За 6 месеца не могат да се покрият пропуски за 6 години. Три правителства планират периода 2014-2020 г., най-малко две ще го изпълняват, казва вицепремиерът и министър на правосъдието пред в. „Монитор”

Г-жо Златанова, днес са дебатите по втория вот на недоверие срещу правителството. Първият бе заложник на парламентарни хватки. Този път ще има ли сериозен политически дебат?

Вотът на недоверие е един от лостовете за контрол от страна на опозицията, които демокрацията предвижда. Той е инструмент и за конструктивен дебат. За съжаление усещането, което остави първият вот на недоверие, а и нагласата на колегите от опозицията към предстоящия, по нищо не дават основание да смятаме, че се цели реален дебат за развитието на регионалната политика. Струва ми се, че се стремят към нещо друго – опит за дестабилизация, за внушаване на несигурност, при това във важен момент, в който България приключва първия си програмен период по усвояване на европейските фондове, активно работи по Споразумението за партньорство за следващите седем години и предстои гледането на бюджета. Не ми се иска да съм лош пророк, но както е тръгнало, опозицията много скоро ще доведе до пълно девалвиране на вота на недоверие като парламентарен инструмент за контрол на управляващите.

Едно от нещата, с които предишните управляващи се гордееха много, е добре смазаната машина в областта на еврофондовете. Работи ли добре системата, или всеки прави нещо, което не координира с останалите?

Постигнатото е на България, не на едно или друго правителство, което е било на власт в периода на първите седем години от членството ни в ЕС. Това беше първият програмен период за страната ни, през който имахме много въпроси за решаване. Системата за управление на европейските фондове функционира добре благодарение на подкрепата, която Европейската комисия ни оказва. Нужна е тази устойчивост да продължи, именно и заради това взехме решение да не променяме модела на управления на европейските средства и през следващия програмен период. В следващите седем години ще трябва да се работи с още по-високо темпо и несъмнено по-добра ефективност. Пак ще кажа – планирането на периода 2014-2020 година се осъществява от три правителства, а най-малко две ще са тези, които ще го изпълняват. В случая няма място за партийна пропаганда.

Предполага се, че може да изгубим част от финансирането си. Какви мерки са предприети, за да не се стигне дотам?

Знаете, че имахме сериозно изоставане в Оперативна програма „Околна среда”. Там рисковете от загуби са най-големи. И затова министър Михайлова полага много усилия. За по-малко от четири месеца сертифицираните разходи скочиха двойно и днес имаме ниво на усвояемост от 15%. За шест месеца обаче не може да се покрие пропуснатото за шест години. Има оперативни програми, по които не се очакват никакви загуби. И тук отново стигаме до извода, че не е добре години наред да се залъгва обществото, че усвояването е било перфектно, а днес да сме изненадани, че губим средства.

Вариантът на Споразумението за партньорство с ЕК, който правителството прие преди месец, вече е получило добра оценка и следващата стъпка ще е провеждането на официални преговори. Как обаче върви подготовката на отделните оперативни програми?

Добрата новина е, че Споразумението за партньорството, което правителството подготви за по-малко от 100 дни, получи много добра оценка от европейските партньори. Това стана възможно благодарение на активната работа на администрацията с местната власт, с бизнеса, с неправителствения сектор. Вариантът, който изпратихме в Брюксел, до голяма степен получи тази оценка, първо, защото се вслушахме в коментарите на комисията, и второ, бе синхронизирано с партньорите на правителството тук. Мога да съобщя, че през ноември месец ще получим и официалните коментари.

Има ли проблем с новата оперативна програма „Образование и наука”? Можем ли да разчитаме на добро финансиране и какви цели гоним?

Към днешна дата съм оптимист. Признавам, не бях така настроена в началото на юни, когато установихме, че всъщност трябваше да започнем от нулата. Науката и образованието са ключов фактор за всяко общество. Знаете, че като правителство сме поели ангажимент да работим в посока реализирането на тази нова оперативна програма. Благодарение и на усилията на учените и академичната общност страната ни ще успее да получи достъп до 1 млрд. лева по ОП „Образование и наука за интелигентен растеж”. Други 200 млн. евро са предвидени за наука по ОП „Конкурентоспособност”. Тук отварям една скоба – академиците ни ще имат достъп и до 80 млрд. евро, които ЕС ще отдели за наука и иновации през следващите седем години по т. нар. „Хоризонт 2020”. Българските учени заедно с университетите и Министерството на образованието и науката трябва да обединят усилия, така че да има наше участие в проекти, които ще се финансират по този солиден инструмент. Отдавна за науката няма граници. Оперативната програма може да бъде една добра възможност нашите учени да получат достъп до „Хоризонт 2020”.

Оперативна програма „Конкурентоспособност” е една от малкото, която бележи ръст за следващия програмен период. Ще успеете ли да преборите бюрокрацията, или това не е само въпрос на пари?

Средствата по повечето оперативни програми са намалени, така е. Това е реалността, нищо, че през февруари месец е било по-удобно истината да се прикрива. Увеличението на средствата по програмата е свързано и с един от приоритетите през новия период, който се отнася до развитието на малкия и среден бизнес. Несъмнено ще работим в посока облекчаване на процедурите и тяхното унифициране и да осигурим повече електронни услуги за кандидатстването по оперативните програми, за да сме в крак с времето.

С какви проекти можем да кандидатстваме по програмата „Свързана Европа”? Има ли опасност да изгубим тези 360 млн. евро, ако не успеем да подадем добри проекти?

В никакъв случай! Дори, напротив, трябва да работим, за да получим повече средства по този нов механизъм. Над 10 са проектите, с които България вече е включена в първия списък от 250 проекта и той беше обявен от Европейската комисия в понеделник. Всички предложения ще се конкурират, а след две години списъкът ще бъде актуализиран. По-голямата част от проектите са свързани с необходимостта от гарантиране на енергийна независимост. Характерното е, че проектите трябва да се отнасят за поне две страни членки. България може да търси финансиране по “Свързана Европа” и с проекти по Дунавската стратегия.

Какви европейски средства очаквате в областта на правосъдието и в какво ще бъдат инвестирани те?

Забелязвате ли, че повечето от въпросите ви са свързани с това колко средства ще получим или загубим. Много ми се иска да постигнем поне две неща – европейските средства да престанат да бъдат поле за популизъм и партийни битки и да осъзнаем, че Европейският съюз не е само фондове, а много повече – върховенство на закона, демократични ценности, възможност за нас и за бъдещите поколения. Интересът ви обаче е съвсем разбираем, защото това засяга всички, като започнем от кметовете и стигнем до магистратите.

В новия програмен период правосъдието има изключително сериозно място в оперативна програма „Добро управление”. С подкрепата на Висшия съдебен съвет смятам, че до две години ще успеем да въведем една централизирана електронна система, която да обслужва всички съдилища и да гарантира ефективно и прецизно функциониране на принципа за случайното разпределение на делата. Считам, че така съмненията в това отношение ще бъдат премахнати или поне минимизирани.

Докъде стигна реформата в съдебната система? Кои политики на предшествениците си в правосъдното министерство бихте продължили и какво искат от нас европейските ни партньори в съдебната система?

В активно сътрудничество с водещите неправителствени организации в сектора разработваме следващите стъпки в съдебната реформа, които да изпълним в периода 2014-2020 г. Винаги съм била привърженик на приемствеността в управлението. Точно заради това ще доразвием постигнатото от моята предшественичка – вицепрезидента Маргарита Попова. Разчитам обаче на един много активен публичен дебат за това каква съдебна система искаме, не толкова заради европейските ни партньори, а преди всичко заради бизнеса и заради принципа, че законът трябва да е един за всички. Ще обсъдим предложенията с редовите магистрати, ще ги представим и пред държавните институции.

До края на годината се надявам, че Министерството на правосъдието ще представи и проект за изцяло нов Наказателен кодекс. Водещи експерти в наказателното право са включени в изработването му. Радвам се, че към Народното събрание бе възстановен Консултативният съвет по законодателство. Убедена съм, че с усилията на проф. Огнян Герджиков предстоящото законодателство ще бъде на високо ниво.