Репутацията на съдебната система се гради от магистратите, казва вицепремиерът и министър на правосъдието в предаването „Лице в лице” на Би Ти Ви

„Лице в лице”, както ви обещахме, със Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието. Между другото, не съм чул някой представител на кабинета да има ясна позиция по отношение на студентите, окупацията и протестите. И тъй като имахме тук двама представители на студените на Софийския университет, имахме връзка с Мюнхен, с Велико Търново. Ако нямате обща позиция, кажете Вашето лично.

Вижте, да, няма позиция и аз не виждам и проблем, че няма, защото студентите поставят едни чисто политически искания, които до голяма степен съвпадат с политическите искания, които се поставят в последните седмици от групи протестиращи граждани, така да кажем. Правителството би трябвало да има позиция и би имало позиция, ако студентите протестираха, примерно ако протестираха срещу лошото качество на висшето образование, ако протестираха срещу, примерно липсата на достатъчно средства в техните университети.

Т.е. смятате, че призива „оставка” не заслужава отношение, защото няма какво да отговори?

Би могло правителството тогава да отговори или да помисли, или да влезе в преговори, защото вие знаете, че сега се, в момента се изработва новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, която ще налее 1 млрд. лева в следващите 7 години в българското образование и наука. Очевидно това не е в първа точка от дневния ред на протестиращите студенти и не ги вълнува в такава степен.

Дразните ли им се на студените?

О, напротив, младите хора е добре да имат гражданска позиция. Друг е въпросът, че мястото на политическите партии не е в университетите и това го казва, между впрочем, не аз, а законът.

А къде има партии в университетите?

Знаете, че академичната автономия беше много трудно извоювано право в 90-те години, за което аз и мои колеги, тогавашни, сме се борили като студенти.

Да де, но къде видяхте политически партии?

Ректорът на Софийския университет проф. Илчев вчера, той самият обясни, че е видял представители на поне три партии в двора на университета.

В двора, видяхме един от БСП, видяхме и от други партии. Но сега хората в двора са отишли…

Именно, именно, каза, че поне на 3 партии е видял представители.

И какво, ако си член на партия, не можеш да стъпваш в университета и двора му ли? Че аз видях група студенти-членове на БСП да се срещат в парламента с депутатите.

това каза проф. Илчев, че поне от 3 е видял, поне 3, той каза, че може и от други да е имало. Т.е. ако партиите развиват политическа дейност, мястото им не е в университета. Това, пак казвам, това е по закон, това не е по някаква друга причина.

Ще търсите ли някакъв друг контакт със студентите, въпреки че трябва да намерите техни представители, които имат някакви делегатски права за разговори?

Аз лично, не виждам кой въпрос бих могла да дискутирам с тях. Пак казвам, ако те имат някакви въпроси относно качеството на висшето образование, относно това как ще се финансира от европейски средства, съм готова да дискутирам с тях толкова, колкото те биха искали.

Но за оставка няма да говорите.

Темата „оставка” може да бъде поставена от всеки. Те като граждани имат пълното право да я поставят тази тема. Темата с оставката за едно правителство в демократичната и правова държава Република България се решава от парламента, който и избира правителството. А темата със състава на парламента се решава от българските граждани с честни, свободни и демократични избори, за каквито са признати всички избори в България от 90-те години насам.

Добре, разбира се. Финално към тази тема – темата оставка не се дискутира в правителството на този етап, нали така?

Ами аз поне не съм била свидетел.

Не сте чули? Дайте да говорим тогава за неща, които се дискутират вероятно в правителството. Как дискутирате в правителството темата мораториум за продажба на земя на чужденци, който наложиха три парламентарни групи – тази на БСП, на ГЕРБ и на „Атака”.

Аз сега да допълня. И господин Калфин преди малко не знам дали го слушахте, той каза правителството да не изпълнява това решение на парламента. Каза го ултимативно – не бива да се изпълнява от правителството.

Правителството няма да изпълни решението на парламента, защото, не искам да се спирам на политическите съображения, но и чисто юридически да изпълни правителството решението означава да наруши едновременно Конституцията на Република България и да наруши основни договори от първичното право на Европейския съюз, което има дори и върховенство по нашата Конституция пред българското. Няма как.

Извинявайте, ще продължите по тази тема. Обаче това знаете ли какъв въпрос породи у мен и той е малко стряскащ. Ако е така, значи парламентът, първата власт в България, задължава и приема решения, с които подбужда правителството да нарушава българската Конституция и международното право. Ами това основание не е ли достатъчно, за да се замислим за смисъла на този парламент, ако той подбужда правителството и приема закони, мораториуми, които нарушават Конституцията?

Това, слава Богу, е решение, не е закон.

Вижте, аз казах и в още първите часове, след като парламентът взе това решение, че за мен то няма никаква правна стойност, тоест все едно, че не са го взели. От юридическа гледна точка…

Парламент, който взима ей така решения без правна стойност! Той е комичен.

Ами вижте, не ме карайте да коментирам парламента. Ние всички сме избрали тези депутати, не е ли така, като граждани?

Да, някои от нас са избрали тези депутати, права сте. Някои сме гласували.

Така. И никак не помага на установяване на върховенство на закона и на истинска правова държава ние сега да се учудваме на едно или друго решение. Пак казвам, Народното събрание, това са наши представители, избрани законно, свободно и демократично. И никак не е, как да кажа, не само любезно, не е добре да коментираме… първо, да ги коментираме в този смисъл. Аз съм казала и друг път, никога няма да си позволя да коментирам парламента. Аз ви казвам, че правителството не може да изпълни решението и няма да го изпълни. Моля ви нека да не коментираме парламента.

Вие казахте: всички са избрали този парламент. Нали знаете, че 25% от гласувалите не са… Гласувалите, не ги мисля негласувалите, те не са представени. Това е друга тема обаче.

Да не се занимаваме с изборното законодателство. Това е тема на парламента обикновено, също така.

Така е, обаче този парламент е фундамента, върху който се строи държавата, приемането на закони, на решения. То трябва да ги контролира. Ако то приема такива решения и препоръки, какъв е смисълът от преки избори?

Пак казвам, то е избрано със свободни, демократични, преки избори.

Да, въпросът е към законодателната власт, не толкова към изпълнителната.

Въпросът е към законодателната власт.

Сега, да Ви питам нещо за изпълнителната власт. Преди известно време, дали не беше вчера или онзи ден, казахте, че съдебната система трябва да се развива скокообразно. Българската съдебна система. Нали така, правилно цитирам?

Ще обясня

Обяснете. Искам точно да обясните какви скокове…

Не, това беше по повод на едно изследване на Българския институт за правни инициативи, в което те бяха представили индекса на реформа от 2002 година насам. Това, което се забелязваше, че най-голямата промяна в положителна посока е в годините 2006-2007-ма. Тогава, знаете, са годините, в които България влезе в Европейския съюз.

И се хармонизираше законодателството.

И се хармонизираше законодателството. И тогава наистина се полагаха огромни усилия в много направления на реформи. И аз имах предвид това, че тогава е направен видим скок в ускоряването на реформата. И от тогава до сега, според изследванията на неправителствената организация, не според мои наблюдения, а не че не съм съгласна с техните наблюдения, реформата сякаш е в застой в последните седем години. Затова и вашите предишни гости, когато говорят за това, че в държавата е ужасно, че България не е мръднала, че няма по-ужасна държава, извинявайте, много ме боли. Това не е вярно. България успя да проведе преговори за членство в Европейския съюз за пет години. Само за пет години. Започвайки тези преговори след много тежка икономическа криза, вие си спомняте 1996 – 1997 година. Проведе огромен на брой реформи до 2007 година във всички области. България е призната първо, за функционираща пазарна икономика и за държава, която изпълнява политическите критерии за членство в Европейския съюз.

Това са чудесни неща. Въпросът е, че в момента нямаме никакви инвестиции, в момента сме в икономическа криза, в момента хората се чудят какво е това правосъдие.

Но това, че в последните 20 години не се е случило нищо, просто не е вярно. Защото вие, може би студентите не помнят, но вие помните какъв дълъг път сме извървели оттогава досега.

Това, което казвате, е абсолютна истина. Нямат доверие хората, в съдебната система нямат доверие. И вие го знаете много добре.

Затова казвам, че в последните седем години сякаш реформата е в застой.

Това доверие трябва да се печели.

Сега, доверието в съдебната система, аз го казах и ще го повторя колкото пъти е необходимо, репутацията на съдебната система се гради от имиджа на магистратите в нея.

Точно така.

Нали така?

Точно така.

Министърът на правосъдието нито разследва, нито правораздава. И то репутацията се гради на основата на действията на всеки един магистрат поотделно. Защото дори един магистрат вие да срещнете във вашия ежедневен живот, който имате съмнения, че не е постъпил по съвест, вие няма да вярвате на цялата система. Това разбирате ли го? Защото, ако дори в един магистрат се усъмнят медии, граждани, в неговите действия, цялата система е под заплаха.

Той, както знаете, не е само един.

Затова съмненията, основателни или не, са основно, извинете ме, но в съвестта на магистратите. И само и единствено в техните ръце е да оправят репутацията на системата.

Тоест без промяна в закони, без махане на политическите квоти, да речем във Висшия съдебен съвет, тоест без никакви други усилия, ние трябва да призовем магистратите: бъдете честни и съвестни.

Аз не съм чула сериозни идеи, даже напротив, за премахване на политическата квота. И забележете, тя не е политическа, тя е обществена. Пак тези депутати, които ние всички сме…

Ей сега ще Ви изброя кой в Конституционния съд от коя партия е.

Момент, момент. Може ли да продължа, госпожо Ризова, или Вие искате да обясните?

Продължете. Не, ама всеки знае кой от коя партия е от висшите магистрати.

Така. Тази квота, която избира Народното събрание, тя е обществена квота. Тези депутати, които ние сме избрали с вас, представлявайки нас, избират представителите на гражданите във Висшия съдебен съвет.

Звучи логично, ама така ли е?

Друг е въпросът, ако има информация и ако ние всички знаем кой от коя партия е и от коя партия е подкрепен…

Вие не знаете ли?

Това е ролята и на обществения натиск, и на вас, медиите, да искаме тази квота да е наистина обществена, а не политическа. Защото съгласете се, че независимостта на магистратите е основен белег на върховенството на закона. Тоест, след като тяхната независимост и несменяемост, забележете, вие не сте несменяеми с господин Цонев, не е ли такава вашата работа?

И слава Богу.

Вие не сте несменяеми, но магистратите са несменяеми в тяхната работа. Независимостта и несменяемостта имат обратна страна, която да гарантира баланс на обществения интерес и това е отчетността, госпожо Ризова, пред обществото. Само че не пред партиите. Това е проблемът.

Накрая обаче искам да Ви попитам за това, което днес сте казали – България и Румъния са в черния списък на Европейския съюз за обществените поръчки. Първо, какъв е този списък, как попаднахме ние с румънците там? Не, че се съмнявам, че е така, но просто да обясните.

Първо да започна с това, че аз такова нещо не съм казала. И вие няма да го видите в стенограмата на заседанието на комисията.

Значи, аз един сайт тук цитирам.

Вероятно журналистката е дочула някакъв разговор между експерти, каквито има много, в залата, освен мен, на Комисията по европейски въпроси и европейски фондове. Вярно е, че Европейската комисия ще дойде на мисия в края на ноември…

На Генерална дирекция „Вътрешен пазар”.

Точно така, Генерална дирекция „Вътрешен пазар”, която именно се занимава със законодателството по обществените поръчки, защото то е много сериозно общностно законодателство, което трябва да се прилага еднакво.

А планирана ли е тази мисия или е нещо извънредно?

Планирана е, разбира се. Във всичките страни членки на Европейския съюз с оглед на осигуряване на конкуренция, на недискриминация, на развитие на бизнеса във вътрешния пазар. И тази мисия ще прегледа прилагането на закона, нашият закон е доказано хармонизиран с европейските директиви. Тази мисия ще провери прилагането на закона в последните няколко години. Години – моля да обърнете внимание. Не няколко седмици или няколко месеца. Години.

Ама само законодателството или обществените поръчки конкретни ще…

Прилагането. Прилагането на законодателството в обществени поръчки в България през последните години. Практиките по прилагане – дискриминативни, тръжни досиета съществуват ли; съществуват ли обществени поръчки, в които е останал само един кандидат и той е бил избран. Според статистика на госпожа Бобева от вчера, която е много тревожна, с оглед идващата мисия, 70% от обществените поръчки са такива именно.

Остава един кандидат накрая? Другите се отстраняват?

Да, остава един кандидат, който…

Ама ние му знаем името.

На кандидата ли?

Да. Обичайният.

Е, те са няколко десетки хиляди на година обществените поръчки, надявам се да не е един кандидат. Разбирате ли (не се разбира), …има ли наличие на дискриминативни условия, бързина на процедурите, система на обжалване. Знаете, специално в областта на еврофондовете обжалването е сериозна пречка, но това е право на гражданите.

Вие страхувате ли се от тази проверка?

Напротив, тази проверка е много добре да дойде и аз ще се виждам с тях също лично, и е много добре да седнем и съвсем сериозно да си поговорим какви слабости виждат те, защото и ние виждаме слабости в нашата система за обществени поръчки. Пак повтарям, госпожа Бобева вчера изнесе сериозни данни за това.

Надявам се да можем да го продължим това утре. Но, понеже имаме секунди до края, нещо важно да ви попитам.

Но мисълта ми е, че ние ще седнем с колегите от Европейската комисия, ще видим, те са юристи, експерти, къде са слабостите и моментално трябва да ги отстраним.

Защо се пощурихме по казуса „Боевски”? Защо? И всъщност има ли защо? Преекспонира ли се, според Вас?

Жалко, че нямаме време, защото този въпрос според мен е най-важният, който можем да дискутираме в това конкретно предаване. На мен ми се иска повече да обясним за това как работи международната правна помощ на гражданите. Това е много важно от гледна точка, вече българите много пътуваме в чужбина. Това е нормално, за разлика от едни по-предишни времена. Много е важно българските граждани да имат поне начални познания по това какво е международна правна помощ, как работи тя, каква е ролята на държавата в нея…

Това обаче е тема на много дълъг разговор.

Точно така, но е хубаво да се води.

И следващия път ние Ви каним, когато имате възможност, веднага, за да обясним това.

Ще е полезно за хората.

И специално за Гълъбин Боевски, тук, като гледам, може би ще има новини по този казус съвсем скоро.