Вицепремиерът и министър на вътрешните работи в предаването „Тази сутрин” по Би Ти Ви за мерките, които предприема изпълнителната власт за ограничаване на емигрантския поток към България

Веднага си поръчваме една сутрешна усмивка от вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев, темата за бежанците. Продължаваме с пряко включване от Казанлък, където е Теодора Трифонова с хората, които протестират срещу плановете за изграждане на бежански център там. Здравей, Теодора.

Репортер: За съжаление тази сутрин ме мога да ви кажа, че сме с много хора около нас. Ситуацията е затишие пред буря, а бурята се очаква да се случи в общи линии в Казанлък в след обед, когато в 5 часа на централния площад тук в Казанлък се очакват над 1000 души да излязат, за да протестират срещу две неща. Едното е закриването на полицейската академия, школа в града и настаняването на бежанците там, за които има слухове вече пети ден и жителите тук в Казанлък протестират. Предишните два дни те затвориха дори пътя към Шипка, а все още няма отговор от министър Йовчев какво ще се случи тук. Тук е заместник-кметът, кметът на Казанлък и също така от Инициативния комитет, от които очакваме да научим какво ще се случи тук в Казанлък днес и какви са нагласите на хората.Здравейте.

Галина Стоянова: Здравейте. Днес в 12,30 часа има извънредна сесия на Общинския съвет, която ще разгледа точно тези въпроси за евентуалното закриване на школата и превръщането й в бежански лагер. Жителите на града са събрали над 3000 подписа изискуеми за свикване на извънреден референдум също със същите въпроси. Затова и в 17,00 часа след обяд очакваме на площада в Казанлък да се съберат много хора, за да изразят гражданската си позиция и да зададат въпросите си на министър Йовчев, който пети ден не ни отговаря.

Какви са вашите въпроси? Кажете конкретно какво искате да научите от него?

Галина Стоянова: Първият въпрос е ще се закрива ли полицейската школа и ако се закрива защо, при положение че тя е най-евтината и харчи годишно 900 хиляди лева? Защо тук на най-стратегическото място в центъра на България при всички обстоятелства на военния комплекс има намерение да се открива бежански лагер? Това са ни въпросите.

Добре. Сега към Инициативния комитет, господин Иван Иванов. Можете ли да кажете докъде сте готови да стигнете, за да предотвратите това нещо – едното е закриването на школата и другото е бежанците да не дойдат в Казанлък?

Иван Иванов: Добро утро на всички зрители на бТВ. Готови сме да направим всичко възможно това да не се случи. Довечера в града ще има голям митинг. Настроението е взривоопасно в Казанлък. Всички хора са настроени да излязат, защото това, което иска да направи Министерство на вътрешните работи и държавата, т.е. откриване на бежански лагер е просто безумие да се правят на такива места такива лагери. Ние днес ще направим опит на вас да покажем къде искат да бъде направен този лагер. Надяваме се, че МВР в лицето на министъра ще чуят нашите апели. Готови сме да дискутираме с тях всички наши страхове и всички наши желания, но засега просто те не откликват на нашите молби.

Репортер: Добре. Благодаря ви за това участие в „Тази сутрин”. Ние ще останем да следим ситуацията в Казанлък. Очаквайте нашите преки включвания в емисиите новини на бТВ.

Благодарим. Министър Йовчев, безумие ли са плановете на МВР? Два въпроса има конкретни към Вас – за закриване на полицейската академия? Защо?

Аз много конкретно мисля че отговорих вчера на тези въпроси. Първо, което е те не могат да бъдат разглеждани заедно тези въпроси. По отношение на решението дали да бъде закрита школата в Казанлък ще се изходи единствено от това по какъв начин ще бъде преструктурирана дейността на Академията на МВР. Към момента Академията към МВР използва щат и организация на работа, която е била предвидена за доста по-голям брой курсанти и доста по-голям брой обучаеми през годините. Бюджетът на Академията е над 13 милиона годишно. Към момента МВР не може да си позволи да изразходи такъв бюджет. Необходимо е да бъде преструктурирана дейността на Академията, както по отношение на местата, където ще се провеждат занятия, така също по отношение на учебния процес, на броя на преподавателите. Така че от тази гледна точка това ще е единственото, което ще е водещото – ефективно управление на процесите в Академията. И не мисля, че тук това може да бъде тема, която да се дискутира от местната власт.

Училището винаги е било свързано с живот около него, пък било то и Академия. Предполагам че това са притесненията на хората?

Да, но управлението на Академията не е нито от компетентността на местната администрация, нито финансирането. Ако бюджетът се даваше от община Казанлък за тази школа, то тогава нормално е да направят референдум и да кажат дали да продължи или не. Когато обаче това финансиране е от централния бюджет в една тежка финансова криза, имаме отговорност към всички български граждани, защото това са техните пари. Това не са парите на…

Ясно. Предстои да вземете решение след преструктурирането. Вторият въпрос, ще има ли там център за емигранти, в Казанлък?

Обсъждат се много варианти. Към момента няма такова решение. И искам да кажа, че към момента поне в близките дни не виждам някаква такава алтернатива, която да се развива в тази насока. Но тук искам да кажа следното, ако ние по този начин подходим към решаване на бежанския поток и разрешаване на проблемите с бежанската криза в България, как виждате да се случи това решение на национално ниво.

Но защо ви е толкова счупена комуникацията с местните власти? Един цитат от кмета на Ковачевци: „Научих, че в селото пристигат бежанци, едва когато автобусите с тях вече пътуваха насам”?

Проверете по-добре. Аз доколкото имам информация ръководителят на Държавната агенция по бежанците е провел с него предварителни разговори и е имал комуникация. Така че нека да се види по-точно как е преминала тази комуникация. Сега не можем да кажем, че има прекрасна комуникация в момента. Да, определено търпим критика в тази ситуация, но може би трябва да мислим в тази посока как бихме могли да подобрим комуникацията. Нямаме опит. Не само, че нямаме опит, нямаме ресурси, нямаме време. Когато имате 200 души, които са под открито небе и трябва да намерите къде да ги настаните, защото това се случи преди 10 дни в петък, то тогава нямате време за много добри комуникационни стратегии и т.н. Трябва да се действа.

Само да обобщим за Казанлък. Т.е. на този етап в Казанлък не се обсъжда създаването на център за емигранти? Така ли, това ли да чуят хората от Вас в момента?

Точно това да чуят – на този етап не се обсъжда.

Което обаче не означава, че на следващ етап няма да отидат там хора, така ли?

На следващ етап не мога да кажа отсега, защото не знам каква ще бъде ситуацията. Трябва да имаме национално отговорна политика. Ако, мислите ли че някой от кметовете доброволно би казал аз искам да бъдат настанени?

Кметът на Неделино и на Момчилград.

На Момчилград, да,каза, те са едни от малкото, които и повечето от тези, които казват да, ние сме съгласни, там няма помещения, където да се настанят. Защото и това има значение. Ние не можем да започнем да строим наново сгради. Нямаме средства, нямаме финанси, нямаме достатъчно време затова. Така че вижте, трябва да сме наясно с едно – нито една държава не е спечелила от бежанската вълна. Нито една държава не е успяла да предотврати навлизането на бежанци на нейна територия. Т.е. ние трябва да се подготвим затова. Ние ще имаме и ще търпим негативни последици от това, което се случва. Това е една трагедия, едно бедствие за тези хора, което засяга и нас. И именно заради това в тази ситуация, в която сме трябва да има национално отговорно поведение.

Кажете какво пише в стенограмата от пети февруари на Консултативния съвет за национална сигурност?

Не. Няма нещо, което да е драматично, което да пише.

Защото от вчера призивът Ви беше: разсекретете тази стенограма, за да се види какво е свършил кабинетът „Борисов”. Кажете какво ще се види?

Не какво е свършил, а каква е готовността към този момент. Защото…

И каква е била готовността?

Защото, когато се обсъжда какво е направило правителство за този период трябва да се види каква е била готовността, от къде е тръгнало правителството. И когато има остра критики към момента по отношение на това, което са прави, а то ще бъде предоставено. Ще видите, това са над 20 страници, с това което е изпълнено до момента и това е съвсем синтезирано.

Кажете каква е била готовността на кабинета „Борисов” към онзи момент”?

Това е добре да се види каква е била първо оценката, че към февруари месец оценката е била, че нямаме рискове, че всичко е наред. Видяхме една хубава презентация на това как се охранява границата, Шенгенска презентация, какви са възможностите на интегрираната система за видеонаблюдение, които са много добри и оттам нататък, че нямаме никакъв проблем. И, че евентуално, ако има бежанска вълна, то ще опънем едни палатки на Харманли и ще ги настаним там хората.

Извинявайте, но на първия съвет по сигурността към премиера посланията също не бяха много категорични и…

11 мерки имаше. Не сте прави.

… и 550 хиляди лева. Сравнете го с месец и половина по-късно – 27 милиона лева.

Да, защото непрекъснато нещата, с които се сблъскваме и вие виждате, че този поток от бежанци нараства, нараства, нараства. Тук няма решаване на този проблем, напротив – кризата се задълбочава. И ние оттук нататък взимаме мерки, така че в няколко насоки, само ако ми позволите ще се спра на това да довърша в тази насока, в която започнах. Именно това, което в момента искам да се чуе и да се стреснат много хора, че проблемът е сериозен. Ние не можем повече да се делим на Монтеки и Капулети и да се занимаваме с любимото българско занимание да се замеряме с камъни.

Успяхте ли да стреснете президента вчера с изказването си?

Не знам. Надявам се, наистина. Защото, отговорете ми вие на въпроса – мислите ли, че наистина единствено в една такава криза тежка, изпълнителната власт само тя има отговорности и само тя би трябвало да върши нещо? Да, ние вършим и ние ще си поемем кръста затова, което правим. Но тук трябва и парламентът да има своето място при разрешаване на проблемите, и местните власти, и президентът разбира се.

Господин Йовчев, Вие обаче през цялото време сте в системата на сигурността. Към онзи момент вие бяхте началник на кабинета на президента Плевнелиев. Преди това бяхте директор на ДАНС. Т.е. вие през цялото време сте разполагали с информация, изпреварваща тази, която ние получаваме затова ще има или не криза с емигранти. На онзи съвет вие какво им казахте? Въобще нещата, които казвахте през цялото време, докато работехте в сигурността?

Началникът на кабинета не участва в Консултативен съвет по сигурността.

Вие бяхте и съветник по сигурността на президента.

Не. Аз бях началник на кабинета на президента, но това няма толкова голямо значение какъв съм бил и какво съм направил. Добре е да се види каква е била оценката в онзи момент и добре е да се види какво е казал всеки един от участниците в Консултативния съвет. Това е хубаво да се знае.

Оценките премиерът ли ги прави или службите? Службите са същите.

Службите са същите и службите дават своите оценки. Така че винаги по отношение на това службите са давали своите притеснения и опасения за това какво може да стане от миграционна вълна.

Може ли да се каже, че изпълнителната власт е туширала или прикрила някакви предупреждения от службите?

Не. Никога не бих тръгнал да го тълкувам по този начин. И не това е смисълът на всичко, което говорим. Най-нормално е, когато в момента се правят едни такива предупреждения се отправят и, което касае някакъв период от време, който не е настъпил, или се разглежда някакъв сценарий, който евентуално може да настъпи, но може и да не настъпи, много често тези неща не се взимат толкова насериозно. Но това не е толкова фатално и толкова критично в случая. Но вижте, оттук нататък в момента, в който ни се е подпалила къщата от единия край да се държим по този начин и да обясняваме, че има си там някакъв план и да го изпълняваме. Извинявайте, но това сериозно отношение ли е?

Вие като директор на ДАНС, тогава когато започна кризата…

Председател.

…да, председател на ДАНС. Извинявайте за грешката. Предупредихте ли, че в Сирия избухва пожар, който реално може да стигне и до нас? Имаше ли такива анализи по времето, в което Вие бяхте там?

Винаги има такива анализи, но това беше много назад във времето. Това беше 2011 г. в началото, аз оттам вече не съм председател на ДАНС.

Ясно, но имало ли е сигнали за такова нещо, имало ли е чуваемост на тези сигнали? Чухме Иван Костов да призовава да се изпълнява спогодбата с Турция за граничните инциденти и местни комисии да връщат бежанци от границата.

Ще се спрем и на това, защото съвсем не е точно, това което казва господин Костов. Ще се върнем и на това. Но вижте, и в тази ситуация, тъй като аз твърдя все още, че много неща могат да се направят, и че истински загрижените хора в този момент ще си зададат въпроса какво бих могъл да направя аз, за да подпомогна своята страна и своя народ в тази тежка ситуация. С това нещо трябва да стават и да лягат в момента политиците. А иначе другото не е много сериозно отношение. Аз съм много загрижен и излизам в момента един PR политически, че аз съм загрижен в видите ли, ох, тук ще стоварят едни бежанци и ще стане много лошо за хората. Добре, къде да ги водим тези бежанци? По отношение на това, което казахте, имаше една действаща спогодба с Република Турция и по-скоро добра практика, на основата на която преди да възникне тази бежанска криза в Турция, турската страна приемаше всички, които имаше ясни следи и доказателства, че са дошли от територията на Република Турция обратно. Което е прекратено и Турция не желае да ги приеме обратно тези хора. В момента, за да може Турция да приеме обратно тези хора е необходимо да бъде подписано споразумение за реадмисия между ЕС и Турция. Такова споразумение в момента е поставено на дневен ред, но процесът е сложен. Турската страна го обвързва с либерализация на визовия режим за турски граждани и наистина не се знае и кога ще има ли положително решение по този въпрос.

Един въпрос, който остана от депутатите, които бяха тук преди Вас, колко души са върнати? Защото говорим като цяло за нелегално преминаващи, а голяма част извън пунктовете.

Точната статистика, ако искате ще я предоставя съвсем точно, но вижте – в момента, в който навлязат на територията на страната, те основно преминават през така наречената „зелена граница”. Т.е. това са нелегални емигранти, които пресичат нашата граница, в този момент Гранична полиция ги задържа и провежда всички необходими действия в рамките на 24 часа по тяхната регистрация, снемане на обяснения и т.н. Но в момента, в който някой от тези хора заяви, че иска закрила на наша територия, според международните спогодби и според европейските нормативни документи, ние трябва да го третираме по този начин – като бежанец, като човек търсещ закрила, не като бежанец, защото бежанец е само една от формите за предоставяне на закрила. И оттам нататък започва една процедура в Държавната агенция по бежанците, в която се изясняват обстоятелствата, извършват се проверки и Държавна агенция по бежанците се произнася дали на този човек трябва да му бъде предоставен някакъв статут на закрила или не. Ако не – то той се третира като нелегален емигрант. Настанява се в местата за настаняване към Дирекция „Миграция” в МВР и оттам нататък се предприемат действия за неговото експулсиране.

Това е ясно със статутите и с различните варианти. Вчера обаче обявихте една идея за създаване на лагери от затворен тип, в който да бъдат задържани или настанявани хора, които имат притеснително поведение. Кажете къде ще бъдат тези лагери и на какъв принцип там ще бъдат вкарвани някакви хора?

Става въпрос за следното – има нова директива на ЕК, която позволява, досега бяха задължителни местата за настаняване от открит тип. Тази директива позволява при определени обстоятелства да бъдат организирани места за настаняване от закрит тип. Разбира се, че ще имаме комплекс от ясни критерии затова как ще разделяме тези хора. И разбира се, че семействата с малки деца, те няма да попаднат на такива места. Но хора, за които не е ясен статутът им, т.е. ние не сме наясно дали те са тези, за които се представят, има много хора, които идват без документи. За тези, за които не можем да проверим достатъчно добре дали има или няма основание да получат този статут, дали не представляват риск за страната или не, както за такива, които примерно грубо нарушават обществения ред, такива които примерно са извършили хулигански прояви и т.н., разбира се че ние не искаме и не бива да допускаме да се движат свободно сред обществото.

Кога може обществото да очаква, че такива хора ще бъдат изолирани от обществените места?

Вече действа работна група, която има много кратки срокове, която ще разработи какви трябва да бъдат нормативните промени, организационни и технически мерки в тази насока и ще внесем тези промени в най-бърз порядък. За да може това, което трябва да бъде променено като нормативна уредба, за да могат да бъдат организирани такива места за настаняване.

Съществува обаче възможността да бъдете упрекнати в доста субективно и репресивно отношение към някои хора, които по някакви причини са затваряни там?

Не виждам, когато има обективни критерии и освен това, това решене то няма да се взима от един човек. Ще има комплекс от критерии, на базата на които ще има хора, експерти, които ще дават своята оценка и ще вървим нататък. Трябва да се погрижим за сигурността на българските граждани. Те трябва да са спокойни в тези места. Като пак искам да кажа – ние не можем изцяло да решим този проблем. Няма държава, която да го е решила.

Ще включим Николай Колев, който е в Италия, където има доста сериозен проблем също с нелегални емигранти, дори имаше инцидент от миналата седмица в Лампедуза, където загинаха много хора в опита си да намерят убежище. Ники, здравей. Кажи по какъв начин се отнасят в Италия с хората, които преминават нелегално? Има ли подобри затворени селища? Пускат ли ги да излизат извън острова, вече когато преминат в Италия, могат ли свободно да се движат?

Репортер: Намираме се в Лампедуза, където е първата спирка на емигрантите от северните брегове на Африка по пътя си към Европа. В Лампедуза има един малък лагер за около 800 души построен, но след като е опожарен през 2009 г., там местата са около 350. В момента има близо 1000 души там, така че можете да си представите той вече е пренаселен и условията какви са, предполагам сте видели по-рано във видеото преди новините. Отношението от страна на властите към хората в бежанския лагер е изключително свободно, защото най-малкото, те съвсем свободно излизат от лагера. Лагерът се намира на около 10-тина минути пешеходно разстояние от центъра на Лампедуза на селището и още в първия ден, в който дойдохме видяхме как съвсем свободно се разхождат емигранти навсякъде, пазаруват по магазините. Купили ли са си мобилни телефони и ни беше много странно…

Как ги приемат местните хора, защото в България в различните градове, където пристигат емигранти хората са притеснени от общуването с тях и от проблемите, които те биха им създали? В Италия има ли подобно притеснение?

Историята на Лампедуза е такава, че това е остров в средата на Средиземно море, на кръстопът може да се каже и там от много отдавна има този поток, който в момента по-скоро е проблем. Така че хората тук са изключително гостоприемни, дружелюбни, подхождат с разбиране към проблемите на емигрантите, но най-вече защото емигрантите, които пристигат на Лампедуза седят много малко. Те седят от няколко дни до месец, в зависимост от документите, от които се нуждаят. След което отиват вече в големите бежански лагери на остров Сицилия, където там вече и контролът е много по-строг, лагерите са за много повече хора, там те отново са пренаселени. Но вече там им се задвижват документите, с които те могат да останат в Европа, да продължат живота си нормално.

Добре, благодарим ти. Господин Йовчев, това което говори колегата е, че много бързо се задвижва процедурата там и тези хора реално се пръсват, Италия не ги задържа.

Сега ще ви кажа какво сме направили в тази посока, тъй като процедурата по закон беше доста тромава. Изискваше 6 месеца да се произнесе Държавна агенция по бежанците. Това доведе до следното, че потокът от навлизащи в местата за настаняване беше много по-голям от тези, които получаваха статут и напускаха тези места. И по този начин се наложи ние да разширяваме местата за настаняване. След предприети мерки тази процедура е съкратена и към момента ще може да се извършва до месец. Като към момента са осигурени с решение на МС и допълнителни бройки, т.е. човешкият ресурс, който да съумее в момента да се заеме с обработването на тези документи. Т.е. ние се надяваме съвсем скоро да изравним потока на влизащи и излизащи. Но искам да ви кажа…

И какво се случва с хората, които получат статут?

…да, точно. Искам да ви кажа, че това не е решение на въпроса. Хората, които получават статут можем да ги разделим на две. Едните, които имат средства, възможности за интеграция по някакъв начин към обществото, те напускат. Те още дори в първия момент не се настаняват в такива места за настаняване. Те изявяват желание и те биват настанявани за собствена сметка на частни адреси. Но има една голяма част от тези хора, които нямат средства, и които ще останат на местата за настаняване. Защото те просто не могат да се издържат. И тук тези, които излизат и получават статут на бежанец или хуманитарен статут, те се възползват, имат всички права като български граждани без правото да гласуват. Т.е. те могат да се възползват и оттук нататък и от социалните системи, те ги товарят, защото това е здравеопазване, образование на децата и същевременно те не са интегрирани в тази система. Те остават, те се движат. И вижте, аз точно затова, в момента се поставя въпросът за София, защо тук било настанено едно сравнително малко количество бежанци? Те всички като получат статут могат да отидат където искат.

Нека да видим колегата Петър Нанев, който е при една жена от Сирия, която е на частен адрес. Пепи, здравей. Тази жена как вижда бъдещето си, получила ли е статут и въобще какво мисли да прави оттук нататък.

Репортер: История за една сирийска бежанка с разликата, че ние не се намираме в бежанския център в „Овча купел”, от където всъщност е Иптисам Уазиро. Разказахме ви за нея в БТВ Новините в два поредни репортажа. Разказахме ви нейната история, една от може би хилядите, ако не и милионни трагични истории на сирийците избягали от войната там и много хора, всъщност десетки наши зрители, вълна от подадени ръце към нейната история и въобще на хора, които биха пожелали да й помогнат. Иптисам вече е в тази къща, тя е в Драгалевци. Казвам добро утро на всички. Здравейте. Как спахте, как се чувствате за първа нощ на новото място?

Иптисам Уазиро: Много добре беше, много спокойно.

Репортер: Госпожа Мария Петрова всъщност е точно човекът, който се развълнува, един от хората, които са се развълнували от нашите репортажи и отвориха вратите си на своя дом за Иптисам. Госпожо, защо решихте да я приемете и как премина първата нощ?

Мария Петрова: Ние сме хора християни и обичаме хората. Независимо каква нация сме. И то благодарение на моя брат, аз не съм гледала, защото съм била на родителска среща на внука. Брат ми се обажда по телефона, идва при мен и плаче. Казва, „како, такава трагедия е, че искам тези хора да ги вземем”. Говорихме тук с дъщеря му, с внучките му и всички бяхме единодушни.

Репортер: Добре. Иптисам, имаше въпрос от студиото, така всъщност тръгна нашето включване оттук, ти в момента си с хуманитарен статут, как виждаш бъдещето си оттук нататък? Това междинна стъпка ли е „Драгалевци” за твоя живот?

Иптисам Уазиро: Още не съм решила дали да остана тук, но много се радвам на тази мила жена и много съм спокойна тук. Много съм благодарна за тази помощ, за тази хубава стъпка, която те направиха.

Репортер: Иптисам, ти ни каза преди да дойдеш тук, че хем много обичаш онова място, както наричаш бежанския център в „Овча купел”, хем много го мразиш? Защо така, толкова различни настроения?

Иптисам Уазиро: Обичам го, защото моят народ е там, много близки, наши роднини са там. И не го обичам, поради начина по който се държат там с нас, лошите, видяхте по принцип как са нещата.

Репортер: Ти си тук със своята дъщеря, тя успя да мине българо-турската граница с теб. Синът ти беше, не знаеше нищо за него всъщност, впоследствие разбрахме, че той е при твои познати в Турция. Какви са стъпките оттук нататък да се съберете? Имаш ли някаква идея как ще се случи това? Ти много тъжиш за своя син, което е нормално. За съпругът ти пък нищо не знаеш, разделили сте се още в Сирия. Разкажи ми какво ще предприемеш,за да се съберете със сина ти?

Иптисам Уазиро: Аз много искам вие да ми помогнете в това нещо да се съберем със сина ми. Много съм спокойна, че има кой да ми помогне и кой да е до мен. Вече съм уверена в себе си, че с вас със сигурност бих могла да се съберем със сина ми пак.

Репортер: Много ви благодаря затова участие в „Тази сутрин”. Ние ще продължим да следим тази история и всички стискаме палци Иптисам да се събере със сина си и отново да бъдат едно семейство.

Само да припомним, че в Любимец на Иптисам са й казали, че в България сирийците не са добре дошли. Ще се подсилва и границата ни с Турция, какъв ще бъде ефектът от това и кога ще е това?

Много бързо ще ви кажа. В три насоки са мерките, които предприемаме. Първата, която е да се опитаме да ограничим потока от хора, които влизат на наша територия. Втората, да се опитаме да облекчим потока от хора, които напускат. Т.е. експулсираме нелегални емигранти, които нямат основание да получат закрила на наша територия. Както работим активно за релокиране, преразпределение на част от тези, които имат такъв статус към други страни. И третото, което е мерки към управление на процесите вътре. Тук трябва да гарантираме сигурността на българските граждани, нормални условия в местата за настаняване и интеграция, на тези, които остават. Мерките по границата са насочени основно към следното: Ще се изгради временно техническо съоръжение…

Ограда, с една дума.

…точно така, в най-тежкия участък, който от гледна точка на релефа не позволява интегрираната система за видеонаблюдение да предостави данни, че наближават такива групи преди да стигнат българската граница.

Това ще ги пренасочи ли?

Да, ще ги пренасочи.

Добре, кажете до какво ще доведе това, защото вие и в момента ги виждате, че идват?

Не. В този участък ги виждаме след като…

Са преминали вече?

…да, или малко преди да преминат.

Добре, ако ги виждате по-рано това до какво ще доведе?

Ще информираме турската страна, която трябва да предприеме съответните мерки да ги спре, както и нашите патрули ще ги чакат на границата. Което искам да ви кажа, че това няма, ще намали потока, но няма да реши да спре изцяло, защото…

Турция в момента реагира ли на тези предупреждения, защото вие и в момента предполагам, че имате хора, които виждате.

Реагира, да.

Там има, четохме сутринта 600 хиляди души вече и потокът си върви насам.

Турция реагира, макар и не много бързо във всички случаи, макар и не във всички случаи. Защото вижте, имаме случаи, в които 14 часа седят на границата, нашите граничари не ги пускат и вече припадат хора. В този момент ние не можем да ги оставим вече. Имаше една бременна жена, която я прибраха и я закараха в болница и роди в България. Има такива случаи, които ние не можем да ги оставим тези хора да рискуваме техния живот. Но при всички положения това ще доведе до намаляване на потока от нелегални емигранти.

Добре. Предстои да видим. Казахте, че до 3-4 месеца евентуално оградата би трябвало да бъде факт, така ли?

Да.

Добре. Благодарим Ви много. Вицепремиерът Цветлин Йовчев за мерките, които предприема изпълнителната власт във връзка с ограничаване на емигрантския поток към България и гарантиране на сигурността на българските граждани.