Ще бъдат обявени конкурси за нотариуси, съобщи вицепремиерът и министър на правосъдието в предаването „Факторът Кошлуков” по ТВ7

Добро утро казвам на Зинаида Златанова, добре дошли в студиото.

Добро утро.

Благодаря, че приехте поканата. През тази седмица се разгоряха спорове, както винаги, политиците се замерваха с числа за пари и фондове. Преди да минем към цифрите, искам да ви попитам. Говорим непрекъснато за тия европейски програми. Въпреки това има ли… не виждаме голям ефект в икономиката. Усвояват се пари, всяко правителство се хвали. Как ги усещат обикновените хора според Вас?

Не е точно така, не съм съгласна. Има ефект…

Има растеж на икономиката, който е 0,5.

Така е. За съжаление, икономическата криза е в цяла Европа. Знаете, че докато големите европейски силни икономики не се възстановят, по-малките икономики като българската няма лесно да дърпат напред, но това е друга тема. По отношение на влиянието на европейските фондове върху икономиката – да, така е. Няма как само благодарение на тях да получим икономически растеж, който ни трябва.

Защо, г-жо Златанова? Нямаме външни инвеститори, криза е, обаче има милиарди от Европа.

Така е.

Защо не влизат парите вътре, да се завъртат, за да ги усетим?

Така е. Няма държава, която благодарение само на европейските фондове да е успяла да си набави икономически растеж, който е нужен. Давате си сметка, че това е въпрос, както казахте и вие, на преки чуждестранни инвестиции и на бизнес-климат. Давам си сметка, че това с бизнес-климата е задача и на правителството, в което аз участвам.

Разбира се.

Но европейските фондове имат своето място. Наскоро направихме в Брюксел едно сериозно представяне на постигнатото досега пред брюкселската аудитория, ако мога така да кажа. Знаете ли, това са стотици сгради, детски градини, санирани училища, университети. Това е софийското метро, на което се возят, без преувеличение, милиони граждани. Допринасят изключително за качеството на околната среда в столицата. Това са екоавтобуси и други транспортни средства, закупени за много български градове, които отново подобряват и транспортните услуги, и качеството на околната среда. Имаме повече от 100 000 българи, които са намерили работа благодарение на оперативните програми и подкрепени от Оперативна програма „Човешки ресурси”.

Тоест Вие смятате, че те са добре разпределени, правилно влизат, усвояват се? Нека да ви пусна опозицията, критиките към вас като вицепремиер, отговарящ за това, и техните думи за усвояването. Нека да видим какво казва Бойко Борисов и Томислав Дончев.

Томислав Дончев: Европейската комисия спря два изключително ключови инфраструктурни проекта за България. Правителството не е изпълнило ангажимента си да осигури финансиране за вече течащи изпълнения в проекти в жп сектора. Ако въпросът не бъде уреден в следващите месеци, те ще трябва да бъдат платени с бюджетни пари.

Бойко Борисов: По тези теми, защото те касаят всички българи, съм готов целия екип да му го предоставя – да отиде да им дава акъл да спасят програмите.

Тръгнаха критиките към Вас, че всъщност не договаряте пари, че усвоявате по-малко и че има опасност за програми. Първо, има ли опасност?

Не, абсолютно никаква опасност няма нито за програми, нито дори за конкретни проекти. Този драматизъм е напълно излишен, но аз го разбирам – това са професионални политици, които обичат понякога да драматизират. Няма опасност от спиране на средства, нито на програми, нито на проекти. Аз мисля, че въпросът, който сега показахме, в течение на седмицата се изясни вече. Тъкмо напротив, през месец февруари трябва да кажем имаме усвояване от около 27%, а през…

Кажете ми усвояването от преди сега, нека да започнем…

На 13 март - 27,15%, а към 15 октомври е 38,23%. Вие виждате, че 1/4 от всички усвоени пари за седем години са всъщност в този период от март до октомври.

Виждаме ги на екран. Програмите от 1 януари 2007 до 2013 г., до март – 27%.

Точно така.

След това имате до май 30% и след това имате вече до октомври справките, които и зрителите ги виждат.

Така е.

На тази графика се вижда, че усвояваме повече, че парите влизат. Да Ви попитам – това договорени отпреди пари ли са или сега, при Вас?

Договарянето и изпълнението на програмните периоди на Европейския съюз неслучайно обхваща седемгодишен период. Договарянето и изпълнението на проектите е един доста продължителен процес. Ако ние откриваме 2011 г. един обект, той най-вероятно е плануван 2006 г. и подготовката му е стартирала активно 2008 г. Ако ние в момента започваме да планираме един проект, най-вероятно той ще бъде открит след около пет години, вероятно от следващото правителство. Аз затова казвам, че много са грозни тези спекулации с това политизиране, това монополизиране на европейските фондове. Няма никой нито виновен сам за проблемите, които са ни се случили, нито има някой чакащ заслуга единствено само негова за успехите, които сме постигнали. Нека да го кажем така – факт е, че системите за управление и контрол на европейските средства работят в момента и факт е, че те работят добре и благодарение на активното, постоянно и настоятелно партньорство и на Европейската комисия в тези системи.

Разбира се, естествено.

Така че това е нещо, което не е на едно правителство нито заслуга, нито вина. И аз затова призовавам непрекъснато…

Има ли такава приемственост при Вас спрямо предишния кабинет и по-предишния? Това в България прави ли се? Защото по тази тема скандалите са всеки ден – тия не усвояват, ние взимаме повече... Има ли приемственост в администрацията?

Много е грозно. Аз самата никога не съм го започвала този скандал и непрекъснато се опитвам да го прекратя, но за съжаление, пак казвам, професионалните политици обичат драматизма и трудно ще ги отучим от това.

Вие сте професионален политик също, вие сте вицепремиер в кабинет.

Така е, но не обичам драматизма. Може би когато го заобичам, ще стана истински професионален политик. Но да, приемственост има и винаги е имало. То няма как да няма, защото тези програми – 2007-2013, те бяха договорени от кабинета „Станишев”. Сегашният премиер Пламен Орешарски, като финансов министър тогава, има много важна роля в договарянето на този пакет, който ние сега използваме. Много големи проекти бяха подготвяни в този период, за да могат да се осъществят в годините напред, така че ние нямаме избор. Аз казах наскоро, че всъщност европейските фондове са много добра тренировка по тиймбилдинг за българската политическа класа.

Но бяха замразявани програми, Европа отрязваше пари заради лошо изпълнение, заради лош контрол. Така че едно е да договориш на хартия, друго е да ги получиш.

Ами, получаваме ги, както се вижда.

Кажете ми тогава, понеже казахте, че това е договорено отпреди, вие сега ще трябва да договорите, както сама споменахте, до 2020 г. парите. Нека да погледнем как се движат по програми тези средства. Кажете ми повече ли са, ще бъдат ли използвани по-ефективно? „Околната среда” е 1 млрд. 271 млн., „Транспорт” е 1 млрд. 207 млн., „Регионално развитие” е 1 млрд. 170 млн. „Иновации” има – програмата, която е 1 млрд. 037 млн. Виждаме ги тези, които ще получаваме до 2020 г. Да погледнем и „Човешките ресурси” – 707 млн., „Наука и образование” – 500 млн., „Добро управление” – 356 милиона. „Наука и образование” и „Добро управление” май нямаше преди. Това нови програми ли са?

„Добро управление” е нова програма, но тя се прави на базата на съществуващи две преди, т.е. обединяват се „Техническа помощ” и „Административен капацитет” и стават от две програми една, т.е. по-скоро там сливаме две съществуващи с оглед оптимизация на процесите, тъй като и финансирането там е намалено за сметка на програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, която, както казахте Вие, е нова. Беше взето политическо решение от предишното правителство – говорим за приемственост, да има такава програма…

И сега вече парите се намериха.

И сега вече парите се намериха и ще има такава програма. Аз съм много щастлива, че наистина това е един успех на България, бих казала, защото беше крайно време от една страна някой да се осмели да го предложи.

Само ние нямахме такава.

Да речем, че на нас много ни е нужна, на това сме свидетели всички. Да се осмели някой да го предложи, да успее да го наложи, а пък ние успяхме практически и с много усилия да подготвим наистина нещо, което да става за изпълнение. така че аз мисля, че това е наистина един успех на България. Ще го защитим.

Колко са парите общо, които ще получаваме от сега до 2020 г.?

Около 7 милиарда – 6,8 милиарда.

Спрямо предишния период повече или по-малко са?

Нека започнем с това, че като цяло европейският бюджет е по-малък. За първи път в историята на Европейския съюз ние имаме намален бюджет. Това не се е случвало досега, което само по себе си е вече факт, от който тръгва вече всичко останало. На второ място европейският бюджет вече има друг подход при, да го кажем, разходната му част на самия европейски бюджет.

Какъв е този подход?

Има политики, които без съмнение в тези години назад европейската интеграция се засилва, тя се задълбочава, всички сме свидетели, особено по време на кризата, това е тема за отделен анализ. Но така или иначе доста политики вече се изнасят на общоевропейско ниво, тоест със съответните им бюджети. Вземете например политиката в областта на науката. Там имаме двойно увеличено със 70%, тоест повече от два пъти имаме увеличение на парите за наука, но на европейско ниво. Тоест…

Как на европейско ниво? Науката в България какво ще спечели от това?

Имаме хоризонтална програма „Хоризонт 2020”, която се финансира от Брюксел.

Директно.

Директно. Която има 80 милиарда евро, което са със 70% повече от сегашния период.

Която какво представлява?

Която представлява подкрепа за европейската наука.

Общи проекти между всички европейски държави.

Точно така. Общи проекти между всички европейски държави. Защо? С цел именно да може Европа да стане по-конкурентоспособна като цяло от глобалните си конкуренти.

Това най-вероятно за Европа е добре, но на нас ни трябват парите тук за нашето образование.

За нашето образование си ги имаме в Оперативната програма, за науката също. Тя ще бъде подготвена с тези пари да може да участва на го;ямата европейска…

Не бърка ли…

… говорихме за бюджета.

Не бърка ли Европейският съюз малко в своето администриране и решение, когато раздава тези пари? Има ли ефект от тези фондове и в другите страни, защото едни големи пари се разпределят, не винаги се усвояват добре, виждаме корупции и случаи, особено в България на хиляди истории и дела? Европейският съюз не е ли просто чиновник, който изведнъж реши да управлява цяла Европа и да казва той какво да се развива, колко големи да са краставиците, всички тези директиви, които… ОК, парите ни трябват, подкрепени с пари, но в същото време няма ли една свръх регулация, която обърква политиките на страните?

Вие говорите малко като нашите британски приятели. Вашето разбиране за Европейския съюз не е ново за мен, ние сме си говорили и друг път. Да, зависи от гледната точка. Има неща, които наистина биха могли да бъдат облекчени и всъщност Европейският съвет, сега на 25 октомври, където ще участва и българският премиер ще гледа точно тези въпроси – наука, технологии, иновации и бизнес климат. Защото, наистина, факт е, че има какво да се желае по отношение на бизнес климата, включително и на европейско ниво. Даже България в това отношение, сравнимо с много други държави-членки трябва да кажем никак не стои зле, всъщност, по вътрешни регулации и по бизнес климат.

Нека да пуснем и първите зрители от „Фейсбук”, винаги им даваме думата тук. Ето го въпроса на Камен Пеев: „Министър Стойнев вчера заяви, че България е добра за инвестиции, след като е така къде са големите европейски фирми? Уж всичко е добре, а не искат да идват – защо?

Въпреки, че не е точно моята материя, но това, което аз чета и знам и то не от вчера е, че инвестициите започнаха много рязко да намаляват в България, преки чуждестранни инвестиции от 2009 година.

Така е, факт.

Факт, разбира се…

Едната причина е кризата, като няма пари в Европа.

Едната причина е кризата, разбира се. Те намаляха инвестициите не само в България, а в почти всички европейски страни. Пак казвам, няма спор, че европейските икономики са в такава степен обвързани една с друга, че ние зависим много от…

Нашият износ е предимно с Европа, така ли?

Именно, над 60% с Европа. Така че ние зависим много наистина от /не се разбира/ към Европа.

Добре де, но тези европейски пари, правим магистрали, казваме „по-лесно ще се търгува, камионите ще вървят по-лесно, трябва ни тази структура на бизнес” – пътища. Правите „Добро управление” с една програма, да речем, че бизнесът по-лесно се справя с администрацията, не знам какво е, но предполагам, че и електронното правителство е от него.

Точно така.

Въпреки всичко, ще има ли промяна първо в тази посока, която вървеше досега – магистрали, пътища, големи проекти? Има ли промяна, има ли заплаха за тези големи неща?

Значи, зависи. Вие сам казахте, икономическият растеж, инвестициите, зависи как го разглеждаме. Аз мисля, че специално по отношение на инвестициите и икономическото развитие двете Оперативни програми „Добро управление”, която вие казахте и „Наука и образование” на мен ми се виждат дори по-важни от инфраструктурните. Защото те правят…

Те няма ли да се върнат след дълго време ефектите там?

А, ако никак не се появят – още по-зле.

Съгласен съм важно е да се прави.

Така че там ефектите са върху квалификацията на работната сила, върху качеството на администрацията и на услугите. Например в тази програма „Добро управление” ние планираме да включим цялото електронно правосъдие, което ще развием в следващите три години. Което, знаете, че правосъдието специално, тук минаваме под другата ми шапка, както се казва, правосъдието е нещо, което инвеститорите гледат дори преди данъчната система.

Чудесно, че отворихте тази тема. Вие сте министър на правосъдието в кабинета, имаме въпрос вече от зрителите затова, нека да го погледнем. Трифон Иванов, важно: „Питайте министър Златанова защо не обявява конкурс за нотариуси? Има над 100 свободни места от 5 години, поне тя много добре го знае, защото е сезирана още юни месец, а резултати няма.”

Прав е вашият зрител напълно. Наистина от 5 годни няма конкурс за нотариуси.

Защо?

Как да Ви отговоря? Аз съм от няма и четири месеца в министерството, вероятно някакви причина е имало, но вместо да се занимаваме да я изследваме аз предпочитам наистина да пристъпим към обявяване на конкурси, което и с моята заместничка госпожа Сапунджиева…

Не го ли правите?

… го правим в момента, заели сме с тази задача и наистина в най-скоро време ще се реши този въпрос, защото факт е, гражданинът е прав, че има много свободни места и то в отдалечени географски…

Където е важно да има.

Където е важно да има, за да не пътуват хората и да си вършат работата.

Очакваме за правосъдието поредния 18-месечен доклад, нали на година и половина ни гледат и ни казват докъде сме.

Така е.

Всеки път констатират едно и също – няма присъди по знаковите дела, липсва воля, няма резултати, боксуват, всеки път са едни и същи думи. Този път ще бъде ли нещо по-различно?

Господин Кошлуков, имахме летен доклад устен така наречен, просто фактологически преглед бърз на развитието през юли месец и аз докато седях и чаках в МС колегите ми от Брюксел, които участват в постоянното представителство да ми докладват какво се е случило на тази работна група, какво се е обсъждало си спомних как през далечната 2003 година седях в същата сграда, почти на същото място, географски в сградата и чаках доклад от Брюксел. Не може да се случва това – 10 години ние да нямаме никакъв напредък, и аз да седя в същата сграда, на същото място и отново да чакам доклад от Брюксел. Някак си ми се видя, как да кажа…

Дежа вю.

Почти дежа вю, да.

Добре, какво правим?

Не е добре…

Айде да погледнем това, което е във Вашия ресор. Сега гледах случая с Михаил Стоянов, мисля, че така се казваше, това момче, което го убиха в Борисовата градина преди 5 години. Имаше една група бандити, казаха, че прочиствали от гейове, той им се сторил гей, беше пребит до смърт. Почина. Ясно са кои са извършителите, отвратително убийство. Дори не е, да кажеш бит в свада или нещо – да, случва се, нелепо, но се случва. Идват целенасочено, абсолютно безпричинно, жестоко и отблъскващо. 5 години чак сега влезе в съда. Говорим за убийство, айде политическите дела да кажеш са тежки, че има лоби… Едно момче, студент по медицина е убито. Какво трябва на съда, че 5 години не може да започне дело? Къде е проблемът? В правосъдието – вие като министър как го виждате?

За съжаление поредният доклад, който очакваме ще зададе въпросите точно, които Вие и аз си задаваме. И обикновено…

Защо?

… тези доклади съм забелязала, че се посрещат от гражданите, медиите с, как да кажа, одобрение. Именно, защото са обективни и показват точно това, което ние всички си мислим. Нямам…

И каква е ползата?

… обяснение затова. Поне по отношение на бавно правосъдие това, което мога да кажа, че последните десетина години България напредна в известна степен, тоест вече такъв тип забавяния ние ги съобщаваме като нещо…

Госпожо Златанова, 5 години за едно убийство чудовищно в центъра на София ясно…

… което не е изключение. Абсолютно сте прав, справедливостта не може да бъде отлагане и не трябва да бъде отлагана, особено в такива случаи.

Добре, Вие сте министър не може ли да кажете „ало, прокуратурата, внасяте обвинението, никакви връщания, никакви размотавания; имате една година, оправени-оправени, ако не можете ще назначим други”? Съдията – никакви размотавания, присъда, мотиви, написани в рамките на ясен срок. Сложете срокове.

Всичко това го е сложил законът като срокове.

Не се спазват.

Всичко това го има в закона като срокове, които не се спазват, за съжаление…

Направете наказанията.

… в много случаи. Аз нямам правомощия кадрови по отношение на съдебната система, вие знаете. Висшият…

Може да смените закона, може да имате законодателна инициатива.

… съдебен съвет е кадровият орган, който се занимава с работата и Инспекторатът към ВСС се занимават точно с качеството на работата на магистратите, включително най-вече… Ние главен инспектор нямаме, нали не сте забравили, от една година.

Знам и това щях да Ви питам, защо няма главен инспектор?

Няма главен инспектор, защото избирането му… Той се избира в Народното събрание, изискват се 2/3 мнозинство от депутатите, за да го изберат…

Да, 160 гласа, така е.

… 160 гласа за съдебен инспектор. От една година, и в предния парламент, и в сегашния парламент, извинете, че ще кажа пак политиците, вие ще ме репликирате, че и аз съм политик, но не могат да се разберат затова един човек да се намери в страната, който да е достатъчно убедителен, за да може да събере 160 гласа. Как е възможно това?

Трябва да седнете и да преговаряте.

Освен наистина да седна и да преговарям, да призова партиите и четирите в парламента, защото това е нещо, което показва, че как може да искаме от гражданите да се обединят за една идея, да няма конфронтация, да отсяваме важните неща за нас, за децата ни, за обществото, за развитието, а да не може да изберем съдебен инспектор. Знаете ли, че в Германия Конституционният съд, всички конституционни съдии се избират с 2/3 мнозинство от горната и долната камара, от Бундестага и от Бундесрата?

Може би е по-добре така.

Как успяват германците? А ние защо не успяваме дори един човек да изберем с такова мнозинство?

За КС имаме коментари, малко по-натам. Но Вие имате правото да промените закона, може да вкарате срокове нови, може да вкарате ясен и строг механизъм за търсене, отговорности, съдии и прокурори, опростен, конкретен, не върши работа, глобен, изхвърлен, изритан и това е Вашето правомощие. Вие започнахте да пише пак наказателен кодекс.

Вярно е, че законодателната инициатива е моя, но не забравяйте, че в една демократична, правова държава магистратите са независими.

Да.

На мен много би ми се искало освен, че помнят, че са независими да помнят, че са и отчетни пред обществото, не контролирани, но отчетни. Защото независимостта и отчетността и аз много се радвам, че го казахте са двете страни на медала и те са неделими и няма как да наблягаме само не независимостта, а да не…

Изискайте го.

… не отчитаме това, че има и обществото, което очаква резултати от тях.

Има, Те се оплакват всеки път с претовареност на делата, с пари, вероятно има този проблем. Сигурно трябва пари повече за правосъдието, наистина съдии гледат и следователи, и цялата система, и прокурори папките са натрупани от пода до тавана. Добре, да назначим още, бълват юридическите факултети специалисти, ако това ще реши проблема на българина никой няма да се поскъпи за парите, но ние не виждаме никакъв ефект от този съд. Отказ от правосъдие има, отказ.

Това е мнението на гражданите, което Вие казвате, за голямо мое съжаление. Защото, ако не вярваме в съда за какво върховенство на закона говорим тогава. Всички социологически проучвания, за съжаление отново казвам, показват много ниско доверие в тази институция, в съдебната система като цяло...

И хората подкрепят това мнение от „Фейсбука”, ето го мнението…

… и това е много тревожно.

… само да го покажем. „Министър на правосъдието или на еврофондовете, защото 80% се говори за еврофондовете, сякаш правосъдието не е по-важно от еврофондовете. Не ви ли се струва, че носи две дини под една мишница? Няма ли да е по-прагматично да предложи разделяне на тази отговорност и да върши по-добра работа?” Хората казват, че правосъдието е много важно. Сега ще има 10% съкращение на администрацията вероятно и в това ведомство. Какви са вашите планове за правосъдието? Каква е реформата?

Аз се надявам да се справим и със съкращенията включително, след като е такава ситуацията с финансите в държавата. Трябва да се съобразим и всички да се справим с това, което имаме, и включително и в областта на правосъдието. Обществото ще получава такава услуга там, каквато може да си позволи.

Не знам дали трябва да съкращавате точно там, по-скоро недостигат кадри.

Специално за бюджета на ВСС това, което съм успяла да помоля министър Чобанов е той да бъде увеличен поне. По отношение на бюджета на министерството нямам претенции, ще се съобразя с наложените съкращения от 12% за всички, което министерства се налага, но по отношение на бюджета на система /не се разбира/, който е самостоятелен, и който всъщност е по-важният за тази дейност съм помолила за увеличение толкова, колкото е възможно, но поне дори и малко да има увеличение, за да може да подкрепим работата на магистратите.

То самите съдебни палати не са оправени, ремонтите не сте свършили.

Съдебните палати са в лошо положение, напълно сте прав, не само в София и в други градове. Около 100 сгради имаме, аз вече имам възможност да кажа, които дори не знаем в какво състояние са, защото не е направена никаква инвентаризация на състоянието на сградите. Тоест ние действаме със спешни ремонти, ако потече покривът някъде или ако ни съобщят, че…

Как работите ми е любопитно. Вие влязохте направо на поста вицепремиер в политиката, който е доста висок скок, летящ старт, обаче попаднахте под обсада почти от първия, не от първия, но много скоро. Как работите в тези условия? Не сте професионален, казвате, не сте се занимавала с партийна дейност в същото време работите в състояние на постоянна, сериозна критика към целия кабинет, не към вас, към целия кабинет, към цялото управление? Как ви се струва това?

Първо нека да кажа, че може би повечето хора биха си пожелали вашия ход в политиката преди години, когато вие влязохте в едни, с ореола на политически затворник, може би много зрители не си спомнят, може би по-младите…

По-младите сигурно не.

… в тези години, в едни много романтични времена, които помним всички. Сега времената са други.

Така беше тогава.

Факт е, но…

Политическият цинизъм е огромен.

Е огромен, но никой от нас не избира в какво време живее и работи. Така че това не е наш избор и се съобразяваме с това, което ни е дадено. Факт е, че правителството нямаше и 10 дни толеранс. Това е първото правителство, което наистина нямаше, Вие сте свидетел, и 10 дена толеранс. Дълбоко съм убедена, че не едно или друго назначение предизвика това, което се случи в първите дни.

А кое според Вас?

Това беше едно натрупване от години наред с принизяване на институциите, с рушене на авторитети…

Това назначение и изборът на Пеевски отключи процеса, но той е бил там.

Той е бил там, вие сте професионалист именно в тези неща. Той е бил там, той беше там през февруари, имаше друго проявление. Но всъщност ние сме от 10 месеца вече в състояние на обществено неспокойствие, ако мога да го кажа, на нещо, което всъщност вие сте прав, че е безпрецедентно засега. Може би на 25-тата година от прехода това нещо трябваше да се случи или така се е случило не благодарение, или не само заради едно или друго назначение, пак казвам.

Въпросът ми към Вас е: Мислите ли, че в тази ситуация можете да проведете сериозни реформи? Сама казвате няма подкрепата, критиката е постоянна и тежка от първия ден, мнозинството е проблематично. Не може да изберете главен инспектор в парламента, камо ли да се направят тежки промени и реформи в парламента, които изискват политическа воля за години напред. Как ще се проведе реформата в правосъдието?

Реформата в правосъдието според мен…

Имате и опозицията на съдии и прокурори, които ще ви подскачат също.

Да, така е. Реформата в правосъдието според мен от една страна няма как да стане без тях. Значи, без магистратите, ако те искат да бранят своята независимост адекватно, значи те трябва да ми помогнат в това, което искаме да направим като реформа.

Обърнахте ли се към тях?

Това е първото нещо, което направих и те много добре знаят, че моето мнение е, че аз разчитам на тях. Обикалям апелативните райони един след друг в страната, сега ще посетя Варна, говоря с редови магистрати, говоря с административни ръководители и мисля, че ще имаме успех заедно, но трябва да се убедим, че само заедно ще имаме успех. Основните четири неща, следващите стъпки в съдебната реформа, които смятам да предложа, те са между другото в продължение на стратегията за реформа на госпожа Маргарита Попова като министър на правосъдието. Тя беше една много добра стратегия, която се оцени в Брюксел много високо. Сега ние се опитваме да продължим това, което беше заложено там.

Кои са тези стъпки?

Основните неща, които на мен ми се иска да видят и магистратите, и гражданите в тази реформа са четири – независимост и отчетност и качеството и достъпност на системата. Разбира се, всичко това трябва да е подкрепено с адекватно ресурсно обезпечение, като говорим за бюджет и за средства.

Добре, но това са общи цели, независими /не се разбира/ как го постигате, как?

Много е важно да има ясни функции на административните ръководители. Много е важно да се изясни много по-добре системата на кариерното израстване на магистратите. Много е важно да се подобри значително качеството на входа на магистратурата на тези специалисти, които влизат за първи път като магистрати, включително плануваме и анализ на правното образование, което дава кадрите за тази система, което е не по-малко важно.

Мислите ли, че там е проблемът?

Включително и ресурсното обезпечение не е маловажно по отношение на сгради и човешки ресурси…

Разбира се, натовареност на съдиите.

… заплащане. Натовареността е нещо, което е основно и ключово и то ще реши много въпроси, които сега…

Ще разкриете ли повече съдебни места и ще пуснете ли повече съдии в системата

Това зависи от анализа на натовареността, които аз очаквам от ВСС в началото на следващата година. Напреднали са колегите, в интерес на истината, за първи път и то по собствена инициатива. И ще даде много ясна картина на това: имаме ли нужда от повече съдии или имаме нужда от просто преместване на…

Преразпределение на делата.

… преразпределение, просто по-голяма ефективност на делата и на съдиите. Като държа да подчертая, че в никакъв случай това няма да попречи на достъпа до правосъдие. Тоест няма да се закриват съдилища там, където гражданите нямат достъп до правораздаване, най-общо казано.

Вие сте първият министър, който знае ударението на съдилища, за което Ви поздравявам. Благодаря Ви за това интервю. Това ще гледаме специално за тази реформа, защото това е един от тежките проблеми на България – липсата на правосъдие.