Министърът на културата в интервю за предаването "Преди всички" на БНР

Диана Андреева, директор на обсерваторията за икономика на  културата, заяви преди днешното заседание на Министерския съвет,  че иска оставката на министър Петър Стоянович с очакването, че  и други неправителствени организации, които работят в сферата на  културата, ще се присъединят към това искане. Мотивът за него,  по-широко казано, е несправяне с работата, а конкретно -  неуспехът да бъдат  отстояни парите за култура в следващия  държавен бюджет. Добър ден на министър Петър Стоянович.

Здравейте.   

Вашият отговор на това искане.       

Ами, какво да ви кажа? Аз вчера следобед прекарах известно  време с националния съвет за кино, в който влиза и  д-р  Андреева, поговорихме си за доста проблеми. Мисля, че има едно  известно драматизиране на нейното искане. То е, разбира се,  нейно право, но да се иска толкова сериозно нещо като оставка за  това, че просто няма повече пари от това, за което сме се  преборили, ми се струва малко, как да кажа, прекалено.           

Просто няма повече пари или не успяхте да се преборите?   

Ами, аз съм се преборил в достатъчна степен според мен на  базата на даденостите, които предлага все пак държавният  проектобюджет. Ние започнахме от една доста по-ниска обща сума,  която се докара дотам, че в момента реално имаме една загуба от  тазгодишния бюджет, загуба в кавички казвам, намаление, с около  само 2 милиона лева. Сравнете го с другите ресорни министерства  и ще видите, че в Министерството на културата сме положили,  успешно при това, повече усилия и според мен в тази тежка  ситуация, икономическа, и през перспективите мисля, че на този  етап това е един достатъчен максимум. Разбира се, то, глобално  погледнато, не може да ни задоволява, но все пак трябва да  работим и с реалностите.        

Малко се разминават тези данни с числото, която тя назова - 3.5  милиона. Разбира се, допускам, че нейната информация е  по-остаряла. Тези два милиона, които са в минус от  миналогодишния бюджет, как ще се отразят?    

Те се отразяват. . . именно за да не пострадат с това  подресорите, те са главно за сметка на капиталовите разходи,  т.е. това нещо гилдиите няма да го усетят. Бих искал да  подчертая нещо, тъй като г-жа Андреева е изключително ангажирана  в сферата на киното и филмопроизводството. Там, разбира се,  Законът за филмовата индустрия предвижда в своя член 17 една  годишна. . . годишно сумата за производство на филми да бъде  допълнително дотирана с около 4 милиона и половина лева, което  през годините, първо, че не се е случвало винаги. Второ, аз,  като говорих с нея, й обещах да помислим за целево финансиране  на тази допълнителна сума и най-вече една програма, която  стартира сега по идея на министъра на финансите, така напечената  публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". Можем да помислим и по нея. Всички министерства  практически ще могат да се състезават на проектен принцип в нея  и аз смятам, че тъй като тя обхваща една сума от 500 милиона,  която не е за пренебрегване, ние бихме могли там да се преборим,  да заложим тези пари за българското кино. Мисля, че колкото  повече търсим реални решения със спокоен тон, а не се увличаме  по сензационното, мисля, че ще свършим повече работа.

Правилно ли разбрах, че в това усилие да спечелите и тези пари,  ще търсите неправителствения сектор и ще работите заедно?        

Аз непрестанно работя с тях. Ето, казах ви, че и вчера прекарах  известно време с нея. Между другото, чакам от г-жа Андреева  като обединител на работните групи по националната стратегия за  развитие на българската култура нейния драфт, нейния първи  вариант на тази национална стратегия, която да бъде предложена  за медийно, разбира се, и за обществено обсъждане. Всичко, което  се е поискало от министерството дотук, е свършено. Тъй като  това се изработва от неправителствения сектор, бих се радвал  скоро да стартираме работата вече и по първия вариант, който тя  да предложи.   

Видяхте ли резултатите от изследването на "Евростат" за нивото  на култура в България, за начина, по който хората се занимават с  културни неща?     

Това не е първото, за жалост няма да бъде и последното подобно  изследване.Статистиката не е радваща, но тази статистика няма  как току-така да се. . .

Тя е просто потресаваща, да цитирам този най-голям процент  -  86 на сто от българите не са водили какъвто и да е културен  живот през последната година или по-скоро са водили минимален  такъв, показват данните.       

Ами, аз лично бих потърсил повече от един отговор. Така, сащисването на тази и подобни, казвам, статистики не започва от  днес. Трябва да погледнем само, че голяма част от българските  деца или младото поколение, да го наречем, в момента в над 50  процента, говорих скоро с колеги от образователната област, над  50 процента от младите български хора не покриват европейските  критерии за правене на причинно-следствен анализ. Разбирате за  какво става въпрос. Това са хора, които утре трябва да поемат,  така да се каже, от нашите ръце България, да я управляват и да я  бутат напред. Връщам се към това, което казахте вие. Първо, разбира се,  налице е и поради финансовата криза, и въобще покрай общо  спадане на образователно-духовното ниво на нашата нация едно  залитане към масовата култура, която колкото по-масова става,  става все по-малко култура. Това е големият проблем. Разбира се,  първенството на развлекателните предавания, на, така, по-лесно  възприеманата телевизионна продукция, разбира се, ще има и  продължава да има, тя и в световен мащаб продължава да има  голям, голям превес над онова, което наричаме сериозно или дори  елитарно изкуство. Министерството на културата не прави култура,  а то по някакъв начин посредничи по най-добър начин между  гилдиите, нацията и. . . Ролята не е да налага продукция, а по  някакъв начин да стимулира, от една страна диалога, и да не  пречи на производството. Мисля, че в това отношение имаме какво  да си пожелаем, разбира се, но и свършеното не е малко.     

Но, честно казано, това, тази статистика по някакъв начин  намира отражение и в начина, по който се гледа бюджетът. Това,  за което говорихме в началото - за другите неща приоритетно  трябва да се отделят пари и накрая, каквото остане, за култура.  Общо взето, е така.     

Аз не бих се съгласил с това. Разбира се, всяко едно  правителство има право да поставя своите, така, първостепенни  задачи. След актуализацията, която засегна главно бизнеса и  социалната сфера, сега имаме един приоритет на образованието, от  една страна, и на регионалната и социална политика. В сферата  на културата, пак казвам, на фона на общото развитие, финансово,  на държавата, мисля, че е защитен минимумът, който да гарантира  стабилността на отделните гилдии, на отделните творчески  направления. Пак казвам - за култура никога парите няма да са  достатъчно, колкото ни се иска и на нас. Но, така, не бих се  съгласил, меко казано, с това да бъдем обвинявани, че не сме  защитили този бюджет. Мисля, че и днес предстои едно обсъждане  на проектобюджета в комисията по култура и медии на Народното  събрание, където всеки ще може да вземе отношение по този  въпрос. Мисля, че ще можем да защитим онзи среден екзистенц-  минимум, който ще е необходим най-малкото за да държим системата  стабилна и да имаме немалка възможност да я оптимизираме. С  пари всеки може, по-важно е с наличния финансов ресурс какво  може да се направи и как можем да бъдем малко по-гъвкави. И  мисля, че това е усилие, което трябва да положим всички ние, а  не да хвърляме единствено и само обвинения, че принципалът на  културната администрация не се е преборил за това и онова. Ако  искаме да постигнем реални резултати, трябва да го правим ръка  за ръка. Това не ни е много типично като българи, но трябва да  се научим да го правим. Това е европейският модел.     

Добре. Няколко злободневни казуса. НДК, сменили сте целия  директорски борд. Защо?     

Ами, в НДК. . . Първо, докато не бъде вписано официално, аз  няма как да го коментирам, тъй като така е по закон.     

Вече е публикувано в медиите. "24 часа". . .     

Не, не, това, че е публикувано, аз не го отричам. Става  въпрос, че чисто законово трябва да изчакаме процедурата. Там  имаше. . . е имало през годините едно натрупване на сериозни и  даже, бих казал, плашещи разходи, които поставиха и мен, моето  министерство и българската държава пред доста сериозни проблеми  от гледна точка на задълженията, които. . . Става въпрос за  много милиони левове през годините. Те не са от една и две  години. Това се натрупва през годините. И мисля, че първата  задача на новият борд е да направи една пълна финансова ревизия,  от една страна, от друга страна. . .     

Това ще е поредната ревизия след оттеглянето на Христо  Друмев, когато започна този разговор с ревизиите за НДК. Тоест  оттогава има смяна на ръководства, за да се стигне до тази,  която вие сега правите.     

Ами, аз в момента като принципал на НДК съм задължен да видя  положението такова, каквото е, разбира се, през съответните  органи, които се занимават. Аз не съм нито държавна финансова  инспекция, нито прокуратура. Аз ще се съобразя с мнението на  тези органи в българската държава. След това трябва да се  направи един много сериозен преглед на творческата дейност на  НДК и най-вече да мислим как да готвим този първостепенен  административно-културен институт на България за  председателството на Европейския съюз, което предстои.    

Министър Стоянович, трябва да ви прекъсна, защото Народното  събрание има право да поиска от нас пряко предаване, каквото и  са направили депутатите в момента. Благодаря ви за този  разговор. Останаха въпроси, които се надявам, че можем да  изясним в друго интервю.