Сферата на българските изкуства и култура трябва да остане далеч от личната амбиция и от партийно-политическите страсти, казва министърът на културата пред в. „Преса”

Г-н Стоянович, предварително залагахте на почти двойно по-голям бюджет за културата от тазгодишните 123 млн. лв. Как ще успеете да се вместите сега в отпуснатите ви 2 млн. по-малко от тази сума? В кои сфери ще проявите повече пестеливост?

Естествено е всеки министър да защитава максималната финансова рамка, която изисква неговият ресор. Общата рамка е сложна, финансовото наследство е тежко... Орязаният с около 2 млн. бюджет за 2014 г. на министерството е всъщност даже постижение спрямо първите разговори, които имахме с Министерството на финансите.

Защо тогава заблуждавахте културните дейци, че ще получат тази сума?

Не съм казвал никога, че ще я получим. Казах, че ще се борим за нея. По-интересно е следното - с много пари всеки може. Да видим какво можем да направим с наличните пари, за да остане системата стабилна. И къде да сложим няколко акцента, които да покажат, че правителството и министерството държат на културата, че тя е един от приоритетите на нашата политика.

Кои са акцентите?

Недвижимото културно наследство...

Историкът у Вас проговаря.

Аз говоря обективно за онези няколко направления в нашата дейност, които по найдобър начин представляват българската култура и културно наследство. Почвам от археологията, защото в последната година за жалост тя беше може би най-силно подценена финансово. Българските археолози се справиха със сума от половин млн. лв. за всички забележителности, които имаме по българските земи. Второ, трябва да се развива добре сценичната дейност - театри, опери, оперети, балет. Трето: българското кино. Там механизмът е сложен и парите, които даваш, не се усвояват същата година. Трябва тези два мегастълба на българската култура да бъдат обгрижени по най-добрия възможен финансов начин. Тук отварям скоба, за да подчертая, че в българските театри, опери и оперети няма финансов проблем, какъвто някои хора в момента високо пропагандират. Вчера разговарях с всички директори на столичните културни институти и те са учудени за какво става дума. Пари за заплати има!

Може би проблемът идва от осигуряването на тези суми, които трябва да бъдат изплатени по линия на продадените билети?

Няма заплаха и за това. Трудно е безспорно. Има нужда отново да си поговорим с директорите, със съюзите. Но сферата на българските изкуства и култура трябва да остане далеч от личната амбиция и от партийнополитическите страсти.

Намеквате за призива на Христо Мутафчиев... Човешки обяснима е неговата признателност към бившия премиер, който помогна да му бъде спасен животът. Реално ли е обаче държавните театри да затворят по призив на председателя на Съюза на артистите?

Аз в лични отношения и благодарности не се бъркам, всеки има право на собствен живот. Но той не трябва да влияе на обществения и на отношенията в една гилдия. Бях много учуден, че г-н Мутафчиев очаква и дори призовава за затваряне на театрите. Няма такава тенденция или заплаха.

Заложихте на конкурси в избора на ръководители на културните институции вместо на практиката с временно изпълняващи длъжността. Дотук добре. Но как ще отговорите на обвиненията за нагласени конкурси?

Аз заварих и.д. директори в сценичните изкуства и на българските културни институти зад граница с удължаван срок до 12 години - общо към 50 души, оставени на постове „до конкурс". Това е значително по-голяма предпоставка за подозрения, отколкото да проведеш конкурс с комисия от 7 до 14 човека. Сама разбирате, че няма как министърът да повлияе на всички тях, още повече те не се избират от мен, а от подопечната дирекция. Във всичките тези комисии стоят представители на различни групи в културната сфера, на творчески съюзи и пр. Аз лично също не съм бил щастлив с избора на новите директори. Но ако искам моята политика да бъде прозрачна и обективна, няма как да не се съглася със закона, който предполага как се действа в такъв случай: конкурс и комисия.

Някои съзират в избора при тези конкурси дългата ръка на управляващата в момента партия и конкретно на един бивш ваш предшественик. Отговорете ми принципно - как един министър може да се бори с тези политически лостове, от които, уви, знаем, държавата ни не се е освободила?

Моята гледна точка е да има максимално обективни критерии и хора в тези комисии в експертния смисъл. Предложил съм да се променят две неща в досегашната им работа. Прекалено често се повтарят лицата в тях. И макар че са утвърдени имена, за да избегнем подозрения, към които в България сме податливи, трябва да има ротация на тези експерти. И още - всяка комисия, на която аз ще подпиша мандата, ще трябва да завършва своя избор с много ясна мотивация защо е предпочела X, а не У, с подписите и мнението на всеки участник в нея.

При г-н Орешарски като финансов министър започна инициативата за обновяване на прашасалите библиотечни фондове. В продължение на 3 години се отпускаха по 3-4 млн. лв. директно от бюджета за купуване на нови заглавия, което поощряваше четенето, а и раздвижи книжния пазар. Предвижда ли се тази практика, заглъхнала напоследък, да се възроди?

Тя няма нужда да бъде възраждана, никога не е умирала. За тази година определената сума е около половин милион лева. Ще опитам чрез преструктуриране на бюджета на министерството тя да нарасне до 1 милион. Бях заложил два, много ми се искаше, но видимо е, че трудно ще стане. Колкото и да се радваме на книгата и да я смятаме за хранител на културата, тя винаги е стояла на по-заден план. Тя не е така шумна, „креслива”. Даже от пиарска гледна точка не е леснопродаваема. И затова много ми се ще поне няколко инициативи извън заложените параметри да направим през 2014-а. Това е и начин да дадеш знак към тази гилдия. Например по повод 190-годишнината на „Рибния буквар", за която ще се боря да влезе в националния календар. - Да поговорим и за Българския Лувър.

Обявихте, че до края на годината ще бъде приключена работата по две от крилата.

Ако броим и Галерията за чуждестранно изкуство, стават три.

Догодина пък ще се работи по сградата откъм „Оборище". Бойко Борисов тези дни твърдеше, че всичко е готово и трябва да се реже лентата. Разплетете митологията около този мегамузей, за чието забавяне посочихте като мотив, че няма нито проект за климатизация и осветление, нито идея за експозициите?

Паралелно със строителството върви изработването на експозиционния план. В началото на другата година предстои купуването и разполагането на вътрешното оборудване на трите крила. След което да се установи окончателно дали в залите влажността позволява да се разполага вече изкуство, за да не го похабим. Аз съм последният човек, който ще бави отварянето на толкова важна за България институция. Така нареченият Лувър не е митология, а проект.

А има ли окончателна идея кои музеи ще събираме там?

Логиката налага в бъдещия национален музей (даже не сме избрали още име) да бъдат представени българско и чуждестранно изкуство. Да запазят максимална самостоятелност, обединени под обща администрация, тъй като другото би било грях към хазната. Аз лично бих избягал на секундата (и винаги съм го правил) от „митологията", факт е - има проект, той трябва да се придвижи напред. Достатъчно са хората със заслуги за него и аз ще съм последният, който ще си припише честта, когато живот и здраве, прережем лентата догодина.

Тези дни гледахме тв репортаж за вече овлажнени стени в Националната галерия - белези, че ремонтът не е качествено направен. Това ли бяха едни от аргументите за уволнението на директорката Слава Иванова?

След направения одит за цялостната дейност, особено ремонтната в Националната галерия, резултатите ми даваха не само основание, а ме задължаваха да предам проверката в прокуратурата.

Не може ли да изброите конкретни констатации от този одит?

Той е няколко страници. В него става дума за лошо стопанисване, недобре направен ремонт, за липсващи, но начислени дейности... Не е работа на министъра да тълкува одита и да се меси на прокуратурата.

Има въпросителни и около другите два музея, направени-недоправени - социалистическото и съвременното изкуство.

Да оставим настрана социалистическото, той е особен субект, но за съвременното изкуство хубавата новина е, че и за втория етап от строителството му ще има пари по Норвежката програма - миналата седмица подписах договора.

А този музей, който оставихте „настрана”?

Според мен трябва ясно да се формулира какво да съдържа колекцията му. Това музей на тоталитарното изкуство ли е, на социалистическото или на модерното изкуство от този период? И къде са границите между тях? Много лесно може да изпаднем в идеологическа зависимост и няма да се набърквам в това. Във всички случаи примерно най-голямата зала вътре - с плакатите, е изключително забавна и би могла да бъде ползвана и за образователни цели при младите българи, които нямат спомен за онази епоха.

Както се казва - блазе им. Но пак да бъдем сериозни - около Закона за културното наследство, приет по рецепта на Нина Чилова, непрекъснато се чуват възражения - от художници, археолози, колекционери... Предвижда ли се скоро негов генерален ремонт?

Има принцип - щом от един закон са недоволни знакови гилдии, той явно не работи по начина, по който е заложен. Това ни накара той да влезе като приоритетен закон, който, надяваме се, да бъде готов и представен за обсъждане в рамките дори на 2013-а. Другата седмица започва първата работна група. Блендата за участие в нея е отворена максимално за организации, гилдии, експерти... Много е важно да чуем всички гледни точки, те да станат достояние и на широката публика, за да не остане в обществеността усещането, че нещо се готви на тъмно. Досега заявените участници в тази работна група, която се води от зам.-министър Кръстева, стигнаха числото 62.

2013-а се оказа нулева за българското кино, нямаше и фестивал „Златната роза”. Ще се промени ли това догодина, какви средства са заложени, тъй като кинаджиите се оплакват, че има неплатени субсидии от предишни периоди?

Предвидените 12,7 млн. лв. са заложени в бюджета за 2014 г. Много се надявам да успеем да дадем нещо отгоре в рамките на годината, но зависи от това как върви българската икономика.