Вицепремиерът по икономическото развитие в предаването „12+3” на Българското национално радио

По темата за Христо Бисеров и за личните му мотиви да напусне политиката, които днес се оказаха не толкова лични, а по-скоро големи финансови нарушения, ще говорим след минути, защото първо разговорът е за икономика. Добър ден на вицепремиера Даниела Бобева, която отговаря за икономическото развитие. Здравейте.

Здравейте и на вашите слушатели.

Госпожо Бобева, може ли да кажете какво се промени за една малка, средна хипотетична фирма например в Тутракан, откакто дойде правителството на Орешарски?

Тази малка или средна фирма от Тутракан, ако е имала да взима пари от държавни институции, трябва да си ги е взела. Така че това беше първото, което се случва. Второто, което е особено важно за малките и средните фирми, вече има около 30 мерки за намаляване на административната тежест, които вече са факт и биха могли да бъдат намерени на сайта на Министерски съвет, а също и на сайтовете на областните администрации, така че да могат да се възползват фирмите, като ние продължаваме в тази насока и надявам се тука до края на този месец вече да внесем в парламента всички режими, които създават проблеми на бизнеса, не само на малкия и средния бизнес, но като цяло биха подобрили икономическата среда. Другото, което една малка фирма в Тутракан би могла да се възползва, това е от десет дни ние вече пуснахме, знаете, че стартирахме реформите в банката за развитие, тя да се превърне в една действителна банка за насърчаване на развитието и най-вече малките и средни предприятия. Един нов продукт, който е ориентиран към микрофирмите, с изключително изгодни финансови условия - до 6 процента фиксирана лихва, до 200 хиляди лева кредити със съвсем незначителна... 10 процента участие в инвестиционните проекти на самата фирма, тоест на пазара няма по-добър инструмент за насърчаване на най-малките фирми от този. Готвим в момента закон за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите, където изцяло променяме стратегията - от акценти раздаване пари на огромните инвеститори концентрираме стимулите и насърчаването към малките и средните предприятия.

По какъв начин, как ще привличате инвестиции, тъй като в последните години положението наистина е доста трагично?

В последните години инвестициите, ако говорим общо за чуждестранни и местни инвестиции, преобладаващата част от тях са по-скоро увеличение на инвестициите от тези, които са в България, а няма съвършено нови, т.е. по-скоро за разширяване на производствата говорим, отколкото за съвършено нови инвестиции. Така че в тази насока това, което правим, е допълнителни стимули в рамките на закона за насърчаване на инвестициите, включително едно от новите неща, които досега още не сме обявили, защото следващата седмица се надявам да внесем в Министерски съвет, говорим за едно свързване на ресурсите от оперативните програми, с които ще могат да бъдат финансово обезпечени стимулите за насърчаване на инвестиции. Тоест досега основният проблем беше, че стимули нямаше реално, защото нямаше пари в бюджета, сега обаче тези средства ще бъдат предоставени по линия на оперативни програми, включително ще има възможност да се покрива лихвата, т.е. да се дават безлихвени кредити, разбира се, на приоритетни малки и средни проекти най-вече в иновациите. Това е от новите мерки, които ще залегнат в проекта за изменение на закона за насърчаване на инвестициите.

Какви резултати ще очаквате, защото имам впечатление, че откакто дойде правителството на Орешарски, се говори ето, имаме проект, но пари ще се дадат само ако ние знаем какви резултати очакваме. Та от поредните промени по отношение на инвеститорите вие какви резултати очаквате? Ще стане ли България по-привлекателна?

Ами, България ще стане по-привлекателна най-вече за тези инвеститори, които вече са рискували и са инвестирали в България.

И към кои сме се насочили, защото това е много важно?

Тя ще стане по-привлекателна за собствените фирми, за малкия и средния бизнес, който е гръбнакът на всяка една нормална пазарна икономика, и разбира се, моите очаквания лично са до голяма степен свързани със закона за обществените поръчки, който, знаете, мина на първо четене, в момента е в комисия, даже днес следобед в 14 часа е на комисия и се надявам в най-скоро време законът да бъде приет. След като бъде приет, мисля, че тези 6 милиарда годишно, които минават по режима на обществените поръчки, ще може от началото на следващата година и малките и средни фирми да имат достъп до голямата част от обществените поръчки.

Имаше резерви и от страна на БСП по отношение на предложенията. От ваша страна успяхте ли да изгладите това с депутатите от БСП?

Ами, вижте, това е един много сложен инструмент - обществените поръчки. Има различни мнения, различни идеи за това как може да се подобри средата. Това, което мен ме безпокои, е, че имаме сигнали от Европейската комисия, че нашата практика на обществените поръчки е най-корупционна и ние сме в един, както го нарече моята колежка Зинаида Златанова, черен списък заедно с Румъния, страните, в които най-малко фирми достигат до обществените поръчки. Има случаи, в които в 70 процента от случаите до ценова оферта достигат само 30 процента. Това наистина е така. Опозицията твърди, че тази тенденция може да се обърне без промени в закона, което според мен е несериозно, защото ако можеше да се обърне, то ГЕРБ, аз вярвам в техните добри намерения, щяха да го обърнат по време на тяхното управление, но се оказва тъкмо обратното - че целият механизъм се е концентрирал около няколко фирми.

Но пък с вашите промени критиките са от страна на БСП, че няма да е кой знае каква мярка за преодоляване на този проблем, защото е възможно...

Вижте, има народни представители, които имат собствено мнение по този въпрос.

…големите компании да играят като подизпълнители, да.

Факт е, че законът беше приет на първо четене с гласовете на почти всички народни представители от БСП, с народните представители от ДПС. За него гласуваха голяма част от народните представители на "Атака". И между другото между първо и второ четене има предложение и от ГЕРБ за някои интересни и хубави елементи. Така че опитваме се да направим един закон, който да бъде приет от всички. Разбира се, онези, които са се възползвали досега от този режим на обществени поръчки, аз не очаквам да подкрепят предложенията, но ние точно затова ги правим.

Преди дни констатирахте, че има страх в администрацията да се правят предложения. Как смятате да преодолеете тези проблеми и не се ли очакваха от вас като правителство по-големи съкращения в администрацията, тъй като в началото споменаха всички 10 процента?

Значи, това, колко е мотивирана администрацията, няма никаква връзка с необходимостта от бюджетни икономии. Тези неща не са свързани.

Така е, да.

Администрацията, що се касае до такива ключови и деликатни въпроси на икономиката като концесии, като обществени поръчки и други, където има изключително много интереси е съвсем нормално да се страхуват. Ето затова са правителствата и политиците да дадат солиден гръб, да подкрепят смелите служители и да вървим напред. Иначе ако всички вдигнем ръце и се откажем, къде отиваме?

Казахте, че възнамерявате да преобърнете управлението на държавните предприятия със закон за управление на държавното участие. Какво ще включва той и как точно ще стане това преобръщане?

Ами, вижте, ние работим върху проекта. Мисля, че повече от половината от законопроекта вече е готов. След две седмици правим една голяма конференция с участието на, така, най-добрите специалисти в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които всъщност направиха тези насоки за това как да се управляват държавните предприятия. Ще имаме лекторите от Европейската комисия, които са били, така, въвлечени в процеса на изработването на европейските директиви в тази област. И целта на конференция е да обсъдим и нашите основни идеи и принципи, залегнали в законопроекта. И се надяваме тази дискусия с най-добрите специалисти по тези теми да ни помогне да направим един добър закон. Сега не бих искала, нито имаме време да дискутираме основните принципи.

Кажете все пак някои акценти, защото основната критика на някои икономисти, говоря например за Института за пазарна икономика, по отношение на бюджет 2014 е това, че се предвиждат повече разходи за държавните предприятия. Тоест данъкоплатците ще покрият едно недалновидно управление.

Аз благодаря на този институт, това е още един аргумент да направим закона.

Добре. Накрая, ако излезем извън икономиката, струва ли Ви се че управлявате на инат? Сама казахте, че сте били в най-обичаното правителство на Софиянски и сега в най-мразеното, на Орешарски.

Аз лично не управлявам на инат. Аз се опитвам да обединя добрите идеи, които са в обществото и в това правителство, да направим хубави неща за хората и за тази икономика. А всичко друго, то не е част от мен.

Благодаря Ви. Вицепремиерът Даниела Бобева.