Г-жо Златанова, защо според Вас като юрист решението на парламента за удължаване на мораториума върху продажбата на земя на чужденци няма правна стойност?
То не е съобразено с конституцията и договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС). Договорът е първично европейско право, а то. както и вторичното европейско право, има примат над българското право (при противоречие между наше и европравило директно се прилага европейското - бел. авт.). Записано е дори и в конституцията ни.
Какво точно пише в договора?
Въвели сме 7-годишен преходен период да не прилагаме европейското право в областта на свободно движение на капитали и по-специално на собствеността на земята. В момента, в който изтече този преходен период, автоматично трябва да започнем да го прилагаме. А то казва да не дискриминираме правото на собственост спрямо чужденци.
Какво се разбира под „чужденци”?
Всички, които към момента не са български граждани, независимо дали са граждани на държави-членки на ЕС, или на държави извън Съюза.
При положение че решението не е съобразено с конституцията и договора за присъединяването ни към ЕС, има ли смисъл Конституционният съд да се произнася за него?
Като граждани и юристи може да имаме мнение, но официално становище може да даде само КС.
Кога ще е готово становището на правителството по въпроса, изготвянето на което бе възложено на вас като правосъден министър?
Планирали сме кабинетът да има становище тази седмица. Внимателно ще огледаме всички възможности и ще преценим тяхната годност или негодност да бъдат приложени. Това е сложна експертна дейност, която ще свършим не само в най-кратки срокове, но и отговорно.
Ако България поиска удължаване на мораториума, каква е процедурата?
Промяна на договора за присъединяването ни към ЕС - нови преговори между 28-те държави членки, пак подписване на договор и неговата ратификация от 28-те парламента. Така се променя първично право на ЕС.
Колко време продължава процедурата?
Досега няма държавачленка на ЕС, която да е променяла договора си за присъединяване. Но когато става дума за промяна на първично европейско право, обикновено отнема няколко години. Такива са и основните договори на ЕС - за последния приет, известен като Лисабонския договор, бяха нужни години.
Изненада ли Ви оставката на съдебен ревизор №1 Ана Караиванова, която тя подаде в петък?
Няма как да ни изненада, защото мандатът на главния съдебен инспектор изтече преди година. Но, за съжаление, оттогава парламентът не може да събере необходимото мнозинство от поне 160 гласа, за да избере нов. Ана Караиванова като един от най-изтъкнатите ни юристи, опитен магистрат, човек, който взема присърце проблемите на съдебната система и на съдебната реформа, е постъпила, както е сметнала за правилно.
Тя заяви, че подава оставка, защото разбрала, че била „пречка за съдебната реформа”. Вие чували ли сте това?
Не, нито съм чувала, нито съм изказвал а такова становище. И то няма как да бъде изказано, защото изборът на главен съдебен инспектор е изключително правомощие на НС. Съдебната ни система има много други проблеми за решаване, и то бързо, така че подобно твърдение изобщо не е уместно.
Твърдяло се още, че оставането на Караиванова на поста след мандата й щяло да е единствената причина за негативния доклад, очакван от ЕК.
Проблемите, които се сочат в докладите на Европейската комисия, не са на една или друга институция, на едно или друго правителство, нито на една партия, нито на една личност, а на България. Защото този механизъм за наблюдение върху работата на МВР и магистратурата продължава 7 години - доста по-дълго от самите преговори за членството ни в ЕС.
Също както и при еврофондовете политизирането никак не помага Драматизмът също е излишен. Просто трябва да свършим заедно работата по 6-те показателя, посочени от Брюксел.
Какъв трябва да бъде следващият главен съдебен инспектор?
Неслучайно законодателят е предвидил 2/3 парламентарно мнозинство за избора му. Това само по себе си предполага личност, която е безспорна, ползва се с доверието на обществото и е решена с правомощията, дадени й от закона, да допринесе за решаването на проблемите в правораздаването, за които толкова дълго време се говори.
Ще и пълни ли нравосъдного министерство задачите, които Еврокомисията му поставя?
Ще успее, ако има активната помощ и подкрепа на обществото, магистратите и политическите субекти, които също трябва да си кажат думата каква съдебна реформа искаме, искаме ли и как да решим проблемите на магистратурата. Ангажирали сме се да решим много от практическите, които не изискват сложни законови промени - например с качеството на съдебните експертизи, с липсата на достатъчно и добри съдебни експерти, което много бави процесите, с превода от чужди езици, което е много по-голям проблем, отколкото хората предполагат. Скоро ще предложим съществени промени в статута и положението на съдебните заседатели, както и практически стъпки, без да чакаме някой да ни ги каже, които ще облекчат съществено работата на магистратите.
Министерството на правосъдието подпомага Висшия съдебен съвет в разрешаването на проблема със свръхнатовареността на магистратите. Трябва да призная, че ВСС е напреднал повече от всякога, подпомагаме го експертно и с финансови средства по международни проекти. Очакваме голям ефект в началото на следващата година.
Вие как научихте за връщането на Гълъбин Боевски в България?
Не вярвам да има значение лично аз как съм научила. Министерството на правосъдието не бе уведомено по официален път и няма как да бъде, защото нямаме договори за правна помощ с Бразилия и нямаме никакви функции в този казус.
Но да не гледаме казуистично на въпроса, това никога не е помагало. Предпочитам да подходим системно и да видим защо се случва така, къде системата да бъде подобрена, за да имаме информация и надлежни сведения за българите, които са съдени или изтърпяват наказания в чужбина. Държавата трябва да има представа в какво положение са всичките й граждани. Затова ще опитам заедно с МВР и главната прокуратура да изработим ясен механизъм, за да не сме изненадани и друг път
Кога правосъдието министерство се ангажира със съдебни проблеми на българи в чужбина?
Зависи от това дали имаме договори за правна помощ със съответната държава, за реадмисия, от режима на изтърпяване на наказанията и др. Но контактите ни с другите държави минават през външното министерство.
Сега ангажирани ли сте с такива случаи?
Имаме комуникации и водим преписки за много лица, но няма да влизам в подробности.
С какво ще ни помогне последното решение на Европейския съвет, според което югоизточната, т.е. сухоземната граница на ЕС става приоритетна за целия съюз заедно със Средиземноморието, т.е. морската граница?
То бе взето и по настояване на българското правителство , то успя да го постигне. Новината е добра означава, че България няма да бъде оставена сама да се справя с бежански поток. И югоизточната граница на съюза бе включена в необходимоета от засилена интервенция и помощ от Фронтекс - Европейската агенция за външните граници.
Чисто човешки Вие как оценявате отношението ни към бежанците?
Трябва да проявим хуманизъм. Българите сме толерантни хора, неведнъж сме го доказвали. И трябва да си пожелаем никога да не се оказваме в такава ситуация.