не се разбира)

Вижте, ако трябва да съм неискрен, веднага мога да аргументирам с това, че ние сме на последно място и ни тъпчат, и ни режат. Фактът е, че орязването е във всяко едно от министерствата.

Това никого не утешава, господин Стоянович.

Ами поне е констатация. Примерно, ако някой смята, че аз го гледам от по-висока държавна точка, ако някой смята, че в здравеопазването или в отбраната хората са по-щастливи от това, че им орязват парите… Мъката е еднаква във всички ведомства. По-интересно е друго. Със съществуващите и с възможните пари, които ще можем да защитим като бюджет, какво смислено можем да направим - ето това е предизвикателството.

Добре, „Лувъра” от тези смислени неща ли е? Вашата болка и драма с вашия предшественик.

Аз нямам болка и драма с него, за пореден път го казвам. Това, което в началото споменах, неизвестно защо го възбуди толкоз. „Лувъра” продължава като проект.

Спрян е в момента, от 2-3 дни?

Спрян е от независещи… Не, не - от повече време. Спрян е по причина на това, че се забави изграждането и оборудването на големия трафопост, който трябва да захранва тази голяма сграда. Имаме едно забавяне. В момента, тези дни получихме разрешение за строителство, така че това забавяне ще бъде наваксано. Имам уверението от „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ”, който е главния изпълнител, че в рамките на тази година ще имаме финал на двете големи крила на бившето МЕИ и догодина, живот и здраве, продължаваме с южното крило.

Така, решихте ли… Основната ви претенция беше, че не е обмислено изобщо експозиционно как ще бъде използвано това пространство. Някой работи ли по тази тема, прави ли се нещо? Наясно ли сме къде остава фондът? Наясно ли сме какво ще бъде изложението? Кой ще се грижи за тези неща? Какво става с хранилището в Националната галерия?

Констатацията, че за така наречения „Български Лувър” няма експозиционен план, което се преведе, че нямало какво да се сложи вътре…

Както го наричате, да.

…е на работната група, начело с академик Светлин Русев, която е назначена не от мен, а от моя предшественик. Това беше тяхна констатация. Аз й дадох известна публичност. Оттам насетне тази работна група продължава своята работа.

Има ли вече резултат?

Ще има. Това е много дълъг процес. Ние още реално не сме завършили сградата т.е. двете крила на сградата. Има достатъчно време да имаме едно първо по-широко обсъждане, което ще бъде представено от академик Русев, и вече в следващата година, в началото на следващата година да имаме яснота за… Нека не забравяме, че предстои тепърва вътрешно оборудване на сградата. Предстои, разбира се, обществено обсъждане на експозиционния план. Предстои завършване на всичките…

Да, всичко е в бъдеще време.

Точно така. И нещо не маловажно. Мнението на реставраторите кога влажността на помещенията ще позволява експониране на картини.

Вие на тази тема си разменихте с Вежди Рашидов едни реплики за влажността… Мога ли да цитирам, защото се сетих аз пък за една фраза на Радой Ралин: „Голям екип сме, ще духаме, за да прогоним влагата”, каза Вежди Рашидов. Вие казахте „Не успях да открия интелектуален напън в направеното от Вежди Рашидов”.

Аз лично смятам, че това задочно прехвърляне на реплики през медиите не прави чест на институцията и аз лично, както от началото на моя мандат, ако някой не предизвиква нарочно моята реакция, никога не бих се захванал с подобни неща. И няма да ги продължавам.

Радой Ралин…

Това с влажността, независимо от аспектите, в който всеки я възприема по широкия свят, е нещо, което засяга реставраторите и съхранението на картините и аз ще остана в тази плоскост на влажността.

Добре. Тогава ще спестя цитата от Радой Ралин. Обаче няма да спестя въпроса докога стратегията за популяризиране на българската култура ще бъде в бъдеще, недостижима. Работите ли изобщо в тази посока, господин Стоянович? Не е възможно всички европейски страни да изсипват огромни пари за популяризация на тяхната култура по целия свят, а ние да не правим нищо.

Стратегията се изработва от няколко работни групи в неправителствения сектор. Министерството на културата в този случай е партньор на тези неправителствени…

В момента се прави тя?

В момента се завършва основния етап. Онзи ден или вчера се чух с доктор Диана Андреева, която е една от моторите на този процес. Очаквам в рамките на този месец - това са още 10-тина дни, да имаме едно първо предложено от нея заседание, в което тя да докладва на голямата работна група вече, в която има представители на министерството, докъде е стигнало обобщаването на тези много поддоклади по ресори и да го гледаме в контекста на проектобюджета, което е много важно.

Т.е. това също е много важно, ще трябва да залегне в проектобюджета.

Именно, то иначе няма… (не се разбира)

Т.е. България е на прага да се сдобие със стратегия за популяризиране на своята култура и изкуство?

Да, за развитие на българската… Да, така е.

Не развитие, популяризиране. Тя си се развива и без Министерство на културата, някак си. Вие сам го знаете. Даже то е в пречка в повечето случаи.

Оттам насетне, разбира се, ние имаме да преодоляваме още няколко наслагвания, които си позволявам съвсем накратко да спомена. Първо, къде държавата, не само Министерството на културата, ще положи акцентите във важността кое да се развива и кое не, т.е. да имаме приоритети. Второ…

В изкуството?

Ами не, то изкуството не може да се отдели от държавата. Културното наследство не може да се отдели от държавата.

Ама как е приоритет изкуството? Сега ще наблягаме на поетите, утре на художниците, други ден на оперните певци.

Държавата като такава трябва да се произнесе доколко й е важно културата и изкуството да бъдат сред нейните приоритети. И второ, доколко…

Държавата тепърва ли ще мисли по този въпрос?

Естествено. Не, не, държавата трябва да си отговори еднозначно на този въпрос. В момента…

Ама тя няма отговор?

Ние имаме образование… В момента образование е извънсоциална дейност.

Ама как образование без култура, господин Стоянович?

Така е, така е, обаче…

Нали първо трябва да се научиш да четеш, да пишеш, да знаеш образците на световните…

Ние трябва да си отговорим и на един друг въпрос, който в момента няма еднозначен отговор, и аз тук ще поема, така да се каже, тежестта да съм го изрекъл. Предстои ни да сме наясно доколко културата и туризмът могат и трябва да вървят ръка за ръка. Тъй като в момента имаме културен туризъм като пожелание, а реалистичното състояние на нещата е култура и туризъм отделно. Много малко е сближаването между културата и туризма.

Т.е. моят ляв крак върви в едната посока върви и човек пада в такава ситуация.

В голяма степен смятам, че следващата ни работа като правителство, като министерство от една страна на икономиката и туризма, и от друга на културата, трябва да...

Работят заедно.

… много ясно, еднозначно, да работят заедно, както по отношение на националния продукт, така и най-сетне на възвръщаемостта, чисто финансовата възвръщаемост, тъй като имаме прекрасни примери, както в нашите съседи, така и в Европа, за обратна практика. Ние все още изоставаме по отношение на тази симбиоза.

Изоставаме, защото вероятно не мислим.

Тя е и през годините. Тя не е от сега. Това мислене не съществува у нас много отдавна.

Именно. То не съществува, поради което държавата няма и още един важен закон свързан с културата и изкуството и това е Законът за меценатството.

Да.

Подготвяте ли такъв закон?

Първата половина на другата година трябва да бъде приет, което означава, че реално представянето на проекта би трябвало да е в края на първото тримесечие на другата година.

Т.е. до март?

Надявам се. В момента имаме два други закона, важни, които трябва да избутаме.

Кажете.

Единият е за авторското право, той мина, той е на ръба да мине. И другото - много важен е Законът за културното наследство, който има да се пипа.

Да, който обаче буни духовете много сериозно.

В момента работната група, именно за да избегне всякаква форма на двузначност във външните коментари, работната група, официалните представители на сектора, е над 50 човека само досега. Така че отворил съм блендата максимално широко. Там има и хора, които се занимават с колекционерство, и реставратори, и търговци, и хора от службите, между другото - много важен момент.

Добре. Кога ще видим окончателния му вид? Ще има ли обществено обсъждане, защото спомням си, че в предишния му вид скандалът беше чудовищен. Изскочиха всички и твърдяха, че на тъмно се приемат правилата.

Няма как да е на тъмно, тъй като това е закон, който се допира първо до огромна група хора, които са пряко заети с българското културно наследство. От втора страна, трябва да се избегнат всякакви спекулации за незаконност тъй като това е много близко до иманярство, до… (не се разбира)

Това щях да кажа - ще има ли пак облагодетелствани хора? Бяха прочетени в членовете, дето се казва, специален член за специален човек?

Мисля, че при предишното писане на този закон е имало основание за двусмислие. Смятам, че това нещо трябва да се изчисти. Този закон след около месец би трябвало да бъде представен с първите си корекции на широко обсъждане. То наистина трябва да бъде широко и да има достатъчно време всеки един да отговори на своите несъгласия.

Добре. Очакваме всички тези неща. Много обещания дадохте. Слава Богу, всичко се фиксира и ще ви потърсим отговорност. Съвсем последен и страничен въпрос - вие твърдите, че правителството, в което участвате, е експертно правителство. Няма такива правителства, има политици. Вие сте политик в момента - ляв или десен?

Аз съм преди всичко експертен, лично като закваска и като мислене съм десноцентристко мислещ човек, да.

Десноцентристко мислещ. Връзката с господин Пламен Орешарски от седесарските години ли ви изстреля на поста?

Не знам. Надявам се все пак по-скоро неговата аргументация да е била по отношение на експертността, с която мога да защитя културния сектор, а това, че се познаваме отдавна - да.

Мъчно ли Ви е за СДС? Как гледате на Реформаторския блок с днешна дата, където той участва?

Нямам право да се произнасям по партийни дела и да ви кажа, и Слава Богу, вече съм извън тази сфера. Мисля, че след като има желание някаква общност да се събере отново, трябва да се остави да види дали в тази работа има хляб. Аз лично съм участвал, спомням си много добре, в много партийни, президентски формати, в които имаше опитване.

Помним Ви, помним Ви в тези формации.

Аз лично помня 3 или 4, смятайте още колко е имало. Нито един от тях нямаше дълъг живот. Поживём — увидим, както казват руснаците.

Ами тогава карък сте за политическите формации, в които участвате. Не участвайте. Дано не сте карък за българската култура и за изкуството ни, което има нужда от рамото на държавата, финансово, за другото - благодаря, те се грижат сами. Две важни новини научихме от министър Стоянович – България е на прага, след 25 години демокрация, да се сдобие със Стратегия за развитието и популяризирането, надявам се, на българската култура и изкуството по света и Закона за меценатството, бленуван също близо вече 20 години, ще бъде факт през месец март. Благодаря Ви, господин Стоянович.