Да забравяме за спорта е дефицит на вкус, казва министърът на младежта и спорта пред в. „24 часа”

Г-жо министър, след повече от 100 дни във властта, как ви изглежда спортната тематика?

Предизвикателно. С логика, която само визуално е елементарна. Старая се със спортистите заедно да изградим алгоритъм на работа, който да преодолее вакуума на безотговорността. От мен се иска и малко мазохизъм, за да покажа знаците към равновесието между държавата и общините в политиката - реконструкция и модернизация на материално-техническата база, приоритети във финансирането на спортове, респективно федерации, правилен език между спортната научна мисъл и спортистите като методика на тренировъчния и състезателния процес. Дълбочината на спортната научна мисъл ще издигне най-бързо спортиста до високите постижения.

С какво се промени начинът Ви на живот, след като ръководите българския спорт?

Естествено, че делникът ми е друг. Ще споделя само малко - жадувам шанса да вляза в книжарница. Боли ме, че все по-малко си храня душата. В момента си нося „Размисли за гилотината” на Камю, но не съм стигнала до тях.

Заглавието свързано ли е с поста, който заемате сега?

Безспорно е, отговорността ми на министър промени начина ми на живот.

За нашите читатели ще бъде интересно да разкажете нещо повече от това, което е известно до този момент за вас?

Работя и уважавам другия. Не съм унесен кабинетен професор. Ценя думата. Не се смущавам от „шума”, нито от „жълтата светлина”. Мога да усетя комфорта и в мазохизма. Не фамилиарнича със себе си, каквото и ехо на нечие его да ме настига. До 11-и клас бях на „ти” с руските сборници по висша математика. Не станах инженер, защото Йовков ме въведе в сладостта на филологията.

Как съчетавате трите задължения - като министър, съпруга и майка?

„Пребивавам” и в трите, но балансът е само стремеж. Шансът е във времето. Съпругът ми е свикнал да ме разбира, че ми трябва отделено време. И няма свободно време. Науката тренира постоянство в уединението и “възпитава” семейството в компромис. Синът ми също е възпитан за това. Това за него е и шанс - не е „воювал” за самостоятелност. Не са „смутени” от моето отсъствие. Сигурно защото те непрекъснато спортуват.

Занимавали ли сте се активно със спорт в ученическите или студентските години?

Като ученичка повече. Участвала съм в спартакиадите до окръжно ниво и съм била фаворит на висок скок. До 7-и клас. Опитвала съм хандбал, тенис, повече волейбол.

Тайна ли е как поддържате тази фигура?

Повече ген, по-малко грижа. Приличие, общо взето.

С какво се храните?

Предавам се на млечните продукти. Обожавам сиренето.

Имате ли предпочитан спорт?

Сега всички спортове. И наистина обогатява този нов контакт.

Какво Ви носят контактите с известните хора в българския спорт, а и със световните ръководители и звезди?

Първите в спорта са хора на отношението, не на ехото. Да оцениш равновесието на егото им, си струва. Усещам, че вече за много от тях не съм професорът по синтаксис, а съм спортният министър.

При тези ангажименти остава ли ви свободно време?

Малко, много-много малко. Сладко ми е в миговете, когато съм себе си и съм с близките си. Тези свободни минути са за тях. Благодаря им.

Предпочитана музика?

Електронна. Но умея да слушам “правилно” и малко рок, джаз, класическа, повече Вангелис, Клайдерман. Харесвам намека на философията в музиката. Него докосвам с вкуса си.

Обичате ли да пътувате?

Да, но трудно намирам време за пътуването. Служебното пътуване не е релакс.

На планина или на море?

И на двете ми е хубаво. В планината е по-интимно с тишината. На море е някак си по-изразително. И двете ме теглят.

Отношението на спортния министър към цигарите и алкохола?

Аз не съм пуритан, но високо ценя културата - здравето е култура, и то на живота. Затова обществото няма право да толерира опущения за сметка на здравето.

Какви са положителните неща от симбиозата „спорт- образование-наука”?

Това е част от диалектиката на живота. Спортът е култура, своеобразно образование и начин на живот. В него биха се разполагали прилежно и образованието, и науката. Спортът е тренирана функционалност, която е предпочитана съвместимост. Да забравяме за спорта, е дефицит на вкус. Да не инвестираме в спорта, е неосъзнато пилеене на средства. Да си спомним изследването на ЮНЕСКО, според което всеки лев за спорт спестява поне 3 за здравеопазване.

Изглеждате човек, който решава и прави нещата такива, каквито трябва да са.

Благодаря. Това ме окуражава да не излизам от опущението в мазохизъм. Важно е да заслужа шанса да си говорим на правилния език с хората на и за спорта.

Как сглобихте Вашия екип?

С шанс, доверие и търпение. На първо място винаги е професионализмът, умението да гледаме в една посока.

Нещо, към което се стремите и смятате, че още не сте го реализирали?

Нескромно е да се прицелвам. Стремя се към успеха, етикетът няма значение. Искам да разберат миг по-бързо и наистина, че ще направим в спорта правилните неща, ако си доверим, че сме партньори, не съперници. Нас не ни бележи спортният хъс, спортната “бяла злоба”. Ние не се състезаваме. Аз съм им предана. Дано да се уверят в това.

Имате ли девиз?

Защо да имам девиз? Винаги съм в равновесие със себе си. Избирам “Вход забранен” вместо “Изход няма”.