Министърът на културата в интервю за предаването „Нещо повече” на БНР

Аплодирани или критикувани хиляди студенти окупираха зали и цялата сграда на Софийския университет, дори. Преградиха пътища и заявиха, че искат нов морал, ново Народно събрание и ново управление. Висшите училища не са място за правене на политика по закон, но колко му е да се наруши закона в името на промяната и в държава, в която съвсем легитимно съществува поговорката „Законът е врата у поле, всеки може да премине през нея”. Интересно обаче е, че докато граждани, така събирателно, подкрепят или осъждат действията на студентите, цялата театрална гилдия чрез председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев им каза да не се страхуват в своите действия, защото актьорите винаги ще са при тях и ще ги поскрепят, ще ги пазят от лошите, от червено-кафявата мафия, която иска да запази статуквото. Интересно е защо точно театралите решиха, че са най-недоволни от водената политика на правителството „Орешарски”. Това ще попитам сега министъра на културата

Добър ден.

Добър ден.

Изненадахте ли се, г-н Стоянович, че точно вашите колеги от сферата на културата имат толкова ясно съсловно отношение към случващото се?

Ще се опитам да внеса една малка корекция в тези твърдения, смятайки, че не може да се казва, че театрите са застанали на страната на когото и да е, тъй като, както няма по принцип народ, така няма и по принцип театър. Вчера съм разговарял с всички директори на столичните театри, Опера и Оперета по повод на финансовите ни взаимоотношения до края на годината. Ситуацията е напълно спокойна, нямаме никакъв повод за дразнение, дори и за притеснение и не знам, предполагам, че това нещо е една самостоятелна акция на г-н Мутафчиев, на която той като гражданин има пълно право по Конституция. А от там насетне, че в един или два столични театъра някой изпълнител се е солидаризирал с някаква публична акция, примерно като тази на студентите, също е едно право. Но заглавие „Театрите застанаха зад студентите” няма, тъй като нито всички театри са застанали зад студентите, нито няколко десетки или стотина хора представляват българското студентство.

Да поговорим тогава за театрите. Вярно ли е, че актьорите не получават заплатите си? Че субсидиите, които държавата дължи на театрите на всеки продаден билет не се превеждат, че в следващия бюджет за култура ще има 4 млн. по-малко и това е белег за лошата политика на правителството по отношение на културата? Извод, който прави господин Христо Мутафчиев, председателят на Съюза на актьорите.

Отново се сблъскваме с името на почитаемия господин Мутафчиев. Това са негови твърдения. Както преди малко казах и вчера в оборотната ми задочна телефонна среща с директорите на столичните културни институции, нямаше дори и намек за такова притеснение. Предстои разбира се, да се доизплати субсидията, тя е живо тяло, което се разпределя. Имаме още два месеца до края на годината. Няма никакви основания за притеснение. Според мен, боя се, някой търси да прави сензация дали поради лична амбиция, дали някой лошо го е посъветвал, нямам представа. Но се боя, че тази политика няма да има особени плодове, а отстрани звучи малко бунтарски, без да е истински бунтовно.

Но пък влизат в образа на „Хъшовете”, които играеха…

Всеки има право да влиза в каквато роля иска.

Един любим спектакъл на Народния театър и тази роля им приляга. Кажете все пак – има ли основание да очакваме, че след като студентите окупираха университетът Алма Матер, ще има и окупирани театри, защото проблемът със заплатите от последните два месеца стоеше в Благоевград. Неслучайно вие сменихте директора на този театър наскоро.

Благоевград е един единствен изолиран случай и него със сигурност трябва да го извадим извън скоби, по една проста причина. Тамошният доскорошен директор, назначен законово с конкурс, не успя видимо да се пребори с финансовата криза в театъра, част от която тя наследи трябва да призная. Но задълженията от почти 200 хил. лв. нараснаха за половин година до над 400 хил. лв. И при такова едно недобро финансово управление, съчетано с неособено оригинална и ползотворна дейност по спектаклите и по репертоара, ни дадоха пълно основание да се разделим с нея. В момента там има изпълняващ длъжността и след известно време ще бъде обявен и законов конкурс. Тъй като аз не обичам да оставам на тази практика до конкурс, защото тя поражда съмнение относно прозрачността на избора. Това е за Благоевград. Между другото отварям една скоба, че това се направи по един добър диалог с местната власт, който е в повечето случаи задължителна за Министерството на културата. И при спазване на всички финансов параметри.

Добре. А за Пловдив какво ще ни кажете? Мислехме си, че там проблемът на театъра е пожарът, който остави без сцена трупата, а се оказа, че май имало и политика? След като също откликнаха чувствително на студентската окупация. При толкова много държавна помощ, в това число и финансова за преодоляване на щетите от пожара?

Аз като главен администратор в българската култура и като посредник на гилдията и на неправителствения сектор и на правителството, съм длъжен на първо място да осигуря нормални, достатъчно добри условия за това артистичната гилдия да се развива и да прави добро изкуство на добро ниво, за максимален брой хора. Това е първата ни задача. Моята задача не е в това да определям кой и по какъв начин ще се самоопределя, ако искате обществено, ако искате партийно-политически, все едно. Въпросът е следния – всеки има право на свободно мнение, независимо дали е студент, артист или стрелочник. Важно е да не пречи на обществото и да не пречи на другите да живеят живота такъв, какъвто те го разбират. Основният проблем в Пловдив не е според мен, че няколко хора са излезли и са изразили своето мнение. Те скоро ще разберат какво стои зад тези форми на протест, вероятно ще разберат и много други неща…

Вие знаете ли, министър Стоянович? Казвате го така, като че ли…

Не. Казвам – предполагам, че те ще го научат, надявам се и аз да го науча.

Разполагате с информация от зад кулисите.

То става ясно. В смисъл картите се раздават така, че те рано или късно ще стане ясно чий джокер стои зад кого. По-интересно за пловдивския случай е следното, че там има един пострадал театър, който в толкова голям град важен и един от градовете, който кандидатства за културна столица на Европа, който трябва да бъде максимално подпомогнат, в момента процесът там е повече от овладян. Те играят на малката сцена и в Културния дом на общината и предстои да завършим този ремонт, надявам се до началото на следващия театрален сезон.

Разбирам, че не реагирате нервно на демонстрираната опозиционност от страна на културните институции, чиито административен ръководител сте, както сам се изразихте. Но как бихте коментирали изречението, че се прави опит, след като се посегне на физическото здраве на нацията с кризата в здравеопазването, сега се посягало и на духовното здраве?

Отново ще си позволя да не се съглася с вас, че културните институции били застанали против своят административен ръководител, тъй като тук става въпрос за няколко десетки човека.

Против не. Казах само, че демонстрират опозиционност.

Няколко човека или няколко десетки човека винаги могат да демонстрират опозиционност. И в края на краищата свободата на духа и на човешкото право не само ни дава тази възможност, но дори ни задължава като интелектуалци. Колкото до телесното здраве на нацията, то както не бива да забравяме беше наследено от няколко последователни министъра на здравеопазването, събирани по завоите на северната магистрала и по кърищата. Докато най-сетне се намери някой, който да се прежали да седне на този стол. За три месеца моят колега министър Таня Андреева и целия кабинет са направили повече от необходимото да върнат влакът на релсите и по някакъв начин да закрепят системата. Тя е наследена болна, тя не се е разболяла от началото на това лято. По същия начин не виждам нито една причина, поради която в условия на тежка икономическа криза и на заварено положение в областта на културата, аз и моите колеги да бъдем обвинявани, моят екип, за това, че в която и да е област на културата, ние водим неадекватна политика. Да, съгласен съм, че при условията, по които се движи в момента българската държава и при възможностите на националния бюджет, ние разбира се не разполагаме с достатъчно пари колкото бихме искали – примерно казано в сферата на културата. Аз го съзнавам. Въпросът е, че при наличните средства, с които разполагаме и които държавата може да даде, които ние сме се преборили като екип… С тези пари е интересно да можем да осигурим системата и по някакъв начин да я развием напред. Както се казваше едно време в един виц – с пари всеки може. Много по-важно е да видим с наличното какво можем да направим и аз не виждам в момента абсолютно никакъв аргумент да бъда критикуван. Особено по един площаден начин за усилията, които полагаме. Аз съм съвсем открит и мога да го заявя и на вас в прав текст.

Казвате, че сте открит. В този смисъл ще седнете ли да разговаряте с тези опозоционери, както аз реших да ги наричам. С театралите, пък и с други представители на българската култура, които се изявяват сега по-скоро по площадите. Изобщо диалогът ли е начинът, по който може да се развърже този гордият възел?

Аз разговарям с тези хора от първия ден на своя мандат, както съм го правил и преди да встъпя в тази длъжност. Разбира се, че има хора, които може би няма и да желаят да го правят. Но пак повтарям, това са единици или няколко десетки човека, все пак на фона на 7-милионна България това е един процент, който може да бъде преглътнат. Колкото до диалогичността разбира се, това е единствената форма демократична, човешка както се казва форма, проблемите да бъдат сложени на масата. Да бъдат разгледани прагматично, хладно и спокойно, и да се види по кой от тези въпроси какво решение има. Уви, в държава като България се наложи един стил, в който чутото е истинско, а пожелателното е станало. Няма как да се случи. Ние освен формална част от Европа, трябва да станем и ефективна част от европейския начин на мислене, а той предполага да бъдем по-малко кресливи и малко по-работливи.

Но понеже сега крясъците са завладели общественото пространство, наистина ви моля за кратък отговор, чувствате ли се заплашен като министър в правителството на Орешарски, което всеки отвсякъде иска да сваля по всички възможни протестни начини?

Три месеца вече живея, съжителствам с изискванията на няколко стотин, няколко хиляди български граждани. Те имат право на това. Аз лично, а го чувам и от голяма част от хората и в гилдията, и неправителствения сектор – няма начин по никакви основания за такова крайно искане. Критики ще има винаги и аз много се радвам на критиките, защото те ми показват къде бихме могли да положим повече усилия и тук не ви говоря пропагандно или административно, говоря ви съвсем искрено. С всеки един от тези хора, с всеки представител на гилдията аз водя и смятам да продължа да водя разговор, тъй като в разговора и в обективността се ражда истината. Тя никога не е субективна.

Разчитаме на тази искреност и на рационалност в работата ви. Благодаря ви.