Администрацията е раздута, признава министърът на земеделието и храните пред в. „Преса”

Проф. Греков, да започнем разговора с „напоителните системи“. Намерих­те пари за заплати и ще закърпите положението до края на годината. В същото време прокуратурата повдигна обвинение на бивши директори. Кажете в прав текст кой и как доведе дружеството до това положение?

Не само са забавени заплатите, но системата не е ръководена добре. Компанията има 14 млн. лева вземания, а само 9 милиона задължения. Въпросът е защо тези суми не са събрани. Не бива работниците при нас да идват за парите си, а да се обърнат към тези, които ги ръководят. Но истината е, че това състояние не е от вчера. От октомври 2011 г. са вменени чисто държавни задължения на дружеството, то трябва да се грижи за предпазване от вредното въздействие на водата - да поддържа коритата на реките, дигите, язовирите и т.н. До този момент бюджетът не е платил и лев, защото тази възможност е премахната в новия Закон за водите. Инспекторатът на министерството извърши доста сериозен анализ на дружеството и се установи, че има нарушения. Още през август докладът беше предаден на прокуратурата. Вследствие на това бяха задържани бивши членове на борда на фирмата. Но аз не мога да кажа кой е извършил престъпления, защото прокуратурата и съдът имат правото да направят подобно заключение. Мога да говоря на базата на документите, представени от нашия вътрешен одит.

Вашият предшественик Мирослав Найденов каза, че ако го поканите, ще дойде и ще ви разкаже доста неща. Виждахте ли се с него?

Не съм отказвал на никой бивш министър да разговаряме, вече съм се срещал с Нихат Кабил, с Валери Цветанов, с проф. Иван Станков. Сигурно д-р Найденов знае повече неща и има да каже нещо, но в случая е по-важно какво казват официалните органи. Затова ще изчакам, нека да не им пречим.

Какво най-много Ви притеснява днес?

Всеки ден гасим пожари. Виждате колко трудни разговори водим в последната седмица. Когато честно се обясни ситуацията, хората са склонни на диалог. Те разбират, че няма пари и кой е виновникът за това, но искат да знаят какво ще се случи в бъдеще. Затова ми се иска да ги успокоя, дружеството няма да бъде разделяно или закривано. Дори сме му предвидили специално място в следващата програма за селските райони. Ще възстановяваме системата, защото залагаме на производства, които имат нужда от напояване. Въобще не мислим нито да съкращаваме хора, нито да унищожаваме сектори. Трудно е обаче в земеделието да има спокойствие, защото е завод на открито и всеки момент може да бъдеш изненадан неприятно. Не е възможно човек на моята позиция да бъде спокоен нито за миг. Всеки ден гасим пожари

Догодина администрацията в земеделското министерство ще разполага с 12 процента по-малко пари. Откъде ще режете?

В министерството заплатите не са увеличавани от 3-4 години, но трябва да признаем, че администрацията е раздута. В същото време е трудно да правиш съкращения, когато няма точна представа какво ще бъде занапред. Като начало ще пенсионираме хората, навършили необходимата възраст. Не бих искал младите да напускат страната, понеже няма работа за тях. Предвиждам още от следващата пролет завършващите селскостопански техникуми и университети да стажуват в агрофирми и земеделски учреждения. През последните 23 години професионалното образование е оставено на произвола. Не са съгласувани програмите нито с висшите учебни заведения, нито с бизнеса. Затова липсват качествени кадри. В много от училищата обучават децата с остаряла техника, слабо е компютърното обучение, а голяма част от машините са с компютри. Не е извършван никакъв ремонт в последните двадесетина години. Но какво е направил до този момент бизнесът, който има нужда от кадри? Финансирал ли е с поне една стипендия, с поне една модерна машина? Само преди пет-шест години имаше 123 училища в системата, сега са останали 76. Част от тях ще се обединят. Други ще бъдат прехвърлени на общините. Но това ще е крайната мярка, защото има опасност да бъдат разпродадени. Предприемам мащабна реформа в аграрното образование. Но на входа и на изхода ще бъде бизнесът. Нека предприемачите да кажат какви специалисти са им необходими.

Как при този оскъден бюджет ще направите агенция по земята?

Моята идея е първо да направим електронен регистър на всички производители. Там ще е събрана много информация - за количеството и качеството на земята, за броя на животните и трудовите ресурси. Вече работим по този проект. По принцип аз имам отрицателно мнение за агенциите. В момента към министерството има 6 агенции и това е прекалена администрация. Те по-скоро трябва да се превърнат в контролиращи звена към определена дирекция. Разбира се, агенцията по храните ще си бъде самостоятелна. По различен начин трябва да се администрира селекцията в животновъдството или борбата с градушките, например. Сега ни е необходима друга комуникация, друг мениджмънт.

Ще призная - администрацията е раздута

Срещнахте се със зърнопроизводителите и им обещахте през януари освен европейските субсидии да получат и пари от бюджета. Критикуват Ви, че това е сделка с едрите фермери, за да не палят огън под краката Ви.

Не само със зърнопроизводителите водя разговори. Срещнах се вече с представители на млечния бранш, с птицевъди, с животновъди. Има график как ще бъдат подпомогнати до края на годината. До средата на декември фонд „Земеделие“ ще изплати общо 100 млн. лв. за животни, тютюн и мляко. А отсрочката, която договорихме със зърнопроизводителите, е изгодна и за двете страни. И сред тях има по-малки производители, за които е по-изгодно да си получат накуп парите, макар и месец-два по-късно. Това че има отстъпки и от двете страни, значи, че имаме добра комуникация. Не мисля, че е лошо.

Вече година и половина стоят в банката 50 млн. долара, които Катар депозира като гаранция, че иска български агнета. Вътрешният пазар е блокиран от животни, а българско-катарският проект не мърда наникъде. Защо?

В момента имаме два проекта, но и нашите животновъди не могат да се разберат. Едните не искат да кръстосват българските породи с чужди, за да запазим генетичния си фонд. Другите настояват животните да са според изискванията на арабския свят. Но честно казано, до ден днешен нямаме и конкретно предложение от катарската страна какво точно искат.

Струва ми си, че спорят две земеделски лобита кое да командва този бизнес.

Катарската страна настоява да има държавна гаранция, защото не може да сключи договор с множество ферми. Съвсем скоро очакваме представители на „Хасаад фуд“ да пристигнат у нас за финалните разговори. Но от тази катарска компания, която впрочем е държавна, настояват да работят с по-малко хора, да бъдат събрани на едно място животните, да са под ветеринарен контрол. По тази причина ми допада повече проектът, който предвижда създаването на държавна фирма „Балкан импекс“ по подобие на някогашната „Родопа импекс“. И това е, защото виждам, че някак си не се случва обединението в животновъдството. Не се получава и в другите браншове, което на практика ограничава пазарите на нашите земеделски стоки.

И Вашите предшественици правеха совалки до Китай, но нямаше голям ефект. Вие също се опитвате да отворите пътя на българските продукти натам. Доколко е реално всичко това?

Усещам, че китайските партньори са сериозни хора. Но която и да е българска фирма не може да рекламира в толкова голяма държава, нито пък да предложи еднородна продукция с постоянно качество за дълъг период от време. На последната ни среща китайският посланик постави въпроса за нашите ориенталски тютюни, които влизат в бленда на хубавите цигари. Но какво да направим, като нито имаме количеството, нито пък сме сигурни, че винаги можем да предложим най-високото качество. Същото е и с виното. Затова е важно да има държавен стандарт за всеки вид продукция.

Как Ви се отразяват всички протести, чувствате ли се като в небрано лозе?

Чувствам се като чужд сред свои. Нещата в областта на земеделието са ми ясни, но аз освен служебния министър проф. Станков не познавах никого, когато влязох в това министерство. А иначе не е чак толкова зле да си в небрано лозе. Вярно е, че първо се стъписваш, не знаеш откъде да започнеш, но ако има грозде, все ще го обереш. По-скоро се озовах в нерязано лозе без грозде. Трябва да го подрежем, да го окопаем, да го напръскаме и чак след две години ще получим резултат. Знам, че ще кажете - няма закога да ви чакат. Затова съм готов на всякакви разговори с всички. Непрекъснато вратата ми е отворена. Мисля, че диалогът е добрият път, защото ми показва какво да направя в това лозе.

Хубаво ли е гроздето Ви тази година?

В Аграрния университет в Пловдив, където бях ректор, има модерно стопанство от над 2 хиляди декара. В подножието на Родопите отглеждаме 450 декара уникално лозе с 650 сорта. В цяла Европа освен при нас подобно нещо има само в Молдова. А тази година гроздовата реколта в страната е много качествена. И количеството е добро, ще се съберат около 250 хиляди тона, което е доста повече от миналогодишните 192 хиляди тона. Ще стане хубаво вино. Сега трябва да мислим повече за пазарите. Догодина ще предприемем голяма рекламна кампания, за да представим българските аграрни продукти на пазарите, които са най-важни за нас - Западна Европа, Русия, Китай. Това ме подсеща, че по-скоро трябва да имаме земеделско аташе в Москва.