Интервю на министъра на отбраната Ангел Найденов за предаването „Седмицата” по Дарик радио

Водещ: Добро утро, г-н Найденов.
Ангел Найденов: Дано да е добро. Всъщност очертава се да бъде добро, като гледам времето навън. Още повече, че имаме всички поводи да честитим днешния имен ден на всички, които носят името Димитър или сродни на Димитър. Всъщност нека да каже, че днес е и официалният празник на Радомир, така че като човек, който е избран в този избирателен район, нека да честитя и празника Димитровден.
Водещ: А добро ли ви е утрото след новините за окупацията тази нощ на Софийския университет от студенти и то с искане за оставка на правителството, в което участвате, за нови избори?
Ангел Найденов: На този фон няма политик, който да ви каже, че е добро. Но нека все пак да не надценяваме това, което се случва в Ректората.
Водещ: Има символ в това. Знаете още от Средновековието, затварянето на университетите, от тогава е дошла забраната да не може сега да влезе полиция да ги изхвърли например тези хора. Това е от стотици години въведено като правило в европейските университети.
Ангел Найденов: Вие ме тласкате в една посока, за да кажа, че това е поредният етюд в театралната постановка наречена „Протести”, но нека да си го спестя за сега.
Водещ: А ще давате ли отговори? Имате ли в правителството настроение, да влезете в диалог, за да давате тези отговори на студентите? 
Ангел Найденов: Не, това според мен е друг начин да се реанимират протестите от месец юни и предвид климатичните условия навън отиващи към застудяване и съответно в някаква степен стряскащи протестиращите. Те се пренасят в други, по-удобни места. Разбира се това е едната страна на коментара, който може да се направи. Факт е разбира се, че те имат достатъчно ясно формулирани политически искания. В този смисъл нищо изненадващо и не мисля, че трябва да се влиза в диалог с тях. Тези въпроси или тези настоявания, които са очертани в тяхната декларация, или в тяхното възвание, вече са получили своя отговор и аз не мисля, че трябва наново да се влиза в някакъв диалог. Всъщност не съм убеден, че те самите очакват да има такъв диалог. 
Водещ: Добре. По-нататък в предаването ще имаме много поводи да коментираме случващото се в Софийския университет. Темите свързани с отбраната: кога ще бъде готова оградата по границата с Турция между Лесово и Крайново? Това били 107 км. Защо точно тях избрахте?
Ангел Найденов: Нека да кажа, че има два етапа в това, което прави в момента българската армия. Първият, условно да кажем, етап на тази мисия е възстановяването на пътищата, които водят към този участък,в който трябва да бъде изградено инженерно-техническото съоръжение. Това са 107-те км, за които вие говорите, от които 71 км, са пътищата, които водят директно към участъка и 36 км са по протежение на самия участък, в който трябва да бъде изградено съоръжението. Това трябва да приключи в рамките на 30 до 35 дни. И след това до три месеца трябва да бъде изградено инженерно-техническото съоръжение. 
Водещ: След като са готови пътищата. Това означава четири месеца от тук нататък.
Ангел Найденов: След като са готови пътищата, защото очевидно, че трябва да се осигурят условия за достъп до техниката и наличния състав.
Водещ: В края на февруари, вие очаквате България да има 107 км ограда?
Ангел Найденов: Като окончателно завършен участък - да.
Водещ: Това ще бъде от тел ограда?
Ангел Найденов: Да. Нека така да кажем най-общо. Това са телени заграждения, които ще бъдат изградени по протежение на този участък.
Водещ: А ще има ли по тях например да тече ток или да има видеокамери? Какво гарантира, че няма да я прескачат?
Ангел Найденов: Чак ток няма да има.
Водещ: Как ще се спират?
Ангел Найденов: Ще има видеонаблюдение. То и сега има в този участък видеонаблюдение. И причината да се изгради това съоръжение е просто силно пресечения релеф на местността, което затруднява възможността да се наблюдава територията на граничния участък и да се реагира своевременно.
Водещ: А как се пази границата в момента? С патрули ли ходят там?
Ангел Найденов: С термонабюдение и съответно с гранични полицейски части, които отговарят точно за това.
Водещ: А защо армията се ангажира, а не вътрешното министерство, което отговаря за опазването на границата?
Ангел Найденов: Армията се ангажира, защото разполагаме с подобни способности. Това са инженерните части, които разполагат и с техника, съответно и с опит. От друга страна ясно е, че една подобна задача в този момент е единствено по силите на, нека така да кажа, на въоръжените сили. Това не влиза в противоречие със законовите правомощия и отговорности на българската армия, тъй като има съответно формулирана мисия за подпомагане на населението в мирно време. Т.е. това е принос към националната сигурност в мирно време. Така че ние сме в рамките на своите отговорности и задачи.
Водещ: Ще се увеличат ли граничарите в този район? Колко време трябва на един човек да може да прескочи тази ограда? Колко е висока тя?
Ангел Найденов: Не мисля, че ще могат да я прескочат, така че в случая няма да се налага да има увеличаване на числеността на съответно полицейските части. Тъкмо затова се изгражда това заграждение, което да не позволява достъпа на българска територия.
Водещ: Колко са високи тези огради?
Ангел Найденов: Около 3 метра.
Водещ: 3 метра и сигурно отгоре има тел с шипове,и това затруднява прескачането.
Ангел Найденов: Да, има допълнителни затруднения, непозволяващи да бъде преодолявана тази преграда.
Водещ: Колко ще струва и кой ще плати?
Ангел Найденов: Първият етап струва около 1 млн. лв., вторият етап е до 5 млн. лв., като всичко това са целеви средства, които трябва да бъдат осигурени или от държавния бюджет или от средствата, които получаваме по линия на европейските фондове
Водещ: Това означава, че все още очаквате, че тези пари ще бъдат покрити солидарно от целия ЕС?
Ангел Найденов: Да. И затова част от тази помощ, която следваше да бъде осигурена в рамките на месец октомври, с решение на европейските структури е насочена и съответно към подпомагане на усилията на държавата за справяне с бежанския проблем. Нека да кажа, че очакваме допълнителна помощ. Тя няма да се изразява само във финансови средства, но допълнителна и техническа помощ. И в резултат на последното решение , което беше взето на Европейския съвет, и което разширява ангажимента на Европа не само по отношение на морските граници, но и по отношение на сухопътната граница. Знаете, че под изключително силен натиск са средиземноморските държави, но се съответно се отчита и факта, че има силно напрежение и по сухопътните граници на ЕС - България и Гърция. 
Водещ: Решението на България да изграждат такава ограда по границата си с Турция, означава ли, че всъщност България поема курс към ограничаване на приемането на хора, които твърдят, че са бежанци?
Ангел Найденов: Точно това означава и аз имах вече възможност да го заявя на пресконференцията след извънредното заседание на Министерски съвет. Затягаме мерките по границата, въвеждаме един силно рестриктивен режим, който се изразява не само в изграждането на инженерното съоръжение по границата ни с Турция. Това означа съответно и експулсиране на хора, които са с произход от държави, в които няма преки военно бойни действия, които очевидно нямат правото да получат статут на бежанец или съответно хуманитарен статут, който да им позволи трайно оставане на територията на България?
Водещ: Това какво би означавало – че сириец, за да претендира за статут на бежанец, трябва да дойде със самолет? Това ли казвате?
Ангел Найденов: Вие знаете прекрасно, че става дума в случая не толкова за преминаването през Турция или съответно за разпоредбите изискващи пряк достъп от страна, в която се водят военни действия, а в случая става дума за придобиване на този статут в резултат на водещата се гражданска война в Сирия. Т.е. отчита се този елемент и съответно след като те са пристигнали на българска територия в случая по-важното е да се гледат причините, които са ги довели до тук, а не от къде са минали?
Водещ: Това означава, че не сте съгласен с лидера на „Атака”, Волен Сидеров, че всъщност те не са бежанци, защото изкривявали закона. 
Ангел Найденов: Няма да влизам тук в такива задочни, юридически спорове и не ми се иска да влизаме в тази казуистика. Имаме увеличаване на броя на хората, които са получили статут на бежанец и имаме ускоряване на процедурите. Ако в рамките на първите девет месеца статут на бежанец са получавали по около 100 човека на месец, то сега само в рамките на малко повече от две седмици статут са получили 200 човека. Това позволява на тези хора естествено те да търсят по-добър начин за интеграция в обществото и съответно правото им да пътуват извън България.
Водещ: Колко военни имоти се използват до момента за търсещи убежище?
Ангел Найденов: До момента се използват сгради в 3 военни района, които са с отпаднала необходимост.
Водещ: Това са?
Ангел Найденов: Това са в Харманли, това е в Момчилград, където се прави подобна подготовка…
Водещ: Все още няма там?
Ангел Найденов: Да, все още няма настаняване. И съответно сме предоставили сгради на територията на Симеонов град, където се правят също някакви подготовки, ремонти, но също там все още няма…
Водещ: От трите единствено в Харманли има вече хора настанени?
Ангел Найденов: Да. И тук става дума за район, който е предоставен преди доста години. В който са осъществени някакви действия, тъй като това е район, който е бил предоставен по Националния план за предоставяне на убежище. Той не се предоставя само и единствено сеца за нуждите на хората идващи от Сирия, но сега започва да се използва по-активно.
Водещ: Планирате ли още военни имоти?
Ангел Найденов: Ние сме предоставили един списък с 26 военни района,в които има повече от 150 сгради. Този списък е предоставен на вниманието на Държавната агенция за бежанците и единствено в техните правомощия е да преценят къде биха искали да настаняват бежанци. Естествено трябва да подчертая, че това са сгради, които се нуждаят от много сериозен ремонт , за да бъдат пригодени за настаняване на хора.
Водещ: А при спора къде трябва да бъдат бежанците – дали съсредоточени на няколко места, вие изброихте все маста , които са близо до турската граница, или напротив – да няма съсредоточаване ан много бежанци на едно място?
Ангел Найденов: Това са… не смея да се включвам в този спор, тъй като е въпрос на решения и компетенции на други институции. Аз също така мисля, че съсредоточаването на много хора на едно място е в някаква степен проблем. Включително и от гл. т. на грижите, които трябва да бъдат полагани за тях - и медицински, и хуманитарни и съответно тяхното изхранване, така че по-добре е да бъдат по-малко като численост на повече места. 
Водещ: Друг проблем е обществената реакция. Вие имате ли намерение да казвате предварително и да дискутирате с местните общности евентуалното настаняване на емигранти…
Ангел Найденов: Вие сам разбирате… 
Водещ: Или се действа изненадващо?
Ангел Найденов: Вие сам разбирате, че разговорът по отношение съдбата на бежанците и отношението към тях тръгна в една посока, в която се виждаше единствено заплахата. Тук вероятно имаме отговорност както политиците, така и медиите. Струва ми се обаче, че не бива да се забравя и другата,чисто човешката страна, която изисква някакво състрадание. Казвам някакво, защото при всички случаи трябва да има етика, толерантност, трябва да проявим разбиране към това, което е довело тези хора в България. Те не бягат, както казваше една възрастна жена в един телевизионен репортаж, те не бягат от хубаво. Те бягат в резултат на водещи се бойни действия, бягат от водеща се гражданска война. Така че въпросът наистина има две страни. 
Водещ: Например в Казанлък готвихте ли се да настанявате или не?
Ангел Найденов: Не.
Водещ: Защото, ако това беше бързо изговорено щеше да се избегне напрежение.
Ангел Найденов: То беше достатъчно бързо изговорено. Но беше също така и достатъчно сериозно експлоатирано като страхове на хората. Аз мисля, че министъра на вътрешните работи достатъчно ясно обясни, че няма намерение да настанява в Казанлък. 
Водещ: Сега вие обявихте Симеоновград и Момчилград.
Ангел Найденов: Те са обявени много преди нашия разговор и са дадени в този списък.
Водещ: Имате ли правителството план, в който да обявите списъка и да кажете и хората да си знаят от сега?

Ангел Найденов: Агенцията за бежанци има съответно своите разчети и своите намерения по отношение на настаняването. Аз не мисля, че има някаква голяма драма в това да бъде обявено мястото и съответно да се води разговор с местните власти. Тук е ясно, че ако няма минимална степен на съгласие между държавните структури и местните власти и хората, които живеят в съответния район напрежението много бързо ще ескалира. Може да се стигне до блокиране на пътища, съответно до живи вериги около местата, където трябва да бъдат настанявани бежанците. Това е ненужно, това е излишно, то може да бъде избегнато тъкмо с разговори и с опит да бъдат убедени и местните власти и хората, че това е необходимо. Вижте, това не са бежанци на правителството, те са бежанци за цялата страна. Това не може да бъде само и единствено отговорност на правителството в този случай. Трябва да има отношение към хората, които са на наша територия. Друг е въпросът как са стигнали до нашата територия, друг е въпросът как са стигнали хората, които не са с произход от Сирия, защото в случая сирийските граждани са около 50 или малко над 50 % от всички, които пристигат на наша територия.
Водещ: Те и другите, ако ползвам израза във вашия цитат на тази възрастна жена, те и другите от хубаво не бягат.

Ангел Найденов: Вижте, ако трябва да се върнем към формалните основания те нямат право да получат този статут на бежанец или хуманитарен статут, който би им позволил да останат на наша територия. Те се водят като нелегални емигранти, които следва да бъдат експулсирани.
Водещ: Включи ли се ВМА в прегледи, ваксинации, лечения? 
Ангел Найденов: Да. ВМА участва буквално от първия ден образно казано в медицинските грижи по отношение на бежанците. Участваме и с подвижна клинична лаборатория с здравни медикаменти, с ваксини. Отделно от това, разбира се, от резервите на Българската армия са предоставени стотици легла, завивки, така че много сериозно участие има Министерството на отбраната.
Водещ: Какво е бъдещето на тази болница, според вас, която заради това, което вие сега казвате непрекъснатото товарене с нови и нови задачи, защото е една много добре работеща болница, каквито не са много впрочем в България, е в хроничен финансов недостиг?
Ангел Найденов: Да, аз мисля, че достатъчно много съм говорил на тази тема за задълженията на ВМА, които в момента надхвърлят 90 млн. Една част от тях, това са 55 млн. са просрочени задължения, които естествено с течение на времето се увеличават. Финансирането става, както чрез бюджета на Министерството на отбраната, така и чрез целеви средства от държавния бюджет. За съжаление по ред причини в момента очакваме решение, да кажем за суми, които са месечни и които биха подпомогнали разплащането на Медицинска академия. Казахте „Какво е бъдещето на тази болница?”, да кажа така – има бъдеще за тази болница и за всички прекрасни специалисти, които работят в нея. Очевидно, че хората я търсят, защото има перфектни специалисти и много добра техника. В този смисъл да кажа, че над 80% са хората, които са извън образно казано контингента на ВМА, мисля че не е необходимо. Но същевременно трябва да сме наясно, че всичко това води до допълнителни разходи и някой трябва да ги плаща тези разходи. В случая това не е Министерството на отбраната. Това са необходими средства от, пак казвам, държавния бюджет, съответно от НЗОК и от Министерството на здравеопазването, тогава, когато става дума например за пациентите на спешната и неотложна медицинска помощ. Това са повече от 6 хил. пациенти, които до този момент не са били осигурявани с необходимите финансови целеви средства, които се полагат на ВМА. Впрочем, нека да кажа, че с огромно неудоволствие дадох съгласие да се въведат част от т.нар. платени услуги във ВМА, защото трябва да постъпва финансов ресурс.
Водещ: Неудоволствие, защото имате идеологически несъгласие с това, че здравеопазването трябва да се осигурява безплатно според вас? 
Ангел Найденов: Така е, но тогава, когато става дума за издръжката на ВМА и за необходимостта от суми, които да й осигурят нормалното функциониране просто няма друг изход.
Водещ: Проблемът произтича вероятно от това, че това е всъщност една много работеща болница, много търсена, останалите не успяват болници много от тях… 
Ангел Найденов: Не случайно съотношението на пациентите, които са осигурени с бюджетът на Министерството на отбраната или с всички останали, които имат…
Водещ: Е 20%.
Ангел Найденов: … да кажем гарантиран достъп до ВМА е 20%. Направете сам сметка.
Водещ: Проблемът на ВМА произтича от това, че не работи добре другата част от здравната система.
Ангел Найденов: Няма да влизам в този дебат. Не ме карайте сега да се конфронтирам с министъра на здравеопазването. 
Водещ: Какъв % от БВП ще получи Министерството на отбраната, Българската армия през 2014г. ?
Ангел Найденов: % очевидно по-малък от този, който е гарантиран…
Водещ: Колко?
Ангел Найденов: …с различни външнополитически и вътрешнополитически решения…
Водещ: НАТО очаква 1,5%.
Ангел Найденов: …1,5%, което означа за Министерството на отбраната около 1,250 млрд.
Водещ: А вие ще получите?
Ангел Найденов: Това, което ще получим е от порядъка на около 1,080 млрд., т.е 1, 3.
Водещ: Със 170 млн. по-малко. Това са парите, за които ще настоявате, за да кажете, че сте доволен от заложеното?
Ангел Найденов: 170 млн. по-малко в сравнение с необходимия 1,5%.
Водещ: Той е необходим според договореното в НАТО.
Ангел Найденов: Не само според договореното, а и според това, което е записано в различни стратегически документи, които са приемани и от НС и то МС. Тук разбира се, вероятно трябва да добавя, че си давам сметка за тежкото състояние, в което се намират всички останали бюджетни сфери, за нерадостната перспектива по отношение на икономическото развитие и съответно финансовите приходи и това е факт. В този смисъл се опитваме да се справим и с тези ограничени средства.
Водещ: Какво няма да получи Българската армия за 170 млн. лв.? Всъщност кое се отрязва физически?
Ангел Найденов: Зависи от начина, по който ще бъде конструиран бюджета за следващата година на този фонд.
Водещ: Вие какво бихте отрязал?
Ангел Найденов: Онова, от което ще се лишим са разбира се проектите за модернизация и превъоръжаване. И това мисля, че е разбираемо за всеки един, който ни слуша.
Водещ: Най-вероятно не е разбираемо за тези, които не ни слушат поради езикова бариера в Брюксел и пред, които България е поела ангажимент, когато влиза в НАТО, че ще осигури малко, но някакви определени военни способности. 
Ангел Найденов: Така е и аз се опитвам да обясня на моите колеги в Министерски съвет и съответно при срещите с политическите ръководства на парламентарните групи, които стоят зад кабинета, че България се ангажира с определени цели и с постигането на определени способности, които се изграждат включително и с модернизация, и с превъоръжаване, че ние влизаме в съюзните планове с определени ангажименти и отговорности, които ако ние не изпълним очевидно някой друг трябва да компенсира. 
Водещ: По-просто да го обясним. Казва се: ние примерно ще имаме еди колко си хеликоптера…
Ангел Найденов: Ние сме се ангажирали с 55 цели до 2028 г., които са на стойност 2,3 млрд. Тогава, когато ние не купим съответно самолети, кораби тогава, когато нямаме достатъчно техника и въоръжение за сухопътните войски очевидно, че ние не изпълняваме онези ангажименти, които сме поели.
Водещ: Какво трябваше да се купи догодина например?
Ангел Найденов: Това означава на година да се заделят от порядъка на 100 и над 100 млн. до 250 млн. на година за капиталови разходи чрез, които да се осигуряват тези проекти.
Водещ: Техника?
Ангел Найденов: Техника. Не случайно казвам. Става дума например за техника за военновъздушните сили. Това е необходимостта от реализиране на проекта за купуване на нов тип боен самолет по простата причина, че тези, с които разполагаме имат определен жизнен цикъл, който изтича или пък от друга страна се нуждаят от толкова средства за модернизация, че изниква въпросът: следва ли да вървим в посока на тяхната модернизация или съответно да вървим в посока на нов тип боен самолет, поддържайки с минимални средства онова, с което разполагаме. 
Водещ: НАТО като подписва договора с България и последващите планове, които България обявява пред НАТО очаква, че 2014 г. ние ще имаме например нов боен самолет. Това ли казвате?
Ангел Найденов: Не е казано точно 2014г., но при всички случаи ние трябва да стартираме тази процедура тогава, когато имаме осигурените финансови средства. 
Водещ: Респективно другите държави казват: ние ще купим един самолет по-малко, защото знаем, че българите го имат и всички заедно ако ще трябва да воюваме…
Ангел Найденов: Да, това е, да кажем, най-опростено казано онова, което имам предвид тогава, когато говоря за съюзни планове и ангажименти на всяка една отделна държава.
Водещ: И вие казвате, че България с този бюджет издънва НАТО.
Ангел Найденов: Ще се върна след малко на тази тема. Тогава, когато говорим за необходимостта от повече способности за възвръщане на въоръжените сили, очевидно, че говорим и за купуване на допълнителна техника, да кажем за сухопътните войски. Средства за разузнаване, целеоказване или да кажем модернизиране на навигационните и радиолокационни системи на корабите. Но тук въпросът не опира само до техника. Тук въпросът опира, да кажем, по отношение на необходими финансови средства поне по три политики. Едната от политиките е свързана с осигуряване на средства за бойната подготовка и бойната готовност на българските въоръжение сили. Това означава да се осигурят например достатъчно количество горива и горивосмазочни материали, за да се провеждат необходимите бойни учения. Или да кажем достатъчно боеприпаси, за да се провеждат учебните стрелби. Втората политика е по отношение на възстановяване на техническата годност и поддържането на техниката, с която разполагаме, дори в случая не говоря за модернизация и придобиване на ново въоръжение и техника. Има една изключително критична картина на техниката и въоръжението под, която ако паднем означава, че не бихме могли да изпълняваме всички възложени отговорности и задачи на въоръжените сили. Опитваме се да поддържаме това минимално критично ниво, т.е. да бъдем над него. Но нека да си даваме сметка, че това не може да бъде продукт на непрекъснато орязване на необходимите финансови средства. Сега да се върнем на темата дали торпилираме своето участие в НАТО – не. Но всичко онова, което правим като изпълнение на задачите и на ангажиментите е с огромно натоварване, с огромен риск, ако щете. За съжаление това е картината, която е във всички страни-членки на НАТО, защото има един общ призив да се поддържа ниво на разходите за отбрана в рамките не на 1,5%, а на 2% от БВП. В НАТО това са само три държави, които отговарят на този критерий. И в резултат на финансовата криза и в резултат на финансовите ограничения, всяка една от държавите, първото нещо, което прави или едно от първите неща, които прави е да ореже разходите си за отбрана.
Водещ: А кои са?
Ангел Найденов: Това са САЩ. Франция и Турция, които поддържат около 2% или над 2%.
Водещ: А има ли по-зле от нас? 
Ангел Найденов: Има, но нека да не коментираме тази тема, за да не изкушаваме финансовия министър. 
Водещ: Да догони този, от ваша гледна точка, лош пример, други държави. Нищо няма да купи България като нова техника през следващата 2014 г.?
Ангел Найденов: Не. Ще реализираме малки модернизационни проекти, в рамките на тези капиталови средства, които имаме заложени – около 50 млн. Но това са средства, които отиват не само за модернизиране, но и за поддържане на техниката, с която разполагаме. Повече от две години например, хеликоптерите БЕЛ, които би следвало да бъдат ползвани за тренировки на новопостъпващите пилоти са на земята. Така че трябва да отидем на варианта за възстановяване на тяхната летателна годност, трябва да отидем на варианта за възстановяване на летателната годност на хеликоптерите Ми-24, трябва да отидем на възстановяване на летателната годност на самолетите „Пилатус”, трябва да отидем на възстановяване на летателната годност на Л-39, също учебни реактивни самолети. Т.е. има много посоки, в които можем да разсъждаваме какви и къде са необходими средства. 
Водещ: Остава ли пределната възраст за пенсиониране на военните – 54, 52 г. според различни условности? 
Ангел Найденов: Това, за което вие говорите беше едно допълнително въведено условия към изискването за осигурителен стаж, за придобиване на право на пенсия. 
Водещ: Това беше по времето на министър Аню Ангелов.
Ангел Найденов: Да. Това беше в края на 2012г., което създаде много високо напрежение и доведе до това, че повече от 700 офицери в званията от майор до полковник напуснаха българската армия. 
Водещ:За да изпреварят влизането на това правило в действие. 
Ангел Найденов: А иначе има пределна възраст,която за старшите офицери и висшите стартира от 54 г. и е до 62 г. за четири-звезден генерал. Това е така, защото е съобразено с т.нар. пирамида на званията. В българската армия има различни пределни възрасти, за различните офицерски звания. Опитвам се да убедя специализираните парламентарни комисии и съответно социалните партньори в необходимостта да бъде премахнато допълнително въведеното условие, за което вие споменавате – 52 и 54 г., което е условие прикачено към изискването за осигурителен стаж. Защо да отпадне – защото до сега единственото, което се изискваше, за да се придобие право на пенсия е осигурителен стаж и това е изискване, което важи за още 9 категории. 
Водещ: Просто казано, за да видим дали аз разбирам, дали и слушателите, до сега можеше по-рано да се пенсионират, като натрупат стажа?
Ангел Найденов: До сега можеше тогава, когато се натрупа определен стаж да придобиете право на пенсия и ако искате да се възползвате от това право. 
Водещ: Да се пенсионирате.
Ангел Найденов: Когато навършите определена възраст задължително се пенсионирате и това е пределната възраст, която си остава.
Водещ: Но вие искате да се махне другото изискване за възраст. Кой е най-младият пенсионер в армията. На колко години най-рано хора се пенсионират?
Ангел Найденов: Сметнете ги. Ако приемете, че на 23 г. се завършва едно висше военно учебно заведение, 27 г. осигурителен стаж, осигурява на 50 г. да придобиете право на пенсия. И ако искате да се пенсионирате.
Водещ: Спорът е за между 2 и 4 години.
Ангел Найденов: Не, спорът е за правото. Тук не става дума за 2 или 4 г. Спорът е за правото, защото това е част от онези права, с които държавата компенсира орязани или отнети други граждански и политически права. Вие сте юрист и знаете прекрасно, че за военнослужещите има ред ограничения. Държавата тогава, когато създава условията за тяхното пенсиониране или трудови възнаграждения от една страна дава израз…
Водещ: Ред ограничения, да изброим някои: това, че можете да ги командировате във всеки момент в някой гарнизон, ограничавате движението им например. 
Ангел Найденов: Нямат право на стачки. Нямат право на участие в политически формации. Съответно когато напускат даден гарнизон те са длъжни да се обадят. Те трябва да бъдат на разположение 24 часа. Тяхната професия е свързана с риск за живота, тъй като е ясно – военнослужещият се готви за участие във военни действия. За всичко това във всяка една държава и армия, държавата осигурява други условия, с които компенсира отнетите им права. Част от тези условия са например условията за пенсиониране.
Водещ: Това се компенсира, казвате вие, с това да може един човек на 50 г. да се пенсионира ако иска. Щял сте да предложите да отпадне като норма от Закона за държавния бюджет обвързването на обезщетението на съпругите на военните с минималната работна заплата. За какъв мащаб от проблема става дума?
Ангел Найденов: Не, напротив. Онова, което предлагаме е тъкмо обезщетението да бъде обвързано с минималната работна заплата. Т.е. тогава, когато расте минималната работна заплата, съответно да се увеличава и обезщетението, защото досега в бюджета е записано, че обезщетението е в рамките на 270 лв. Т.е. то е фиксирано като сума макар, че някога е било обвързано с минималната работна заплата. И в продължение на повече от три години това обезщетение стои в рамките на 270 лв. 
Водещ: Да, но това е част от един много по-голям дебат в българското общество. Това, че минималната работна заплата трудно растеше, защото с нея бяха обвързани куп други задължения, като това например, за което вие говорите.
Ангел Найденов: Нали не искате да ме обедите, че макар и Дянков да си е тръгнал трябва да остане дянковщината в тези норми. 
Водещ: Вие бихте подкрепил масово връщане във всички сфери, заради принципа на обвързване с минималната работна заплата на различни плащания. 
Ангел Найденов: Нямам претенцията да изразявам всички социални очаквания. Аз говоря в случая единствено за системата на отбраната и съответно правя тези предложения като министър на отбраната, по отношение на хората, които са свързани с отбраната и с въоръжените сили.
Водещ: Ще получат ли военните допълнителни пари тази година?
Ангел Найденов: Да.
Водещ: 300-350 лв. Става дума за еднократни пари по Нова година, така ли?
Ангел Найденов: Да. Става дума за еднократно изплатени суми като допълнително материално стимулиране на всички военнослужещи и цивилни служители.
Водещ: Нали знаете – веднага въпросът ще бъде: защо на военните пък не на учителите?
Ангел Найденов: Аз мисля, че във всяка една система правят някакви разчети и там, където има възможности в рамките на бюджетите правят това, което правя и аз като министър на отбраната. Всъщност нека да кажа, че в други бюджетни системи това се прави не веднъж в годината.
Водещ: На тримесечие се прави.
Ангел Найденов: Буквално на тримесечие. И аз като видях тези суми, за които става дума в сайтовете, които и вие гледате, между 3000 лв. и 5000 лв. на тримесечие и аз също така повдигам учудено вежди. Да кажем, че това е системата на министерството на финансите, но да приемем, че те са черешката на тортата. 
Водещ: При вас ще има пари за военните, потвърждавате. Между 300 и 350 лв. за Коледа да получи всеки, независимо каква заплата има, какъв чин или ще има някаква система?
Ангел Найденов: Има определена система, но тя е в рамките на отговорностите и компетенциите на командирите на видовете въоръжени сили или съответно ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджет в системата на Министерството на отбраната. Нали не мислите, че министърът на отбраната подписва за тези няколко десетки хиляди служители заплатата, на всеки един поотделно. 
Водещ: Какви пари очаквате да влязат от тези 17 подготвени, 10 вече с обявени процедури, военни имоти с отпаднала военна необходимост на държавата, да бъдат продавани, а отделно ще кажете и колко ще давате за други цели на държавата?
Ангел Найденов: Тук ми е трудно да направя прогноза, колко като постъпления могат да се очакват. 
Водещ: Нали знаете, че тук веднага почва възражението - то сега ли е моментът да се продава? Всичко е евтино, мораториум налагаме върху земята, защото е евтина пък…
Ангел Найденов: В бюджета на Министерството на отбраната са заложени за тази година 62 млн. собствени приходи. Ние сме в рамките на малко под 30 млн. собствени приходи. Сам разбирате, че трябва да търсим начин да попълваме това перо. В бюджета за догодина са заложени 52 млн. Така че независимо от това, каква е ситуацията на пазара, ние трябва да се опитваме да продаваме част от онези близо 1000 имота, с които разполага Министерството на отбраната. За опазването и охраната на тези 1000 имота ние харчим годишно между 12 и 14 млн., т.е. ние трябва да компенсираме разхода, който прави с повече приход или поне с приход в рамките на този разход, който правим за охрана. Така че започваме с имоти, чиято балансова стойност е малко над 5 млн., но се надявам да надхвърлим многократно тези 5 млн. тогава, когато приключат търговете за продажба. 
Водещ: Имате предвид на всички общо 5 млн. 
Ангел Найденов: На тези, които сме обявили за продажба.
Водещ: На тези 10, които са обявени общо – не всеки поотделно. 
Ангел Найденов: Да. Балансови стойности говоря.
Водещ:Имате ли план за тези, ако е вярна цифрата 6000 души, които до сега се рутираха в мисии в чужбина и основно в Афганистан. Какво ще правят тези хора? Лесният отговор е, ще кажете: ще ги приберем в армията, но те на други възнаграждения са свикнали.
Ангел Найденов: В Афганистан, в годините, в които участваме в операцията са преминали повече от 9000 човека. Това е от 2001 г. насам. Разбира се в съответствие с тази стратегия, която е приета от Министерски съвет, намаляваме числеността на контингентите ни до края на 2014 г. дали ще участваме и как ще участваме след края на 2014 г. в новата операция на Афганистан вече е въпрос на отделно решение. Аз съм направил съответните предложения – в значително по-малък състав отколкото сме участвали досега. 
Водещ: Колко беше досега и колко предлагате?
Ангел Найденов: До сега участваме с контингент, който е в рамките на около 450 военнослужещи, намалява непрекъснато.
Водещ: Колко предлагате като оптимална възможност?
Ангел Найденов: Не, няма да говоря сега за численост или за вариантите на това участие. Просто казвам, че съм предложил варианти на участие на базата на военната експертиза, значително по-малко и предложението е да участваме в новата мисия, след края на 2014 г. 
Водещ: А да се включим с освободения брой хора в други мисии, на други места по света?
Ангел Найденов: За сега не се очертават нови мисии. Дано да не се очертават нови военни операции. Ние участваме във съществуващите. Участваме в Босна и Херцеговина. Участваме в Косово. Участваме с наблюдатели в Либерия, в Грузия, така че имаме своето участие. 
Водещ: Нямате план да ги увеличавате за сметка на намаляването в Афганистан?
Ангел Найденов: Участваме в операция в Средиземно море с една фрегата. Впрочем и сега фрегатата е в Средиземно море в изпълнение на своите задачи. Това е операцията за наблюдение и контрол „Active endeavour”. Така че не сме преустановили своето участие.
Водещ: А в разговорите, които имате с ваши колеги министри на отбраната, говори ли се за умиротворителна мисия в Сирия? Вожда ли се мирът и международната общност там?
Ангел Найденов: Не и беше достатъчно категоричен ген.- секретар на НАТО, че НАТО не планира участие в операция в Сирия.
Водещ: Не, аз не ви питам за военна операция, говоря ако се договорят, тъй като предстои в Женева среща, ако се постигне план за съгласие, каквито планове са постигани много пъти в последните години на различни места по света. Такъв разговор тече ли изобщо светът да се готви със свои сили да осигури, със сини каски мира?
Ангел Найденов: Това, за което се готви светът е да се приложи планът за унищожаване на химическите оръжия и съответно да се сложи край на програмата за производство на химически оръжия в Сирия. Но това са ангажименти, които се поемат по различен начин. В случая да кажа, България не разглежда такъв вариант на участие.
Водещ: В седмицата, в която започнаха работите по изграждане на системата за противоракетна отбрана в Южна Румъния, това е т.нар. противоракетен щит, вие каква позиция ще вземете за евентуално българско включване?
Ангел Найденов: Не се е разглеждала опция за участие на България, т.е. за разполагане на териториите на България елементи от противоракетния щит.
Водещ: Предишни министри го искаха, ваши колеги. 
Ангел Найденов: Това, което е вариант за участие на, да кажем, югоизточния фланг на НАТО е с разполагане на съответните съоръжения в Румъния и Турция. Така че планирането е приключено и за България не се предвижда разполагане на каквито и да е елементи. 
Водещ: Няма да поставите въпроса отново?
Ангел Найденов: То не е въпрос на инициатива или на желание на една или друга страна, то е въпрос на някакво планиране на необходимите способности.
Водещ: Не беше ли добре да има в България такъв щит? Сбъркаха ли предшествениците ви тук, че не се наложиха?
Ангел Найденов: Не, не ме вкарвайте в този дебат. Имаме приключено съответно планиране и решение за разполагане на отделни елементи, така че няма смисъл да влизаме в коментар по хипотези. 
Водещ: Не, понеже следващият ми въпрос ще бъде за това как оценявате това, което наследявате и то в двете посоки – да кажете кои решения са били добри и трябва да продължите, и кои според вас са най-големите грешки?
Ангел Найденов: Аз нямам притесненията да кажа, че България като страна-член на НАТО трябва да бъде готова да поема своите отговорности. Така че в този смисъл съответно да се заяви и определена подкрепа за развитието на противоракетния щит и съответно отбраната на всички страни-членки на НАТО. Неслучайно казах, че един от принципите тогава когато се е разглеждала системата е неделимост на сигурността. Принципа на равната сигурност за всяка една членка. Ясно е, че 4 от държавите-членки на НАТО не разполагаха или по-скоро не се разполагаха в гарантираната противоракетна защита, а това бяха Румъния, България, Гърция, Турция. Така че в този смисъл на планиране България би следвало да изрази готовност за участие в общите действия по противоракетната си защита. 
Водещ: Сега правят над Турция и над Румъния. Остават България и Гърция. И знаете ли, може наивно да ви звучи, но сигурно някои хора, които слушат сега казват: ето на две места вече няма да могат да падат ракети и ние останахме при нас да могат да падат, това не е хубаво. Със сигурност някои хора така ще го разберат. 
Ангел Найденов: Затова не искам да влизам в този специализиран разговор, защото има различни етапи на изграждане на тази противоракетна система. има разполагане на ракети с морско базиране, съответно има разполагане на радиолокационни станции, има разполагане на ракети-прихващачи. Т.е. има различни компоненти на противоракетната система. Във всички случаи не се предвижда разполагане на българска територия и да приключим този разговор. 
Водещ: А има ли заплаха? Четох някъде, че по повод големите дебати около Сирия, най-голямото напрежение, няколко пъти повтаряте, че сирийска ракета не може да стигне до България. Нямат такива?
Ангел Найденов: Да, те не разполагат с такова въоръжение, така че…
Водещ: А другите наоколо?
Ангел Найденов: … така че като източник на заплаха Сирия не биваше и не можеше да бъде разглеждана. Други държави в този район разполагат с такива възможности, което е една от причините, тогава, когато се говори за ракетна заплаха да се търси съответния отговор в противоракетна система за всички страни членки на НАТО, в това число и за България. 
Водещ: Кое е най-доброто нещо, което заварихте в Министерство на отбраната и което смятате, че трябва задължително да продължи?
Ангел Найденов: Най-доброто нещо това е т.нар. интегриран модел на Министерство на отбраната, при който имаме да кажем преодоляване на дублиращите се структури в цивилната администрация, образно казано и във военното командване. Това е един модел на министерство, който и аз преди съм застъпвал в качеството си на ръководител, на специализиран съвет на ръководството на БСП, подкрепял съм в качеството си на народен представител и ще развивам сега като министър на отбраната. Ако ме попитате обаче, което е най-негативното нещо, което съм заварил – това е техническото състояние на въоръжението и на бойната техника.
Водещ: Вие сте изправен в момента пред заплахата да бъдете принуден да продължите този проблем, защото няма да имате пари в следващия бюджет.
Ангел Найденов: Опитваме се да намерим решение с преструктуриране на разходите и ще ви дам веднага пример. Заварих един огромен недостиг, представяте ли си, на акумулатори и на гуми. Вие вероятно сте служили в Българската армия…
Водещ: Да.
Ангел Найденов: … и знаете, че тогава, когато се споменава подобен проблем със сигурност предишни офицери, командири и командващи биха изразили недоумение как изобщо е възможно да се говори за такъв проблем в Българската армия, но това беше факт. Сега го компенсираме с доставката на акумулатори и на гуми за малко повече над половин млн. и това е в резултат тъкмо на преструктуриране на тези средства. Да кажем от преструктуриране на средства наскоро закупихме горива, с които попълваме резерва, така че опитваме се да намерим решение според възможностите и потребностите в момента. Стартирахме всички процедури по отношение на сключването на договори за сертифицирането на двигателите, на самолети, на хеликоптери /…/. Впрочем нека да кажа от всички 12 хеликоптера, с които разполагахме нови, само един летеше.
Водещ: Те защо не могат да летят?
Ангел Найденов: Тъкмо заради изчерпването на този ресурс на двигателите, след който трябва да се провежда тази проверка, да кажем техническа, за което трябва да… 
Водещ: Това е като на колите – трябва да се смени масло…
Ангел Найденов: … да бъдат плащани суми. Тогава, когато се навърти един ресурс от 500 летателни часа, минава проверка…
Водещ: И нямат право да летят…
Ангел Найденов: … за да се извърши тази проверка се плащат 500 хил.лв. Така че сам направете сметка за какво става дума. 
Водещ: Следва актуалният политически дебат в България, за собственост върху българска земя от чужди граждани на ЕС. За това ще спорят депутатите. Историята, която всъщност вие разказахте как България поема ангажименти пред НАТО,а после като дойде време да се гласува бюджетът се съкращава точно с парите, за които са поети ангажиментите, малко напомня на тази другата история, когато България преди 7 години поема ангажимент пред ЕС…
Ангел Найденов: За съжаление това, което споменавате по отношение на армиите и на бюджета за отбрана е проблем не само на България. Така че нека да не го привързваме само и единствено към българската проблематика.
Водещ: Добре, оставете това, кажете вашата позиция за земята каква е: Трябва ли да могат чужди граждани, нека направим изключително важното уточнение, че тези чужди граждани са граждани и на ЕС, да купуват земя?
Ангел Найденов: Аз съм участвал в предишния дебат и съответно в предишни гласувания тогава, когато се е налагал мораториум с продължителност…
Водещ: Вие сте един от тези 226 депутатите, които са подкрепили договора на България за ЕС.
Ангел Найденов: … седем години. Да, така че в този смисъл аз не бих подкрепил и не мога да подкрепя сегашното решение на Народното събрание. Така че не виждам смисъл да водим този дебат. Аз не мисля, че е имало някаква огромна, потенциална заплаха от изкупуването на българска земя от чужденци.
Водещ: Тя се представя почти като военна – те ще дойдат ще изкупят земите и ние как ще се защитаваме срещу тях.
Ангел Найденов: Мисля, че съм достатъчно ясен.