ЕК е готова да ни предложи допълнително финансиране заради бежанската криза, казва министърът на външните работи пред в. „Монитор”

Г-н Вигенин, опозицията на няколко пъти се опита да обвини правителството в международна изолация. Дори се заговори, че следващият вот на недоверие ще е по тази тема. В изолация ли е правителството?

Аз бих се радвал да подготвят и да внесат вот на недоверие, свързан с външната политика, защото така ще ми дадат възможност да кажа много неща. Категорично, правителството не е в международна изолация, работи се активно и България възстановява позициите си, които бе позагубила през последните няколко години на Балканите и в Черноморския регион. Работим и по един доста по-адекватен начин в Близкия изток и в Северна Африка, съобразно реалните възможности на страната ни. В много добър контакт сме с нашите стратегически партньори. Стоим по-убедително и в Европейския съюз след тези няколко месеца на управление. Тезата за международната изолация на правителството и страната ни няма с какво да бъде подплатена.

Миналата седмица ЕК публикува препоръките си за развиване на политиката на разширяване на ЕС. Освен споровете с Македония за общата ни история, имаме ли да уточняваме някакви спорове с Турция, Албания и Сърбия?

Нямаме въпроси, които да създават пречка за нашата подкрепа на тези страни по пътя им към Европейския съюз. Налице е много добър контакт с правителствата на тези държави и към момента нищо в двустранните отношения не ни притеснява сериозно. Разбира се, винаги има поле за бъдещи действия – периодично възникват проблеми с българското малцинство в Сърбия например, но сръбското правителство реагира бързо и се опитва да изгради едно европейско отношение към малцинствата като цяло. Много са въпросите, по които работим съвместно.

Вижте, ние сме напълно обективни – оценяваме високо и подкрепяме онези правителства, които показват прогрес и се справят добре с реформите. Подхождаме изключително добронамерено към всички кандидати за членство в ЕС и мисля, че това се вижда.

Що се отнася до съседна Македония, аз не бих използвал думата спор. Нашата позиция е достатъчно ясна. Ние работим за подписването на Договор за добросъседство и сътрудничество, така че усилията ни в тази посока продължават. Надявам се да постигнем необходимите компромиси с македонското правителство.

Иначе, извън това, ние гледаме позитивно на техните усилия за напредък и помагаме доколкото можем. Тези двустранни въпроси между България и Македония, както и между Гърция и Македония трябва да бъдат решени.

ЕК препоръча Македония да започне преговори, но все още няма дата за това. Какви са вашите очаквания? Кога може да се случи това?

Всъщност за пети път ЕК чрез свои доклади предлага Македония да получи дата за начало на преговорите за членство. Аз не мога да кажа кога ще стане това. По принцип Европейският съвет би трябвало да заседава и да вземе решение през декември.

По отношение на самите препоръки на ЕК обаче искам да повторя, че позициите и на Гърция, и на България са много ясни – от една страна, е въпросът за името на Република Македония, а от друга - нашето искане за Договор за добросъседство. В момента, когато тези два въпроса намерят своето решение, Македония ще получи своята дата за старт на преговорите за членство в ЕС.

Искам да подчертая, че извън тези два въпроса ЕК непрекъснато оценяват и прогреса на западната ни съседка във всички останали области. Затова не бих искал да се ангажирам с някакви срокове. Всичко зависи от тях самите, т.е. те са на ход.

Ако македонското правителство покаже нечуван напредък и се справи с всичко, освен с тези два въпроса, България и Гърция няма ли да направят един малък компромис? Напълно ли се изключва възможността за каквито и да било отстъпки?

Въпросът за добросъседските отношения е ключов в готовността на една страна да е член на ЕС. Така че без решаването на тези два въпроса не можем да кажем, че македонското правителство е готово за процеса на присъединяване. Отношенията на една страна кандидат със съседите е ключов момент от подготовката й за членство в ЕС.

Темата за Македония присъства ли в разговорите по време на официалното ви посещение в Гърция миналия четвъртък?

Коментирахме най-общо и този въпрос, но посещението беше с друга цел. То бе посветено най-вече на двустранните ни отношения, така че не сме правили някакви задълбочени анализи. В хода на разговорите преповторихме нашите позиции по въпросите, свързани с Македония.

А какво да очакваме ние по време на председателството на Гърция през първото шестмесечие на 2014 г.?

Това бе една от основните теми в нашите двустранни разговори, особено с моя колега Евангелос Венизелос. Ние изцяло подкрепяме приоритетите на ЕС, които бяха определени от Гърция за следващите 6 месеца като ротационен председател на Съвета на ЕС. Те са много актуални и за нас. Единият е свързан с политиката по отношение на миграцията, другият - с икономическия растеж, а третият – с разширяването на ЕС и перспективите на Балканите.

Гръцкото председателство като цяло е един добър шанс и за България, тъй като в рамките на отличните двустранни отношения, ние бихме могли да представим по-убедително и нашата гледна точка по много европейски въпроси. Иначе, коментирахме и възможността в рамките на тристранния формат – Гърция, България и Румъния, да се опитаме да поставим във фокуса на вниманието регионалната политика. Румъния председателства в момента Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. България пък от януари 2014 г., поема председателството на Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество. Смятам, че постигането на по-висока степен на взаимодействие по политиките в региона ще е от полза за всички.

Бежанците от Сирия са проблем не само за нас, но и за нашите южни съседки. Обсъждахте ли и този въпрос? Какви средства можем да очакваме от ЕС в дългосрочен план - до 2020 г.?

Председателството на Гърция през първата половина на 2014 г. е много важно и с оглед на решаването на този въпрос. Защото проблемът с миграцията и бежанците не е проблем само на България и Гърция. Имаме нужда от ясен европейски отговор на този въпрос. Фактът, че южната ни съседка е дори повече засегната от този проблем, ще ни позволи по-убедително да поставим за разискване нашите общи проблеми.

Всички са наясно с предизвикателството и е много трудно за страните от Южна Европа да се справят с проблема. Дори Италия, която е по-добре развита от нас и има по-голям опит в тази сфера, изпитва големи затруднения при овладяването на бежанския поток.

Ние получаваме и ще продължим да получаваме подкрепа от ЕС. Средствата обаче не са използвани рационално от предишните управляващи. Сега на нас ни се налага да действаме в ситуация на липса на време и възможности. Мисля, че ще се справим.

Що се отнася до дългосрочното финансиране, все още обсъждаме този въпрос. Вече имах среща с председателите на основните политически групи в Европейския парламент, за да видим какви са възможностите. Говорих и с ЕК. Запознал съм всички с действителната ситуация у нас.

Правителството полага големи усилия. Много активно в тази посока работи и вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев. За момента е рано да кажем с колко ще бъде увеличена сумата, предвидена за България, за справяне с бежански потоци.

При всички случаи, ако няма как да стане преразпределяне на сумите, има възможност страната ни да получи финансиране от резерва, който е предвиден във Фонда за миграция и убежище на ЕС. Освен това в рамките на прегледа на европейското финансиране, в средата на периода 2014-2020 г. можем да получим допълнителни средства.

Иначе след мисията на представители на ЕК у нас Брюксел е готов да ни предложи допълнително финансиране. Имаме пълно разбиране и солидарност. В момента сумите се уточняват и не бих искал да ги коментирам в аванс. Ще ги обявим тогава, когато е ясно конкретното предложение на ЕК към страната ни. Ситуацията се променя динамично, ясно е, че първият удар ще трябва да го поемем сами, но това не означава, че сме изоставени.

Казвате, че проблемът с бежанците трябва да бъде решен на ниво ЕС. Не е ли малко в повече говоренето, отколкото действията? Премиерът на Малта отправи неотдавна подобна критика...

Абсолютно вярно. Така е. Ясно е, че основната отговорност по посрещането и настаняването на тези хора ще легне на плещите на южните страни, които са пряко изложени на тези миграционни вълни. Но вече съществува разбиране от страна на останалите ни партньори, че ако говорим за европейска солидарност – един от основните принципи върху които е изграден ЕС, то съвместното решаване на проблема с бежанците е един от начините, чрез които може да бъде показана тази солидарност.

Със северните страни трябва да се води диалог, за да можем заедно да покажем готовност за справяне с проблема. Нужна ни е общоевропейска миграционна политика. Темата ще присъства и на предстоящия Европейски съвет. В непосредствен план очаквам страните членки на ЕС да се ангажират с по-сериозна подкрепа и по линия на двустранното сътрудничество, някои партньори вече обявиха такава, част от помощта вече е в България.

Чуват се критики, че не успяваме да интегрираме ромите си и те създават проблеми във Франция и Германия. Често дори този въпрос се обвързва с приемането ни в Шенген. Какви действия сте предприели, за да убедите колегите си, че двата въпроса не бива да се обвързват?

Министерство на външните работи непрекъснато напомня на нашите партньори, че двата въпроса не бива да се обвързват. Те просто нямат никаква връзка помежду си. Смятам, че те го разбират, но за съжаление въпросът понякога се използва с вътрешнополитически цели. Ние нямаме контрол върху политическия дебат в една или друга страна.

Интеграцията на ромите е сложен процес и всички наши партньори са наясно с това. Тези малцинствени групи са най-многобройни в най-слабо развитите страни членки на ЕС – България, Румъния, Словакия, Унгария. Струва ми се, че има още какво да се направи въпреки финансовите трудности, които ние и останалите държави изпитваме. Все пак трябва да се оцени и напредъкът, който показваме в тази посока през последните години.

Моето послание към френския ми колега Лоран Фабюс беше, че трябва да си сътрудничим. Все пак говорим за граждани на Европа, които могат свободно да се придвижват - няма как ние насилствено да ги приберем, нито пък те да ги върнат против волята им. Това, което е важно за мен, е този проблем да не бъде преувеличаван. Не мога да си представя, че няколко хиляди български роми са непреодолимо бреме за Франция.

Проследихте ли дебата между Лондон и Брюксел, посветен на миграционната вълна от Източна към Западна Европа? ЕК излезе с един доклад, според който само 1% от българските имигранти се възползват от социалните облаги във Великобритания.

Трябва да правим разлика между това, което върви в жълтата преса на Острова, и официалната британска позиция. При посещението си у нас британският министър по европейските въпроси Дейвид Лидингтън заяви, че приветства всеки един български гражданин, който пристига в страната му и допринася за икономическото й развитие. Те нямат нищо против онези, които спазват правилата и си плащат данъците и осигуровките.

Легално работещите хора не са проблем за Великобритания. И самите власти са възмутени от тази кампания, подета от една ксенофобска националистическа партия. Тази кампания ще отшуми в началото на 2014 г., когато стане ясно и се докаже практически, че няма да има такава вълна от българи, за каквато се говори в медиите. Нищо няма да се промени. Българите, както и останалите източноевропейци подпомагат икономическото развитие, те не са бреме за западните ни партньори.