Министърът на труда и социалната политика в интервю за в. „Сега“

Министър Адемов, тази година бюджетът за социални плащания се оказа недостатъчен, за хората с увреждания разчетите бяха до септември. Има ли опасност и догодина той да не стигне?

За първи път от 23 години през 2014 г. бюджетът на Министерството на труда и социалната политика е най-високият в държавата, по-голям от този на МВР и МО. Ние получаваме 95 млн. лв. повече спрямо бюджета си по закон през т.г. и той минава 1 млрд. лв. С бюджета на ДОО повече от 1/3 от разходите на държавата са предвидени за социално подпомагане и грижи. Би трябвало да се радвам, но няма да го направя, защото съм убеден, че парите на данъкоплатците трябва да се харчат ефективно, да попадат при тези, които не могат да се справят сами, или да се подкрепят предприемчивите българи. Това сега не е сигурно, че се прави.

Традиционно през годините под натиск - обществен, политически, синдикален, ние вдигаме парите за социални помощи и обезщетения. Това е според мен инерционен подход при правенето на политики, който прилагаме при всеки бюджет. Опитваме се да удовлетворим по някакъв начин отделни обществени групи, защото не може всички. Така каквито и пари да се отделят за социално подпомагане, винаги ще има недоволни. И те ще са повече от доволните. Недоволни са политиците и синдикатите, които искат да се даде повече, но средствата в бюджета не позволяват, бенефициентите, които недоволстват, че получават само 5 или 2 лв. отгоре, работодателите, които плащат осигурителни вноски.

А какво трябва да се направи?

Необходима е коренна промяна в системата на социалното подпомагане. Майката на откритото в Гърция момиченце Мария постави безпощадна оценка на сегашната система, като каза, че ражда, за да се издържа. Очевидно така не може да продължава. Но за голяма промяна трябва и много голяма обществена подкрепа. Това са консервативни системи и за 3-4 месеца е абсурд без революция да промениш режима, методите и принципите на социалното подпомагане. Задължително трябва да се търсят нови иновативни подходи. Още през следващата година трябва да обмислим дали към края й да не направим един пилотен проект с друг тип подпомагане - чрез предоставяне на услуги срещу бонове, вместо да се дават пари. Или директно да го въведем през 2015 г.

Трябва да има коренна промяна и в подпомагането на хората с увреждания. Ние сме допуснали през годините експертното решение да бъде универсален ключ към различни социални права. Над 30 права произтичат от него и от тях се възползват всички. Тези права не трябва да са универсални, а съобразени с нуждите на конкретния човек според вида на увреждането му. Трябва да се въведат по-строги критерии и механизъм за контрол. Хората с увреждания у нас не са повече от средния брой за ЕС. Там те са 15%, у нас са по-малко. Но заради неинформираност на хората на преден план излиза тази огромна цифра от 800 000 души с инвалидни пенсии. От тях обаче близо 456 000 са т.нар. социални инвалидни пенсии. Те се получават от хората към вече отпуснатите им пенсии за осигурителен стаж и възраст и са в размер на 25% от социалната за инвалидност. Това е вид социално подпомагане. Дълго се обсъждаше идеята те да се прехвърлят към социалното подпомагане. Не стана. Дискусията не върви по две причини. Първо службите за социално подпомагане са натоварени с над 40 закона и нямат административен капацитет и информационна готовност да се справят и с това. Но по-важният проблем е, че подпомагането трябва да бъде с подоходен критерий, за да се подкрепят най-уязвимите. А Националният съвет за интеграция на хора с увреждания е на нож по тази тема.

А какво сте готови да направите?

Трябваше през 2009 г. да поправим една сериозна неточност, допусната през годините - ТЕЛК и НЕЛК да оценяват процент трайна намалена работоспособност само на хората в работоспособна възраст, а за децата и пенсионерите - вид и степен на увреждане. Защото един напълно сляп човек, който е определен като 100% неработоспособен, не може да работи като шофьор например. Но той е 100% работоспособен да бъде юрист. ТЕЛК и НЕЛК трябва да оценяват не процента загубена работоспособност, а вида и степента на увреждане. А държавата да подпомага частта до напълно здравия човек.

Не можеше ли да се увеличат поне малко социалните помощи догодина, тъй като гарантираният минимален доход остава 65 лв. от 2009 г.?

Имаше разчети той да се увеличи на 70 и на 75 лв., но те излизаха прекалено скъпо - между 160 и 321 млн. лв. допълнително. Огромен разход, който бюджетът не може да си позволи. А хората пак щяха да са недоволни, тъй като увеличението за тях щеше да е незначително.

Т.е. докато няма промяна в системата, не се очаква да се увеличи и гарантираният минимален доход?

Може и така да се каже. През 2014 г. увеличаваме някои помощи и обезщетения, свързани с децата, защото един от основните приоритети на министерството е интегрирана подкрепа за отглеждането им в сигурна семейна среда. Месечната добавка за второ дете става 50 лв., които ще се получават от 260 000 деца. Имаше и варианти тя да е за всички деца по 50 лв., но това означава допълнителни 493 млн. лв. при 350 млн., които се плащат сега. И пак само след година всички ще бъдат недоволни при този огромен разход. Ако за първо дете надбавката се увеличи от 35 на 40 лв., а подоходният критерий на 400 лв., ще трябват поне още 200 млн. лв.

Въпреки увеличения рекордно бюджет има ли политики, за които искахте повече пари, но не ви дадоха?

Само за заетост очаквахме повече средства - малко над 100 млн. лв. Но в бюджета са предвидени колкото бяха по закон - 73 млн. лв. Тези средства обаче ще бъдат допълнени с още 100 млн. евро, които България може да усвои чрез инициативата на ЕК "Гаранция за младежта". Идеята е всеки млад човек на възраст между 15 и 24 г. да бъде включен в заетост или обучение до 4 месеца след завършване на образованието си. Ще има и още поне 250 млн. лв. от ОП "Развитие на човешките ресурси" за финансиране на приключващи проекти от стария програмен период. Близо половината от тях ще бъдат за схеми за подобряване на достъпа на безработни до заетост и включването им в обучения. Останалите ще бъдат за обучения на заети и за подобряване на качеството на работните места.

Признавам, че има определена несигурност за старта на усвояването на средствата от новата оперативна програма, която трябва да стартира догодина. Това ще зависи кога Европейската комисия ще одобри Споразумението за партньорство с България и самата програма. На европейско ниво все още не е ясно колко точно ще бъдат средствата, заделени от Европейския социален фонд, включително за България. Трябва да се подготви и нормативната база на национално ниво за управлението на средства от Европейския съюз. Въпреки това нашите предварителни разчети показват, че с парите от бюджета около 16 500 души ще получат шанс да работят, около 5800 ще бъдат включени в обучение. Около 9000, започнали работа по програми и мерки през 2013 г., ще продължат да работят и догодина.

С евросредства се очаква минимум 110 000 българи да бъдат устроени на работа. Какви проекти ще бъдат подкрепяни през нея обаче, ще зависи от състоянието на българската икономика. Ако то се подобрява, ще се постави акцент върху качеството на работните места и уменията на работната сила. Много по-добре е бизнесът да работи в подходящи условия, които да насърчават търсенето на труд и държавата да инвестира в подобряване на бизнес средата и уменията на работниците и служителите, отколкото в разкриването на субсидирани работни места.

Част от стабилната икономическа среда са и решенията, които ще спрат административното увеличение на доходите - на минималната заплата, минималния осигурителен доход. От години се дебатират механизми за това, но бизнесът и синдикатите не успяват да намерят пресечни точки. Смятате ли, че това може да се случи?

Животът не може да спре в очакване на споразумението и на най-уважаваните социални партньори. Минималната работна заплата ще се изменя в интерес на цялото общество. Няма да направим компромис с незавидното благосъстояние на по-нископлатените наети или с осигурителния принос, който се полага за тях. Обратното поведение ще бъде победа на сивата икономика за сметка на стандарта на живот на най-нискодоходните хора.