За да се постигне единство по въпроса с бежанците, е необходимо национално отговорно поведение, казва вицепремиерът и министър на вътрешните работи пред агенция „Фокус”

Г-н Йовчев, как ще коментирате упрека на президента Росен Плевнелиев, че има отдавна приет план за бежанци, а хората спят по земята пред очите на цяла България?

Добре е, че президентът се връща към темата за националната сигурност, макар и не в най-подходящия формат. Най-подходящият формат за дискутиране на един такъв кръг от въпроси, които касаят националната сигурност, е Консултативният съвет по национална сигурност (КСНС) или Съвет по отбрана и сигурност към президента. Това е по-подходящият формат, отколкото това, което той избра. Разбирам, от изказванията на г-н Борисов, че те са коментирали част от тези проблеми, и са обсъждали бежанската криза с президента, но е редно това да стане в присъствието и на представителите на останалите парламентарно представени политически партии, и представителите на правителството и на институциите, за да може наистина да се коментира сериозно този въпрос.

Когато говорим за Консултативен съвет по национална сигурност, не можем да гледаме на този съвет като на някаква играчка в ръцете на дете, което само решава кога и как да си играе с нея. Това е изключително сериозен инструмент за решаване на проблемите, свързани с националната сигурност в Република България.

Президентът говори за план за управление и посрещане на бежанска вълна – такъв няма; има национален план за действие при временна закрила в Република България. Този план може да бъде въведен само след като Европейската комисия предложи на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, и той вземе решение за въвеждане на временна закрила. Дотогава този план не може да бъде задействан. Добре е, че господин президентът се обръща към този план, защото е хубаво да го прочете. В този план имаме общо формулирани неща, без конкретика, няма финансови разчети колко ще струва. Най-конкретните неща са свързани с това, че десет военнослужещи ще опъват палатки на буренясалата поляна в Харманли.

В този контекст и предвид повишения обществен интерес и актуалността на проблема, аз призовавах да бъде разсекретена стенограмата от Консултативния съвет по национална сигурност на 5 февруари 2013 г., за да се види каква е готовността на кабинета към този момент и да се види оценени ли са рисковете и какво е предприето към този момент. Добре е президентът да отговори - какво е направил тогава, за да не спят хора по земята? Наистина не е добре да се върви в тази реторика, за да не стигнем от изказвания в стил – „като нямат хляб, да ядат пасти”, защото в момента натам върви г-н президентът.

Защо не са единни институциите по отношение на този голям проблем? В момента кметовете са Ви сърдити, че им настанявате бежанци, политическите партии в Народното събрание използват темата за дивиденти. От какво зависи да се постигне някакво единство?

От това, че трябва да има национално отговорно поведение по този въпрос. И всички институции, и представителите на политическите партии, трябва да се държат по този начин, защото в противен случай няма да можем да решим един такъв национален проблем. Аз вече го казах – другото е политическо мародерство, да се опитваме, върху нещастието, включително и на българския народ (защото това е голямо предизвикателство към българския народ), да вадим евтини политически дивиденти.

Хубаво е, че президентът се заинтересува от въпроса за бежанците. Но в тази връзка до момента не съм чул някакъв сериозен апел от него към европейските и международни институции - да подпомогнат България. Не е свикан Консултативен съвет по национална сигурност, а не съм разбрал и съветите към президента да са се занимавали с най-тежките проблеми, с които в момента се сблъскваме при разрешаването на тази криза. И ако той 10% от времето и енергията, които изгуби, за да убеждава каква олигархична и мафиотска държава е България, се беше опитал да използва възможностите си да убеди, че България трябва да получи съответната помощ и подкрепа, то мисля че щяхме да имаме доста по-добри резултати.

По отношение на кметовете. Вижте, хората са притеснени по места и то с право. Но не може да подходим по този начин и то към решаването на един такъв национален проблем. Няма да има кмет, който да каже: „Дайте бежанците на моя територия”. Никъде по света няма такъв пример, в който от бежанска вълна една държава да е спечелила. Ние ще търпим негативи. Никой от кметовете явно не иска в неговия регион да се сблъска с тези негативи. Но вървейки по този път, тогава къде да ги настаним тези бежанци?

От днешното извънредно заседания на Министерски съвет кои са най-важните акценти в неговите решения и какво предстои в най-скоро време?

Ще се опитам съвсем накратко да кажа насоките. Първата насока е свързана с това - да ограничим потока от хора - нелегални емигранти, които навлизат на територията на страната. Вторият поток от мерки е - да ускорим начина, по който ние експулсираме и изваждаме извън територията на страната тези, които нямат основание да претендират за някакъв статут на закрила. Третото е - да се опитаме да подпомогнем в посока, да има релокация на бежанци в трети страни от ЕС и други страни. На следващо място - да се опитаме да управляваме процеса с тези, които остават, така че първо да осигурим в достатъчна степен сигурност за хората и за местата, където пребивават; да имаме достатъчно нормални условия за тяхното пребиваване на наша територия, както и да успеем да осигурим в достатъчно добра степен тяхната интеграция, така че те не само да се възползват от социалните системи в България, но по някакъв начин да започнат да имат принос към тях.

Необходима ли е актуализация на стратегията за национална сигурност и в каква насока?

Вероятно, но актуализацията на стратегията за национална сигурност може да стане само след анализ, т.е. трябва да кажем каква е съществената промяна в средата за сигурност, и от тази гледна точка в каква посока искаме да променим, респективно, и стратегията. Или трябва да имаме някаква промяна в средата за сигурност, или трябва да имаме промяна в ресурсите, с които ние разполагаме, или трябва да имаме промяна в организацията на работните процеси в институциите и организациите, които се занимават с това. Ако има такава, то пак това трябва да стане на базата на един консенсус, който би трябвало да се постигне, включително и на консултативен съвет по национална сигурност, може да се вземе това решение. По отношение на твърденията, че би трябвало, защото имаме рискове от терористичен акт на наша територия, такъв риск винаги е отчитан в България през последните години. И сегашната стратегия отчита такъв риск, че е възможно това да се случи.