Целият риск се носи от проектната компания, казва министърът на икономиката и енергетиката в предаването „Лице в лице” на БТВ

„Лице в лице” сега с министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Здравейте.

Здравейте.

Новината от днес е, че подписа правителството договор за "Южен поток" при определени условия. Дискутирахте всичко това в продължение на 4 часа, вместо 1 час. Кое най-много ви притесняваше, за да продължите толкова дълго тези преговори? Какво постигнахте толкова повече, от което очаквахте?

Ние бяхме в процедура на преговори в продължение на три месеца. Но днес това, което руската страна се съгласи, е именно да даде достъп на трета страна до газопровода. В продължение на три часа водихме наистина изключително тежки преговори и накрая ние постигнахме, като държава членка на Европейския съюз ние ясно обяснихме, че ние сме длъжни да се съобразяваме с европейското законодателство, че проектната компания ще даде достъп на трета страна до газопровода – нещо, което досега не се е случвало никъде.

Досега… Вие казвате: три месеца водим преговори. Досега по тази тема не сте ли разговаряли или нямаше съгласие?

Ние разговаряхме и по тази тема, но нямаше съгласие от руска страна. Разбира се, освен тази тема…

И това се случи в София?

И това се случи днес. Но също така ние трябваше да изговорим и най-вече да постигнем съгласие относно финансовия модел. Защото досега две правителства са водили преговори. Всяко едно правителство е постигнало определени условия. Но аз още в първите дни от встъпването ми в длъжност заявих, че всеки енергиен проект трябва да бъде в максимална степен в полза на българското общество. Разликата между сегашното правителство и предишното правителство във финансовия модел – това, което договорихме, е, че лихвата от 8% се намалява на 4,25%. И нещо много важно – още от първата година, когато започне да се експлоатира газопроводът, българската страна започва да получава дивидент. Предишното условие бе след 15-та година. И аз обясних още от първите ни разговори с представителите на "Газпром", че не мога да позволя на територията на българската държава в продължение на 15 години да има един толкова значим стратегически газопровод и българската страна да не получава нищо. Тоест ние се договорихме и от първата година на експлоатация ние да започнем да получаваме дивиденти.

Тоест намалихте парите, които "Газпром" ще получава във връзка с инвестицията, която ще прави в този газопровод. Така ли да го разбирам?

Да. И ние намалихме и заема, който ние ще получим от "Газпром", също така и лихвите, и главниците, които ще плащаме.

А, и самата инвестиция е намалена като сума?

Да. Защото ние ще имаме… по обекта ще бъде усвоен заем за 620 милиона евро и приблизително след около 22 години след като веднъж е платена главницата, след като са платени лихвите, които са по 4,25, българската страна ще има допълнителен ресурс от милиард и половина лева. Това е само за дивидента. Отделно оставам данъците, отделно оставам таксите, отделно оставам социалните осигуровки, огромната заетост, която ще създаде този проект. И по наши груби изчисления това се равнява на приблизително около пет милиарда лева приходи в бюджета.

За какъв период от време?

Тук става въпрос от стартирането на проекта. В момента, в който тръгне газ по проекта, напълни се капацитетът, до 2040 година.

Добре, нека да уточним това…

И само нещо, което е много важно. Държавата не носи никакъв риск. Утре, ако нещо става с проекта, ние не носим никакъв риск. Няма държавни гаранции. Единственото обезпечение по заема са дивидентът, който ще получава Българският енергиен холдинг. Тоест ние по никакъв начин няма да товарим българския данъкоплатец, по никакъв начин няма да бъде натоварен бюджетът на държавата. Целият риск се носи от проектната компания.

А голям ли е рискът, като казвате риск, нещо да се случи? Къде виждате риск в този проект?

Във всеки един инвестиционен проект, по начало има риск. Аз лично в този проект не виждам риск, защото този газопровод на българска територия до 2 години той трябва да е построен. Сами разбирате, че това един проект, едно мащабно строителство, което в България никога не се случвало. Над 3 милиарда лева ще влезнат в българската икономика. Договорката ни е изцяло с български фирми, по възможност и с български специалисти. Разбира се, там където ние български специалисти, защото ние нямаме опит в изграждането на такива мащабни проекти, разбира се, ще търсим опит и от чужбина, защото има огромен интерес. Да ви припомня, че морската част вече е стартирала и та са освен „Газпром”,”Ени”- огромна Италианска компания, „EDF” – най голямата енергийна компания във Франция, също така и „Уинтерхаус” – Немска компания. За морската част само инвестицията е 18 милиарда евро, но ние на българската територия за 2 години трябва да сме готови. Това по начало е много голяма организация. Български фирми като цяло. Сами разбирате, че това ще даде работа на държавната ни железница, защото тя трябва да работи на пълни обороти, защото там трябва да се пренасят огромни тръби.

Затова ли спряхте приватизацията, защото очаквахте да се случи това?

Не, приватизацията по други причини беше преустановена, защото считаме, че не сега е момента да бъде приватизирано това дружество, но сега се вижда, че с такъв инвестиционен проект, изцяло ще го съживи. Да не говорим, че и за НЕК ще има достатъчно приходи, това е проект, който може да даде рестарт на българската икономика. Такъв проект бе нужен на българското правителство, на Българската държава. Да, европейските средства са важни, но съгласете се, със смяна на плочки на площади и смяна на канализации ние не можем да вдигнем българската икономика. На нас ни трябва нещо мащабно. За съжаление…

Голям шлем ви трябва, ето сега част от големия шлем.

Няма големи шлемове. Тук става въпрос за национален, български приоритетен, инвестиционен проект. Проектът „Набуко” за съжаление не се случи. Толкова много правителства работиха по този изключително важен за страната проект…

Ще има един проект, който е горе-долу квази-„Набуко”, дето до наричат, стана дума в това предаване, за този, който е одобрен от Европейската комисия (ЕК).

Да, съгласен съм, но, господин Цонев, ние толкова вярвахме в този проект. Приблизително четири правителства дадоха всичко от себе си „Набуко” да се реализира и накрая на всички ни бе обяснено, че това е търговско решение. ТАП, който замества „Набуко” за мен лично е много по-скъп.

По-скъп?

По-скъп е проектът и няма такава готовност, но в същото време „Булгаргаз” е една от първите компании, която подписа договор с „Шах Дениз II” септември още тази година и ние очакваме доставки на природен газ пред интерконекторната ни връзка с Гърция. Догодина тази връзка става приоритетна и вече има държавни гаранции за изграждането на връзката ни с Гърция. От няколко седмици има огромен интерес от турска страна да започнем преговори за изграждане на връзката ни с Турция. Преди един месец поканих сръбската министърка на енергетиката да дойде и да ми обясня защо те се бавят толкова много с изграждането на връзката ни с Гърция, защото ние напредва, те – изостават. Дори помолих комисар Йотингер да подпомогне именно бързото изграждане от страна на Сърбия на тази връзка, за да не се окаже накрая, че ние ще построим нашата част до границата, а отсреща няма нищо.

А оттатък дупка.

С Румъния връзката ни догодина ще бъде готова, нещо повече – останаха ни пари и се разпоредих тя да стане риверсивна връзка, тъй като досега бе планувана само от България да има природен газ към Румъния. Сега ще направим допълнителна инвестиция да стане риверсивна и разбира се за всички един инвестиционен проект, който е в национален интерес уверявам ви, че ще направя всичко възможно той да се реализира.

Ако се върнем на „Южен поток” обаче, правите ли горе-долу сметка тази инвестиция на колко работни места съответства в българската икономика, имате ли някаква представа, дори и бегла?

Имаме бегла представа. Този проект ще мине през най-бедния регион в Европа – Северозападна България, общини като започнем Видин, Монтана, Враца, Плевен, Търговище, Шумен. По наши предварителни данни това ще създаде и приблизително 5 хиляди работни места. Не само за тези, които ще работят по този изключително интензивен… Тук трябва много да се бърза, нямаме време за губене, изграждането на този газопровод, а също така и тези фирми, които сами разбирате, че ще се създаде работа и за други фирми, не са,о в строителството – за логистика, за съвсем друга съпътстваща икономика, която ще създава допълнителни работни места. Защото сами разбирате, че тези хора, за да работят те трябва да бъдат някъде настанявани, съответно трябва да се сменят, отделни селища, трябва да се търсят хотели, трябва по най-бързия начин да се превозва, трябва да се купува специална техника, за да се минава по тези изключително трудни райони, през които ще минава газопроводът. Доколкото разбирам Сърбия започват декември месец. Аз имах няколко разговора и с отделни министри, през които минава газопроводът. Всички имат готовност да го започнат, защото в крайна сметка този газопровод не е само енергиен, аз това го обясних и на комисаря Йотингер, той е инвестиционен. За мен е важно да се създават работни места, но, разбира се, всичко по европейските правила.

Йотингер противник ли е на „Южен поток”, кажете сега?

Йотингер не е противник на „Южен поток”, но досега той нямаше уверение, че ще има достъп на трета страна до газопровода.

Тоест той се е съмнявал до днес, така ли?

То нашите разговори, които водихме. Аз веднага изпратих…

Извинявайте, че Ви прекъсвам. Не само Йотингер, всичко у нас, и опозицията това беше основният аргумент… И Надежда Нейнски се съмняваше. Да, смяташе, че с „Южен поток” ще рекетираме ЕС и се възползваме. Вие сега казвате, че в договора е записано, че ще има достъп трета страна.

Да, (не се разбира) …между господин Милер и господин Боев се подписа споразумение, че проектната компания ще даде възможност на трета страна да ползва капацитета на тръбата.

Мислите ли, че това ще направи ЕС… сговорчив. С други очи да погледне на този проект, към който има огромно подозрение, че всъщност това е засилване на руските позиции на Путин в Европа?

Хубаво ние сме длъжни да се съобразяваме с европейското законодателство, никой обаче не говори за „Северен поток”. „Северен поток” се реализира за „Южен поток” започват съмненията и да се говори как едва ли не това не е европейски проект, напротив – това е европейски проект. Аз изброих трите огромни европейски компании, които са ангажирани в проекта. Той минава и през Италия, и през Словения, и през Унгария, има разклонения към Хърватия. Вече държавите са готови да започнат проекта. Въпросът бе коя държава първа ще пробие така че достъп да има трета страна. Днес след четири часа…

Ние ли бяхме първите?

Да.

А другите страни-членки на Европейския съюз не са ли постигна споразумение с „Газпром”, това е много важен детайл?

Няма такова споразумение. Днес протоколното решение, което беше подписано е, че двете компании поемат ангажимент да дадат възможност на проектната компания да осигури достъп на трета страна.

При желание. Кажете, за България е много важен въпрос – този транзит на газ ще осигури ли по-ниска цена на газа по някакъв начин?

От една страна, отговорът е да. Първата причина е защото ние вече имаме директен достъп до източника на газ, намалява се пътят, по който ще дойде този природен газ до България.

И я няма Украйна.

Ние вече имаме една сигурност, че България няма да бъде в това положение, което бе зимата на 2009 година. Второ, ние поехме ангажимент да започнем разговори за нова цена, освен това, че ще намалеят таксите по преноса до България, за нова цена на природния газ. И също така, аз бях категоричен пред господин Милер, защото не може доставките по „Южен поток”… Де факто ние трябва да компенсираме по някакъв начин тези 93 км, които ние губим през Румъния. И казвам, г-н Милер, ние с вас имаме договор до 2030 година. България трябва да бъде компенсирана до 2030 година или договорите остават в сила. Той каза, че е съгласен, договорите са такива, каквито трябва да се изпълняват. Или договорът остава в сила, тоест ние получаваме 90% от таксата, независимо дали има газ или няма. Или увеличаваме таксите по нашата газопреносна система така, че да ни компенсират за тези приблизително 450 млн. долара, които ние трябва да получим до 2030 година. Това бе договорено и получихме пълно съгласие.

Правилно ли съм разбрал, че дори да не е пълна тръбата, ние такси получаваме. Или неправилно съм разбрал?

Това е във всеки един договор. Аз говоря за „Южен поток”, ние си го получаваме. Второ, което е много ключово, което може би много хора го бяха проспали, преговаряйки с „Газпром” – тези 93 км от Провадия до румънската граница, пускайки тръбата „Южен поток” де факто ние губим транзитни такси по тези 93 км. И това бе едно от големите условия, за които аз бях непреклонен и казах, че няма да отстъпя в никакъв случай, защото тези пари, ние имаме договор до 2030 година и „Булгартрансгаз” трябва да си ги получи. Господин Милер ясно заяви, стиснахме си ръцете, че или ще бъдем заплатени, или увеличаваме таксите през газопреносната мрежа, или никакъв газ няма от там, но ние продължаваме да получаваме 90% от таксите, които те ни дължат по тази част до 2030 година.

Добре, искам само нещо да разбера сега в детайли, тъй като вие знаете много, а аудиторията не толкова. Тази лихва от 4,25%, която вие договорихте по заем от 1,200 млрд., това нещо с какво променя предишния договор? Имало ли е подпис за 8% лихва?

Имало е разговор и официално писмо, което е трябвало да бъде подписано за 8% лихва и руската страна е била непреклонна.

Тоест?

Лихвата трябва да бъде 8%. Ние казваме, че такава лихва е неприемлива.

А някой съгласявал ли се е? Лихвата е чудовищна.

Преговори са водени. Няма нищо подписано. Аз съм човек, който искам да видя нещо, което е подписано. Видял съм писмото от руска страна, водени са такива преговори.

Те са искали 8% и не са ги получили, вие договаряте 4,25%.

Ние не само договаряме 4,25%, а ги договаряме от първата година ние започваме да получаваме дивидент, а не след 15-тата година.

Аз искам да го уточним това сега. Вие казвате, че от 2014 до 2043 година ще получим 2,8 млрд., нали така?

За дивидентите. Когато започне да имаме газ по тръбата, това ще 2018 година, защото 2-3 години ние трябва да строим. Ние започваме да получаваме дивидент от първия пренос на газ.

Щом потече газ, започваме да получаваме пари?

Ние започваме. Поотделно…

По колко на месец?

Зависи първо от капацитета, но когато се напълни тръбата, освен, че плащаме главницата, освен, че плащаме и лихвите, ние отделно ще получим чисто…

Нещичко.

…в НЕК 1,5 милиарда лева, чисто.

За една години или за…

Не, не, не, е как за една година? Говорим за период от 2018 до 2040 г.

Аха, добре.

Отделно от това имаме данъци, тъй като тази компания плаща данъци, имаме такси…

Работни места.

…работни места, осигуровки, без държавата да даде 1 лев за това нещо.

А има ли ОВОС проектът, само това да Ви питам.

Да, има.

Има и това е всичко. Вие сега понеже ни изненадахте с този „Южен поток”, да не ни изненадат сега и с „Белене”? Да не дойде Милер други ден и да подпишете и за „Белене”?

Темата „Белене”, аз съм поел ангажимент пред нашите адвокати, които ни защитават в арбитража, и отказвам да я коментирам.

Да не я коментирате?

Да. Докато не свърши арбитражното дело, няма да (не се разбира)…

Кога ще свърши това арбитражно дело?

Докато арбитражното дело не свърши, аз темата „Белене” не я коментирам.

Защо?

Защото всяко едно мое изявление се ползва като официално доказателство от отсрещната страна.

А кога ще бъде този… Кажете, кога ще бъде? Какво знаете, не се ли интересувате?

Колкото по-бързо… Интересувам се, разбира се, но в крайна сметка това е договор между две компании – това са от наша страна НЕК, тя носи цялата отговорност, но…

Каква отговорност носи НЕК, която е фалирала? Как може да носи НЕК някаква отговорност за нещо?

Много хора… НЕК е търговското дружество, което е…

Фалиралото търговско дружество.

…подписало споразумение. Нека да не говорим и да даваме прибързана оценка – нещо, което е фалирало и нещо, което… Да, заварих го в много тежко състояние, да, заварих го с близо 2 милиарда дългове, но НЕК в момента се съживява. Трябва спокойствие.

Съживява се? Кое Ви дава основание да мислите?

Защото започваме наистина да имаме регулярни заплащания към всички. Да, аз не мога да се разплатя към абсолютно всички на минутата. Аз също бих искал да заваря едно чисто предприятие, но ми бе оставено едно предприятие в едно изключително тежко финансово състояние. Моята задача е да го възродя това предприятие, да го стабилизирам. Смятам, че ще го…

Смятате ли, че ще постигнете тази цел?

Силно се надявам.

Само по темата „Белене” да приключим този сюжет. Вие няма да коментирате, но все пак се случиха някои събития около това, че сегашният шеф на „Риск Инженеринг”, но човекът, който казват, че бил най-силният в енергетиката, говори, че в момента това, което се случва с обвинението срещу него и с тези арести и разпити, става дума за преразпределяне на енергийния интерес на баницата. Има ли някой интерес, Вие като министър усещате ли да се преразпределят енергийните дялове, така метафорично казано?

Моята задача, това, което министър-председателят иска от мен, е българската енергийна система да бъде прозрачна и да работи за българския народ. Който е сгрешил, да си носи отговорността. Ръководството на БЕХ с мое знание е сезирало прокуратурата по няколко казуса. Аз не мога да кажа някой дали е виновен или не, защото не искам да вляза в ролята на…

Съдът ще каже.

…един министър от бившето управление, който си позволяваше да обвинява хората. Този, който е направил някакво прегрешение, ще отговаря пред съда.

Но Вие, за да дадете тези данни, те са ви смутили. Кое е смущаващото, от ваша гледна точка?

Всяко едно мое изявление по този казус може да бъде ползвано от отсрещната страна. Аз работя за националния интерес и искам НЕК да спечели това дело. И съм убеден, че ще има…

Мислите ли, че ще го спечели?

… положителен резултат.

Убеден сте, че ще има положителен резултат? Добре, но тъй като казахте прозрачност…

Момент, в зависимост от кое как се интерпретира като положителен резултат.

За Вас какво е? Да не плащаме 1 милиард евро, това е положителното.

Аз съм убеден, че няма да има такава сума.

Или ако плащаме, ще плащаме по-малко, може би.

Вече не искам да коментирам, тъй като наистина…

Звездите Ви го говорят или Милер Ви го говори?

Самите адвокати от „Лайтинг С” – една от най-авторитетните световни компании, ме помолиха да не коментирам казуса АЕЦ „Белене”. Уверявам ви…

Под никаква форма?

…много неща мога да кажа…

Много неща ли може да кажете?

…но не желая…

Страшни ли са?

… защото това ще навреди на българските интереси.

А кога ще проговорите? Като мине делото ще проговорите ли?

Да.

Много ли е страшно това, което ще кажете?

Не, зависи кой как го възприема.

Загубила ли е държавата много пари от този проект?

Не коментирам повече, извинявам се.

Аз мисля, че другата седмица може да имаме повече информация по този въпрос, но все още няма да кажем защо. Ще кажем в понеделник. Последен въпрос за това и този ще ви питам, тъй като споменахте прозрачност - за тези 500 милиона евро, които БЕХ е емитирал днес като облигации. Първо да кажете дали тази акция е успешна и за какви дупки отиват тези пари, за покриването на какви задължения на БЕХ?

Това е един наистина огромен успех, тъй като за първи път българска компания навлиза на дълговия капиталов пазар. Вчера аз бях лично на среща в Лондон, в която се срещнах с инвеститори, за да покажа, че това е една изключително успешна структура, а не както ни се внушава от Световната банка и от Европейската комисия, че това е една паразитна структура. Видяха цялата структура, зададоха си конкретните въпроси… защото в момента държавна структура, която следи държавата с активи над 7 млрд. евро, с оборот над 4 млрд. евро няма много в Европа. И зад тази структура стои държавата. Без да даваме държавна гаранция ние събрахме много повече от това, което имахме нужда, но се лимитираме на 500 млн. евро – една изключително добра доходност. Само да ви припомня, че 2012 г., когато Министерството на финансите, т.е. и държавата събра средства от облигации, ние сме на 4,28, Министерството на финансите постигна 4.73, което ясно показва, че ние добре сме си свършили работата за 5-годишен период.

Това ли цената?

Тези пари разбира се ни трябват, както за да си изплатим този заем, който както знаете е приблизително 200 млн. евро, ние дължим и БНП Париба се оттегли, след това служебното правителство направи една успешна сделка за рефинансиране. Ние сега трябва да поемем нашия ангажимент и да се разплатим с инвеститорите. И разбира се на нас са ни нужни средства по тези договори, които сме убедени, че са правомерни и че държавата трябва да изпълни своя ангажимент, защото не забравяйте, че една от основните цели на това правителство е държавата да бъде коректен платец към бизнеса, т.е. ние да можем да изпълним нашите ангажименти.

Г-н министър, знаете ли, наблюдавам Ви цяла вечер и имам чувството, че сте щастлив много от това, което се е случило. Права ли съм?

Щастлив съм. Първо съм много изморен, защото не очаквах толкова тежки преговори. Не щастлив, доволен съм, че се случва нещо добро за българската икономика и българската държава.

А студентите смятат, че нямате морално основание да управлявате, че представлявате задкулисието, че сте възмутили обществото. Какво ще им кажете на тези хора?

В бюджета за тази година има 100 млн. повече за образование. За мен основната цел е да се направи връзката между икономиката и бизнеса. Това е моят коментар.

Не се ли притеснявате наистина от това, което се случва навън, от това, че 140 дена има хора, които викат под прозорците на Министерски съвет „оставка”?

Дори един човек да има протестиращ, той трябва да бъде чут. Но аз разбирам да има искания за икономическа политика, искания за социалната сфера, но когато има политически искания, това е съвсем друг въпрос г-жо Ризова.

Защо да е друг въпрос, г-н Стойнев?

Уверявам ви, аз също съжалявам,че в парламента няма дясна партия. Много бих искал да има сблъсък именно между левица и десница, но така прецени българският народ на последните предсрочни парламентарни избори.

Не мислите за оставка, така ли?

Оставка дава министър-председателят.

Един въпрос последен, свързан с бюджета понеже го споменахте само за образование. Вие оптимист ли сте за икономическата част на бюджета, т.е. инвестициите, които са предвидени там за съживяване на инвестиционния климат в държавата?

Оптимист съм, тъй като този проект може би ще надхвърли нашите очаквания за следващата година за икономически растеж. Но и всички показатели, по които е направен този бюджет, ясно показват, тъй като ние догодина очакваме растеж приблизително 7.5% на износа, увеличаване и на потреблението. Този инвестиционен климат и това доверие, което имат,тъй като сме в постоянни срещи с български предприемачи, към правителството, то е ясно. Почти всяка седмица се отварят нови работни места и нови мощности. Ето – индустриалната зона в Божурище. Само ми позволете да не казвам името на германския инвеститор.Преди две седмици бяха при мен, когато направихме първата копка. Очаквах разбира се, притеснен (не се разбира)… и им казвам: сега сигурно има много големи проблеми, дайте да ги решаваме. Те казаха: не г-н министър, ние искаме просто да ви кажем, че сме изключително доволни от това, което държавата ни подпомага и нашият борд в Германия е взел решение да увеличи инвестицията. Говорим за разширяване капацитета и на друга френска фирма, която произвежда автомобилни части. След една седмица италианска фирма отваря в Русе. Българска фирма…

Влизаме във времето, трябва да се ограничим до тук.

Просто искам да кажа, че икономиката тръгва. Трябва да бъдем оптимисти. Ние сме прекалено черногледи.

Благодарим Ви за това интервю.