Основните ни проблеми в момента не са външнополитически, казва министърът на външните работи в предаването „Денят започва” на Българската национална телевизия

Министър Кристиян Вигенин е вече в нашето студио, с когото ще си говорим за... както за предстоящите дебати в парламента, но не само външнополитически теми. Аз се върнах, буквално преди секунди в студиото с впечатления от парламента, в който има раздвижване.

Рано сутринта някои депутати са вече са в кулоарите на Народното събрание. Видяхме, станахме свидетели на разгорещен дебат БСП - ГЕРБ. Дали той ще се пренесе и в пленарната зала, ние ще проследим. Нашите репортери са  вече на места, така че очаквайте и бъдете с БНТ, за да проследите какво се случва.

Очакваме и вашите въпроси във Фейсбук. Ще ги задаваме на господин Вигенин, добро утро.

Добро утро.

Добро утро. Да започнем с вота.

Да започнем.

Втори пореден вот към кабинета "Орешарски". Как ще тълкувате тази лавина от атаки, които, така, ГЕРБ, опозицията, готвят?

Има едно положително нещо в това, че все пак се използват парламентарни механизми, но този втори вот е признак за абсолютна безпомощност на ГЕРБ по отношение на  функционирането им като парламентарна опозиция, обезценяват едно от най-силните оръжия на парламентарната опозиция, именно искането вот на недоверие и... разбира се, това е  тяхна  собствена  тактика. Аз нямам нищо против, че я прилагат, защото в края на краищата обезсмислят себе си, но ще го преживеем и това. Нормална парламентарна работа е това.

Как ще го преживеете? Имате ли очакване как ще се развие ситуацията в парламента днес? Дали ще има кворум?

Ами би трябвало да има кворум, ако няма, остава за някой следващ ден. Няма нищо трагично. Както видяхме вече, при първия вот имаше два поредни дни, в които трудно се събираше кворумът, даже три, ако не се лъжа. Това не пречи на правителството да си върши работата, но се надявам, все пак поучени от опита от предишния вот, този път ГЕРБ да се регистрира, за да представи своите аргументи. Аз лично ще бъда любопитен да ги чуя, тъй като нямам възможност в детайли да се запозная, но ще бъда в парламента сутринта, за да чуя техните мотиви. Разбира се, бих се радвал да чуя мотивите пък на подкрепящите правителството партии и парламентарни групи, за това защо този вот не бива да мине.

За да преминем към най-важната и най-гореща тема в момента с бежанците, разбира се, за външна политика едва ли... не  очаквате ли вот на недоверие от страна на ГЕРБ във връзка с несправяне със ситуацията по отношение на бежанците?

Както е тръгнало, аз мога да очаквам вот за всичко, така че няма да се учудя  и на това, но бих казал, че в тази...

Въпросът е дали има аргументи за този вот?

В тази ситуация, която наистина е тежка за страната, правителството се опитва да не създава излишно напрежение и да не тревожи гражданите, но наистина не е лесно да се справи правителството, когато предишните две, бих казал, защото тук вина има вина и служебното, не са направили необходимото както да създадат експертен капацитет, така и физически капацитет поне донякъде, защото, когато ние наследихме ситуацията, тогава вече през лятото бяха изпълнени и към онзи момент вече местата за настаняване, но...

Тоест да разбираме, че има аргументи за такъв вот според Вас?

Има аргументи да защитим защо този вот не е за това правителство, а би било за едни предишни правителства и лично за правителството на господин Бойко Борисов, но, пак казвам, както е тръгнало, така, за всяко нещо може да се предложи вот вече. Ще видим аргументацията и днес, ще видите, че тя ще бъде доста несъстоятелна, поне от това, което чух.

Като казвате...

Така  ще бъде и за другите неща. Но искам да кажа, че независимо от трудната ситуация, около която смятам, че трябва не да се разделяме и да търсим вотове да се обединим, за да видим какво може да се направи реално, за да посрещнем тази, пак казвам, необичайна за България ситуация. Не е лесно, но щабът работи, създава се нужната организация, не всичко е идеално, подчертавам, няма как да бъде идеално, когато рязко се увеличава потокът и нямаме създаден капацитет.

Вие успяхте ли да видите...

Но нещата се променят.

Успяхте ли да видите нашите репортажи последните дни за условията във Военна рампа? Влязохме там със скрита камера, показахме буквално отблизо реалността, която съществува там. Успяхте ли да се запознаете с тези кадри?

Видях част от вашите репортажи, аз допускам, че и без скрита камера щяхте да бъдете допуснати, не знам, но така или иначе повече драматизъм...

Агенцията наистина... остава изолирана пред медиите...

...имаше със скритата камера.

Не е заради драматизъм, наистина има забрана от агенцията за снимане, да го изясним това все пак, ако зрителите не знаят.

Да, но...

Но кажете все пак как ще коментирате това, което се вижда там.

Аз смятам, че това, което видях, е недопустимо, ако продължава в по-дълъг период от време. Допускам, че заради бързината, с която трябваше да се намери място, където да се настанят тези хора, са възникнали тези проблеми, но, подчертавам, недопустимо е тези хора да бъдат държани в тези условия, в такъв период от време. Още повече че като цяло не само...

Г-н министър...

...значи трябва, тук искам да обърна специално внимание, че трябва да помислим за специална грижа за децата на бежанците, които влизат в България, семействата. Вчера имах среща с представителката на УНИЦЕФ за България. Обсъждахме възможността да се предприемат някакви мерки, да видим проекти и по линия на УНИЦЕФ какво може да се направи, но това е един елемент. Просто казвам, че проблемът с бежанците е много по-широк от това просто да бъдат настанени някъде, за да не бъдат под открито небе. И там вече наистина ние нямаме опита, нямаме капацитета. Той се изгражда сега в движение, но ще го направим. Има страни с опит и те са готови да предложат и експертна помощ в тази посока.

Г-н министър, не беше ли редно България да поиска предварително външна подкрепа. Никакъв анализ ли не показа, че се очаква такава бежанска вълна. Има, така, едно ваше изказване от края на лятото, когато казвате, че може би вероятност от бежанска вълна има малка или почти не се очаква.

Ами, вижте, ние...

Неточни ли ви излязоха прогнозите?

Не, всъщност анализите показаха още преди две години, че ще се увеличи броят, не очаквахме, че толкова рязко в средата на лятото ще стане това нещо.

Не трябваше ли да поискате помощ, външна намеса, която да...

В интерес на истината помощ и досега по линия на европейските фондове е идвала и в предишната, и в тази година. Просто не са използвани ефективно и не е предвидено това, което ще се случи. Защото ние, ако бяхме изградили поне малко по-голям капацитет в края на миналата, в началото на тази година, нямаше да стигнем сегашната ситуация, когато и без това са прехвърлени лимитите и изведнъж рязко нараства броят на хората, които идват в страната. Аз не бих говорил за вълна, макар че броят наистина е висок, не е тази масовост, която виждаме в съседните на Сирия страни, но наистина потокът е много засилен и създава проблем. Въпреки всичко бяха предприети абсолютно всички необходими действия по линия на всички засегнати министерства. Въпрос вече на време е ние да получим, тъй като, пак казвам, и сега получаваме известна помощ по линия на европейските фондове, но да получим увеличение за следващата година преди всичко, но част от тези пари е възможно да дойдат и още тази, и тук, пак подчертавам, не е въпросът само това кои... какви пари целево ще даде Европейската комисия, но тук е ангажимент и на общините, където са настанени тези хора, на министерства, които имат отношение към други фондове, с които би могло да се облекчи това положение. Вчера за пръв път се проведе заседание на междуведомствения съвет по помощта за сътрудничеството за развитие. Взехме решение едни средства, които са предвидени за хуманитарна помощ по принцип за сирийски бежанци в съседните на Сирия страни, да ги насочим към бежанците тук, в България, защото това е допустимо по правилата. Въобще всеки един ресурс трябва да бъде използван и, пак казвам, не само за това тези хора някъде да бъдат настанени, а то е един комплекс от мерки, в който няма как да се получат, ако не участва и местната власт. Тук го подчертавам, защото и по отношение на София... вместо кметът на София да критикува и, така, да стои като страничен наблюдател на това, което се случва, редно е да помисли как да помогне на този процес, защото той не е проблем на Йовчев, не е проблем на правителството, той е проблем на България.

Виждаме едно общо несправяне.

Има ли... явно е, че няма много единност в мненията. Поне единност в действията има ли?

Мога да кажа, че действията, които щабът, правителственият предприема, са адекватни, може би не винаги постигат най-добрия резултат, но в тези критични условия мисля, че се постигат тези резултати. Никой не е останал на улицата, но оттук нататък ние трябва да го развием това.

Какво трябва да направи държавата, включително и в лицето на външно министерство, за да се ускори процедурата по получаване на статут на пристигащите от Сирия?

Външно министерство няма отношение към тази процедура, но мерките са предприети и ангажиментът е вместо за няколко месеца, както това се случваше преди, това да става за... буквално за месец, 20 дни, работни дни, това е възможно, допустимо е, може да се ускори този процес, макар че сам по себе си той няма да реши, така, по-глобалния проблем, но все пак това също е важна стъпка, която ще ни даде, така, глътка въздух.

Едно любопитно мнение вчера се появи, Иван Костов, който казва "умишлено се насажда идеята, че сирийците, които преминават на територията на нашата страна", са бежанци, като всъщност става въпрос за нелегални икономически емигранти. Така ли гледа българската държава на сирийските бежанци, съдейки от условията, които, така, виждаме още веднъж в бежанските центрове?

Вижте, това е по... по международното законодателство ние няма как да направим тази разлика, тя е следната - когато един емигрант бъде заловен на границата, той има право да поиска статут на бежанец. В момента, в който и поиска такъв статут, той трябва да мине през цялата процедура. Възможно е съдът да откаже такъв статут, но докато това е в процедура, ние не можем нищо повече да направим. Има случаи, разбира се, когато заловени емигранти отказват такъв статут и те се връщат в Турция, тъй като имат статут на нелегален емигрант, тъй като не поискали бежански статут. Обикновено става въпрос за хора, които... тяхната цел не е България, те се опитват да отидат в Централна и Западна Европа и заловени на нашата граница предпочитат не да остават тук, а да се върнат и вероятно да направят втори опит от някъде другаде примерно. Но наистина вие повдигате въпрос, защото аз също имам известни, така, колебания по отношение на големия брой други граждани, които влизат заедно с бежанците и искат такъв статут, последните данни изглежда, че малко повече от половината, които влизат, са реално сирийци. Разбира се, нямам точните данни, но общо взето, така вървят данните, затова там според мен трябва да помислим внимателно да не се окаже, че българската държава в желанието си да се отнесе човешки и хуманно към тези хора, става помагач на практика на каналджии, които прекарват хора в... през границата в България. Така че това е анализ на МВР, аз нямам никакви колебания по отношение на тяхната способност да разграничават, но просто е въпрос, който и аз самият си задавам в тази връзка.

Една гореща дискусия във фейсбук страницата ни, която касае казуса с нашите роми, българските роми във Франция. Вие имахте срещи съвсем наскоро там. Как ще се реши проблемът с интеграцията на тези роми?

Вижте, всъщност, ако говорим за българските роми във Франция, те са, така, един доста ограничен брой, но все пак създава известно напрежение във френското общество. Аз предложих...

Французите за пореден път повдигат въпроса.

...както на външния министър, така имах разговор онзи ден и с френския посланик, да помислим за варианти, при които, така, се опитваме да намерим решение съвместно, заедно, а не просто да... така, да предизвикваме медийни сензации било там, било тук, било в Брюксел. Мисля, че това е възможно, като се обърнем или поне идентифицираме по-засегнатите общини във Франция и се опитаме, включително с наши експерти, които имат немалък опит в политиката по интегриране на ромите, да видим какво бихме могли да направим, тъй като аз казах и това е очевидно, независимо от факта, че те, така, създават известен дискомфорт, те са европейски граждани, няма причини, поради които те да бъдат връщани насилствено от Франция, нито има начин България да ги изтегли по някакъв начин. Значи, решението е някъде другаде и е по-добре в рамките на нашето сътрудничество да се опитаме да го търсим и да го намерим, вместо да се обвиняваме едни други.

Пише в пресата днес, че ще се търсят жилища там. Какъв ще бъде вариантът, ще се връщат ли българските роми в България, както, така, част от позициите във Франция са точно тези - да се върнат, други обаче са склонни там да се помогне на място.

Според мен тези, които имат...

Какво си говорихте с Вашия колега?

...желание да се върнат, естествено ще се върнат. Връщането може да бъде подкрепено.

Принудително няма да се случва това обаче.

Но принудително няма как да стане, освен ако не са извършили някакви престъпления. Но една голяма част от тях на практика не са... не се изразих правилно, не една голяма част от тях, някои от тях извършват престъпления и когато са санкционирани от властите, те могат да бъдат върнати. Доколкото те са там в съответствие с правилата за свободно движение на хора в рамките на ЕС такова връщане не е възможно. Значи, тук вариантите са да се търси възможност за тяхната интеграция във Франция, тези от тях, пак казвам, които искат. Тогава вече може да има известни критерии как това да стане, при какви условия, за какъв период от време...

Обсъдихте ли конкретни мерки?

Но все пак разбирате, външните министри не могат да обсъждат конкретни мерки. Обсъждахме идеите, сега е въпрос на експертите да помислят как това може на практика да се приложи. Но аз се радвам, че има такава чувствителност във връзка с последните предложения на кмета на Париж, има няколко други града, където такива опити вероятно ще бъдат направени. Наистина това е начинът да се решават проблемите. Не бива заради вътрешнополитически дивиденти тези хора да стават жертва, защото те така или иначе вече в някакъв смисъл са жертва, бидейки там и живеейки в условия, които не позволяват... нечовешки бих ги нарекъл.

Аз Ви питам, понеже, така, доколкото разбираме, сте обсъдили и сте уверили всъщност френския си колега, че работите активно за решаване на проблема с интеграцията на ромите, затова Ви питаме за конкретни мерки, ако има нещо, което ще предприемат двете държави?

Значи, елементите са два. Единият, конкретният проблем с не многото, бих казал, роми от български произход във Франция. Но другият проблем е, по принцип интеграцията на робите тук. Защото всъщност източникът на тази емиграция е от България и то се случва... една от причините е, че нямат адекватни условия за живот тук, нямат работа, не са направени необходимите действия за тяхната пълна интеграция, много стратегии бяха приети досега. Но, ето, има съвсем конкретен положителен пример от вчера и от днес. Столична община предприема действия за създаване нормални условия на живот на тези хора например. Има и други възможности, много сме се забавили в предишните години в интерес на истината. Преди кризата имаше известни успехи. Сега трябва да се опитаме отново да активизираме работата по интеграция на ромите, защото виждате как този въпрос се превръща и във външнополитически даже в нашите отношения с други страни. Макар че, пак казвам, не би трябвало и не бива да търсим вината в българските роми в такава степен.

Още един щрих от Франция, изказване на френския вътрешен министър: Нито сега, нито на 1 януари присъединяването на България и на Румъния ще бъде на дневен ред. Кога ще се случи това присъединяване предвид тази съпротива, не само от Франция?

При положение че поне една страна членка не желае България и Румъния да станат част от Шенген, това не може да се случи. Както и в случая с ромите, твърдя, че подобни оценки са в голяма степен субективни. По всички критерии България изпълнява своите ангажименти по подготовката за Шенген. И пак казвам, независимо от това какво е решението за Шенген, ние не виждам причина защо да бързаме, независимо какво е решението към момента, България е сигурна граница на ЕС и ще продължи да бъде такава, поне от тази гледна точка нашите партньори могат да бъдат абсолютно спокойни.

В някои от изказванията си лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов говори за изолация, за това, че премиерът Орешарски не пътува, не е канен от световни лидери, от европейски лидери. Вие пътувате ли достатъчно и къде?

Първо, да кажа, че точно човекът, който общуваше с другите си колеги с потупвания по гърба, няма основания да говори за изолация на г-н Орешарски. Посещения сериозни на премиер се подготвят за по-дълъг период от време и не могат да се правят просто за да покажем, че премиерът е отишъл някъде. Те се подготвят достатъчно отрано, за да имат и съответните резултати, още повече че основните ни проблеми в момента не са външнополитически. Аз като външен министър не мога да... Не чувствам някаква изолация. Напротив, ние сме търсен партньор, имаме редица съвместни инициативи с колеги министри, работим доста активно и мога да кажа, че България води една по-адекватна външна политика към днешна дата.

Бяхте в Молдова преди дни. Там какво успяхте да договорите с Вашите колеги?

Два въпроса основни... тоест две бяха основните теми, заради които посетих Молдова и се срещнах с премиера, с президента, с министър-председателя и с председателя на парламента и моя колега външен министър. Първо, за да подкрепим европейския път на Молдова, тъй като страната е под известен натиск в светлината на предстоящия в края на ноември... предстоящата среща на високо равнище на Европейския съюз със страните от източното партньорство, предстои тя да подпише, т.е. да парафира, това е първата стъпка - парафирането споразумение за асоцииране, част от което е и зона за свободна търговия, т.нар. задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия. Едно споразумение, което, влизайки в сила, на практика ще направи Молдова част от европейското икономическо пространство и това е важно за България като страна, близък партньор на Молдова. И вторият въпрос, разбира се, беше да се запозная на място с проблемите на българските граждани в Молдова. Знаете, имаме там немалко българско малцинство. Посетих и Тараклия, разговаряхме и имах съвсем конкретни идеи, които ще се опитаме да направим. Впрочем пак да се върна и на вчерашния съвет, междуведомствен съвет по сътрудничеството за развитие. Одобрихме стратегическа рамка на нашата политика за подкрепа на Молдова и по тази линия предстоят някои интереси инициативи. Т.е. това сътрудничество ще се развива.

Щях да кажа, че виждаме кадри пред парламента, защото, както всички знаят, предстоят дебатите. Виждаме регионалния министър вече към парламента. След малко ще виждате в предаването още кадри от това, което се случва край парламента и вътре в парламента. Само, финал предстои на нашия разговор, 20 години от присъединяване на България към франкофонското семейство. Днес е датата, нали така, 16 октомври, предстои конференция следобед.

Да, наистина, това е една интересна конференция, названието й е "Франкофония - дигитална гражданственост". Участието е международно, организира се със съдействието на франкофонските посланици в България, Френския институт и Българската асоциация... българската секция на Асоциацията на носителите на френския орден на академичните палми. Наистина струва си това събитие да бъде отбелязано, тъй като България е една от най-активните страни като част от международната организация на франкофонията тук, в нашия регион, в Централна и Източна Европа даже, бих казал. В тази организация членуват 77 страни, така че това е един немалък канал за влияние или възможности за... България да влияе върху международната политика, участвайки активно в тази организация. Ние като правителство ще продължим активната работа на България в тази организация. Не случайно се опитваме да отбележим по един специален начин тази дата, още повече присъединяването ни стана по инициатива и по времето на тогавашния президент Желю Желев. Днес той ще бъде също гост на нашата конференция.

Надяваме се да решим и проблемите с френски адрес към днешна дата 20 години по-късно.

Ще ги решим.

Благодарим Ви за това участие.