Министърът на околната среда и водите в интервю за в. „Монитор“

Г-жо Михайлова, Европейската комисия вече заведе дело срещу България за ветрогенераторите край Калиакра. Какво ще предприеме МОСВ, за да избегне наказателни процедури за в бъдеще?

Казусът е много тежък по няколко причини. Първо защото Калиакра е много специално място, което съчетава място, през което прелитат защитени видове като червеногушата гъска. Освен това там има територии, които са уникални за Европа - така нареченият степен хабитат. Така че районът е интересен от гледна точка на биоразнообразието и по тази причина е обект на особено внимание и защита на биоразнообразието от страна на Европейската комисия (ЕК). Втората причина е, че според колегите от ЕК и комисаря по околната среда Янез Поточник в продължение на години България е поемала някакви ангажименти, но не ги е изпълнявала. На няколко пъти са поемани ангажименти за разширяване на защитената зона, но това не се е случило. Поемани са ангажименти, че ще се подобри режимът за контрол в зоната, но това не се е случило. И когато се срещнах за първи път с комисар Поточник, се сблъсках точно с това. Той беше разочарован от поведението на България и нямаше доверие, че ние ще изпълним ангажиментите, които поемаме. В такъв смисъл е много важно да изпълним програмата, за която съм докладвала лично на комисаря. И ако го направим, ще покажем, че все пак има правителство, което държи на думата си и това ще даде отражение на процедурата и хода на делото, което е много важно. Ако довършим мерките, които започнахме, една част от обвиненията срещу България ще отпаднат.

Какви точно са мерките?

На първо място това е разширение на границата на защитената зона, което вече е факт. Има решение на Висшия експертен съвет, подготвяме доклада и в момента е в процес на съгласуване между централните ведомства. По всяка вероятност тази седмица ще влезе за окончателно решение в Министерския съвет . Т.е. с това решение ще сме изпълнили и втория си ангажимент за компенсаторната зона био. Трето, на базата на решението на висшия експертен съвет издадох заповед, която забранява всякакъв вид строеж на територията на вече разширените зони, което досега не се е случвало. Това, което ни остава да направим, е да разработим програма и план за компенсаторни действия, така че да гарантираме, че увредените хабитати ще бъдат възстановени и ще имаме ясна политика и ясни правила, които са публично обявени. Очаквам, че когато изпълним всички тези задължения, позицията на ЕК ще бъде коренно променена. Много е възможно по време на подготовката на делото или когато влезем на дебати по делото да се вземе предвид това, което е направило българското правителство  и да приключим сравнително успешно делото. Целта ни е на първо място държавата да не плаща ненужни неустойки и глоби за неизпълнение на общата европейска политика. На второ място да гарантираме ясни правила за управление на защитените зони по „НАТУРА” в района на Калиакра. И да бъде ясно на всеки инвеститор какво има и какво няма право да осъществява. И не на последно място да гарантираме правила, които да помогнат на живеещите в региона и на общините да предприемат някакви инвестиционни намерения, които обаче са в съответствие с нормите и изискванията за местообитанията и птиците. Това е казусът „Калиакра”. Имаме проблем с доверието и трябва да се борим за него. И това е най-неприятното. Когато политически сили в продължение на 4 г. не са направили нищо, за да изградят атмосфера на доверие в ЕК, в момента реагират на това, че едно дело е доведено до  очаквания му край.

Вече казахте, че срещу страната ни има общо 14 наказателни процедури в областта на околната среда. За какво са останалите и има ли опасност някои от тях да влязат в съда?

Винаги съществува такава опасност, ако не сме в кондиция да подаваме информация на ЕК и да доказваме това, че изпълняваме всичко изисквания. В края на октомври имаше посещение на експерти на ЕК, които посетиха някои места, по които имаме започнали процедури - например река Вая и очаквам две от процедурите да бъдат закрити, защото сме предприели нужните действия. Продължаваме да работим и по другите процедури.

Има ли проблем с проектите за депа за битови отпадъци? И има ли риск да не бъдат изпълнени в срок?

Има няколко проблема. Първият е изключително бавната подготовка на проектите.  В продължение на години са се разменяли писма, уточнявали са се данни, строително-монтажни работи. Сега ние трябва да изпълним проектите за последните възможни две години. Вторият проблем е, че процедурите по Закона за обществените поръчки са тежки. Тези обекти са скъпи, по тях кандидатстват много фирми, а обжалванията са всеобща практика. Третият кръг от проблеми е свързан с това, че в няколко места в страната има граждански инициативи, които възразяват за местата, на които ще бъдат изградени депата. Такъв е случаят в село Баня до Разлог, в Ямбол и в Самоков. Имаме и съдебни възражения, оспорват се решенията на оценката за въздействие върху околната среда. Това ще доведе до забавяне или до неизпълнение на тези проекти. Проблемът ще бъде много голям за същите тези граждани, за съжаление. Защото ще останат регионалните депа, които няма да бъдат изградени, които ние трябва да финансираме от националния бюджет. Междувременно, докато те се изграждат, ще се повиши отчислението за депониране на отпадъци, такса смет също ще се повишава, защото отпадъците ще се извозват на по-далечни места.

Какви средства ще са нужни от националния бюджет в случай, че не можем да довършим в срок рисковите депа?

Между 53 и 110 млн. лв., като това е  сума за предвидени депа, за които знаем колко струват. Първо, имаме ангажименти по договор по ЕС. Но по-важното е, че имаме ангажименти към българските граждани. Не можем да претендираме, че сме модерна държава, а да имаме такива страшни сметища. Трябва да рекултивираме старите сметища и да изградим модерни депа, за да изградим към тях инсталации. И така да намалим депонирания отпадък. За сравнение ще дам Дания, която оползотворява 98% от отпадъците, а ние депонираме такъв процент.

Какви загуби на евросредства се очертават и какво ще се предприеме за намаляването им?

На този етап вече реално има опасност да загубим средства по ос 3, където са проектите за биоразнообразие, които не вървят добре и по които има наложени доста санкции. Има проекти, които са изпълнени само на 20%. Оттам очаквам загуби. Ако не успеем да се справим с реализацията на депата е възможно да имаме и там загуби. Ще бъдем в парадокса да имаме проблем, да имаме средства, но да не можем да разрешим този проблем. Ако не реализираме рисковите проекти, можем да загубим не повече от 25 млн. лв. По ос 1 – Води имаме свръхдоговаряме. Затова сме предприели мерки, включително и посещение на място, за да видим в какъв размер ще бъдат изпълнените проекти. Там трябва да гарантираме качествено изпълнение в рамките на сроковете. Загуби в тази ос може да има при финансови корекции за качество на изпълнението.

Знаете, че от Сдружението на общините вече предупредиха, че такса смет догодина ще се увеличи заради ръста на таксата за депониране на отпадъците, която плащат общините. Какво да очакват хората?

Според Закона за управление на отпадъците и според ангажиментите, свързани с членството ни в ЕС, ние сме си поставили за цел да намалим  обема на депонирания отпадък. Един от инструментите за тази цел е да се увеличава таксата за отчисление на депонираните отпадъци. Заложеното по програма беше от 15 лв. на тон отпадък сумата за следващата година да стане 35 лв. за тон. В преговори сме с Националното сдружение на общините. Мисля, че ще стигнем до споразумение за плавно отчисление на таксата.

Има ли вече сума, около която ще си стиснете ръцете?

В никакъв случай няма да бъде повече от 25 лв.

От 2015 г. се предвижда гражданите да плащат такса смет според генерирания боклук, а не както сега според данъчната оценка на имота. Как точно ще се изчислява таксата?

Най-лесната формула, която би могла да бъде приложена, е да се раздели количеството генериран отпадък на броя жители. И така да се формира такса смет на база количество отпадък на брой жител. Има друг начин да се контролира генерирането на отпадъка още на етап неговото създаване, което е по-сложно. По този начин работят повечето държави в ЕС. Има различни подходи, използват се чували за различни видове отпадъци. Те се купуват от самите граждани, а такса смет е в стойността на чувала. Това обаче изисква много сериозна организация от страна на общините за разделното събиране на отпадъците.

МОСВ кой от двата варианта би препоръчал?

Разбира се, че вторият. Той обаче изисква повече инвестиции и подготовка. Освен събиране и извозване на отпадъка са нужни и съоръжения. Няма смисъл да въвеждаме системата, ако след това ще депонираме, вместо да го рециклираме.