Министърът на културата в интервю за предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

Добре дошъл на г-н Стоянович.

На вас кой ви диктува какво да правите в министерството? Не сте член на нито една от партиите, участници в управляващата коалиция.

Да, на нито една партия не съм въобще член.

Вижте какво е впечатлението.

Хубаво, добре – експерт, симпатичен ни е, обаче…

Тук има няколко въпроса, които се повдигнаха. Първо всички от нас са били даже и още по-млади, отколкото сме всички ние в момента. Всяка една по-ранна младост има и задължението да е малко по-бунтовна и малко по-еднопланова, отколкото нещата изглеждат реално. Двамата колеги младежи, студенти, са абсолютно в правото си да приемат или не дадена система, да се бунтуват. В момента, в който влязат реално в някаква форма на съприкосновение с тази система, те все пак ще си дадат ясно сметка къде и как тя може да бъде променена и е чудесно, че тези хора имат мнение.

Т.е. те са неориентирани. Има много желание и заряд в тях, но действителността е доста по-сурова. Така ли? Неглижиращо звучи това.

Реализмът в едно управление изисква да не се допуска власт зад властта. Тук аз съм абсолютно несъгласен с тях.

Има ли власт зад властта днес?

Зад мен няма.

Всички решения, които взимате са ваши решения и на вашия екип?

Да. В края на краищата са мои, тъй като там стои моят подпис.

Възможно ли е да не се е стигнало до решение, което да ви опровергае.

Не разбрах.

Възможно ли е да предстои моментът, в който да разберете?

В момента, в който дойде този момент, аз няма да съм част от тази власт. Аз самият съм поканен, за да бъда в максимална степен експертно обективен и да подпомагам това правителство, което продължавам да смятам, че в голямата си част, чисто персонално, е представено от експерти и наистина залага на една програма. Сега, че това правителство не се харесва на определен кръг от хора…

Защо не се харесва? 70% от българите смятат, че то не работи за българите, а за някакви свои си интереси и на интересите, които стоят зад него. Тези олигархичните, тъмните, задкулисните.

Не мога да говоря от името на толкова широка …

Не, вашето обяснение какво е? Вие сте част от един екип, който не е харесван от голяма част от българите.

Съвсем естествено е, след едни избори, които общо-взето разделиха сцената на две, едната част от тази сцена, която в момента е представена от опозицията или въобще не е представена да бъде срещу това правителство.

Но за пръв път това противопоставяне е толкова яростно и остро. За първи път… И обвиненията са толкова сурови.

Не знам дали това е първият и единствен път. Във всички случаи стотина и нещо дни, работа на едно правителство под подобен натиск, е наистина изключение.

Заслужава ли или не заслужава правителството този натиск?

В някаква степен обаче този натиск е окуражаващ, човек да прави реформите по-бързо отколкото може би би ги правил без това.

Заслужава ли кабинетът и Орешарски в лично качество този натиск или не го заслужава?

Какво да ви кажа, дали го заслужава… От моя гледна точка със сигурност щеше да бъде по-добре за нас, може би, да имаме тези сто дни по-голямо спокойствие. Аз лично за себе си виждам, че под този външен натиск на част от хората по улицата, част от нещата, които можех да направя, примерно като структурна реформа в министерството, като приоритизиране на подресорите, щях да го направя малко по-спокойно и щях да имам малко повече време. Но в крайна сметка това е времето… На война като на война.

Така ще работите. Да влезем в детайли по различни теми.

Заповядайте.

„Управляващите саботират българския Лувър, като не искат да вържат един трафопост”. ГЕРБ дори имаха намерение на тема култура да внесат вот на недоверие.

Внесоха ли, че не помня?

Един трафопост.

Не.

Явно, че трафопостът най-накрая се е оказал по-малък проблем отколкото изглежда. Има технически спънки във всеки един…

Големият спор между вас и вашият предшественик, за т.нар. български Лувър, гордост на Вежди Рашидов, а вие пък общо-взето нахокахте този проект още в началото след като стъпихте в длъжност.

Аз нямам спор с Вежди Рашидов и няма да имам.

Имате обаче.

Нямам. Аз лично в началото на своя мандат, след като разговарях на дълго и нашироко с експертната група, назначена от г-н Рашидов, начело с акад. Светлин Русев…

За Лувъра?

За Лувъра. Видях черно на бяло, че в средата на годината, този Лувър, тази бъдеща национална галерия, нямаше експозиционен план, т.е. не се знаеше кое къде ще бъде, дали ще бъдат слети двата досегашни музея. Т.е. строежът вървеше, а не беше ясно кое как ще бъде подредено. Това е единственото, което съм казал.

А тази история с трафопоста?

Вие даже казахте, че не знаете, изобщо какво ще има вътре. Строи се сграда, в която не се знае, какво ще бъде показано.

Да. И отговорът на г-н Рашидов беше, че аз съм омаловажал българските произведения на изкуството, а те били толкова много. Напротив. Аз говорих съвсем принципно, че решението и на експертната група, те са 30-40 човека от най-големи имена, не се знае кое как ще бъде подредено, кога ще бъде подредено. Т.е. липсва т.нар. експозиционен план, стратегията.

Сега вече знае ли се? И въобще този трафопост ще бъде ли вързан и кога ще заработи? Има ли срок?

Този трафопост забави, горе-долу с два летни месеца завършването. Освен това имаме и една малка по обем довършителна дейност, която също е в ръцете на „Главболгарстрой”. Имаме уверението, за да завършим тази липса на трагедия всъщност, до края на тази година, тези две крила на бъдещия Лувър - не целия подчертавам, би трябвало да бъдат предадени на държавата от изпълнителя.

Грехота ли е тези пари да се изхарчат, каквото като че ли прозираше във вашите думите в началото на мандата ви? Сякаш един ненужен проект. Няма нужда да се хвърлят толкова много пари.

Този проект е започнат преди много години, от министър Емма Москова. Той не е започнат преди една или две години. Т.е. това е един проект, който е минал през ръцете на шест, седем културни министри и предполагам, че след края на моя мандат ще бъде предаден нататък към следващия.

Няма да го довършите, така ли?

За три години тепърва… може би ще може да бъде завършен, знаете ли? Вие пък ми давате един кураж, че е възможно.

Вие казвате – „нямам спор с Вежди Рашидов” обаче той какво казва, включително и в това студио: „Цялата агентура се връща в Министерството на културата. Лично аз уволних сегашния съветник на министъра, за корупция.” Дори даваше пример за ремонт за един покрив сметките, на който се завишават до 150 лв. на кв. м, а пък разликата се прибирала. Борис Данаилов, казва той, като директор на Националната галерия изнесъл златни съкровища, от тях се направени отливки и са продавани на колекционери зад граница.

А вие го направихте свой съветник.

Да коментирате тези твърдения.

Това са три лъжи. Директно отвръщам.

И трите?

Да. Нито е имало прокурорска проверка към г-н Данаилов, нито в момента тече такава. Колкото до покрива на въпросната галерия, това е бил договор за поправка, сключен между съответния изпълнител и директно Министерството на културата. Това нещо не е минавало въобще през Националната художествена галерия, чиито управител е бил г-н Данаилов.

На г-н Данаилов подпис няма.

И нещо последно. Да. Обвинението за някакви кражби на златни произведения на изкуството.

За изнасяне на реплики, отливки, от които се печелят пари.

За изнасяне на реплики – това нещо е абсолютно в правомощието, под патримониума на Националния исторически музей, Бояна и няма нищо общо с Националната художествена галерия. И тук отварям сега една скоба, защото много лесно всички ние или голяма част от нас се подвеждаме по този изключително нисък и низък стил, с който в момента се борави с данни и с факти. Представете си само ако към някого от вас или към нас тримата някой отправи подобни обвинения: това е кражба…

Ако не е вярно би било клевета, но ако е вярно…

Така е. И защо продължаваме да живеем… Ето, аз ви казвам, нямам нищо против ако трябва да се възбудят всякакви видове проверки още и обвинения. Нямам нищо против. Обратно. Доскорошната директора на Националната художествена галерия, г-жа Иванова, след един голям одит, който завърши, резултатите бяха такива, че аз бях принуден да препратя в прокуратурата резултата от това и да я уволня. След, което не съм казал нито една дума, тъй като не е моя работа да играя ролята на прокуратура, на съдник, на Светия синод или на каквото и да е. Но съм абсолютно против, и това ще го казвам от първия до последния ден на моя мандат, не може по този начин да живеем в културното и в политическото пространство на ниво квартални клюкари. Това е невъзможно. И аз бих приканил от тук насетне… Пак казвам, аз нямам проблем нито с г-н Рашидов, нито с когото и да е. Това нещо трябва да спре.

Само, че казвате, че нивото му е на квартален клюкар.

Това нещо, по този начин изнесено и други сто неща малко идва в повече. Има достатъчно много други интересни теми, по които можем да дебатираме, ако щете политически, ако искате експертно в парламента, извън парламента.

Въпросът е, че като се представят някакви сериозни обвинения няма как да не се попита най-малкото вярно ли е.

Ето например мога веднага да ви кажа, че след като се опитаха да изкарат моето пътуване в Русия с автомобил, едва ли не разходка до Акапулко и обратно. След като искаха да вкарат вот за недоверие за култура и накрая не посмяха да го вкарат, като преди това изкараха , че имам извънбрачно дете на втория ден от не знам си кого… Сега в момента ви казвам, че имам много ясни подадки, данни, че готвят отново жълта атака срещу мен.

Каква?

Някаква. Не знам.

Усещате или имате информация?

Имам информация.

Че отново ще излезе нещо срещу вас, какво?

В каква посока?

Да. Не знам. Нямам представа.

Поне ще го обезсилите.

…Ако в момента съобщите какво е.

Не знам дали ще го обезсиля. Аз и миналия път казах, че аз не мога да сляза до това ниво, да се занимавам с жълтини.

Пътуването ви до Москва, така или иначе, беше в дневния ред на коментаторите по ваш адрес. Защо с кола? Близо 5000 км, нечовешко пътуване.

Доста, тъй като минахме Украйна, през два града в Украйна до Москва и после обратно после през Молдова, Кишинев. Най-малкото, защото носих 200 кг дарения – книги и носии, на нашите културни общности. Ние имаме там половин милион българи, което забравяме. Само изпращането с карго, даже най-евтиното, на 200 кг, до тези два града, щеше да струва повече отколкото цялата ми командировка.

За пестене ли ?

Не, казвам го, защото ме обвиняваха, че…същият г-н, ме обвини, че съм изхарчил 10 хил. евро, да се разходя до Москва. Всичкото нещо, което аз съм изхарчил за пътуването с кола са 1050 лв.

Страх от самолет има ли, защото и това се появи, от летене?

Вие добре знаете, че съм летял с тогавашния външен министър, като шеф на кабинета, 4 години, два пъти седмично.

Няма такава фобия от летене.

Няма. Непрестанно се търси под вола теле. Никой не искам да седнем и да говорим, дали като съмишленици или като…

Защо се прави това?

Защото диалогът в България, общественият и политическият е на едно ниво, което ни връща към фейлетоните на Алеко Константинов. Затова. Защото е много по-лесно, вместо да кажеш нещо смислено, да хвърлиш в публичното пространство три клевети, но тъй като знаеш, че никой няма да те санкционира или морално, или законово за това нещо, го правиш лесно.

Вижте надписът на предаването: „До Москва и назад”, като споменахте Алеко Константинов.

Ето. Просто има една граница зад, която колкото и да мразиш някого или колкото да мразиш ситуацията, в която си на власт, или в опозиция, не може да се минава. Извинявайте, 21-ви век в Европа сме. Има толкова интересни и възможни начини да обориш противника си с аргументи. Кажи, че политиката, която прави не е интересна, кажи че не върши това или онова добре. Докажи го. Направи някакъв по-голям пъзел.

Добре. С други средства казвате вие. Няколко думи за театрите. Слушах в едно интервю с Христо Мутафчиев, който най-общо казано, не мога точно да го цитирам смята, че всички промени, правила, така се правят, за да се дават все по-малко и по-малко пари за култура. Че така е измислено, всичко с идеята да спестиш и нищо повече.

За последните три месеца ли беше измислено? Нали това е една система, която аз наследих, както и бюджета за тази година. Проблемът е следният с театрите. Съвсем естествено е Христо Мутафчиев да си следва своята политика. Въпросът е следният. Ние сме в една изключително бедна държава, в тежка финансова криза. Бюджетът е такъв, какъвто е. Ако щем да го разпънем с парна ютия, той няма да стане по-широк. Имаме примерно 100 единици за театър, те няма как да се променят в рамките на тази година. Когато обаче т.нар. реформа задължава държавата да плаща на всеки билет допълнително държавни пари, ние няма как да ги предвидим в рамките на една година. Никой не може да ги предвиди и предишните министри не са ги предвидили.

Накрая какво ще излезе, че ще има по-малко пари ли?

Само за секунда. И тогава вместо 100 единици, които имаш да ги дадеш от държавния бюджет, ти в края на годината си задължен по тази реформа да дадеш 120 или 150 единици. Но тези нови 20 или 50 единици, това са милиони левове няма от къде да дойдат. И защо трябва да се дават само тук? Къде отива археология, къде отиват книгите, къде отиват всички други подсектори на културата? Ние трябва да мислим от една страна за държавата, която няма как да колабира, от друга страна трябва, разбира се, да дадем схема на театралните ръководства, да продължават да бъдат активни и да вкарват зрители.

В едно изречение, ако е възможно, защото отиваме към финала на разговора: Ще премахнете този начин на финансиране – всеки един продаван билет да води след себе си определена сума?

Не, искам да запазя активността на театрите и влизането на зрителите, но трябва да го направим, така че и държавата да оцелее, всички ние да оцелеем, защото това са нашите пари и от друга страна театрите да продължат да работят и да вкарват зрители. Ще направя това нещо по най-добрия начин.

Благодаря ви много за това гостуване.