Министърът на външните работи в интервю за в. „24 часа“

Г-н министър, последната ви визита бе в Турция, какви проблеми останаха за решаване?

Между България и Турция има ред нерешени въпроси, но те са извадени от прекия политически диалог и са предмет на дискусия в експертни комисии. От наша страна основният въпрос е за обезщетяване на тракийските бежанци. От турска страна основно внимание се отделя на управлението на водите и желанието им да бъде построен язовир на р. Тунджа, който да контролира водите на реката, защото периодично стават наводнения на тяхна територия.

С ядрената централа, която щяха да строят срещу Резово, какво става?

Засега няма движение по въпроса. Новината от вчера е, че има подписано споразумение с Япония за атомна централа на Черно море, но доста далеч от нашата територия.

По проблема за бежанците прочетох, че с Турция ще работим на базата на договореност от 1967 г. Това не е ли прекалено назад във времето?

Това споразумение, макар да е далеч във времето, е някаква договорна база. Там се третират граничните инциденти и можем да приемем, че бежанският поток...

Е граничен инцидент?

...Може да се впише в тази тематика. Плюсът е, че споразумението предвижда различни формати на сътрудничество. Затова предложих да се свика т.нар. Централна смесена комисия по граничните въпроси. Така ще можем в детайли да обсъдим координацията на двете страни по охраната на 1раниците. Това е важно, защото по линия на МВР са водени разговори, постигнати са определени договорености, даже предстои да се сключи споразумение за съвместно наблюдание на границата, но форматът на комисията дава възможност на малко по-високо ниво да бъде обсъден целият кръг от въпроси.

Как и кога се свиква тази комисия?

По искане на едната от двете страни. Понеже ние го поискахме, разчитаме заседанието да се проведе в най-скоро време в София съвместно с МВР.

Не смятате ли, колкото и недипломатично да звучи, че този нелегален по-ток от хора няма как да преминава у нас, освен ако турците не ги пускат?

Не можем да говорим за някаква политика на Турция да пропуска емигранти към България. Ако някъде има такива случаи, страната ни бива информирана. Впрочем една от инициативите, по която вече имаме положително становище от турска страна, е да се формират съвместни патрули по границата. Проблем възниква поради това, че службата за охрана на границата е различна от двете страни. При нас това се прави от Гранична полиция, т.е. от МВР, докато в Турция армията се занимава с този въпрос. Трябва известно време, за да се уточни базата, на която ще сформираме патрулите. Другият важен елемент, по който има съгласие, е за създаване на тристранен център с участието и на Гърция за наблюдение на границата. Трите държави имаме общ проблем. Бяхме информирани, че една от причините ние да мислим, че от турска страна не се охранява достатъчно добре границата и не всички групи се спират, е, че Турция е пренасочила голяма част от своя ресурс към границата със Сирия. Това е разбираемо обяснение. В Турция има същия дебат като у нас за броя емигранти, които страната може да поеме. Досега над 2 млрд. евро са стрували на

Турция емигрантите от Сирия

Една част са в затворени лагери по границата, където контролът е повисок, но повече от половината се придвижват свободно в Турция. Очевидно част от тези хора се опитват да се насочат към ЕС. Но вместо да се обвиняваме взаимно или ние да обвиняваме Турция, че не пази добре границата, по-добре е да потърсим възможности за сътрудничество.

Този общ патрул те ли го предлагат?

Това е наше предложение, от тяхна страна има принципно съгласие. Но тъй като е нещо ново и има въпроси от компетенцията на МВР, трябва на терен да се изчистят много детайли, за да стане идеята работеща.

От сирийска страна предлагат информация доколко в тези потоци има опасни елементи. Склонни ли сме да приемем такава кооперация?

Готови сме да получим всякаква информация, която може да бъде от полза. Ако обаче има очакване, че ще информираме сирийското посолство за сирийските бежанци на наша територия, това най-малкото не е редно, защото част от тези хора бягат от режима, което това посолство представлява. Трябва много внимателно да се отнасяме към предложения за сътрудничество от сирийското посолство. Тезата, че има възможност в потока бежанци да се инфилтрират и терористи, не е за подценяване.

Разчитам, че нашите служби извършват необходимия скрининг на хората, които влизат, и минимизират риска. Трябва да сме наясно, че този риск няма как да бъде елиминиран изцяло. В огромната си част обаче тези хора не представляват заплаха. Ако можеха сами да избират, сигурно щяха да си седят в Сирия и да си живеят по родните места. Но ситуацията там е такава, че са били принудени да търсят сигурност за себе си и децата си тук, в България. Ние имаме не само правното, но и моралното задължение да им окажем съдействие.

Как се оказахме без обща концепция за бежанците, след като проблемът бе лесно предвидим? Страни като Мароко имат разработени стратегии по тези въпроси, а ние, страна от ЕС, нямаме?

Има доста голям елемент на безхаберие от предишното правителство. Данните, поглеждайки назад във времето, показват, че е имало ясна тенденция към постоянно увеличаване на потока на нелегални емигранти към България. Само за сравнение - в първите месеци на 2012 г. в България са влизали 50-100 човека месечно, а към средата на годината са вече 300-400, стават и 500... Тази тенденция е била видима. За съжаление, твърде малко е направено и когато това лято потокът рязко се увеличи, стана ясно, че нямаме капацитет за настаняване, нямаме и план какво правим в такива ситуации. Държавната агенция за бежанците не е кадрово обезпечена... Ред неща, които се наложи да решаваме в движение. Да се връщаме назад и да обвиняваме, няма смисъл, но пък доста лицемерно звучи, когато точно бившият вътрешен министър обвинява това правителство, че не се справя със ситуацията. Ние нямахме база, на която да стъпим, но въпреки трудностите постепенно създадохме добра организация.

Когато в парламента се гласува законът за земята, вие излязохте на личната си страница във фейсбук с много остро становище срещу него. Не се ли обидиха депутатите от БСП, които подкрепиха този закон?

Не се обидиха, защото знаят, че съм прав. Но се учудих, че те подкрепиха това предложение. „Атака" го подкрепи и това за мен е ясно, но не е ясно защо ГЕРБ го направи, нали са гражданите за европейско развитие на България? Това решение противоречи на членството в ЕС Но смятам, че бе взето и поради недостатъчна информираност. Такива решения не могат да се вземат емоционално, а да са част от сериозен анализ.

Как стигнахме до това непрофесионално отношение към законотворчеството?

Комбинация от фактори. Вероятно и покрай ситуацията с бежанците има една нараснала тревожност у гражданите, но това се експлоатира от част от депутатите. В МС  обсъдихме какво следва от тук нататък. Ще продължи обсъждането с политическите групи в парламента как можем да излезем от тази ситуация. Един от вариантите е сезиране на КС, защото и най-повърхностният анализ сочи, че това решение е антиконституционно. Вторият, полесен начин, който ще възстанови и авторитета на НС, е решението да бъде преразгледано и да се преформулира. Да има не ограничения, а определени критерии за закупуване на земеделска земя от европейски граждани, каквито има в законодателството на много от страните-членки. Трябва да уточня, че тези критерии и условия трябва да важат еднакво за всички в ЕС, включително за българите. Все пак мисля, Че в края на краищата това ще бъде добър урок за всички. - Предишния път, когато си говорихме, имаше многолюдни протести по улиците, после хората отидоха на море, а правителството си пое въздух. Сега протестират студентите. Доколко сериозна за кабинета е тази ситуация и възможна ли е ескалация?

Не мога да гадая, но според мен, няма масова подкрепа за това, което се случва. Заради решение на КС да искаш оставка на правителството, е нелогично. Смятам, че част от студентите искрено протестират, но заради нелогичния характер на техните действия си мисля, че това е просто поредният опит за насаждане на напрежение и дестабилизиране на правителството и страната. Опити, които датират от първия ден на това правителство и парламент. Вярно, че назначаването на Пеевски имаше много силен катализиращ момент, но спомнете си, че първите протести бяха от първия ден на кабинета. Тоест целта е да не се даде възможност на парламента да функционира нормално, а това не е добре за България. В момента имаме третото за тази година правителство и не разбирам тази самоубийствена траектория, по която се върви. Вкарването на страната в цикъл - служебно правителство - нови избори, които или ще постигнат същия резултат, или най-малкото няма да дадат ясен мандат на определена политическа сила да състави кабинет, е безполезно. Затова една огромна част от хората, макар и да не са симпатизанти на БСП, просто проявяват разум и разбират, че стабилността на страната е важна.

Според вас има сили, които стоят зад протестите? Кои са те?

Част от имената отдавна са публични. Една част са свързани очевидно с Реформаторския блок, в него има партии, които търсят бърз реванш. Партии с амбиции и немалко влияние в столицата, които останаха извън парламента. Друга част са свързани с ГЕРБ. Разбира се, публично би било голяма грешка ГЕРБ да подкрепи протестите, но неофициално на доста равнища се извършва саботаж срещу действията на правителството Най-пресният показателен пример е с кмета на Пловдив, който си призна, че правят всичко възможно да саботират работата на областния управител. Нямам съмнение, че този тип политика се води навсякъде, където е възможно. Много е трудно явно на ГЕРБ като една партия на властта да приеме, че е в опозиция, както е трудно и на лидера на ГЕРБ да приеме, че вече не е министър-председател и от него вече не зависят нещата, които се случват в държавата.

Като говорим за саботажи... Ако един хора са се затворили в университета, не е ли грешка други хора, предвождани от депутат от БСП да ходят да тропат на вратата отвън?

Не одобрявам нито едното, нито другото. Но не мога да се съглася и с тезата, че тези, които са се опитали да влязат в университета, са лошите.

Това не е ли някаква стратегия на правителството - където има протест, веднага да се организира контрапротест?

Нямам информация някой в правителството да се занимава с това, имаме много сериозни други отговорности. Така, както има хора, които протестират, очевидно има други, които са против или пък протестират срещу някой друг. Това е разбираемо. Факт е обаче, че тези протести и контрапротести с времето задълбочават разделението. Така наречените контарпортести също имат основание. Но тази конфронтация в част от обществото, волно или неволно подклаждана от конфронтацията вътре в парламента, е нещо, което аз лично гледам с притеснение. Защото не знам кога и как може да свърши. В условията на такава конфронтация е трудно да се постигат добри резултати в страната, а и публичният образ на държавата страда по този начин. Това, че има публично изявяване на позиции, не е непременно лошо, но когато продължава дълго по такъв деструктивен начин, не е в интерес на гражданите. Особено в крайностите, забелязвам тенденция, при която постепенно изчезва възможност за каквато и да е комуникация. Всичко се гледа през призмата на една свръхполитизация. Дори най-доброто нещо, което се направи, се отхвърля изцяло. Става невъзможно да изразиш мнение. Това вече отива в една посока, която мен ме притеснява. Трябва да можем да водим диалог, дори когато не сме съгласни с едно или друго нещо.

И докъде може да стигне конфронтацията?

Българите все пак сме се доказали като разумна нация. Мисля си, че няма да стигнем до крайности, които са животозастрашаващи за отделни хора или за държавата като цяло. Летните протести също зададоха тон в това отношение, защото можеха да се изродят в крайни сблъсъци, но ние не сме държава на крайностите. С изключение на един инцидент, не е имало ситуации, при които да се стигне до насилие.

Моментът, в който „Атака" изгуби ролята си в паламента, няма ли да ни доближи до такава опасна възможност?

Ако видим историята на „Атака", въпреки някои демонстрации, това не е партия на насилието, тя е парламентарна сила вече трети мандат. Ролята на „Атака" в парламента и обществения живот също много се преувеличава. Бих се притеснил от появяването на други покрайни, полувоенизирани структури и формации, което вече ще е заплаха за обществения мир. Не виждам засега индикации за това, но винаги трябва да имаме едно на ум. Това се е случвало и в страни, които не са познати с крайностите.