Министърът на културата в интервю за предаването "Тази сутрин" на БТВ

Министърът на културата, Петър Стоянович. Честит празник. Силен тласък искат да ви дадат ранобудните студенти, толкова силен, че чак да се стигне до оставка.

Вчера си припомнях разкази на будители, стихотворения. Финалът на „Службогонци”, Балтов влиза и казва: „Да ви обадя една благополучна новина – отървахте се от мен и аз от вас, министерството падна”.

Чудесно произведение.

Произведение, а как се вписва в реалността? Ще чуят ли „министерството падна”, студентите?

Нямам представа, от къде е това прехвърляне на темата към днешния ден. Иначе „Службогонци” е класика в българския жанр и трябва да бъде изучавано именно от тези студенти, защото много е важно, когато искаш да се откажеш от нещо, искаш да отречеш нещо или просто не си доволен, не е достатъчно да кажеш само какво ти пречи, важно е да кажеш какво искаш да направиш и какво може да се направи. Защото от революции в България сме стигнали до този хал - да забравяме, че хубавите неща в българската история са правени от будители еволюционери. Революционерите са една прекрасна добавка към това. България не може да понесе поредна революция.

Вие участвахте ли в протестите в началото на 90-те?

Аз участвах в протестите 1996 г.

Защо?

Защото системата, която беше тогава на власт, не беше правилният европейски път на България.

Вие след това попаднахте във властта, след това напуснахте. Сега сте отново там, чувствате ли се…?

Аз във властта никога не съм бил…

В Министерство на външните работи.

Да, ако може да се каже, че това е властта.

На доста висока позиция.

Питам ви, защото днес в статията, която сте публикували във вестник „24 часа”, казвате „Бунтът е задължение на младостта” нещо, което очевидно сте правили и вие.

Разбира се.

 „И тази младежка искреност рядко дава ефективни резултати”, вие в момента включително сте ефект, продукт на тази революция, която тогава сте провеждал. Означава ли сега,че виждаме някакъв елемент на самокритика и това, че няма ефективен резултат?

Тогава и сега са две несравними, аз бих казал дори – епохи. Тогава наистина системата трябваше да бъде променена и тя беше променена, общо взето за добро. Проблемът е в друго – че, когато 1989 г. отрекохме онзи предишния строй до сега, когато вече сме ефективен член на Европейския съюз, преходът беше направен по начин, който не показа нито всички предимства на демокрацията от една страна, нито убеди средностатистическия българин, че Европа е влязла в дома му, в начина му на мислене, в хладилника му, в образованието му, в здравеопазването му. Това е големият проблем. Преходът по начина, по който беше направен в България независимо, че минаха много правителства, в крайна сметка не можа и до сега – Европа не се случи на всеки един от нас.

И вие като член на кабинета не се ли чувствате като част от статуквото срещу, което протестират тези студенти?

Всеки един човек, който е поставен на определен пост, независимо от кое правителство, е част от статуквото. Status quo означава - положението, каквото е. От там насетне негативният заряд, с който вие ме питате дали е заредено статуквото – аз съм част от днешния кабинет, повикан като експерт, напълно наясно с тежката мисия да преведеш сектора, с който аз съм натоварен, от точка А до точка Б. Не само без сътресения, не само в една много тежка икономическа и стопанска криза, но и почтено и прозрачно. Затова, за което аз съм натоварен бих могъл да разговарям с тези няколко стотин или няколко хиляди млади българи по всички въпроси и нямам тема, по която да не мога да говоря с тях. Между другото това правят и моите колеги.

Вашият младежки бунт даде ли резултат, защото говорите, че младежката искреност не е ефективна?

Моят личен бунт, когато бях по-млад от сега ме обогати с няколко основни неща. Първо, задължително минах през бунт. Няма как на 20 години, човек да не се бунтува. Второ обаче ме дообогати, с един ако щете философки, ако щете житейски опит. И то е да е видиш,че не е достатъчно, както казах и в началото,само да се разбунтуваш. Много е важно да обясниш смисъла на този бунт и до какво ще доведе той. В България имаме една огромна предпоставеност в това да изберем екзарха или Караджата. Свободата не иска екзарх, иска Караджата. И непрестанно обясняваме на нашите млади хора, че Караджата е свършил повече работа на България, отколкото Екзарх Йосиф, в което аз не съм убеден. Но това може би е една допълнителна скоба.

Подкрепяте ли студентите?

По принцип подкрепям всеки, който застава зад ясна, чиста кауза, без да е маша в нечии ръце.

В случая смятате ли, че те имат ясна и чиста кауза, и дали са маши?

Не знам, колко ясна е тяхната кауза. Да кажеш само, че нещо не ти харесва, отдавна не е достатъчно, особено в XXI век. Ние живеем в едно прагматично време, в едно време, в което решенията дори трябва да са преди въпросите, които задаваш.

Те искат морал и отговорност за решенията.

На женския пазар не се продава морал. Моралът е човешко понятие, личностно понятие. Този морал трябва да бъде въведен и той много трудно може да бъде ашладисан, както се казва. Не правим ябълково дръвче. Той не може да бъде с едно ножче орязан и от утре някой да се събуди по-морален. Това е въпрос на възпитание, това е въпрос на налагане на едно норми и в края на краищата е въпрос на възпитание у следващото поколение. Това е разковничето и това, примерно и в моя ресор, ми е от първостепенна важност. Утре в сферата на културата, на изкуството да влязат хора, които са по-различни от днешните, които са по-образовани от днешните, които гледат на света не с малката провинциална шепа, в която сме родени, а с големия свят на Европа и цивилизования свят, където те утре ще отидат да се борят. Ние сме малка нация, намаляваме, имаме прекрасно културно наследство, имаме прекрасни таланти, но те утре ще излязат на един огромен конкурентен пазар в Европа и света, и трябва да са подготвени за него. Това е 100 пъти по важно отколкото днес да кажеш само срещу какво си. Няма лошо. Нека се бунтуват. Аз четири месеца вече работя това, което работя под техните звуци, свирки и освиркания. Нямам нищо против, аз си говоря с тях. Въпросът е да видим какво можем да свършим. Аз съм за това.

Вие отричате ли тяхната кауза в монета? Те искат оставка, те искат министерството да падне.

В момента, в който ми обяснят защо аз трябва да падна, с политиката, която водя в моето министерство или моите колеги в техните ресори, бих чул техните аргументи. Да ми кажат по принцип, че не се харесваме - ние не сме дошли на власт, за да се харесваме с някого и да се целуваме. Ние сме тук да свършим една работа.

Те имат конкретна аргументация. Говорят за задкулисие, говорят за липса на морал – неща, които до този момент не получават отговори на много въпроси.

Кажете ми едно българско правителство, което не е било обвинявано в непрозрачност, в задкулисие, в шашми и в лъжи. Няма.

Но никога толкова много от самото начало.

Не е вярно. Погледнете само без да искам непременно да правя този паралел, сравнете го само с предишния мандат и ще видите, колко много неща са били премълчавани и които чак сега разбираме. Няма правителство, което да е било посрещано еднозначно. Винаги има недоволни от всяко едно решение. Ето вчера, например в Класическата гимназия голяма част от учениците и почти всички преподаватели, настояха пред мен като принципал на министерството и техен, да останат в сградата, която те предпочитат, защото е в центъра на София, близко е до Софийския университет и им дава правото, на най-елитния лицей на България, да бъде на пъпа на София.

Въпросът е защо обаче се получи тази ситуация.

Има разбира се и недоволни от това решение, но в края на краищата ако едно време тези, които честваме днес като будители не бяха взимали конкретни решения в конкретни случаи, те нямаше днес да висят по нашите стени. Не е достатъчно да констатираме това, от което сме недоволни или проблема, който имаме. Дадох конкретен пример преди малко. Трябва да действаме.

Факт е обаче, че Класическата гимназия отиде в неподготвена сграда. Един родител каза,ч е неговата единадесетокласничка е правила контролно на свещи, защото там постоянно спират тока.

Не, на свещи…това е… малко навлизаме вече във Възрожденска романтика. Аз бях вчера в това училище и се запознах. Искам да ви кажа, че то не е по – различно това училище, което е на женския пазар, от училищата, в които сме били ние с вас. Ние сме посещавали едни средностатистически български училища.

Само, че Класическата гимназия има друг имидж и друго реноме. Друго ниво на обучение.

Така е. 36 години никой не се намери, достатъчно годен, да намери на този елитен лицей, на тази гимназия, едно място, в което те да продължат да се развиват и да правят тази прекрасна средношколска наука.

В тази сграда, която е дадена на Класическата гимназия, бихте ли си изпратили някое от своите деца да учат?

На секундата. Не съм сигурен обаче, че могат да вземат изпитите. Там изпитите са много тежки. Дано да могат да се класират.

Дано да не падне нивото на училището, защото тези социални неуредици не дават добър пример на децата.

Това е най-малкият проблем според мен за падането на нивото. Далеч съм от тази мисъл. Обратно. Ако те бяха останали в един толкова далечен район като „Модерно предградие”, в една не особено сигурна социална среда, имаше реална възможност преди всички преподавали, университетските такива и местните, и голяма част от децата просто да откажат да съществуват в това заведение. Независимо, че то е реставрирано. Но ето сега къде идва другата отговорност. Аз ще предложа да вземем това решение, ние ще го вземем тепърва окончателно, заедно с моите колеги и с кмета на София… Ние трябва да направим така, че не само да осигурим учебния процес, не само децата да бъдат може би с временни неуредици, но все пак в едни добри условия. Ние трябва да гарантираме, че и парите, с които е реставрирана онази сграда в „Модерно предградие”, с европейски средства – 2.5 млн. почти, ще бъдат адекватно върнати на българската държава и ние няма да ги загубим. И затова – ето, примерно моята работа е в това, в навечерието на Деня на българските будители, заедно с моите колеги от кабинета и заедно софийския кмет, надпартийно подчертавам, г-жа Фандъкова е от друга партия, да намерим такова решение, че и учениците да бъдат доволни, по-голямата част от тях. Няма как всички да бъдат доволни. Да не бъдат загубени европейски средства, да не се изложим пред Европа и заедно най-сетне да разберем, че в образованието, културата и изкуствата винаги трябва да мислим първо като българи и национално отговорни хора.

Кой не си свърши работата, че да бъдете поставени пред такава сложна ситуация?

Когато е започнала реставрацията, ремонтът на сградата в Модерно предградие, която е голяма, но е на неподходящо място, няма защо да се крием - тя е за районно училище. Тогава не е имало алтернатива. Сега, преди няколко месеца Столична община безвъзмездно предостави на Министерството на културата това старо, много елитно училище на женския пазар, „Кирил и Методий”. Това даде възможност, тъй като ремонтът горе продължава все още, те временно да бъдат настанени. Учебната година вече е започнала. Там трябва да се пусне ток, парно и прочее. Тези деца трябва да почнат. Нека да започнат в това училище, ще вземем заедно решението. В момента се опитваме заедно с европейските партньори и с членовете на кабинета да решим окончателно този въпрос благодарение на тях и на Столична община, между другото, която се оказа на голяма висота при решаването на този въпрос.

Да се върнем на протестите все пак.

Днес ще се присъедините ли към шествието на студентите?

Да ви кажа нямам такова намерение, но ми е интересно друго. Това шествие аз бих го подкрепил по принцип ако то е в чест на българските будите на този ден. Аз се боя, че това е шествие по друг повод, използвайки Деня на българските будители. Това е най-страшното.

В основата, включително и на възрожденски и на националноосвободителните борби са точно подобни искри, така да се каже. Така че нещата са си свързани така или иначе.

Да видим. Тези искри…ще видим. Принципът е друг и това също се учи, все пак с известен жизнен опит. Това би било моето послание към тези млади хора: Винаги, когато те карат да обръщаш системата с хастара навън, винаги трябва да внимаваш в чии ръце е знамето. Кой стои пред теб, защото има реална възможност в един момент да се окажеш, даже с най-чисти намерения волю-неволю, функция на нечия чужда воля. За жалост това се разбира толкова късно, че ти се разочароваш даже от красивата ти борба за свободата.

Вашето знаме в чии ръце беше и вие от кого сте разочарован?

Аз винаги гледам да бъда сам, със своето знаме.

Когато излязохте вашето знаме в чии ръце беше?

Тогава конкретно знамето беше в ръцете на баща ми, който беше заедно с мен.

Разочаровахте ли се от някого?

От СДС разочаровахте ли се?

Винаги трупането на знание, трупа тъга.

Разочаровахте ли се от СДС?

Аз съм разочарован по принцип от цялата система на прехода.

От СДС?

СДС е част от този преход .

Разочарован сте от СДС, така ли?

Разочарован съм от това, че една хубава и голяма идея, която стартира общонационално, в края на краищата се доведе до това, да се бори за оцеляване.

Бяхте ли маша?

Не, не се чувствам маша. Не съм имал даже и предпоставка да бъда това. Много по-важно е, когато човек иска да изиграе своята пиеса в живота, да избере дали иска да бъде сценарист, режисьор или само изпълнител. Аз винаги съм държал на режисурата.

Благодарим ви.